Бизнесмени у нас експлоатират непалци и филипинци за жълти стотинки
Ако България до скоро беше страна за експорт на жертви на трафик на хора към Западна Европа, то през днешния ден у нас към този момент безмилостно се експлоатират филипинци и непалци. Граждани на трети страни са принудени да работят съвсем непрекъснато против алегорично възнаграждение и са държани със закани, споделя Българска национална телевизия.
Вероятно всички сме ги виждали - чужденци, работят като хигиенисти в хотели по морето или зад щандовете на супермаркети. Някои от тях обаче се оказват жертви на трафик за трудова употреба. Такива сигнали зачестяват и у нас и постепенно се трансформират в наклонност.
Моника Николова, шеф на фондация „ А21 “: " Работа 24 часа, отнети документи, в някои случаи не се получава възнаграждение, закани за това, в случай че си тръгнат, че ще бъдат екстрадирани, закани за фамилията. "
Антоанета Димитрова - основен специалист в Национална комисия за битка с трафика на хора: " Много постоянно те подписват контракти на 1300 лв., само че това не се случва. Много постоянно им дават сред 800 и 900 лв., на жителите на трети страни им е дадено, че ще им бъде обезпечено място, където да се настанят, достъп до здравна помощ, само че това не се случва. "
Моника Николова, шеф на фондация „ А21 “: " Сигналите, които стигнаха на горещата линия, бяха посредством жители, които са забелязали нещо в жертвата в дребното опция за връзка ".
Жертвите на подобен трафик идват и у нас най-вече от Филипини, Непал и Бангладеш. Идват с вярата за легална и добре платена работа и са подмамени с великодушни обещания.
Антоанета Димитрова - основен специалист в Национална комисия за битка с трафика на хора: " Най-често идват като домашни прислужници, приказваме за страни като Филипините и Непал, хигиенистки в хотели, за мъжете - за строителството, също в земеделието. "
През предходната година Комисията за битка с трафика на хора е работила по 11 случая на модерно иго у нас. Неясно по какъв начин обаче нито един от тях не стигнал до фаза досъдебно произвеждане.
Антоанета Димитрова - основен специалист в Национална комисия за битка с трафика на хора: " Това, че нямаме досъдебно произвеждане не ни стопира да настаним индивида и да му окажем поддръжка. "
Друг тип трафик също дебне своите жертви - цел са децата и то онлайн. Схемата е елементарна - стартира разговор в мрежата, най-често в чата на игра. След това детето незабелязано е изнудвано за фрагменти с порнографско наличие. Затова родителите би трябвало да бъдат деликатни.
Моника Николова, шеф на фондация „ А21 “: " Едно дете може да бъде експлоатирано от детската си стая зад екрана, тъй като доста постоянно ние не знаем кой стои зад екрана. Много постоянно не е младото момче или младото момиче, което ни лайква и ни разяснява и ни ухажва. "
Според формалната статистика през 2024 година жертвите на трафик на хора у нас са 98. Повечето от тях са дами. За сигнали когато и да е е отворена гореща телефонна линия.
Вероятно всички сме ги виждали - чужденци, работят като хигиенисти в хотели по морето или зад щандовете на супермаркети. Някои от тях обаче се оказват жертви на трафик за трудова употреба. Такива сигнали зачестяват и у нас и постепенно се трансформират в наклонност.
Моника Николова, шеф на фондация „ А21 “: " Работа 24 часа, отнети документи, в някои случаи не се получава възнаграждение, закани за това, в случай че си тръгнат, че ще бъдат екстрадирани, закани за фамилията. "
Антоанета Димитрова - основен специалист в Национална комисия за битка с трафика на хора: " Много постоянно те подписват контракти на 1300 лв., само че това не се случва. Много постоянно им дават сред 800 и 900 лв., на жителите на трети страни им е дадено, че ще им бъде обезпечено място, където да се настанят, достъп до здравна помощ, само че това не се случва. "
Моника Николова, шеф на фондация „ А21 “: " Сигналите, които стигнаха на горещата линия, бяха посредством жители, които са забелязали нещо в жертвата в дребното опция за връзка ".
Жертвите на подобен трафик идват и у нас най-вече от Филипини, Непал и Бангладеш. Идват с вярата за легална и добре платена работа и са подмамени с великодушни обещания.
Антоанета Димитрова - основен специалист в Национална комисия за битка с трафика на хора: " Най-често идват като домашни прислужници, приказваме за страни като Филипините и Непал, хигиенистки в хотели, за мъжете - за строителството, също в земеделието. "
През предходната година Комисията за битка с трафика на хора е работила по 11 случая на модерно иго у нас. Неясно по какъв начин обаче нито един от тях не стигнал до фаза досъдебно произвеждане.
Антоанета Димитрова - основен специалист в Национална комисия за битка с трафика на хора: " Това, че нямаме досъдебно произвеждане не ни стопира да настаним индивида и да му окажем поддръжка. "
Друг тип трафик също дебне своите жертви - цел са децата и то онлайн. Схемата е елементарна - стартира разговор в мрежата, най-често в чата на игра. След това детето незабелязано е изнудвано за фрагменти с порнографско наличие. Затова родителите би трябвало да бъдат деликатни.
Моника Николова, шеф на фондация „ А21 “: " Едно дете може да бъде експлоатирано от детската си стая зад екрана, тъй като доста постоянно ние не знаем кой стои зад екрана. Много постоянно не е младото момче или младото момиче, което ни лайква и ни разяснява и ни ухажва. "
Според формалната статистика през 2024 година жертвите на трафик на хора у нас са 98. Повечето от тях са дами. За сигнали когато и да е е отворена гореща телефонна линия.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ