Неочаквано, но възможно: Избори 3 в 1 наесен?
Ако бъдещето на новия парламент се познава от първия му ден, и на това Народно заседание доста наподобява на предходното, чийто живот беше няколко месеца. Да работят малко и да се готвят за избори бяха упованията на депутати от разнообразни политически обединения и преди, и след края на началото на първото съвещание, което ще продължи до избора на ръководител.
Привечер в сряда (12 април) единият от водачите на " Продължаваме промяната - Демократична България " Асен Василев пресметна, че 49-ия парламент ще работи 4 месеца. Преди това за избори през юли заприказва водачът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той разгласи, че желае да направи държавно управление с първия мандат, само че единствено с втората парламентарна мощ - " Продължаваме промяната " - " Демократична България ". Новата коалиция обаче беше безапелационна, че няма да ръководи с ГЕРБ, а ще предложи свое държавно управление на малцинството с втория мандат. При откриването на 49-ия парламент, Борисов уточни, че има два разновидността за кабинет, без да посочи какви. Като краен вид предложи служебното държавно управление да бъде препоръчано от някоя от групите мандатоносители и определено, с цел да удължи това живота на Народното събрание.
От поръчките до момента може да се направи извод, никоя групировка не е подготвена на взаимни отстъпки. При крах с мандатите на първите две парламентарни сили, ще бъде връчен и трети мандат, само че опитът демонстрира, че шансът за държавно управление с него е незабележим.
При цялостната неизясненост ще се сформира ли постоянно държавно управление и в този парламент " Дневник " попита адвокати, специалисти по конституционно право, за вероятните юридически сюжети за бъдещи избори и комбинациите от тях. Засега сигурни са постоянните локални избори през есента, които дефинират и част от ходовете на политиците сега.
Най-кратко разновидностите могат да бъдат разказани по този начин:
предварителни избори през юли
2 в 1 - предварителни парламентарни и локални през октомври
3 в 1 - предварителни парламентарни, локални и референдум през октомври
2 в 1 през май 2024 година - постоянни европейски избори и референдум
Дали някой от тях ще се случи, следва да забележим.
Предсрочни парламентарни избори - най-рано през юли
Според проф. Пламен Киров, някогашен парламентарен арбитър и учител по конституционно право в Софийския университет, интервюиран от БНР, процедурата по консултациите на президента с парламентарните партии и връчването на мандатите този път ще бъде много по-бърза от предходната, когато " Радев вървеше по ръба на бръснача ".
" Струва ми се, че в този момент процедурата ще бъде много по-бърза. Едва ли президентът бърза да постави завършек на мандата на служебното си държавно управление. По-скоро дейностите му са избрани от друга логичност ", споделя проф. Киров. Пред Българска национална телевизия той изрича догадка защо е бързането за привикване на Народното събрание - " с цел да може да бъде признат от Народното събрание Законът за държавния бюджет, тъй че идващото служебно държавно управление, което президентът назначи, да построява своята политика върху добър държавен бюджет ".
Според него обаче казусът е не, че Радев бърза, а че партиите не престават да не желаят да си приказват: " Нямаме информация, че е готово държавно управление. И това сякаш подсказва, че най-вероятно няма да има парламентарно излъчено държавно управление. И в този случай евентуално най-добре е да се отива през юли на предварителни избори. Те най-вероятно ще възпроизведат същата картина ", споделя проф. Киров. Той показва, че подобаващата дата е в средата на юли с аргумента, че е " добре известно, че българите не обичат да гласоподават нито по Нова година, нито през август ".
Доц. доктор Наталия Киселова, учител по конституционно право в Софийския университет, и Академията на Министерство на вътрешните работи, сподели за " Дневник ", че явно президентът побърза да свика Народното събрание поради рецензиите в предходния парламент, че прекомерно бави процедурата. Според нея юридически е допустимо да има предварителни избори през лятото, само че това зависи от бързината, с която Радев връчва мандатите.
" Когато връчи първия мандат, ще може да се каже дали ще има предварителни избори през юли ", споделя юристката и показва, че предстоящата по-ниска изборна интензивност тогава ще помогне за невисок предел за възможен референдум по-късно.
Според нея другата опция е да бъде образувано държавно управление и то да провежда идните локални избори: " Този вид е по-малко евентуален. Има научен късмет, само че първите две политически сили си споделиха съществени думи. Пътят един към различен може да е много сложен. ГЕРБ има максимален интерес от сформиране на държавно управление, което да приготви локалните избори. Те имат най-вече кметове на общини ", разяснява доцент Киселова по БНР.
Избори 2 в 1 - локални и изключителни парламентарни през октомври
Парламентарни и локални избори са провеждани дружно през есента на 1991 година, а през 2011 година имаше локални и президентски избори.
Юристите показаха, че Изборният кодекс е планувал какво се случва при съчетаване на локални и парламентарни избори. Част от организацията ще бъде от общински изборни комисии, които са много повече от районните. Подготовката би трябвало да е сериозна. Партиите би трябвало да предлагат хора, които са подготвени освен да стоят в изборния ден, а и да изчакат предаването на материалите.
Според проф. Киров президентът отново може да разтегне процедурата и в случай че не бъде излъчено постоянно държавно управление, да се отиде на избори 2 в 1 през октомври - дружно с постоянните локални избори. " Това съчетаване ", споделя той, " ще бъде много проблематично от позиция на технология на осъществяване. Опасенията на президентския екип може да са, че тези избори ще са на ръба на неуспеха. "
Става дума за множеството неточности в протоколите, които предизвестено се случиха на изборите в този момент поради измененията в Изборния кодекс, които върнаха хартиената бюлетина и ръчното преброяване на разписките от машинното гласоподаване.
Дали Изборният кодекс може още веднъж да бъде поправен от новия парламент? Проф. Киров счита, че той не би трябвало да се поправя, а да се напише нов: " При това посланичество в Народното събрание това е непостижима задачата. Този кодекс към този момент не става за нищо. Голяма част от промените са чисто конюнктурни. Сбъркана е философията. Материята би трябвало да бъде подредена ", споделя професорът по БНР.
Въпреки идната неразбория при избори 2 в 1 наесен, проф. Киров вижда опция предварителните парламентарни да се съчетаят с втория тур на локалните избори - тъй като става дума за мажоритарен избор на кметове.
" Може да се окаже, че подобаващата дата е вторият тур на локалните избори. И тогава казусът няма да е толкоз сериозен от позиция на организация и осъществяване на избори 2 в 1 ", показва той. Според професора залогът на локалните избори е доста огромен, тъй като партиите биха седнали да си приказват едвам откакто пожънат триумфи в локалната власт.
Вариантът 2 в 1 наесен може да бъде и комбинацията от локални избори и референдум.
3 в 1 наесен - локални, парламентарни и референдум
" Дневник " попита адвокати вероятен ли е сюжет 3 в 1. Причината е, че сега текат процедури по три референдума - на " ИТН " за президентска република, на " Възраждане " за отсрочване на влизането в еврозоната и на Българска социалистическа партия за " възбрана на образованието в учебно заведение, обвързвано с смяна на пола ". В случай, че съберат задоволително подписи, те влизат в продължителна процедура пред Народното събрание, а евентуално и в Конституционния съд - затова не може да се предвижда какъв брой от тях ще въбоще ще преминат " цедката " и ще стигнат до осъществяване.
Проф. Емилия Друмева, секретар по правните въпроси на президента сподели: " Едва ли някой би се решил на избори 3 в 1 ". Тя напомни, че е имало казус осъществяване на избори и референдум по едно и също време. Два типа избори и референдум обаче не се е случвало.
Досега са провеждани 3 национални референдума, като два пъти те са били по едно и също време с избори:
- На 25 октомври 2015 година се организира референдум по едно и също време с вота за локална власт. Гражданите гласоподават с " Да " или " Не " в отговор на въпроса: " Подкрепяте ли да може да се гласоподава и отдалечено по електронен път при производство на изборите и референдумите? " Референдумът е плануван от президента Росен Плевнелиев.
- На 6 ноември 2016 година - дружно с изборите за президент и вицепрезидент се организира референдумът на Инициативен комитет с ръководител Слави Трифонов. На него гласоподавателите можеха да отговорят с " Да " или " Не " на въпросите: " Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна изборна система с безусловно болшинство в два тура? ", " Подкрепяте ли въвеждането на наложително гласоподаване на изборите и референдумите? " и " Подкрепяте ли годишната държавна дотация, отпускана за финансиране на политическите партии и обединенията, да бъде един лев за един получен автентичен глас на последните парламентарни избори? "
- Третият е извършен независимо - на 27 януари 2013 година жителите да гласоподават с " Да " или " Не " в отговор на въпроса: " Да се развива ли нуклеарната енергетика в Република България посредством създаване на нова нуклеарна електроцентрала? " Това е първият референдум в най-новата българска история, иницииран е с подписка, проведена от Българска социалистическа партия.
Проф. Друмева уточни още, че процедурата за референдум лишава много време - от събирането на подписите до окончателното решение от Народното събрание дали ще се организира. Затова тя изрази подозрение, че в случай че се наложи да има изключителни парламентарни избори дружно с локалните наесен, някой би се решил да добави към тях и референдум - поради сложността на организацията.
В същото време тя напомни, че през 1990 година са извършени парламентарни избори с два типа бюлетини - дълга и къса, заради смесената система на гласоподаване - мажоритарно и съразмерно: " И все пак гласоподавателите всеобщо се оправиха, напълно малко неточности имаше ".
Избори 3 в 1 наесен са позволени от закона и теоретично вероятни гласи мнението на доцент Киселова, проф. Екатерина Михайлова, някогашни конституционни съдии и адвокати, с които " Дневник " беседва.
Според проф. Екатерина Михайлова, учител в Нов български университет, юридически спънки няма, само че въпросите за бъдещите избори чакат политически решения. Тя уточни, че съгласно член 14 от Закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, в случай че в границите на периода за референдума ще се организират и национални избори - парламентарни или президентски, то наложително референдумът се организира дружно с тях.
Чл. 14 алинея 2 гласи:... когато в едногодишен период от датата на обявяване на решението на Народното събрание се създават избори, като се изключи частични и нови избори за общински съветници и кметове, в този случай националният референдум и изборите се създават на една и съща дата.
Това значи, че референдумите, които минат през Народното събрание и Конституционния съд, ще се съчетаят с някои от околните по време избори.
Проф. Михайлова подчертава, че всичко това би трябвало да се подложи на най-добросъвестна политическа преценка и решенията да се вземат освен въз основа на това какво е възможно от нормативната уредба.
Благовест Пунев, някогашен парламентарен арбитър, сподели за " Дневник ", че избори 3 в 1 теоретично може, само че би усложнило доста гласоподавателите и отчитането на вота. " Струва ли си? ", попита той. И регистрира, че локалните избори могат да вдигнат интензивността с изборите, с които са съчетани - парламентарни или референдум.
Друг някогашен парламентарен арбитър, поискал да остане неназован, сподели, че няма нормативна спънка и за 3 в 1, само че ще е чудовищно мъчно като организация. Той счита, че няма нормативни спънки да се проведат избори 3 в 1, и даже 4 в 1. Но чака като най-реалистично осъществяване на избори 2 в 1 - локалните дружно с изключителни парламентарни. И макар че счита, че няма нормативни спънки и за избори 3 в 1, не му се вижда евентуално да се добави даже единият референдум, тъй като организацията на такова гласоподаване на три писти ще е " чудовищно сложна работа, изключително за Районните изборни комисии ". Той не поучава политиците да тръгнат на вид избори плюс референдум, въпреки че казус е имало.
Ако се гласоподава с машини и за референдума, би трябвало да се промени Изборният кодекс, показва доцент Наталия Киселова. По настоящия ред гласуването при допитвания става с бюлетина в плик.
Проблемите с референдумите
Всички адвокати показват проблеми с въпросите, за които се събират подписи, което значи, че Народното събрание може да спре допитването, а също и Конституционният съд.
Преди всичко би трябвало да се обясни дали допитването за еврото е съобразено с конституцията. Парламентът би трябвало да реши този въпрос, тъй като провеждането на референдум с въпрос за евровалутата, както и да е заложен, е несъответстващ с конституционното условие допитването да не визира въпроси, предмет на интернационално договаряне.
" Възраждане " подведе жителите да се подписват за въпрос, който е решен с интернационален контракт. Ако Народното събрание не спре подобен референдум на това съображение, въпросът несъмнено ще стигне до Конституционния съд, само че е подозрително той да се произнесе до септември-октомври ", сподели за " Дневник " правист, поискал да остане неназован.
Според доцент Киселова теоретично е допустимо референдумите да се проведат, в случай че Конституционният съд допусне въпроси с неприемлив предмет. Тя уточни, че не е възможно допитване по въпроси, уредени с интернационалните контракти, какъвто е казусът с еврото. За президентската република въпросът също не е позволен, когато няма импортиран план за изменение на конституцията - по закон Народното събрание взема решение единствено въз основа на подобен план.
Що се отнася до въпроса на Българска социалистическа партия - той беше разгласен по един метод, а по-късно редактиран, тъй като първичният му вид предвиждаше тези, които поддържат вижданията на левицата, да гласоподават с " не ". Тогава пред " Дневник " Киселова уточни, че това опонира на " трайната българска процедура, че въпросите се задават по този начин, че отговорът да е " да ". След това въпросът беше редактиран, само че не е ясно какъв брой законно е това. По този референдум срокът за събиране на подписи още не е изминал.
Доц. Киселова уточни, че в случай че най-малко един референдум мине през парламентарния и конституционния надзор и това се случи след локалните избори, референдумът може да се организира през май 2024 година дружно с избора за европейски народен представител.
Кога ще се проведат референдумите е значимо, тъй като за тяхната годност основна роля изграе изборната интензивност на предходните избори. Колкото по-ниска е тя, толкоз по-лесно е референдумът да мине.
Източник: " "
Привечер в сряда (12 април) единият от водачите на " Продължаваме промяната - Демократична България " Асен Василев пресметна, че 49-ия парламент ще работи 4 месеца. Преди това за избори през юли заприказва водачът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той разгласи, че желае да направи държавно управление с първия мандат, само че единствено с втората парламентарна мощ - " Продължаваме промяната " - " Демократична България ". Новата коалиция обаче беше безапелационна, че няма да ръководи с ГЕРБ, а ще предложи свое държавно управление на малцинството с втория мандат. При откриването на 49-ия парламент, Борисов уточни, че има два разновидността за кабинет, без да посочи какви. Като краен вид предложи служебното държавно управление да бъде препоръчано от някоя от групите мандатоносители и определено, с цел да удължи това живота на Народното събрание.
От поръчките до момента може да се направи извод, никоя групировка не е подготвена на взаимни отстъпки. При крах с мандатите на първите две парламентарни сили, ще бъде връчен и трети мандат, само че опитът демонстрира, че шансът за държавно управление с него е незабележим.
При цялостната неизясненост ще се сформира ли постоянно държавно управление и в този парламент " Дневник " попита адвокати, специалисти по конституционно право, за вероятните юридически сюжети за бъдещи избори и комбинациите от тях. Засега сигурни са постоянните локални избори през есента, които дефинират и част от ходовете на политиците сега.
Най-кратко разновидностите могат да бъдат разказани по този начин:
предварителни избори през юли
2 в 1 - предварителни парламентарни и локални през октомври
3 в 1 - предварителни парламентарни, локални и референдум през октомври
2 в 1 през май 2024 година - постоянни европейски избори и референдум
Дали някой от тях ще се случи, следва да забележим.
Предсрочни парламентарни избори - най-рано през юли
Според проф. Пламен Киров, някогашен парламентарен арбитър и учител по конституционно право в Софийския университет, интервюиран от БНР, процедурата по консултациите на президента с парламентарните партии и връчването на мандатите този път ще бъде много по-бърза от предходната, когато " Радев вървеше по ръба на бръснача ".
" Струва ми се, че в този момент процедурата ще бъде много по-бърза. Едва ли президентът бърза да постави завършек на мандата на служебното си държавно управление. По-скоро дейностите му са избрани от друга логичност ", споделя проф. Киров. Пред Българска национална телевизия той изрича догадка защо е бързането за привикване на Народното събрание - " с цел да може да бъде признат от Народното събрание Законът за държавния бюджет, тъй че идващото служебно държавно управление, което президентът назначи, да построява своята политика върху добър държавен бюджет ".
Според него обаче казусът е не, че Радев бърза, а че партиите не престават да не желаят да си приказват: " Нямаме информация, че е готово държавно управление. И това сякаш подсказва, че най-вероятно няма да има парламентарно излъчено държавно управление. И в този случай евентуално най-добре е да се отива през юли на предварителни избори. Те най-вероятно ще възпроизведат същата картина ", споделя проф. Киров. Той показва, че подобаващата дата е в средата на юли с аргумента, че е " добре известно, че българите не обичат да гласоподават нито по Нова година, нито през август ".
Доц. доктор Наталия Киселова, учител по конституционно право в Софийския университет, и Академията на Министерство на вътрешните работи, сподели за " Дневник ", че явно президентът побърза да свика Народното събрание поради рецензиите в предходния парламент, че прекомерно бави процедурата. Според нея юридически е допустимо да има предварителни избори през лятото, само че това зависи от бързината, с която Радев връчва мандатите.
" Когато връчи първия мандат, ще може да се каже дали ще има предварителни избори през юли ", споделя юристката и показва, че предстоящата по-ниска изборна интензивност тогава ще помогне за невисок предел за възможен референдум по-късно.
Според нея другата опция е да бъде образувано държавно управление и то да провежда идните локални избори: " Този вид е по-малко евентуален. Има научен късмет, само че първите две политически сили си споделиха съществени думи. Пътят един към различен може да е много сложен. ГЕРБ има максимален интерес от сформиране на държавно управление, което да приготви локалните избори. Те имат най-вече кметове на общини ", разяснява доцент Киселова по БНР.
Избори 2 в 1 - локални и изключителни парламентарни през октомври
Парламентарни и локални избори са провеждани дружно през есента на 1991 година, а през 2011 година имаше локални и президентски избори.
Юристите показаха, че Изборният кодекс е планувал какво се случва при съчетаване на локални и парламентарни избори. Част от организацията ще бъде от общински изборни комисии, които са много повече от районните. Подготовката би трябвало да е сериозна. Партиите би трябвало да предлагат хора, които са подготвени освен да стоят в изборния ден, а и да изчакат предаването на материалите.
Според проф. Киров президентът отново може да разтегне процедурата и в случай че не бъде излъчено постоянно държавно управление, да се отиде на избори 2 в 1 през октомври - дружно с постоянните локални избори. " Това съчетаване ", споделя той, " ще бъде много проблематично от позиция на технология на осъществяване. Опасенията на президентския екип може да са, че тези избори ще са на ръба на неуспеха. "
Става дума за множеството неточности в протоколите, които предизвестено се случиха на изборите в този момент поради измененията в Изборния кодекс, които върнаха хартиената бюлетина и ръчното преброяване на разписките от машинното гласоподаване.
Дали Изборният кодекс може още веднъж да бъде поправен от новия парламент? Проф. Киров счита, че той не би трябвало да се поправя, а да се напише нов: " При това посланичество в Народното събрание това е непостижима задачата. Този кодекс към този момент не става за нищо. Голяма част от промените са чисто конюнктурни. Сбъркана е философията. Материята би трябвало да бъде подредена ", споделя професорът по БНР.
Въпреки идната неразбория при избори 2 в 1 наесен, проф. Киров вижда опция предварителните парламентарни да се съчетаят с втория тур на локалните избори - тъй като става дума за мажоритарен избор на кметове.
" Може да се окаже, че подобаващата дата е вторият тур на локалните избори. И тогава казусът няма да е толкоз сериозен от позиция на организация и осъществяване на избори 2 в 1 ", показва той. Според професора залогът на локалните избори е доста огромен, тъй като партиите биха седнали да си приказват едвам откакто пожънат триумфи в локалната власт.
Вариантът 2 в 1 наесен може да бъде и комбинацията от локални избори и референдум.
3 в 1 наесен - локални, парламентарни и референдум
" Дневник " попита адвокати вероятен ли е сюжет 3 в 1. Причината е, че сега текат процедури по три референдума - на " ИТН " за президентска република, на " Възраждане " за отсрочване на влизането в еврозоната и на Българска социалистическа партия за " възбрана на образованието в учебно заведение, обвързвано с смяна на пола ". В случай, че съберат задоволително подписи, те влизат в продължителна процедура пред Народното събрание, а евентуално и в Конституционния съд - затова не може да се предвижда какъв брой от тях ще въбоще ще преминат " цедката " и ще стигнат до осъществяване.
Проф. Емилия Друмева, секретар по правните въпроси на президента сподели: " Едва ли някой би се решил на избори 3 в 1 ". Тя напомни, че е имало казус осъществяване на избори и референдум по едно и също време. Два типа избори и референдум обаче не се е случвало.
Досега са провеждани 3 национални референдума, като два пъти те са били по едно и също време с избори:
- На 25 октомври 2015 година се организира референдум по едно и също време с вота за локална власт. Гражданите гласоподават с " Да " или " Не " в отговор на въпроса: " Подкрепяте ли да може да се гласоподава и отдалечено по електронен път при производство на изборите и референдумите? " Референдумът е плануван от президента Росен Плевнелиев.
- На 6 ноември 2016 година - дружно с изборите за президент и вицепрезидент се организира референдумът на Инициативен комитет с ръководител Слави Трифонов. На него гласоподавателите можеха да отговорят с " Да " или " Не " на въпросите: " Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна изборна система с безусловно болшинство в два тура? ", " Подкрепяте ли въвеждането на наложително гласоподаване на изборите и референдумите? " и " Подкрепяте ли годишната държавна дотация, отпускана за финансиране на политическите партии и обединенията, да бъде един лев за един получен автентичен глас на последните парламентарни избори? "
- Третият е извършен независимо - на 27 януари 2013 година жителите да гласоподават с " Да " или " Не " в отговор на въпроса: " Да се развива ли нуклеарната енергетика в Република България посредством създаване на нова нуклеарна електроцентрала? " Това е първият референдум в най-новата българска история, иницииран е с подписка, проведена от Българска социалистическа партия.
Проф. Друмева уточни още, че процедурата за референдум лишава много време - от събирането на подписите до окончателното решение от Народното събрание дали ще се организира. Затова тя изрази подозрение, че в случай че се наложи да има изключителни парламентарни избори дружно с локалните наесен, някой би се решил да добави към тях и референдум - поради сложността на организацията.
В същото време тя напомни, че през 1990 година са извършени парламентарни избори с два типа бюлетини - дълга и къса, заради смесената система на гласоподаване - мажоритарно и съразмерно: " И все пак гласоподавателите всеобщо се оправиха, напълно малко неточности имаше ".
Избори 3 в 1 наесен са позволени от закона и теоретично вероятни гласи мнението на доцент Киселова, проф. Екатерина Михайлова, някогашни конституционни съдии и адвокати, с които " Дневник " беседва.
Според проф. Екатерина Михайлова, учител в Нов български университет, юридически спънки няма, само че въпросите за бъдещите избори чакат политически решения. Тя уточни, че съгласно член 14 от Закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, в случай че в границите на периода за референдума ще се организират и национални избори - парламентарни или президентски, то наложително референдумът се организира дружно с тях.
Чл. 14 алинея 2 гласи:... когато в едногодишен период от датата на обявяване на решението на Народното събрание се създават избори, като се изключи частични и нови избори за общински съветници и кметове, в този случай националният референдум и изборите се създават на една и съща дата.
Това значи, че референдумите, които минат през Народното събрание и Конституционния съд, ще се съчетаят с някои от околните по време избори.
Проф. Михайлова подчертава, че всичко това би трябвало да се подложи на най-добросъвестна политическа преценка и решенията да се вземат освен въз основа на това какво е възможно от нормативната уредба.
Благовест Пунев, някогашен парламентарен арбитър, сподели за " Дневник ", че избори 3 в 1 теоретично може, само че би усложнило доста гласоподавателите и отчитането на вота. " Струва ли си? ", попита той. И регистрира, че локалните избори могат да вдигнат интензивността с изборите, с които са съчетани - парламентарни или референдум.
Друг някогашен парламентарен арбитър, поискал да остане неназован, сподели, че няма нормативна спънка и за 3 в 1, само че ще е чудовищно мъчно като организация. Той счита, че няма нормативни спънки да се проведат избори 3 в 1, и даже 4 в 1. Но чака като най-реалистично осъществяване на избори 2 в 1 - локалните дружно с изключителни парламентарни. И макар че счита, че няма нормативни спънки и за избори 3 в 1, не му се вижда евентуално да се добави даже единият референдум, тъй като организацията на такова гласоподаване на три писти ще е " чудовищно сложна работа, изключително за Районните изборни комисии ". Той не поучава политиците да тръгнат на вид избори плюс референдум, въпреки че казус е имало.
Ако се гласоподава с машини и за референдума, би трябвало да се промени Изборният кодекс, показва доцент Наталия Киселова. По настоящия ред гласуването при допитвания става с бюлетина в плик.
Проблемите с референдумите
Всички адвокати показват проблеми с въпросите, за които се събират подписи, което значи, че Народното събрание може да спре допитването, а също и Конституционният съд.
Преди всичко би трябвало да се обясни дали допитването за еврото е съобразено с конституцията. Парламентът би трябвало да реши този въпрос, тъй като провеждането на референдум с въпрос за евровалутата, както и да е заложен, е несъответстващ с конституционното условие допитването да не визира въпроси, предмет на интернационално договаряне.
" Възраждане " подведе жителите да се подписват за въпрос, който е решен с интернационален контракт. Ако Народното събрание не спре подобен референдум на това съображение, въпросът несъмнено ще стигне до Конституционния съд, само че е подозрително той да се произнесе до септември-октомври ", сподели за " Дневник " правист, поискал да остане неназован.
Според доцент Киселова теоретично е допустимо референдумите да се проведат, в случай че Конституционният съд допусне въпроси с неприемлив предмет. Тя уточни, че не е възможно допитване по въпроси, уредени с интернационалните контракти, какъвто е казусът с еврото. За президентската република въпросът също не е позволен, когато няма импортиран план за изменение на конституцията - по закон Народното събрание взема решение единствено въз основа на подобен план.
Що се отнася до въпроса на Българска социалистическа партия - той беше разгласен по един метод, а по-късно редактиран, тъй като първичният му вид предвиждаше тези, които поддържат вижданията на левицата, да гласоподават с " не ". Тогава пред " Дневник " Киселова уточни, че това опонира на " трайната българска процедура, че въпросите се задават по този начин, че отговорът да е " да ". След това въпросът беше редактиран, само че не е ясно какъв брой законно е това. По този референдум срокът за събиране на подписи още не е изминал.
Доц. Киселова уточни, че в случай че най-малко един референдум мине през парламентарния и конституционния надзор и това се случи след локалните избори, референдумът може да се организира през май 2024 година дружно с избора за европейски народен представител.
Кога ще се проведат референдумите е значимо, тъй като за тяхната годност основна роля изграе изборната интензивност на предходните избори. Колкото по-ниска е тя, толкоз по-лесно е референдумът да мине.
Източник: " "
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ