Секси полицайки, депутати и биячи. Или кой ще самоубие парла...
Ако 240-те красиви мозъци не престават да се разминават тотално с дневния ред на обществото, ще извършат ритуално самоубийство. Но не на себе си - това няма да бъде чак такава огромна покруса, а на парламентарната република.
Човек е свободен единствено тогава, когато не му се постанова да се подчинява на никого, с изключение на на закона. Казал го е Имануел Кант. За жал, няма по какъв начин да намине пред нашия парламент и да го каже на населяващите го 240 красиви мозъци. Вероятно щяха да го разгласят за остарял прусак или тъпанар, който желае да натрапи трансценденталния идеализъм в реалистичната им общественост.
Защото си е тайнственост каква тъкмо е връзката на уважаемите парламентаристи с това, което е отвън стените на постройката, или казано по-точно - с околната среда, наречена България.
Там стават едни такива работи: някакво си прокурорско синче тероризира цялостен град, раздава юмруци и плаши с убийства и държавните институции, или това, което е останало от страната и институциите, не могат да го озаптят.
Синчето знае това и им демонстрира междинен пръст
с висша безочливост - същата, с която бащичкото прокурор не си подава оставката по морални аргументи. Синчето си вилнее под домакински арест, та да може хубаво да сплаши пребитите, в случай че инцидентно имат наглостта да свидетелстват срещу него. Друг някакъв си невръстен наглец пребива възпитаници с вериги, граби и изнудва две години подред с олимпийско успокоение, тъй като тая олимпийска вяра си била въобразила, че може да въздава като двукрако от Олимп.
И в двата случая издевателствата със феодален садизъм, неразбираеми за естествения човек, щяха да останат скрити и покрити, в случай че не бяха снимани на видео, та целокупният български народ да се запознае с тях. Засега старците по селата, пребивани и обирани от сходни наглеци с висшо възприятие за безотговорност, ще почакат за всенародната състрадателност, защото още не са се сдобили със записваща техника. Също като оня горски, който също не съумя да снима по какъв начин един „ систематичен извършител “ го залива с бензин, тъй като е хванат да краде дърва.
Та по този начин -
това е околната среда на Народното събрание,
където вилнеят едни жители, които евентуално се подчиняват на някого, само че не и на закона. И голяма маса от други жители, които желаят да се подчиняват единствено на закона, само че са принудени да се подчиняват на вилнеещите. Вътре пък в постройката, заобиколена от същата тази околна среда, гневно крякат, врякат и спорят едни определени от жителите жители, които също се подчиняват на някого - на партийния необут, на непартийния или единствено на боса, и свирепо настояват, че се подчиняват на закона. На което народът от околната среда свирепо не има вяра. Тоест, съгласно Кант, никой от изброените не е свободен в страната. Не е свободен и в своя избор.
Освирепелият народ не е и помислял, че ще му се постанова да избира сред два типа служители на реда. И в случай че си е фантазирал, че ще бъде закрилян от страховития български служител на реда - чудовище за бандитите, внезапно попада на страховити български полицайки - страшилища за плеймейтките. И по този начин, вместо закрилен, се оказва вдъхновен от най-сексапилните ченгета, чиято анатомия стана известна около Семерджиев и Любенов. Дрогирани, пияни, единият с актове и престъпни провинения, варден от 40 служители на реда, другият единствено с актове и варден от двама служители на реда. А селфитата на самата сексапилност под пагон заплуваха из фейсбука наред до видеата, където наглеците издевателстват над съграждани и съученици.
Селфи до видео - хората на закона до хората отвън закона,
дружно един до различен в труд и пердах, дружно във виртуалното, а евентуално и в действителното пространство. И това в случай че не е онагледен успех на свободата, който може да обори и Кант даже!
Само че, до момента в който във виртуалното пространство побеждават селфита и видеа, в действителното пространство на Народното събрание господа избраниците побеждават с удивителната си дарба да не приказват на един език с тези, които ги избраха, и с тези, които не отидоха да ги избират. И заедно се завтекоха да вземат решение най-важните проблеми, като да вземем за пример този по какъв начин да се гласоподава. С хартия или с машина? Да бъда или да не бъда - това е въпросът, който тресе новоизлюпените партийни хамлетовци. Другите закони и законодателни промени ще почакат. Както ще си чакат правдивост париите, до момента в който се любуват на полицейската сексапилност.
Само че, когато париите приказват на български, а партиите - на патагонски, се получава разминаване както при градежа на Вавилонската кула. Държавата също замязва на вавилонска кула, стопира в развиването си, стартира да се рони, да се срутва и поклаща.
И неизбежно идва моментът, когато онеправданите взимат правораздаването в свои ръце. Майката на побойника от Русе може и да хленчи, че бил " срутен " душевен, горкичкият, тъй като хората протестирали пред блока им, единствено че митингите могат да прераснат и в друго. Както и против прокурорското синче. И против техните сходства. И гласовете за мощната ръка, опредметена в президентска република, към този момент няма да идват
само от мрачните убежища на Слави Трифонов.
Чудя се единствено кой би трябвало да каже на 240-те с хубав разум, че в случай че не престават да се разминават тотално с дневния ред на обществото, ще извършат ритуално самоубийство. Но не на себе си - това няма да бъде чак такава огромна покруса, а на парламентарната република.
Може би отново Кант би трябвало да ги посети, с цел да им каже, че цялото ни познание стартира със сетивата, по-късно минава към схващане и приключва с разсъдъка. Няма нищо по-високо от разсъдъка.
А в случай че господа избраниците желаят да си останат на равнище сетива, най-добре е да им изпратим секси полицайките.
Човек е свободен единствено тогава, когато не му се постанова да се подчинява на никого, с изключение на на закона. Казал го е Имануел Кант. За жал, няма по какъв начин да намине пред нашия парламент и да го каже на населяващите го 240 красиви мозъци. Вероятно щяха да го разгласят за остарял прусак или тъпанар, който желае да натрапи трансценденталния идеализъм в реалистичната им общественост.
Защото си е тайнственост каква тъкмо е връзката на уважаемите парламентаристи с това, което е отвън стените на постройката, или казано по-точно - с околната среда, наречена България.
Там стават едни такива работи: някакво си прокурорско синче тероризира цялостен град, раздава юмруци и плаши с убийства и държавните институции, или това, което е останало от страната и институциите, не могат да го озаптят.
Синчето знае това и им демонстрира междинен пръст
с висша безочливост - същата, с която бащичкото прокурор не си подава оставката по морални аргументи. Синчето си вилнее под домакински арест, та да може хубаво да сплаши пребитите, в случай че инцидентно имат наглостта да свидетелстват срещу него. Друг някакъв си невръстен наглец пребива възпитаници с вериги, граби и изнудва две години подред с олимпийско успокоение, тъй като тая олимпийска вяра си била въобразила, че може да въздава като двукрако от Олимп.
И в двата случая издевателствата със феодален садизъм, неразбираеми за естествения човек, щяха да останат скрити и покрити, в случай че не бяха снимани на видео, та целокупният български народ да се запознае с тях. Засега старците по селата, пребивани и обирани от сходни наглеци с висшо възприятие за безотговорност, ще почакат за всенародната състрадателност, защото още не са се сдобили със записваща техника. Също като оня горски, който също не съумя да снима по какъв начин един „ систематичен извършител “ го залива с бензин, тъй като е хванат да краде дърва.
Та по този начин -
това е околната среда на Народното събрание,
където вилнеят едни жители, които евентуално се подчиняват на някого, само че не и на закона. И голяма маса от други жители, които желаят да се подчиняват единствено на закона, само че са принудени да се подчиняват на вилнеещите. Вътре пък в постройката, заобиколена от същата тази околна среда, гневно крякат, врякат и спорят едни определени от жителите жители, които също се подчиняват на някого - на партийния необут, на непартийния или единствено на боса, и свирепо настояват, че се подчиняват на закона. На което народът от околната среда свирепо не има вяра. Тоест, съгласно Кант, никой от изброените не е свободен в страната. Не е свободен и в своя избор.
Освирепелият народ не е и помислял, че ще му се постанова да избира сред два типа служители на реда. И в случай че си е фантазирал, че ще бъде закрилян от страховития български служител на реда - чудовище за бандитите, внезапно попада на страховити български полицайки - страшилища за плеймейтките. И по този начин, вместо закрилен, се оказва вдъхновен от най-сексапилните ченгета, чиято анатомия стана известна около Семерджиев и Любенов. Дрогирани, пияни, единият с актове и престъпни провинения, варден от 40 служители на реда, другият единствено с актове и варден от двама служители на реда. А селфитата на самата сексапилност под пагон заплуваха из фейсбука наред до видеата, където наглеците издевателстват над съграждани и съученици.
Селфи до видео - хората на закона до хората отвън закона,
дружно един до различен в труд и пердах, дружно във виртуалното, а евентуално и в действителното пространство. И това в случай че не е онагледен успех на свободата, който може да обори и Кант даже!
Само че, до момента в който във виртуалното пространство побеждават селфита и видеа, в действителното пространство на Народното събрание господа избраниците побеждават с удивителната си дарба да не приказват на един език с тези, които ги избраха, и с тези, които не отидоха да ги избират. И заедно се завтекоха да вземат решение най-важните проблеми, като да вземем за пример този по какъв начин да се гласоподава. С хартия или с машина? Да бъда или да не бъда - това е въпросът, който тресе новоизлюпените партийни хамлетовци. Другите закони и законодателни промени ще почакат. Както ще си чакат правдивост париите, до момента в който се любуват на полицейската сексапилност.
Само че, когато париите приказват на български, а партиите - на патагонски, се получава разминаване както при градежа на Вавилонската кула. Държавата също замязва на вавилонска кула, стопира в развиването си, стартира да се рони, да се срутва и поклаща.
И неизбежно идва моментът, когато онеправданите взимат правораздаването в свои ръце. Майката на побойника от Русе може и да хленчи, че бил " срутен " душевен, горкичкият, тъй като хората протестирали пред блока им, единствено че митингите могат да прераснат и в друго. Както и против прокурорското синче. И против техните сходства. И гласовете за мощната ръка, опредметена в президентска република, към този момент няма да идват
само от мрачните убежища на Слави Трифонов.
Чудя се единствено кой би трябвало да каже на 240-те с хубав разум, че в случай че не престават да се разминават тотално с дневния ред на обществото, ще извършат ритуално самоубийство. Но не на себе си - това няма да бъде чак такава огромна покруса, а на парламентарната република.
Може би отново Кант би трябвало да ги посети, с цел да им каже, че цялото ни познание стартира със сетивата, по-късно минава към схващане и приключва с разсъдъка. Няма нищо по-високо от разсъдъка.
А в случай че господа избраниците желаят да си останат на равнище сетива, най-добре е да им изпратим секси полицайките.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ