Цената на мира и Европа
Ако 2022 година беше годината, в която европейските държавни управления откриха, че могат да са удивително (и до известна степен неочаквано) единни пред лицето на експанзията на Владимир Путин в Украйна, през 2023 година това единение ще бъде подложено на тестване. Как ще наподобява този тест зависи от хода на войната.
В един потискащо евентуален сюжет през 2023 година спорът ще се проточи, като Русия е принудена последователно да отстъпва, само че Украйна е неспособна да си върне цялата изгубена територия. В подобен случай очаквайте фактори в Европа деликатно да стартират да упражняват напън върху Киев да предприеме стъпки към договаряне на мир.
Някои ще бъдат съблазнени от концепцията за обновяване на търговията с газ и понижаване на разноските за субсидиране на силата. Други ще се опасяват, че президентските избори в Съединени американски щати през 2024 година вероятно могат да провокират понижаване на военната и икономическата поддръжка за Украйна, оставяйки Европа да поеме тежестта. И някои, може би в това число Еманюел Макрон, ще подчертаят, че Русия постоянно ще бъде прилежаща страна, тъй че каналите за връзка още веднъж би трябвало да бъдат отворени. " Европа не може да има непрекъсната война пред портите си ", ще кажат те. Не се чака тези гласове да надделеят, само че те имат капацитета да провокират напрежение в Европа, изключително в случай че водачите на фронтови страни като Полша или Литва стартират да се опасяват, че други като Макрон или немския канцлер Олаф Шолц са по-малко ангажирани с концепцията, че Путин би трябвало да би трябвало да претърпи цялостен погром.
Ключовата страна в този спор ще бъде Италия. Засега новият министър председател Джорджа Мелони е твърда в поддръжката си за НАТО и Украйна. Италия обаче също по този начин е изправена пред дълбока икономическа неустановеност. Страната има дълг в размер на 2.5 трлн. евро (2.4 трлн. долара), което е над 150% от нейния Брутният вътрешен продукт. Италия има огромна индустрия, която е затруднена поради високите цени на силата. И за разлика от Германия, която елементарно притегля средства, с цел да поддържа фирмите си и да им помогне да преминат през рецесията, средиземноморската страна ще би трябвало да се бори, с цел да отбрани своите. Така че Италия може да обърне позицията си и да стартира да възхвалява силата на договарянията. Матео Салвини, който е съдружен сътрудник на Мелони, към този момент го прави.
Реклама
Дори това да не се случи, задълбочаващият се спор за енергетиката, наподобява, ще бъде най-големият източник на вътрешно напрежение в Европа през идната година. Все повече страни изпадат в криза и единствено богатите от тях могат да продължат да раздават дотации. Очаквайте още доста апели за основаване на паневропейски енергиен фонд по сходство на признатия през 2020 година коронавирус фонд в размер на 750 милиарда евро. Най-вероятно натискът няма да е сполучлив (строгите северни страни са изрично срещу идеята), само че единствено по себе си това ще остави след себе си доста горчив усет в устата.
А какво би станало, в случай че спорът завърши? Това няма по какъв начин да стане на бойното поле, само че може да се случи при промяна на водача или преоценка на обстановката от страна на Кремъл, защото става все по-ясно, че цената на войната, водена от Путин, в кръв и запаси надалеч надвишава всякаква допустима изгода. Това ще сътвори условия за ново напрежение на европейската сцена по въпроса кой ще заплаща за възобновяване на Украйна и каква сума би трябвало да се похарчи за това.
Съединени американски щати ще кажат с право, че са поели лъвския къс от разноските за въоръжаване на Украйна (и за поддръжка на нейната стопанска система в месеците, в които тя съвсем се срина). Сега ще бъде ред на Европа, макар че многонационални организации като Световната банка и МВФ също ще дадат своя принос. Ситуацията обаче ще предизвика всевъзможни интернационалните разногласия. Възстановяването на Украйна ще погълне средства, които са извънредно нужни за по-бедни разрастващи се страни. Дебатите в многонационалните организации ще са остри и ще хвърчат обвинявания в пристрастия към развития свят. По един или различен метод Европа ще би трябвало да се бори с следствията от войната още дълги години.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
В един потискащо евентуален сюжет през 2023 година спорът ще се проточи, като Русия е принудена последователно да отстъпва, само че Украйна е неспособна да си върне цялата изгубена територия. В подобен случай очаквайте фактори в Европа деликатно да стартират да упражняват напън върху Киев да предприеме стъпки към договаряне на мир.
Някои ще бъдат съблазнени от концепцията за обновяване на търговията с газ и понижаване на разноските за субсидиране на силата. Други ще се опасяват, че президентските избори в Съединени американски щати през 2024 година вероятно могат да провокират понижаване на военната и икономическата поддръжка за Украйна, оставяйки Европа да поеме тежестта. И някои, може би в това число Еманюел Макрон, ще подчертаят, че Русия постоянно ще бъде прилежаща страна, тъй че каналите за връзка още веднъж би трябвало да бъдат отворени. " Европа не може да има непрекъсната война пред портите си ", ще кажат те. Не се чака тези гласове да надделеят, само че те имат капацитета да провокират напрежение в Европа, изключително в случай че водачите на фронтови страни като Полша или Литва стартират да се опасяват, че други като Макрон или немския канцлер Олаф Шолц са по-малко ангажирани с концепцията, че Путин би трябвало да би трябвало да претърпи цялостен погром.
Ключовата страна в този спор ще бъде Италия. Засега новият министър председател Джорджа Мелони е твърда в поддръжката си за НАТО и Украйна. Италия обаче също по този начин е изправена пред дълбока икономическа неустановеност. Страната има дълг в размер на 2.5 трлн. евро (2.4 трлн. долара), което е над 150% от нейния Брутният вътрешен продукт. Италия има огромна индустрия, която е затруднена поради високите цени на силата. И за разлика от Германия, която елементарно притегля средства, с цел да поддържа фирмите си и да им помогне да преминат през рецесията, средиземноморската страна ще би трябвало да се бори, с цел да отбрани своите. Така че Италия може да обърне позицията си и да стартира да възхвалява силата на договарянията. Матео Салвини, който е съдружен сътрудник на Мелони, към този момент го прави.
Реклама
Дори това да не се случи, задълбочаващият се спор за енергетиката, наподобява, ще бъде най-големият източник на вътрешно напрежение в Европа през идната година. Все повече страни изпадат в криза и единствено богатите от тях могат да продължат да раздават дотации. Очаквайте още доста апели за основаване на паневропейски енергиен фонд по сходство на признатия през 2020 година коронавирус фонд в размер на 750 милиарда евро. Най-вероятно натискът няма да е сполучлив (строгите северни страни са изрично срещу идеята), само че единствено по себе си това ще остави след себе си доста горчив усет в устата.
А какво би станало, в случай че спорът завърши? Това няма по какъв начин да стане на бойното поле, само че може да се случи при промяна на водача или преоценка на обстановката от страна на Кремъл, защото става все по-ясно, че цената на войната, водена от Путин, в кръв и запаси надалеч надвишава всякаква допустима изгода. Това ще сътвори условия за ново напрежение на европейската сцена по въпроса кой ще заплаща за възобновяване на Украйна и каква сума би трябвало да се похарчи за това.
Съединени американски щати ще кажат с право, че са поели лъвския къс от разноските за въоръжаване на Украйна (и за поддръжка на нейната стопанска система в месеците, в които тя съвсем се срина). Сега ще бъде ред на Европа, макар че многонационални организации като Световната банка и МВФ също ще дадат своя принос. Ситуацията обаче ще предизвика всевъзможни интернационалните разногласия. Възстановяването на Украйна ще погълне средства, които са извънредно нужни за по-бедни разрастващи се страни. Дебатите в многонационалните организации ще са остри и ще хвърчат обвинявания в пристрастия към развития свят. По един или различен метод Европа ще би трябвало да се бори с следствията от войната още дълги години.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ