Акад. проф. д-р Тройчо Троев, д.м.н., е началник на Отделение

Акад. проф. доктор Тройчо Троев, д.м.н., е шеф на Отделение по физикална и рехабилитационна медицина в МБАЛ „ Св. София ”. Има две специалности – вътрешни заболявания и физикална медицина и рехабилитация. През 1994 година придобива научна степен „ лекар “, а през 1996 година е определен за постоянен доцент по физиотерапия и рехабилитация. Докторската му дисертация е отдадена на лекуването на млади пациенти с Бехтерев. 

Доктор на медицинските науки става с тематиката „ Интегриран програмен метод за лекуване и рехабилитация при заболели с метаболитен синдром (активна кинезитерапия, хидролечение и диета) ” през 2011 година Година по-късно става професор, а от 2013 година е и учен от Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ).

Проф. Троев е някогашен народен съветник по специалността „ Физикална и рехабилитационна медицина “. Председател е на Републиканското сдружение по физикална медицина и рехабилитация, и член на републиканския комитет по физиотерапия и рехабилитация. Оглавявал е Етичната комисия към БЛС – столична гилдия. Членува в Асоциацията по физикална и рехабилитационна медицина. Почетен член е на Асоциацията на кинезитерапевти и рехабилитатори в България.

Проф. Троев взе участие в публицистичните колегии на няколко медицински издания: „ Неврорехабилитация ”, „ Превенция и рехабилитация ”, „ Български медицински вестник ”, „ Физикална медицина, рехабилитация, здраве ”, „ Рехабилитационна медицина и качество на живот ”. Експерт е към Комисията за лекуване в чужбина на Министерството на здравеопазването и ръководител на профилната комисия по физикална и рехабилитационна медицина към Фонд за лекуване на деца (ЦФЛД).

От дълги години е ръководител или член на държавна изпитна комисия по специалността „ Физикална и рехабилитационна медицина ”, както на изпитната комисия за зачисляване на лекари по специалността „ Физикална и рехабилитационна медицина ”. Участва в научни журита в София, Пловдив, Плевен, Стара Загора. Проф. Троев взе участие и в курса Canadian Forces English course STANAG 6001 в Канада.

Метаболитният синдром е едно от най-често срещаните болести на обменните процеси. Последните изследвания на Световната здравна организация са извънредно тревожни, защото потвърждават, че всеки четвърти човек, т.е. 25% от популацията, страда от тази болест. С възрастта опцията за развиването на метаболитен синдром преднамерено се усилва. 

Какво се крие зад диагнозата метаболитен синдром, по какъв начин се демонстрира, по какъв метод се диагностицира и кои са рисковите фактори за появяването му, беседваме с проф. доктор Тройчо Троев, д.м.н. – експерт по вътрешни заболявания, физикална медицина и рехабилитация.

- Проф. Троев, до каква степен важен е казусът с метаболитния синдром освен в България, а и в останалите страни?

- Метаболитният синдром или метаболитният дисбаланс има огромно социално-икономическо значение – трансформира се в световна заплаха за човешкото здраве. Основен рисков фактор е за заболеваемост и гибел от сърдечносъдови болести в нашето общество.

Интердисциплинарен проблем е, с който се занимават сътрудници с разнообразни специалности – както ендокринолози, по този начин и лабораторни лекари, диетолози, нефролози и гастроентеролози, тъй като пациентът може да има и микроалбуминурия, немастна стеатоза на черния дроб и така нататък С лекуването му сме ангажирани и ние – експертите по физикална и рехабилитационна медицина.

- Различни положения ли се дефинират с термините метаболитен синдром и затлъстяване?

- Това са напълно разнообразни неща. Затлъстяването не е синоним на метаболитния синдром. Има консенсус за диагностиката на този синдром, който е основан през 2005 година от Международната диабетна федерация. Включени са следните пет синдрома или критерии. Първият аршин е централно затлъстяване, т.е., обиколката на талията е над 94 см за мъжете и повече от 80 см за дамите от европеидната раса. В другите етнически групи стойностите са разнообразни. 

Например в Съединени американски щати коремната талия за мъже е над 102 см, а за дами – надвишава 88 см. Второ, нараснали триглицериди – повече от 1,7 mmol/l или в случай че имат характерно лекуване. Третият аршин – намаляване на HDL така наречен добър холестерол, който би трябвало да бъде по-малко от 1.03 mmol/l за мъжете, а за дамите – под 1, 29 mmol/l или да има характерно лекуване.

Четвъртият – нараснало артериално налягане – повече от 130 на 85 или лекуване на хипертонията. И петият аршин е нараснала плазмена глюкоза на гладно, повече от 5.6 mmol/l или нарушен глюкозен толеранс, т.е. диабет вид 2. От тези пет критерия би трябвало да има три налице, с цел да се сложи диагноза метаболитен синдром. Както виждате, не можем да кажем, че затлъстяването е синоним на метаболитния синдром. 

Освен увеличената коремна обиколка трябва да има съществуване и на други от тези индикатори, с цел да сложим точната диагноза. Още от предишния век – 1920-1923 година, стартират първите описания на синдрома от сътрудници от разнообразни специалности. И надлежно, самият метаболитен синдром или дисбаланс има много наименования, с които е прочут – синдром на благополучието, поради затлъстяването и обиколката на талията, полиметаболитен синдром, синдром на инсулиновата устойчивост. В последните години Н. Каплан го назова и гибелен квартет, който стряска в действителност човек, когато го чуе.

Ние сме създали и особено пособие, издали сме монография какви проучвания би трябвало да се вършат на пациентите 2-3 пъти в годината, присъединили сме и информация за логаритъма на държание. Например предлагаме прясно и кисело мляко – от 0,1 до 1.5%, и обезсолена нискомаслена извара.

Не предлагаме сметани, пълномаслени извари, овче сирене, сирене примес, пушени сирена, кашкавал и млечни пастети. От зърнените храни и артикули предлагаме ръжен и стандартизиран самун, пшеница, овесени ядки, варен ориз, варена царевица. Забраняваме тестени произведения от бяло брашно, както и с добавка от скотски мазнини, яйца и захар като кифли, баници, тутманици, милинки, пържените закуски, понички, пирожки, сладкарски произведения със захар.

Полезно е пациентите да включват и нетлъсти морски риби като калкан, кефал, лефер, попчета, сафрид, бяла речна риба. Месо от птици, говеждо и телешко – не тлъсто, несъмнено, също предлагаме. Дивечът не е за препоръчване поради обстоятелството, че води до чести увеличавания на пикочната киселина. Хората с метаболитен синдром не би трябвало да употребяват тлъсто месо от гъски, пуйки, кокошки и патици, както и трайни салами – луканки, бабек, шпек. 

Отделно, ние сме изготвили и едно примерно седмично меню от понеделник до неделя – закуска, обяд и вечеря, с цел да не приказваме единствено за калории и за това кое е неразрешено или разрешено. Препоръчваме в седмичното меню и 1-2 разтоварващи дни, в които понижаваме още килокалориите – от 600 до 800.

- За да потвърдите резултата от ограниченията, които препоръчвате на пациентите си с метаболитен синдром, сте създали и огромно изследване. Какво демонстрираха резултатите?

- Да, в тази тенденция направихме едно огромно изследване при над 200 индивида. 

Изследвахме повече от 20 показателя 

Целта ни беше да установим, първо, дали понижението на даден индикатор ще докара до позитивно влияние и върху другите индикатори. Второ, кои от тези индикатори при хора с метаболитен синдром остават независими и демонстрират за възможни вероятни неприятни произшествия. И доказахме, че С-реактивният протеин и интерлевкин 6 са в правопропорционална взаимозависимост. Когато единият се намали, понижава и другият, само че те не се въздействат от количеството на кръвната захар. Тя, както и равнищата на пикочната киселина, може да спаднат, само че С-реактивният си остава висок. Той влиза в такава правопропорционална регресионна взаимозависимост единствено ненапълно с количеството на „ неприятния ” холестерол и на триглицеридите. Тоест, в случай че те понижават, можем да чакаме, че и С-реактивният протеин или интерлевкин 6 също ще се намалят. 

А С-реактивният протеин е един от протекторите, който ни демонстрира за вероятни неприятни остри произшествия от сърдечносъдовата система. Разбира се, като се изключат всички други вероятни аргументи, които могат да го покачат, защото той е доста сензитивен маркер.

И една ангина да вземем за пример ще завиши стойностите му. Тоест, в случай че един болен с метаболитен синдром го изследваме и С-реактивният протеин или интерлевкин 6 са в рамките на нормата, споделяме, че тук, най-малко към този момент, може би няма заплаха от неочаквани сърдечни произшествия. Тези заболели са застрашени главно от инфаркт и инсулт, тъй като се наслагват неподходящите фактори от действието на диабета и хипертонията.

И най-после, най-важното: постоянно, преди да стартираме да работим с даден човек с метаболитен синдром, всичко това му се изяснява. Ако пациентът не желае самичък да си помогне, без неговото съдействие ние нищо не можем да реализираме. Аз не мога да го проследявам у дома, когато напусне лечебното заведение, какво ще употребява и прави. Той би трябвало да е уверен, че всичко, което сме споделили, е в интерес на здравето му и да го извършва в домашна конюнктура.

- Как ще коментирате модата в последно време лекарство за диабет да се употребява за намаляване?

- Моето мнение е, че това не е най-хубавото решение. Говоря ви като интернист и като човек, който се занимава с тези проблеми. Тези медикаменти имат и странични дейности. При пациенти с диабет се употребяват за възстановяване на инсулиновата сензитивност, само че действието на това лекарство не е главно за понижение на тегло. Има доста други способи, в това число и хирургични, които се ползват към този момент и в България за съкращаване на тежестта. От здравна позиция това е двигателният режим и диетата.

 Милена ВАСИЛЕВА