Акад. Марков за 10.11.1989 г.: Ненаучен остана един урок –

Акад. Марков за 10.11.1989 година: „ Ненаучен остана един урок – не би трябвало да разчитаме на огромния брат “, след 10 ноември 1989 година -„ 45 години стигат “! А в този момент? 35 години преход… Това разгласи легенадрният български историк акад. Георги Марков в изявление, отдадено на 35-те години от новото начало за България, което беше сложено с оставката на социалистическия водач Тодор Живков на 10-ти ноември 1989 година

– Аад. Марков. Какво се случи на 10 ноември?

– Свалянето на Тодор Живков след 35-годишно ръководство, е в действителност осъществяване на повелята на Горбачов. На 10 октомври той махна Хонекер в Германска демократична република. На 10 ноември изпраща у нас Виктор Шарапов, дипломат и военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), с цел да спусне решението му за Живков. Живков не вярваше на перестройката. През май 1987 година той е в Пекин при Дън Сяопин. Когато се връща в Москва, отсяда в посолството ни и там  казва: „ Вижте, от перестройката на Горбачов, нищо няма да стане, тъй като тя не стартира от стопанската система. Китайската перестройка ще успее “.

– То по този начин и стана.

– Да, по този начин стана. Но тогава Горбачов му прати военачалник Шарапов, съюзиха се тук Луканов, Младенов и другите, свързани с Москва, и смъкнаха Живков от власт. Това беше един вътрешнопартиен прелом. Не гражданска война, както някои в този момент се бият в гърдите.

Преврат, с цел да стоварят всичко върху главата на Живков и да го хвърлят в пандиза, тъй като той направи по този начин, както Хрушчов на времето изобличи Сталин като сподели: „ Системата не е отговорна, отговорен е Сталин и сталинизмът “. 10 ноември бе прелом, който имаше развиване. Но Луканов не можа да удържи властта.

– В какво тъкмо се показваше смяната?

– Горбачов се отхвърли от доктрината „ Брежнев “ за ограничавания суверенитет на социалистическите страни. Обяви го по време на Пражката пролет. Но смяната на системата или подмяната й се извършваше в обособените страни по друг метод. То и самата система беше друга в другите страни. Тогава имах опция да бъда и в Германска демократична република, и в Унгария, и в Чехословакия. И виждах, че там нещата са по-различни, в сравнение с при нас. Да не приказваме за Румъния и Албания.

– Защо ръководството на Съюз на демократичните сили се оказа толкоз малко?

– Съюз на демократичните сили не беше готова, нямаше фрагменти да ръководи. Филип Димитров пък изиска избор на доверие, който го умъртви.

– Ако ролята на Москва в 10 ноември е ясна и забележима, то имат ли Съединени американски щати някакъв пръст в рухването на комунистическия режим?

– Не. Поначало Щатите бяха сюрпризирани от рухването на системата. На 12 юни 1987 година  Рейгън произнася речта си пред Бранденбургската врата, призовавайки: „ Г-н Горбачов, разрушете тази стена! “. След което споделя на асистента си – добра тирада си ми написал, само че ние няма да я доживеем.

Въпреки Централно разузнавателно управление на САЩ, макар мозъчните тръстове, Щатите бяха сюрпризирани от рухването на Съветския съюз.

– Защо не устоя системата?

– Не устоя стопански. Ние нямахме конкуренция, имахме състезание. Това е основната причина.

– За младежите 10 ноември през днешния ден към този момент е просто история. Те нямат визия какво е било това време, то е в книгите. Какво бихте споделили на младите, с цел да схванат тези събития?

– Да, събитията са към този момент история. Никога не съм мислил, че 35 години по-късно ще има такова развиване, каквото е през днешния ден. През 1989 година непрекъснато се споделяше 45 години стигат. А в този момент? 35 години преход…

– Дойде ли времето да кажем 35 години преход стигат?

– Разбира се. Стигат! Преходът не може да продължава 35 години. Нашата политическа система от еднопартийна стана многопартийна и през днешния ден всеки си прави партия. Вече даже не мога да ги преброя. Хората се обезвериха. Политиците реализираха своето – да се гласоподава все по-малко, изборната интензивност да бъде все по-ниска и да остане твърдото ядро – партийно, корпоративно, купено. За страдание, те отвратиха хората от политиката.

– Виждате ли в това, което се случва през днешния ден в политиката, някакъв паралел с различен исторически интервал, от който можем да се поучим и да извлечем образци?

– Виждам образеца с ръководството на Демократичния сговор – интервала на международната икономическа рецесия 1929-1934 година Там също са няколко партии, които се сменят. Андрей Ляпчев, огромен български общественик споделя: Народното събрание се трансформира в говорилня, там всяка партия се бори за тлъстия кокал, а не а постното дробче. Тогава нашето министерство – на националното просвещение е било постно дробче, до момента в който министерството на финансите и на министерството на войната са били тлъсти дробчета. Но тогава е имало офицерство. На 19 май не разрешават политическите партии и заключват националното заседание за 4 години. След това през 1938 година не се възвръщат партиите, а се прави мажоритарна система, избират се персони.

Още в дълбоката античност племенните вождове са се нареждали в кръг и са избирали основния водач. Има лимит на партиите. Не можем да вървим 8-ми път на избори за 4 години, както в тази ситуация става, нека не съм прав. 1 милиард лв. да ги изхвърлим ей по този начин – по избори.

– Време ли е към този момент да се вдигне бариерата за влизане в Народното събрание?

– Да, би трябвало да се вдигне, 4 % е несериозно. Доколкото знам в Турция е 10 %. Вижте какви инцидентни хора попадат в Народното събрание. Сравнете настоящето Народно заседание с Великото национално заседание. Къде е днешният Гиньо Ганев? Там имаше персони.

Във Велико народно събрание беше акад. Валери Петров, извънреден човек, бяха Йордан Радичков, Светлин Русев. А в този момент в Народното събрание са хора, които освен нямат политическа просвета, те нямат първите 7 години. Отблъснаха нас, интелектуалците. Сега някой си направил Исторически парк и желае да е в Народното събрание. У нас има доста политици, само че няма държавници.

– 10 ноември роди вярата за по-добро бъдеще. Защо тази вяра не се реализира или в противен случай – реализира се, пък ние не разбрахме?

– Партиите обещаваха, че ще има междинна класа. Защото мощната междинна класа е в основата на демокрацията. Къде е тази мощна междинна класа в този момент?! Няма я. Получи се разслоение. Има доста богати и доста небогати. Хората бъркат по кофите за отпадък.

След 10 ноември малките екрани посочваха къщата на Тодор Живков на „ Секвоя “ – къща с един декар двор. А вижте в този момент палатите с хеликоптерни площадки, вижте яхтите и частните самолети. Българските стопанска система и селското стопанство бяха разорени и ограбени.

– Кои уроци на прехода останаха ненаучени?

– Ненаучен остана един урок – не би трябвало да разчитаме на огромния брат. Навремето Петко Славейков споделяше: Кат` Русия няма втора. Ама царска Русия си отиде, изчезна. Съветският съюз го няма, Вторият и Третият райх изчезнаха. Трябва да знаем, че всичко зависи от нас. Не да чакаме спасители от страната и от чужбина. Много спасители станаха. И какво? Обещаваха ни че ще влезем в клуба на богатите, само че към момента сме най-бедните. Спасението е в нашите ръце, не в спасителите.

– Кога съгласно Вас ще свърши преходът?

– Както Ви споделих – 35 години стигат! Крайно време е да станем естествена европейска страна, тъй като ние сме европейски народ. И да разберем, че ние избираме големците. Хората не трябва да са безразлични, би трябвало да гласоподават. Защото политиците желаят да ни откажат от гласуването.

– На фона на картината която очертахме, има ли нещо оптимистично за край?

– Има един исторически оптимизъм – претърпели сме и по-страшни времена и сме оживели като народ. Вярно е, че тогава народът ни е бил различен, не е бил капризен от цивилизацията. Но щом сме претърпели толкоз неща на този болен кръстопът – Балканите, значи ще се оправим.
Представете си 500-те години османско господство и все пак ние надделяхме. Пиша и военна история. В Балканската война, макар че по това време българите са нямали право да носят оръжие, ние победихме Османската империя. Стигнахме на 40 км до Златния рог. Нашият народ ще издържи и в този момент, само че дано не бъде толкоз толерантен. И да гласоподава.

– Акад. Марков, пишете книга за прехода в България. След 35 години народна власт какво не разбрахме за този интервал?

– Пиша второ допълнено издание на „ Българската история накратко “ и несъмнено, последната глава е за тези 35 години. А те са доста – половин човешки живот. Като човек, живял в две столетия, мога да сравня същността на събитията. Ние чакахме доста от 10 ноември. Но самият 10 ноември е разследване от 9 ноември – рухването на Берлинската стена. Горбачов реши да избави системата, само че не като я смени, а като я реформира в така наречен „ перестройка “.

Преди рухването на Берлинската стена имаше събития като Унгарската гражданска война, Пражката пролет, „ Солидарност “… Не беше допустимо да се смени системата без смяна в Москва. Както тази система е наложена от Червената войска, по този начин и от Москва трябваше да бъде изменена.

Източник: Стандарт