Акад. д-р Иванка Денева с покана за семинара на Института за иновации
Акад. доктор Иванка Денева получи покана и взе участие в проведения от Института за нововъведения към Българската академия на науките и изкуствата, семинар по неразучената тематика: „ Структурата на душата и програмирането на България ”, заложена от ръководителя на Института и гл. редактор на сп. „ Изследовател, ” акад. проф. доктор Георги Ламбаджиев. За работа в сегашния семинар/тема предложения получиха видните учени акад. проф. доктор Бойко Рангелов, (носител на медал „ Д-р Петър Берон ”); акад. проф. доктор Никола Ананощев, акад. проф. доктор Сава Гроздев, доктор Свилен Калинов, Ник. Канарова и други Утвърждавайки духовните полезности на индивида, Институтът формулира някои от главните си цели: да „...търси решения по методологични, управнически, софтуерни и други проблеми; стимулиране на персоналната креативост и теоретично моделиране на структури и процеси от гранични сфери на познанието; за синтез на нови решения и парадигми в междудисциплинни области и други ”
Издаваното от Българската академия на науките и изкуствата сп. „ Изследовател ”, на което акад. Денева интензивно сътрудничи, неведнъж е представяло в свои изявления оценки на видни литературни критици за търсенията й в реформиране жанра на романа и драмата. Списанието участва с всеки брой във фондовете на редица международни книжовни центрове, като: Британската библиотека, Лондон; Японската библиотека, Токио; Конгресната библиотека, Вашингтон; Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий ”, България; Национални библиотеки на Германия; Националната библиотека на Франция, Париж.
Технически проблем в ЗУМ наложи приемането на текста от участниците в семинара и изразяването на концепциите в писмен тип, което благоприятства и систематизирането им. Своето присъединяване в него акад. Ив. Денева изрази с оценка на продуктивността на концепцията на акад. проф. доктор Г. Ламбаджиев, (ръководител на семинара), препоръчан на участниците за разискване: „ за Душата ”, в корелация и съотнасяне с тематиката „ за програмирането на България ”. Тя оцени като сполучлив и методът в търсене на проекции и успоредяваия в названието на членовете на Божественото семейство и тези на българското семейство; аналозите в свещените книги и техни персонажи; проекциите в названието на български географски обекти и други: мироглед, който посредством редица кодирания на родните обекти в балканските селища и тия в други страни, образува визията за „ човешката душа ”; за „ галактическата душа ” и „ земната душа ”. Д-р Денева адмирира изразеното от създателя мнение, провиждащо изначално духовното място на България в общия галактически ред и международен порядък – при обосновано изказване, че страната ни се съотнася към позицията на страните с „ оптималната духовна интензивност ”. Важно направление в метода на откривателя е открояването на връзки сред разположените на юг от България страни и пресичани на 24,8 градуса географска дължина, формиращи „ конфигурацията ОМ ”, удостоверение за висок енергиен капацитет у българина. Бе оценена и осмислената от създателя прилика в публичното предопределение на Христос и Левски, родени в центъра на своите страни и умряли в една и съща година...
За целокупността и завършеността на проучването, съгласно Ив. Денева, е належащо по-нататъшно програмиране на България да бъде осъществено от екипи учени от разнообразни институции - при открояване на етапни цели. Не по-малко основна е и потребността от детайлно уточнение на другите типове действия по реализирането им. Общото й умозаключение е за положителна оценка на една истинска и общественозначима концепция, като тази за „ Душата и програмирането на България ”, която занапред ще бъде доразвивана и обсъждана. Радващо е, че зареденият с оптимизъм акад. Георги Ламбаджиев е планувал блестящо бъдеще на страната ни освен „ като люлка ”, само че и като бъдещо средище на международната просвета, за чийто предназначен „ статут ” е провидял духовните приноси и учредения...
Издаваното от Българската академия на науките и изкуствата сп. „ Изследовател ”, на което акад. Денева интензивно сътрудничи, неведнъж е представяло в свои изявления оценки на видни литературни критици за търсенията й в реформиране жанра на романа и драмата. Списанието участва с всеки брой във фондовете на редица международни книжовни центрове, като: Британската библиотека, Лондон; Японската библиотека, Токио; Конгресната библиотека, Вашингтон; Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий ”, България; Национални библиотеки на Германия; Националната библиотека на Франция, Париж.
Технически проблем в ЗУМ наложи приемането на текста от участниците в семинара и изразяването на концепциите в писмен тип, което благоприятства и систематизирането им. Своето присъединяване в него акад. Ив. Денева изрази с оценка на продуктивността на концепцията на акад. проф. доктор Г. Ламбаджиев, (ръководител на семинара), препоръчан на участниците за разискване: „ за Душата ”, в корелация и съотнасяне с тематиката „ за програмирането на България ”. Тя оцени като сполучлив и методът в търсене на проекции и успоредяваия в названието на членовете на Божественото семейство и тези на българското семейство; аналозите в свещените книги и техни персонажи; проекциите в названието на български географски обекти и други: мироглед, който посредством редица кодирания на родните обекти в балканските селища и тия в други страни, образува визията за „ човешката душа ”; за „ галактическата душа ” и „ земната душа ”. Д-р Денева адмирира изразеното от създателя мнение, провиждащо изначално духовното място на България в общия галактически ред и международен порядък – при обосновано изказване, че страната ни се съотнася към позицията на страните с „ оптималната духовна интензивност ”. Важно направление в метода на откривателя е открояването на връзки сред разположените на юг от България страни и пресичани на 24,8 градуса географска дължина, формиращи „ конфигурацията ОМ ”, удостоверение за висок енергиен капацитет у българина. Бе оценена и осмислената от създателя прилика в публичното предопределение на Христос и Левски, родени в центъра на своите страни и умряли в една и съща година...
За целокупността и завършеността на проучването, съгласно Ив. Денева, е належащо по-нататъшно програмиране на България да бъде осъществено от екипи учени от разнообразни институции - при открояване на етапни цели. Не по-малко основна е и потребността от детайлно уточнение на другите типове действия по реализирането им. Общото й умозаключение е за положителна оценка на една истинска и общественозначима концепция, като тази за „ Душата и програмирането на България ”, която занапред ще бъде доразвивана и обсъждана. Радващо е, че зареденият с оптимизъм акад. Георги Ламбаджиев е планувал блестящо бъдеще на страната ни освен „ като люлка ”, само че и като бъдещо средище на международната просвета, за чийто предназначен „ статут ” е провидял духовните приноси и учредения...
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ