Как да опазим сърцето си в жегите
Ака инцидентно сърцето ви е прескочило два-три пъти от гоооооорещите фотоси на Азис и Атижа от предходния ни топ (така уеб страниците назовават водещите си новини) - надали можем да ви бъдем от помощ. Ако обаче жегата ви тормози повече - ето няколко съвета, освен това от специалист.
Влиянието на слънцето и високите температури върху човешкото здраве остава настояща тематика през летните месеци, изключително в подтекста на честите топлинни талази. В студиото на Нова тв кардиологът доктор Танер Шахин подчертава върху това по какъв начин слънчевата светлина може да има удобно влияние, като подтиква отделянето на серотонин и усъвършенства общото ни психо-емоционално положение. Прекомерното излагане на жега обаче носи редица опасности, изключително за хора с хронични болести.
Продължителните температури над 30°C при висока мокрота, или над 35°C при естествена мокрота, покачват заплахата от топлинен стрес и могат да провокират утежняване на сърдечно-съдовата система.
В тези условия нараства честотата на инфарктите, изключително при пациенти с исхемична болест на сърцето.
Високите температури водят до разширение на кръвоносните съдове, спад на кръвното налягане и интензивно изпотяване, което усилва риска от дехидратация и нарушава електролитния баланс.
Кардиолозите предлагат да се одобряват
задоволително течности – приблизително 30–40 мл на кг телесно тегло на ден,
като за възрастен човек това значи към 2–2,5 литра вода дневно. Трябва да се заобикалят енергийни питиета, кафе и алкохол, защото те ускоряват дехидратацията. Вместо това се предлага консумация на леки храни, богати на вода и витамини: сезонни плодове и зеленчуци, бяло месо и риба. Тежките и мазни ястия в допълнение натоварват организма и затрудняват акомодацията към жегите.
Настройването на климатиците би трябвало да се прави рационално:
целесъобразната разлика сред вътрешната и външната температура не трябва да надвишава 12°C.
Световната здравна организация поучава климатичните системи да се настройват сред 25°C и 27°C, с цел да се избегне термичен потрес при прекосяване сред разнообразни среди. Препоръчва се постоянно проветряване на пространствата, както и разчистване на филтрите, с цел да се минимизира рискът от алергии и дихателни инфекции.
Физическата интензивност през летните месеци би трябвало да се лимитира до по-хладните часове на деня – рано заран или късно вечер. Тренировки навън сред 12:00 и 17:00 часа не се предлагат заради по-високия риск от топлинен удар. Алтернативен вид е спортът в закрити, климатизирани зали.
Разпознаването на признаците на топлинен стрес е основно за попречване на съществени затруднения. При топлинна отмалялост се следят студени и изпотени крака, главоболие и обща уязвимост – това е сигнал, че организмът губи течности и електролити.
Топлинният удар е по-опасно положение, при което тялото към този момент не може да се охлажда –
крайниците са топли и сухи, телесната температура се покачва внезапно, може да се стигне до комплициране, загуба на схващане и даже животозастрашаващи положения.
Лицата с високо кръвно налягане, които одобряват лекарства, би трябвало постоянно да наблюдават стойностите си, защото горещините могат да трансформират резултата на медикаментите и да наложат корекции в лечението. Хора с ниско кръвно налягане е целесъобразно да усилят приема на вода и при нужда – да прибавят малко повече сол към храната си, с цел да избегнат внезапно намаляване на налягането.
В резюме, грижата за положителната хидратация, изборът на подобаваща храна, адаптирането на физическата интензивност и рационалната приложимост на климатични системи са съществени стъпки за предотвратяване от отрицателните резултати на горещините през лятото. Спазването на тези рекомендации понижава риска от сърдечно-съдови произшествия и обезпечава по-добро качество на живот в най-топлите месеци.
Влиянието на слънцето и високите температури върху човешкото здраве остава настояща тематика през летните месеци, изключително в подтекста на честите топлинни талази. В студиото на Нова тв кардиологът доктор Танер Шахин подчертава върху това по какъв начин слънчевата светлина може да има удобно влияние, като подтиква отделянето на серотонин и усъвършенства общото ни психо-емоционално положение. Прекомерното излагане на жега обаче носи редица опасности, изключително за хора с хронични болести.
Продължителните температури над 30°C при висока мокрота, или над 35°C при естествена мокрота, покачват заплахата от топлинен стрес и могат да провокират утежняване на сърдечно-съдовата система.
В тези условия нараства честотата на инфарктите, изключително при пациенти с исхемична болест на сърцето.
Високите температури водят до разширение на кръвоносните съдове, спад на кръвното налягане и интензивно изпотяване, което усилва риска от дехидратация и нарушава електролитния баланс.
Кардиолозите предлагат да се одобряват
задоволително течности – приблизително 30–40 мл на кг телесно тегло на ден,
като за възрастен човек това значи към 2–2,5 литра вода дневно. Трябва да се заобикалят енергийни питиета, кафе и алкохол, защото те ускоряват дехидратацията. Вместо това се предлага консумация на леки храни, богати на вода и витамини: сезонни плодове и зеленчуци, бяло месо и риба. Тежките и мазни ястия в допълнение натоварват организма и затрудняват акомодацията към жегите.
Настройването на климатиците би трябвало да се прави рационално:
целесъобразната разлика сред вътрешната и външната температура не трябва да надвишава 12°C.
Световната здравна организация поучава климатичните системи да се настройват сред 25°C и 27°C, с цел да се избегне термичен потрес при прекосяване сред разнообразни среди. Препоръчва се постоянно проветряване на пространствата, както и разчистване на филтрите, с цел да се минимизира рискът от алергии и дихателни инфекции.
Физическата интензивност през летните месеци би трябвало да се лимитира до по-хладните часове на деня – рано заран или късно вечер. Тренировки навън сред 12:00 и 17:00 часа не се предлагат заради по-високия риск от топлинен удар. Алтернативен вид е спортът в закрити, климатизирани зали.
Разпознаването на признаците на топлинен стрес е основно за попречване на съществени затруднения. При топлинна отмалялост се следят студени и изпотени крака, главоболие и обща уязвимост – това е сигнал, че организмът губи течности и електролити.
Топлинният удар е по-опасно положение, при което тялото към този момент не може да се охлажда –
крайниците са топли и сухи, телесната температура се покачва внезапно, може да се стигне до комплициране, загуба на схващане и даже животозастрашаващи положения.
Лицата с високо кръвно налягане, които одобряват лекарства, би трябвало постоянно да наблюдават стойностите си, защото горещините могат да трансформират резултата на медикаментите и да наложат корекции в лечението. Хора с ниско кръвно налягане е целесъобразно да усилят приема на вода и при нужда – да прибавят малко повече сол към храната си, с цел да избегнат внезапно намаляване на налягането.
В резюме, грижата за положителната хидратация, изборът на подобаваща храна, адаптирането на физическата интензивност и рационалната приложимост на климатични системи са съществени стъпки за предотвратяване от отрицателните резултати на горещините през лятото. Спазването на тези рекомендации понижава риска от сърдечно-съдови произшествия и обезпечава по-добро качество на живот в най-топлите месеци.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ