Ажда Чаушева пред в. "Шоу": Имам Хашимото, може би е заради Чернобил
Ажда Чаушева е млада и доста надарена певица. Тя е щерка на музикалната легенда Мустафа Чаушев. Името й в превод значи „ капка ”, „ утринна роса ”, и идеално пасва на типа и характера й. Ажда не приказва постоянно пред родните медии, само че пред националното издание постоянно е безпределно откровена. Потвърждение за това е и този прочувствен диалог, в който тя разкрива моменти и обстоятелства от живота си, за които малко на брой знаят. - Ажда, от известно време се занимаваш не толкоз с музика, колкото с лирика, а това несъмнено е нещо напълно ново за теб. Кое го отключи?
- Честно да ти призная, пиша още от напълно дребна, била съм може би на не повече от 10 години. Обикновено когато човек минава в разнообразни интервали от живота си, най-често в ранна детска възраст – първи любовни трепети или нещо друго, сяда и ги разказва. Но те са още по-неоформени, по-сурови, незавършени. А това, което започнах да пиша от предходната година до момента, считам, че ми е спуснато от горната страна. Вярвам в това. Колкото и да събира един човек страсти, през каквото и да минава, в случай че не му е обещано от горната страна, няма по какъв начин да се случи. Много пъти, тъкмо когато задрямвам и към този момент съм се унесла,
стартирам да слушам в съзнанието си думите
Странно е, тъй като към този момент ти се спи извънредно и стартира алтернативата – да станеш ли, с цел да запишеш, или да оставиш за сутринта. Сутринта обаче към този момент е изчезнало, забравено е. В последна сметка пипвам и протоколирам небрежно в телефона, с цел да запазя, каквото ми се дава. Имам някъде над 100 стихотворения може би. Като за две не доста дебели книжки материал. Още ми е доста ново това занятие, само че желая да издам книга. Беше доста значимо за мен да получа утвърждението от потвърдени майстори на словото, тъй като аз имам цялостния надзор, когато съм на сцена, само че тук още върша плахите си стъпки. Имам позитивни мнения, само че до момента в който не стана изцяло сигурна, не върша нищо. Поетесата Жива Кюлджиева и брачният партньор й доста ме насърчиха да не спирам да създавам и да издам книга. А кое ме отключва ли? Любовта – за мен тя постоянно е била безусловно движеща мощ. И освен любовта сред мъж и жена, а въобще. Точно любовта е тази, която ни кара да бъдем и по-добри някак си – цялата тази експанзия, която се случва в днешно време, е тъкмо от недостига на обич.
Ажда и Мустафа Чаушеви – гений и омагьосване в едно
- В края на предходната година ти, може би тъкмо въз основата на огромната си обич, стартира да се занимаваш с благотворителна активност. Само че бързо се разочарова. Защо се случи по този начин?
- Наистина беше по този начин, факт. Всичко стартира след един концерт в Бургас, на който бяхме дружно с татко ми. Запалих се доста по идея, обвързвана с една учителка от Бургас, която за жалост изгуби борбата. И след това се включих и в още няколко дела. Работих доста интензивно. Включих доста хора от моите другари. Много хора помогнаха, без въобще да желаят да се дава публичност на това. В една от идеите обаче, бях упрекната, че го върша за собствен личен пиар и това доста ме разочарова. Обвиниха ме, че си върша реклама на гърба на детенце, което беше в Испания, на което се правеха доста химиотерапии и не престават да се събират пари за него. То е същински войник! Но в последна сметка във век, в който всички обществени мрежи играят доста значима роля в живота ни поради клипчета, които съм направила, с цел да събера повече хора, които да оказват помощ, не мисля, че това може да се показа с отрицателни думи. Но има всевъзможни хора. На едни им е скимнало да не понасят някого, други са завиждали, трети, каквото и друго да е отрицателно, живи и здрави. Ако в този момент ми се случи отново, ще го подмина с усмивка и ще продължа да върша, каквото съм почнала. Но тогава, тъй като си бях дала сърцето и
бях приела всичко прекомерно персонално, позволих да ме заболи
Но значимото е, че имаме една сполучлива идея – за едно момче, което му присадиха бъбрек в една турска болница. Кирил Малчев се споделя и е бил 11 години на хемодиализа. Това в действителност е най-важното, тъй като виждаш, че напъните ти не са отишли напразно. Няма по-голямо наслаждение от това.
- Човек постоянно най-качествено си пати от добротата, нали знаеш? Ти може би и различен път си неволи от положително отношение към някого…
- Ами… да. Било е. В живота постоянно се разочароваш по-малко от хора и то най-много, когато те са близки. Имало е моменти, в които се затварям, само че след това си споделям – не може да се живее единствено по този начин, като не се доверяваш на хората, като си по-затворен в себе си. Сърцето на един човек би трябвало да е отворено – да дава обич, да взима обич, пък другото си върви, по този начин или другояче. В живота постоянно ги има и плюсът, и минусът.
- В предварителния ни диалог си говорехме за по този начин зачестилите през последните няколко години телефонни измами. Семейството ти ставало ли е обект на такива до този миг?
- Случвало се е, да. Правили са опит за машинация. Звънели са на домашния ни телефон, а също и на телефона на татко ми. Но аз не знам в действителност по какъв начин въобще се връзват тези хора – не може всички да са неуки, с цел да си дадат последните пари, да ги хвърлят през прозорци, балкони… Някакво безумство е! На моята баба по майчина линия също са звънели телефонни измамници – обяснили й, че щерка й е аварирала, а вуйна ми въобще не кара. Майка ми също. Страшни хора. Но и аз, и татко ми, съвсем незабавно ги усещаме какво желаят и бързо затваряме, без да ги оставим въобще да се изкажат. Не знам тези хора въобще по какъв начин спят умерено нощем?! Явно би трябвало да си тепегьоз, както споделят турците.
Примата Лили Иванова е един от скъпите другари на фамилията
- Трудно ли ти е в този момент да вярваш в положителното у хората? След разочарования нормално хората стават по-мнителни, мъчно се доверяват.
- Аз имах подобен интервал, в който бях по-затворена. Не беше от дълго време. Бях по-несигурна в хората, не им имах вяра. Но мисля, че го преодолях. Понякога става по този начин, че човек и самичък способства за този резултат, тъй като ние все търсим съвършения човек, който да е надали не с някакви страхотни качества, супер воин, който обаче е имагинерен. В същото време даже този, който търси подобен човек, не има тези суперкачества в себе си. Имало е към нас и не малко ласкатели, които желаят просто да са в близкото ти обграждане, единствено тъй като си прочут или татко ти е Мустафа Чаушев.
- Неотдавна ти показа, че имаш здравословни проблеми, свързани с щитовидната жлеза. Как си в този момент?
- Знаеш, че аз съм доста сензитивен, прочувствен човек като множеството актьори. Аз също съм от тези хора, на които е присъщо да са малко по-капсулирани, да живеят в собствен личен свят. Не знам дали здравословният проблем се дължи на страстите, само че съзнавам, че е нещо, което основава стеснение за мен. Имам болест на Хашимото или заболяване на щитовидната жлеза. Но знаеш ли, като си връщам лентата обратно, си мисля, че това е било при мен още от дете. И дали не е било поради Чернобил, тъй като доста хора страдат от това. Ние сме чернобилски деца. В едни избрани моменти имам нещо като хрип в гърлото – нещо, което открих инцидентно преди 5-6 години в миг, когато щях да отпътувам на екскурзия в Бали, на която не отпътувах.
Имах доста интензивен пулс
Отидох на кардиолог, откъдето ме изпратиха на ендокринолог и след направени проучвания се откри, че имам проблем с щитовидната жлеза.
- Правиш отпратка с Чернобил. А на какво мнение са по този въпрос родителите ти?
- И майка ми позволява същото. Наистина е доста неприятно. Проблемът ми е обвързван преди всичко с умората – аз две стъпала като изскача и се изтощавам извънредно. Другото са килограмите, което основава ужасяващ дискомфорт. Ти знаеш какъв брой слаба бях. Понякога си виждам всякакви облекла, театрални тоалети, фотоси и ми става доста мъчително.
С Марги Хранова (вляво), на която семейство Чаушеви в този момент стиска палци във „ ВИП брадър”
- А какво споделят докторите във връзка с опцията да преодолееш, да се оправиш с това заболяване?
- Направих консултация с проф. Анна-Мария Борисова в София, предстоят ми и още проучвания и ще забележим какво може да се направи. Най-вероятно ще се подложа на хранителен режим, избран вид лекуване. А аз съм човек, който в никакъв случай не е правил диети в живота си, обичам да си похапвам. Само мисълта, че би трябвало да огранича нещо, ме изнервя доста (усмихва се).
- В неотдавнашен статус във фейсбук под една фотография на Лили Иванова беше написала, че тя е твоя муза. Как се случи това възприятие през годините?
- Ооо (усмихва се)… доста ме развълнува с това. Аз единствено като чуя за нея и душата ми стартира да трепери – все едно вътре има едно птиче. Усещането е същото, все едно се влюбваш – трепери ти под лъжичката. Пълнят ми се очите от неспокойствие. Обожавам Лили Иванова! Как се разви възприятието ли… Сигурно заслуга има и това, че тя е подала ръка преди време на татко ми за турнето в Съюз на съветските социалистически републики. Двамата са работили 5 години дружно. Но натежава и фактът, че тя към мен постоянно се е държала толкоз благо и с една любов, с внимание. Когато я виждам на концерти, просто замлъквам всякога.
- Знаеш ли кое е най-интересното – че постоянно, когато приказват за Лили Иванова, хората разказват един доста капсулиран, леден, прекомерно порядъчен човек. Ти виждала ли си противоположното в нея – усмивката, смеха, хумора?
- Всъщност няма нищо неприятно в това да си порядъчен и съвършен в това, което правиш. Да, в действителност доста хора считат по този начин – само че това няма значение, тъй като
когато Лили Иванова излезе на сцената, и всички млъкват
Благоговеят пред това, което прави, тъй като тя в действителност е страхотна, доста специфична. Не съм имала чак толкоз доста контакти онлайн с нея, само че помня една наша среща към юбилейните концерти на татко ми. Тогава аз се свързах с нея и получих покана да гостувам в дома й, с цел да поговорим за детайлите към концерта и нейното присъединяване в него. За което още един път й благодаря. Тя беше толкоз усмихната, говорихме си и по женски, давала ми е препоръки тогава. С най-хубави усеща към нея съм. И съм признателна, че ме е позволила до себе си.
Татяна Лолова (вляво) постоянно зарежда с доста усмихната страст младата певица
- Част от твоите вдъхновения, доколкото знам, са още и Йорданка Христова, Татяна Лолова… Пропускам ли някого?
- (усмихва се) Точно по този начин е. Аз съм с огромно почитание към всички сътрудници на татко ми, тъй като те са невероятни – всеки един самичък по себе си е неповторим. Данчето доста я обичам и почитам. С щерка й Ивана сме приятелки, постоянно пием кафе. Татяна Лолова също я боготворя. Не знам за кой път към този момент виждам „ Дуенде”, несъмнено 5-6 пъти. Тези имена са величини! Но има и още един човек, на който доста се удивлявам – Миглена Ангелова. Заради интелекта, борбеността и силата на духа. Страхотна жена е и мисля, че би трябвало да има повече като нея – които да дават сили и хъс на другите, с цел да не престават пътеката, по която тя върви.
- А следиш ли по какъв начин върви играта на Маргарита Хранова във „ ВИП брадър”?
- О, да, постоянно. И нея доста я обичам. Тя е доста обмислен, учтив, образован човек. Страхотна е като певица. Никога няма да я чуеш да приказва нещо отрицателно за някого. Скромен човек е. Даже си припомням една преживелица – преди време й желаех един подпис за моя другарка, която я обожава, а Марги сподели доста непретенциозно „ стига, бе, по какъв начин така…”. Средата, в която се намира в този момент – в Къщата на „ ВИП брадър”, ми се коства прекомерно нападателна. Баща ми също получи предложение да взе участие в шоуто, и с мен се свързаха – само че и двамата отказахме. Интересен опит е, само че не е нашето място. Лично аз, да вземем за пример, не мога да устоя вътре без телефон (смее се)
Ето, преди да стартира нашето изявление, бяхме с майка ми на открито, обаче аз си забравих телефона у дома. Искам да ти кажа, че ми беше доста погрешно. Много е неприятно това по какъв начин сме привикнали с телефоните, само че това е. А в Къщата няма да устоя – вътре нито телефон, нито книга имаш?! А татко ми, в случай че не гледа телевизия, не може. И той няма да издържи. Категоричен е, че не би влезнал. Не всичко е пари.
- Малцина знаят за това, че с Четин Казак, който е народен представител, имате чудноват дует. Не пристигна ли време за втори?
- (смее се) Той постоянно ми праща песни, желае да пеем, само че аз все му споделям, че първо желая да снимаме клип и по-късно ще записваме втора ария. Иначе не (смее се). И Четин, и брат му са доста музикални. Познават се с татко ми още от едно време, преди още аз да се родя. Знаят песните му наизуст. И пеят доста хубаво.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Честно да ти призная, пиша още от напълно дребна, била съм може би на не повече от 10 години. Обикновено когато човек минава в разнообразни интервали от живота си, най-често в ранна детска възраст – първи любовни трепети или нещо друго, сяда и ги разказва. Но те са още по-неоформени, по-сурови, незавършени. А това, което започнах да пиша от предходната година до момента, считам, че ми е спуснато от горната страна. Вярвам в това. Колкото и да събира един човек страсти, през каквото и да минава, в случай че не му е обещано от горната страна, няма по какъв начин да се случи. Много пъти, тъкмо когато задрямвам и към този момент съм се унесла,
стартирам да слушам в съзнанието си думите
Странно е, тъй като към този момент ти се спи извънредно и стартира алтернативата – да станеш ли, с цел да запишеш, или да оставиш за сутринта. Сутринта обаче към този момент е изчезнало, забравено е. В последна сметка пипвам и протоколирам небрежно в телефона, с цел да запазя, каквото ми се дава. Имам някъде над 100 стихотворения може би. Като за две не доста дебели книжки материал. Още ми е доста ново това занятие, само че желая да издам книга. Беше доста значимо за мен да получа утвърждението от потвърдени майстори на словото, тъй като аз имам цялостния надзор, когато съм на сцена, само че тук още върша плахите си стъпки. Имам позитивни мнения, само че до момента в който не стана изцяло сигурна, не върша нищо. Поетесата Жива Кюлджиева и брачният партньор й доста ме насърчиха да не спирам да създавам и да издам книга. А кое ме отключва ли? Любовта – за мен тя постоянно е била безусловно движеща мощ. И освен любовта сред мъж и жена, а въобще. Точно любовта е тази, която ни кара да бъдем и по-добри някак си – цялата тази експанзия, която се случва в днешно време, е тъкмо от недостига на обич.
Ажда и Мустафа Чаушеви – гений и омагьосване в едно
- В края на предходната година ти, може би тъкмо въз основата на огромната си обич, стартира да се занимаваш с благотворителна активност. Само че бързо се разочарова. Защо се случи по този начин?
- Наистина беше по този начин, факт. Всичко стартира след един концерт в Бургас, на който бяхме дружно с татко ми. Запалих се доста по идея, обвързвана с една учителка от Бургас, която за жалост изгуби борбата. И след това се включих и в още няколко дела. Работих доста интензивно. Включих доста хора от моите другари. Много хора помогнаха, без въобще да желаят да се дава публичност на това. В една от идеите обаче, бях упрекната, че го върша за собствен личен пиар и това доста ме разочарова. Обвиниха ме, че си върша реклама на гърба на детенце, което беше в Испания, на което се правеха доста химиотерапии и не престават да се събират пари за него. То е същински войник! Но в последна сметка във век, в който всички обществени мрежи играят доста значима роля в живота ни поради клипчета, които съм направила, с цел да събера повече хора, които да оказват помощ, не мисля, че това може да се показа с отрицателни думи. Но има всевъзможни хора. На едни им е скимнало да не понасят някого, други са завиждали, трети, каквото и друго да е отрицателно, живи и здрави. Ако в този момент ми се случи отново, ще го подмина с усмивка и ще продължа да върша, каквото съм почнала. Но тогава, тъй като си бях дала сърцето и
бях приела всичко прекомерно персонално, позволих да ме заболи
Но значимото е, че имаме една сполучлива идея – за едно момче, което му присадиха бъбрек в една турска болница. Кирил Малчев се споделя и е бил 11 години на хемодиализа. Това в действителност е най-важното, тъй като виждаш, че напъните ти не са отишли напразно. Няма по-голямо наслаждение от това.
- Човек постоянно най-качествено си пати от добротата, нали знаеш? Ти може би и различен път си неволи от положително отношение към някого…
- Ами… да. Било е. В живота постоянно се разочароваш по-малко от хора и то най-много, когато те са близки. Имало е моменти, в които се затварям, само че след това си споделям – не може да се живее единствено по този начин, като не се доверяваш на хората, като си по-затворен в себе си. Сърцето на един човек би трябвало да е отворено – да дава обич, да взима обич, пък другото си върви, по този начин или другояче. В живота постоянно ги има и плюсът, и минусът.
- В предварителния ни диалог си говорехме за по този начин зачестилите през последните няколко години телефонни измами. Семейството ти ставало ли е обект на такива до този миг?
- Случвало се е, да. Правили са опит за машинация. Звънели са на домашния ни телефон, а също и на телефона на татко ми. Но аз не знам в действителност по какъв начин въобще се връзват тези хора – не може всички да са неуки, с цел да си дадат последните пари, да ги хвърлят през прозорци, балкони… Някакво безумство е! На моята баба по майчина линия също са звънели телефонни измамници – обяснили й, че щерка й е аварирала, а вуйна ми въобще не кара. Майка ми също. Страшни хора. Но и аз, и татко ми, съвсем незабавно ги усещаме какво желаят и бързо затваряме, без да ги оставим въобще да се изкажат. Не знам тези хора въобще по какъв начин спят умерено нощем?! Явно би трябвало да си тепегьоз, както споделят турците.
Примата Лили Иванова е един от скъпите другари на фамилията
- Трудно ли ти е в този момент да вярваш в положителното у хората? След разочарования нормално хората стават по-мнителни, мъчно се доверяват.
- Аз имах подобен интервал, в който бях по-затворена. Не беше от дълго време. Бях по-несигурна в хората, не им имах вяра. Но мисля, че го преодолях. Понякога става по този начин, че човек и самичък способства за този резултат, тъй като ние все търсим съвършения човек, който да е надали не с някакви страхотни качества, супер воин, който обаче е имагинерен. В същото време даже този, който търси подобен човек, не има тези суперкачества в себе си. Имало е към нас и не малко ласкатели, които желаят просто да са в близкото ти обграждане, единствено тъй като си прочут или татко ти е Мустафа Чаушев.
- Неотдавна ти показа, че имаш здравословни проблеми, свързани с щитовидната жлеза. Как си в този момент?
- Знаеш, че аз съм доста сензитивен, прочувствен човек като множеството актьори. Аз също съм от тези хора, на които е присъщо да са малко по-капсулирани, да живеят в собствен личен свят. Не знам дали здравословният проблем се дължи на страстите, само че съзнавам, че е нещо, което основава стеснение за мен. Имам болест на Хашимото или заболяване на щитовидната жлеза. Но знаеш ли, като си връщам лентата обратно, си мисля, че това е било при мен още от дете. И дали не е било поради Чернобил, тъй като доста хора страдат от това. Ние сме чернобилски деца. В едни избрани моменти имам нещо като хрип в гърлото – нещо, което открих инцидентно преди 5-6 години в миг, когато щях да отпътувам на екскурзия в Бали, на която не отпътувах.
Имах доста интензивен пулс
Отидох на кардиолог, откъдето ме изпратиха на ендокринолог и след направени проучвания се откри, че имам проблем с щитовидната жлеза.
- Правиш отпратка с Чернобил. А на какво мнение са по този въпрос родителите ти?
- И майка ми позволява същото. Наистина е доста неприятно. Проблемът ми е обвързван преди всичко с умората – аз две стъпала като изскача и се изтощавам извънредно. Другото са килограмите, което основава ужасяващ дискомфорт. Ти знаеш какъв брой слаба бях. Понякога си виждам всякакви облекла, театрални тоалети, фотоси и ми става доста мъчително.
С Марги Хранова (вляво), на която семейство Чаушеви в този момент стиска палци във „ ВИП брадър”
- А какво споделят докторите във връзка с опцията да преодолееш, да се оправиш с това заболяване?
- Направих консултация с проф. Анна-Мария Борисова в София, предстоят ми и още проучвания и ще забележим какво може да се направи. Най-вероятно ще се подложа на хранителен режим, избран вид лекуване. А аз съм човек, който в никакъв случай не е правил диети в живота си, обичам да си похапвам. Само мисълта, че би трябвало да огранича нещо, ме изнервя доста (усмихва се).
- В неотдавнашен статус във фейсбук под една фотография на Лили Иванова беше написала, че тя е твоя муза. Как се случи това възприятие през годините?
- Ооо (усмихва се)… доста ме развълнува с това. Аз единствено като чуя за нея и душата ми стартира да трепери – все едно вътре има едно птиче. Усещането е същото, все едно се влюбваш – трепери ти под лъжичката. Пълнят ми се очите от неспокойствие. Обожавам Лили Иванова! Как се разви възприятието ли… Сигурно заслуга има и това, че тя е подала ръка преди време на татко ми за турнето в Съюз на съветските социалистически републики. Двамата са работили 5 години дружно. Но натежава и фактът, че тя към мен постоянно се е държала толкоз благо и с една любов, с внимание. Когато я виждам на концерти, просто замлъквам всякога.
- Знаеш ли кое е най-интересното – че постоянно, когато приказват за Лили Иванова, хората разказват един доста капсулиран, леден, прекомерно порядъчен човек. Ти виждала ли си противоположното в нея – усмивката, смеха, хумора?
- Всъщност няма нищо неприятно в това да си порядъчен и съвършен в това, което правиш. Да, в действителност доста хора считат по този начин – само че това няма значение, тъй като
когато Лили Иванова излезе на сцената, и всички млъкват
Благоговеят пред това, което прави, тъй като тя в действителност е страхотна, доста специфична. Не съм имала чак толкоз доста контакти онлайн с нея, само че помня една наша среща към юбилейните концерти на татко ми. Тогава аз се свързах с нея и получих покана да гостувам в дома й, с цел да поговорим за детайлите към концерта и нейното присъединяване в него. За което още един път й благодаря. Тя беше толкоз усмихната, говорихме си и по женски, давала ми е препоръки тогава. С най-хубави усеща към нея съм. И съм признателна, че ме е позволила до себе си.
Татяна Лолова (вляво) постоянно зарежда с доста усмихната страст младата певица
- Част от твоите вдъхновения, доколкото знам, са още и Йорданка Христова, Татяна Лолова… Пропускам ли някого?
- (усмихва се) Точно по този начин е. Аз съм с огромно почитание към всички сътрудници на татко ми, тъй като те са невероятни – всеки един самичък по себе си е неповторим. Данчето доста я обичам и почитам. С щерка й Ивана сме приятелки, постоянно пием кафе. Татяна Лолова също я боготворя. Не знам за кой път към този момент виждам „ Дуенде”, несъмнено 5-6 пъти. Тези имена са величини! Но има и още един човек, на който доста се удивлявам – Миглена Ангелова. Заради интелекта, борбеността и силата на духа. Страхотна жена е и мисля, че би трябвало да има повече като нея – които да дават сили и хъс на другите, с цел да не престават пътеката, по която тя върви.
- А следиш ли по какъв начин върви играта на Маргарита Хранова във „ ВИП брадър”?
- О, да, постоянно. И нея доста я обичам. Тя е доста обмислен, учтив, образован човек. Страхотна е като певица. Никога няма да я чуеш да приказва нещо отрицателно за някого. Скромен човек е. Даже си припомням една преживелица – преди време й желаех един подпис за моя другарка, която я обожава, а Марги сподели доста непретенциозно „ стига, бе, по какъв начин така…”. Средата, в която се намира в този момент – в Къщата на „ ВИП брадър”, ми се коства прекомерно нападателна. Баща ми също получи предложение да взе участие в шоуто, и с мен се свързаха – само че и двамата отказахме. Интересен опит е, само че не е нашето място. Лично аз, да вземем за пример, не мога да устоя вътре без телефон (смее се)
Ето, преди да стартира нашето изявление, бяхме с майка ми на открито, обаче аз си забравих телефона у дома. Искам да ти кажа, че ми беше доста погрешно. Много е неприятно това по какъв начин сме привикнали с телефоните, само че това е. А в Къщата няма да устоя – вътре нито телефон, нито книга имаш?! А татко ми, в случай че не гледа телевизия, не може. И той няма да издържи. Категоричен е, че не би влезнал. Не всичко е пари.
- Малцина знаят за това, че с Четин Казак, който е народен представител, имате чудноват дует. Не пристигна ли време за втори?
- (смее се) Той постоянно ми праща песни, желае да пеем, само че аз все му споделям, че първо желая да снимаме клип и по-късно ще записваме втора ария. Иначе не (смее се). И Четин, и брат му са доста музикални. Познават се с татко ми още от едно време, преди още аз да се родя. Знаят песните му наизуст. И пеят доста хубаво.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ