Лекарства поскъпват и изчезват. Защо?
Аида Паникян
Почти свикнахме да слушаме и четем за медикаменти, които липсват в аптеките. Често това са препарати, с които сме привикнали от години, тъй като добре управляват болестта. Свикнахме и първоначално съвсем на всяка година с информациите за повишаване на медикаменти - нормално употребени против сезонни заболявания - настинка, грип и прочие Да, със слушането и четенето свикнахме. Но дали свикнахме с високото кръвно или сърцетуптенето, медикаментите за които към този момент не се намират? Ще свикне ли детето ни с неналичието на препарат за инхалации, с цел да облекчи астмата си? Дали портмонетата ни, в които всекидневно влизат пари от минимална заплата или минимална пенсия, елементарно привикват с повишаващите се цени? Въпроси, на които отговаряме с възмущение на маса с другари.
През ноември 2021 година стана ясно, че от началото на годината медикаментите без рецепта са поскъпнали сред 8 и 11%. През февруари 2022 година - с още 10 до 15%. Преди седмица-две тези препарати нарастнаха приблизително с нови 10%.> Защо нарастват? > Причините са доста. Лекарствата са стока като всяка друга. Поскъпнат ли токът и бензинът, натисне ли ни инфлация, пандемия или друга рецесия, скачат и индустриалните разноски. Освен тези аргументи има и една присъща - субстанциите (или дейните вещества), които са ядрото на едно лекарство. През 2020 година, когато настана КОВИД-кризата, Европарламентът се зае с казуса с дефицита на медикаменти. Тогава бе оповестено, че 40% от медикаментите, които се продават в Европейски Съюз, идват от страни отвън Съюза. Две трети от дейните съставки, нужни за производството на генерични медикаменти, се създават в Азия - най-вече в Китай и Индия. Това е следващото доказателство за зависимостта на Европа от задграничен импорт за медикаменти.
Със сигурност има още доста аргументи за повишаването им, само че това не стопира самото повишаване. > 19% стопират медикаментите си поради пари
Кажи-речи всеки пети българин твърди, че стопира да приема медикаментите си поради дефицит на пари, сочат данните от изследване на " Тренд " и Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Според статистиката през 2019 година, макар намаляването на % на доплащане за медикаменти спрямо 2015 година, сумата на годишна база за доплащане за здраве за едно домакинство е 460-500 лева, като до 80% от тези пари са за доплащане на медикаменти. В същото време компаниите оферират у нас на най-ниска в Европейски Съюз цена на медикаментите, плащани изцяло или отчасти от НЗОК. Периодично те " изчезват " от аптеките. Една от аргументите към този момент знаят и децата - успореден износ/реекспорт.
Все по-често високите цени или неналичието на значими медикаменти вкарват българите в т.нар.> лекарствен туризъм > Казват, че едни и същи капки за нос у нас към този момент са 20 лева, а в южната съседка - 5 лева Лекарство, което няма индикации за даден тип рак и не е записано за тази диагноза, само че лекарската процедура е посочила, че то е ефикасно за това заболяване, не се заплаща от касата и пациентът би трябвало или да си го купи, или да мине процедурата за състрадателно лекуване. Ракът не обича да чака бюрократите да се натуткат. През пролетта въпросното лекарство у нас можеше да се откри за 3600 лв., а в Турция - за към 1000!
Митничарите все по-често хващат опити за незаконен импорт на медикаменти от Турция. В последните 3 месеца са засечени 18 такива опита. " В последния случай бяха хванати медикаменти за опорно-двигателния уред, за хипертония и злокачествени болести. Бяха на стойност 158 000 лв. ", разгласи Диана Маркова от Агенция " Митници ". На 20 октомври в директен рейс са открити 5 кашона с доста разнообразни медикаменти. > Какво прави страната? > Директорът на Изпълнителната организация по медикаментите Богдан Кирилов изясни, че нарастването на цената на лекарство може да стане един път годишно в границите на инфлацията, която Национален статистически институт регистрира. Той разясни, че има пределни цени на медикаментите според дали се дават с лекарско наставление. За тези артикули има натрапен таван на цената, който не може да бъде надхвърлян. От към 500 медикамента от Позитивния лекарствен лист близо 90 са с нови, по-високи цени към октомври 2022 година До септември 2022 година е позволено нарастване на цените на 60 препарата, отпускани с рецепта, до момента в който през 2021 година е имало растеж при 34.
Служебният министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев разгласи тези дни, че е почнала инспекция за изчезналите в аптеките медикаменти, а резултатите се чакат доникъде на месеца. Според него би трябвало да се разшири описът с следените от страната медикаменти и когато количествата от даден препарат станат под 65% от нужното, да се спре износът. " Основното ни решение е ориентирано към това да се завърнат в листата на следените лекарства, на главните и значими лекарства и за онкологични болести, и за диабет, за хипертония, всички тези значими лекарства, от които има такава липса и се чака такава липса ", изясни Меджидиев концепцията на Министерство на здравеопазването.
Дали прекъсването на износа ще реши казуса с дефицита на медикаменти? А дали либерализацията на паралелния импорт няма да усъвършенства нещата?> С рецепта/без рецепта > Да създадем разграничаване сред другите препарати, които купуваме от аптеката.
- Лекарства, които може да се купуват без рецепта. Все по-често чуваме за тях названието ОТС (от англ. over-the-counter). Те може да са аспирин, лаксативи, капки за нос, хапчета за смучене и прочие и се вземат вкъщи за лекуване на леки здравословни проблеми.
- Лекарства, които не може да се купуват от аптека без рецепта от доктор. Такива са антибиотиците, медикаментите за сърце, за кръвно и прочие Немалка част от медикаментите по лекарско наставление се възстановяват от НЗОК, което значи, че пациентът би трябвало да бъде здравноосигурен. Но не всички медикаменти по рецепта се заплащат от касата. Например антибиотиците.
Всички медикаменти - и с рецепта, и без рецепта, може да се продават в аптеката, единствено в случай че са минали многогодишния път на клиничните изпитвания, след това дългия път на регистрация в Европейски Съюз, а по-късно и регистрация в българската Изпълнителна организация по медикаментите. Всичко това се прави, с цел да се оцени ефикасността и сигурността на едно лекарство. Отделно се записва и цена на лекарствения артикул.
Цените може да варират
Цените на медикаментите - сред пазарната и пределната, може да варират. Все отново аптеките, като се изключи че са лечебни заведения, са и търговски обекти. Цената зависи и от доставчика - търговец на едро, както и от доста други фактори, измежду които и промоциите. Бегла инспекция на ДУМА в няколко квартални аптеки (някои са от вериги) в София сподели, че цените на всеобщи медикаменти варират от 10 стотинки до 2-3 лв., като има аптеки и с по-ниски цени на цитираните артикули, само че и с по-високи.
- Български сироп против дразнеща и спастична кашлица, който преди три години струваше към 4,50-4,80 лв., сега в разнообразни аптеки варира от 6,50 до 9 лв..
- Аналгин - от 2,15 (на промоция) до 2,55 лв.
- Ацетизал (български) - от 1,88 (на промоция) до 2,78 лева.
- Витамин Ц - дражета (български) - от 2,42 (на промоция) до 4,40 лева
Хранителните добавки не са лекарство
Добавките към храненето, които назоваваме хранителни добавки, не лекуват заболявания и не са медикаменти. Те може да се купят освен от аптеки и дрогерии, само че и от бензиностанции, супермаркети и даже по интернет. Но те съдържат субстанции, които може да влязат във взаимоотношение с някое от медикаментите, които човек взема. Затова е най-добре, преди да извършите " горещия съвет " на съседката, колежката, на групичката в обществените мрежи или на телевизионната реклама, да се посъветвате с лекаря си или най-малко с фармацевта в аптеката. Няма аптекар, който да ви откаже такава консултация.
От друга страна, законът у нас, както и в цяла Европа, не разрешава рекламирането на медикаменти, отпускани по лекарско наставление (това не се отнася за медикаментите без рецепта), до момента в който добавките може да се популяризират.
Добре е да се знае, че добавките са на регистрационен режим. Докато за едно лекарство са нужни томове документи, с цел да получи позволение за стартиране на пазара, плюс следващ дълготраен непоколебим надзор, то за стартирането на една добавка всичко това не важи. От 2020 година Законът за храните промени нещата и добавките би трябвало да се записват (дотогава бяха на осведомителен режим-б.а.) в Българската организация по сигурност на храните (БАБХ), която би трябвало да организира и контрола.
Не на последно място са и цените на добавките към храненето. Ако за медикаментите има пределна цена, то при добавките не е тъкмо по този начин. Болен си купува предписани му от доктор 2 антибиотика за близо 30 лева плюс витамини, добавки и пробиотици за... над 35 лева Eдни от най-изгодните витамини са българските, а и с качеството им сме осведомени от години.> И нещо любопитно > Препоръчителната дневна доза аскорбинова киселина (витамин Ц) за дами е сред 80 и 100 мг/дневно, като това количество може да доближи и 120 мг при кърмачки. За мъже оптималното количество е сред 100 и 120 мг. 1 таблетка от български витамин Ц съдържа 100 мг аскорбинова киселина. В същото време 100 г киви съдържа към 90-92 мг витамин Ц, а 100 г лимон - малко над 50 мг. Проста аритметика, която всеки може да си направи за всяка храна, която употребява.
Магистър-фармацевт Велина Григорова: Всяко лекарство, предлагано в аптека, е безвредно, споделя ръководителят на УС на Българския фармацевтичен съюз
Цените на медикаментите, включително и на тези без лекарско наставление (ОТС), в България са контролирани. Те се записват по избрани правила. Когато лекарството се пусне на пазара, не значи, че ще се продава на тази оптималната записана цена. Често производители/търговци на медикаменти, които желаят да стъпят на даден пазар, понижават цените на продуктите си. Например записват оптималната цена на лекарството 10 лева, само че с цел да пробият на пазара, го продават за 5 лв..
Поради инфлация и други условия (повишени транспортни разноски, нараснала цена на производител поради нараснали разноски, нараснали цени на вещества, енергийна рецесия и пр.) разликата сред пределната и продажната цена се стеснява. Така пациентът усеща покачване на цената на лекарството.
Хубавото на ОТС продуктите е, че имат други възможности (едно и също интензивно вещество е в основата на медикаменти, създавани от разнообразни фирми-б.р.) и разликата в цената на продуктите на разнообразни компании може да е до 30-40%. Когато пациентът отиде в аптеката и обещано лекарство му се вижда, че е с нараснала цена, да се поинтересува какво друго има със същото наличие на по-приемлива цена.
У нас цените на медикаментите, чиято стойност напълно или отчасти се поема от НЗОК, са едни от най-ниските в Европейски Съюз. Това е причина постоянно да са обект на реекспорт/паралелен експорт. Например, в случай че едно лекарство в България коства 5 лева, в Германия може да е 5 евро и има търговски интерес от реекспорта му. Проблемът е, че такива медикаменти са недостъпни или мъчно налични за българския пациент.
БФС имаше концепция да се даде опция всяка аптека, която не откри някакво лекарство от търговците на едро, да може да подава сигнал в ИАЛ. Тогава ще се види каква е повода за неналичието на тези медикаменти. У нас публично няма така наречен отвесна интеграция в здравния бранш, само че всички знаем, че има търговци на едро, които имат и аптеки. Често тези търговци на едро доставят преди всичко с дефицитни медикаменти единствено своите аптеки. Не могат да надминат пределната цена, само че това е нелоялна конкуренция, тъй като аптеки на други притежатели нямат достъп до тези медикаменти и пациентите могат да си ги купят единствено в избрани аптеки. Ако се направи каналът, който предлага БФС, ще се види дали неналичията се рапортуват от избрани райони, от аптеки на вериги или аптеки, благосъстоятелност на търговци на едро. Тогава ще може да се предложат и ограничения за ограничение на тези нездравословни и за пазара, и за пациентите практики. > Защо медикаментите са по-евтини в прилежащи страни? > В Гърция да вземем за пример, има в допълнение дотиране на част от медикаментите.
У нас антибиотиците не се заплащат от НЗОК, а от пациентите или от лечебните заведения. Освен това, страните отвън Европейски Съюз не подлежат на регулация, която се ползва в Европейски Съюз. Например Турция има доста огромно произвеждане на медикаменти, което им разрешава да поддържат по-ниски цени. България има двама производители на медикаменти, останалото се внася. От друга страна Турция не е подчинена на регулацията на Европейски Съюз.
Порочна процедура на продажба на медикаменти по интернет от хора, които за търговия са купили по-евтино от чужбина медикаменти. Те нямат брошура за пациента на български,> не се знае по какъв начин и къде са съхранявани > по какъв начин са превозени. Апелирам пациентите да не купуват от такива интернет сайтове медикаменти.
Всеки лекарствен артикул, получил позволение от ИАЛ за приложимост, е първокласен, ефикасен и безвреден! Всеки артикул, регистриран у нас, който се продава в аптека, без значение каква е цената, е безвреден.> (Със съкращения от БСТВ)
Боряна Маринкова: Не възбраната на износа, а насърчаването на вноса може да преодолее неналичията, казва изпълнителният шеф на Българската асоциация за развиване на паралелна търговия с медикаменти
- Г-жо Маринкова, още веднъж се заприказва за изчезнали в аптеките животоподдържащи медикаменти, а разковничето се търси в реекспорта. Според Вас той би трябвало ли да бъде стеснен?
- Забраните за експорт не вземат решение проблемите на пациентите. Те по-скоро служат за отклоняване на вниманието от проблемите на политиката на лекарствоснабдяването у нас. Всяка година към 300 медикаменти се изтеглят от България поради ценови напън (известно е, че компаниите оферират у нас медикаментите, които са в Позитивния лекарствен лист, на най-ниски цени в ЕС). Проблем е, че няма политика по отношение на производителите за поддържане на темповете и количествата медикаменти от импорт, няма бързи механизми за вътреобщностни доставки при изострен дефицит. По-скоро е належащо насърчаването на вноса. Това може да преодолее периодическите неналичия. Проблемите при 70% от сигналите за дефицит биха се решили посредством импорт. От години имаме оферти за законодателни промени, които ще насърчат паралелния импорт. Необходимо е и регламентиране на вноса на медикаменти, изтеглени от пазара не поради лекарствената сигурност. Лекарства, които са неразрешени за експорт, да бъдат включени за бързи доставки от ЕИП за един или няколко месеца. Такива промени в законодателството биха понижили неналичията.
- Асоциацията има ли информация все още кои лекарства отсъстват от пазара?
- Читателите на ДУМА знаят, че преди 3 години с Федерация " Български пациентски конгрес " изградихме първата у нас интернет платформа за сигнали за дефицит на медикаменти, като проучваме и аргументите. Вече сме получили и обработили към 1800 сигнала. В момента в аптеките липсват кортикостероид за небулизатор. Причината е непълен импорт. Липсва лекарство против диабет, само че то е дефицитно и в цяла Европа. Сериозни са проблемите с ибупрофен сироп заради смяна в дистрибуцията на централно равнище в Европейски Съюз. Липсва лекарство за епилепсия заради мощно лимитирана квота за импорт за България. Проблем са и капки за очи, чиито импорт е трайно прекратен.
- Има ли проблем с препарати, които през последните 2 години постоянно " изчезваха " - за инхалация на деца, нискомолекулни хепарини и други? От предходни диалози бе ясно, че се употребяват и при КОВИД-19.
- Информацията ни от веригата на лекарствоснабдяването не удостоверява липса на нискомолекулни хепарини. Те не доближиха при първите талази на КОВИД-19. Осигурени са и огромни доставки от успореден импорт на продукта за инхалации на деца, който имаше дефицит през предходната зима.
- Преди дни стана ясно, че ИАЛ и Министерство на здравеопазването възнамеряват да сменят още веднъж формулата, по която се пресмята дефицитът на медикаменти, и да се върнат към остарялата.
- Действащата сега формула изцяло подхожда на Закона за медикаментите в хуманната медицина за разлика от миналата. Министерство на здравеопазването след одит от " Информационно обслужване " откри неточност и ИАЛ приложи правилния по нормативната ни рамка логаритъм за пресмятане на дефицит. Каквато и да е смяна във формулата, тя ще докара до нарушаване на настоящото законодателство.> >
>
Почти свикнахме да слушаме и четем за медикаменти, които липсват в аптеките. Често това са препарати, с които сме привикнали от години, тъй като добре управляват болестта. Свикнахме и първоначално съвсем на всяка година с информациите за повишаване на медикаменти - нормално употребени против сезонни заболявания - настинка, грип и прочие Да, със слушането и четенето свикнахме. Но дали свикнахме с високото кръвно или сърцетуптенето, медикаментите за които към този момент не се намират? Ще свикне ли детето ни с неналичието на препарат за инхалации, с цел да облекчи астмата си? Дали портмонетата ни, в които всекидневно влизат пари от минимална заплата или минимална пенсия, елементарно привикват с повишаващите се цени? Въпроси, на които отговаряме с възмущение на маса с другари.
През ноември 2021 година стана ясно, че от началото на годината медикаментите без рецепта са поскъпнали сред 8 и 11%. През февруари 2022 година - с още 10 до 15%. Преди седмица-две тези препарати нарастнаха приблизително с нови 10%.> Защо нарастват? > Причините са доста. Лекарствата са стока като всяка друга. Поскъпнат ли токът и бензинът, натисне ли ни инфлация, пандемия или друга рецесия, скачат и индустриалните разноски. Освен тези аргументи има и една присъща - субстанциите (или дейните вещества), които са ядрото на едно лекарство. През 2020 година, когато настана КОВИД-кризата, Европарламентът се зае с казуса с дефицита на медикаменти. Тогава бе оповестено, че 40% от медикаментите, които се продават в Европейски Съюз, идват от страни отвън Съюза. Две трети от дейните съставки, нужни за производството на генерични медикаменти, се създават в Азия - най-вече в Китай и Индия. Това е следващото доказателство за зависимостта на Европа от задграничен импорт за медикаменти.
Със сигурност има още доста аргументи за повишаването им, само че това не стопира самото повишаване. > 19% стопират медикаментите си поради пари
Кажи-речи всеки пети българин твърди, че стопира да приема медикаментите си поради дефицит на пари, сочат данните от изследване на " Тренд " и Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Според статистиката през 2019 година, макар намаляването на % на доплащане за медикаменти спрямо 2015 година, сумата на годишна база за доплащане за здраве за едно домакинство е 460-500 лева, като до 80% от тези пари са за доплащане на медикаменти. В същото време компаниите оферират у нас на най-ниска в Европейски Съюз цена на медикаментите, плащани изцяло или отчасти от НЗОК. Периодично те " изчезват " от аптеките. Една от аргументите към този момент знаят и децата - успореден износ/реекспорт.
Все по-често високите цени или неналичието на значими медикаменти вкарват българите в т.нар.> лекарствен туризъм > Казват, че едни и същи капки за нос у нас към този момент са 20 лева, а в южната съседка - 5 лева Лекарство, което няма индикации за даден тип рак и не е записано за тази диагноза, само че лекарската процедура е посочила, че то е ефикасно за това заболяване, не се заплаща от касата и пациентът би трябвало или да си го купи, или да мине процедурата за състрадателно лекуване. Ракът не обича да чака бюрократите да се натуткат. През пролетта въпросното лекарство у нас можеше да се откри за 3600 лв., а в Турция - за към 1000!
Митничарите все по-често хващат опити за незаконен импорт на медикаменти от Турция. В последните 3 месеца са засечени 18 такива опита. " В последния случай бяха хванати медикаменти за опорно-двигателния уред, за хипертония и злокачествени болести. Бяха на стойност 158 000 лв. ", разгласи Диана Маркова от Агенция " Митници ". На 20 октомври в директен рейс са открити 5 кашона с доста разнообразни медикаменти. > Какво прави страната? > Директорът на Изпълнителната организация по медикаментите Богдан Кирилов изясни, че нарастването на цената на лекарство може да стане един път годишно в границите на инфлацията, която Национален статистически институт регистрира. Той разясни, че има пределни цени на медикаментите според дали се дават с лекарско наставление. За тези артикули има натрапен таван на цената, който не може да бъде надхвърлян. От към 500 медикамента от Позитивния лекарствен лист близо 90 са с нови, по-високи цени към октомври 2022 година До септември 2022 година е позволено нарастване на цените на 60 препарата, отпускани с рецепта, до момента в който през 2021 година е имало растеж при 34.
Служебният министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев разгласи тези дни, че е почнала инспекция за изчезналите в аптеките медикаменти, а резултатите се чакат доникъде на месеца. Според него би трябвало да се разшири описът с следените от страната медикаменти и когато количествата от даден препарат станат под 65% от нужното, да се спре износът. " Основното ни решение е ориентирано към това да се завърнат в листата на следените лекарства, на главните и значими лекарства и за онкологични болести, и за диабет, за хипертония, всички тези значими лекарства, от които има такава липса и се чака такава липса ", изясни Меджидиев концепцията на Министерство на здравеопазването.
Дали прекъсването на износа ще реши казуса с дефицита на медикаменти? А дали либерализацията на паралелния импорт няма да усъвършенства нещата?> С рецепта/без рецепта > Да създадем разграничаване сред другите препарати, които купуваме от аптеката.
- Лекарства, които може да се купуват без рецепта. Все по-често чуваме за тях названието ОТС (от англ. over-the-counter). Те може да са аспирин, лаксативи, капки за нос, хапчета за смучене и прочие и се вземат вкъщи за лекуване на леки здравословни проблеми.
- Лекарства, които не може да се купуват от аптека без рецепта от доктор. Такива са антибиотиците, медикаментите за сърце, за кръвно и прочие Немалка част от медикаментите по лекарско наставление се възстановяват от НЗОК, което значи, че пациентът би трябвало да бъде здравноосигурен. Но не всички медикаменти по рецепта се заплащат от касата. Например антибиотиците.
Всички медикаменти - и с рецепта, и без рецепта, може да се продават в аптеката, единствено в случай че са минали многогодишния път на клиничните изпитвания, след това дългия път на регистрация в Европейски Съюз, а по-късно и регистрация в българската Изпълнителна организация по медикаментите. Всичко това се прави, с цел да се оцени ефикасността и сигурността на едно лекарство. Отделно се записва и цена на лекарствения артикул.
Цените може да варират
Цените на медикаментите - сред пазарната и пределната, може да варират. Все отново аптеките, като се изключи че са лечебни заведения, са и търговски обекти. Цената зависи и от доставчика - търговец на едро, както и от доста други фактори, измежду които и промоциите. Бегла инспекция на ДУМА в няколко квартални аптеки (някои са от вериги) в София сподели, че цените на всеобщи медикаменти варират от 10 стотинки до 2-3 лв., като има аптеки и с по-ниски цени на цитираните артикули, само че и с по-високи.
- Български сироп против дразнеща и спастична кашлица, който преди три години струваше към 4,50-4,80 лв., сега в разнообразни аптеки варира от 6,50 до 9 лв..
- Аналгин - от 2,15 (на промоция) до 2,55 лв.
- Ацетизал (български) - от 1,88 (на промоция) до 2,78 лева.
- Витамин Ц - дражета (български) - от 2,42 (на промоция) до 4,40 лева
Хранителните добавки не са лекарство
Добавките към храненето, които назоваваме хранителни добавки, не лекуват заболявания и не са медикаменти. Те може да се купят освен от аптеки и дрогерии, само че и от бензиностанции, супермаркети и даже по интернет. Но те съдържат субстанции, които може да влязат във взаимоотношение с някое от медикаментите, които човек взема. Затова е най-добре, преди да извършите " горещия съвет " на съседката, колежката, на групичката в обществените мрежи или на телевизионната реклама, да се посъветвате с лекаря си или най-малко с фармацевта в аптеката. Няма аптекар, който да ви откаже такава консултация.
От друга страна, законът у нас, както и в цяла Европа, не разрешава рекламирането на медикаменти, отпускани по лекарско наставление (това не се отнася за медикаментите без рецепта), до момента в който добавките може да се популяризират.
Добре е да се знае, че добавките са на регистрационен режим. Докато за едно лекарство са нужни томове документи, с цел да получи позволение за стартиране на пазара, плюс следващ дълготраен непоколебим надзор, то за стартирането на една добавка всичко това не важи. От 2020 година Законът за храните промени нещата и добавките би трябвало да се записват (дотогава бяха на осведомителен режим-б.а.) в Българската организация по сигурност на храните (БАБХ), която би трябвало да организира и контрола.
Не на последно място са и цените на добавките към храненето. Ако за медикаментите има пределна цена, то при добавките не е тъкмо по този начин. Болен си купува предписани му от доктор 2 антибиотика за близо 30 лева плюс витамини, добавки и пробиотици за... над 35 лева Eдни от най-изгодните витамини са българските, а и с качеството им сме осведомени от години.> И нещо любопитно > Препоръчителната дневна доза аскорбинова киселина (витамин Ц) за дами е сред 80 и 100 мг/дневно, като това количество може да доближи и 120 мг при кърмачки. За мъже оптималното количество е сред 100 и 120 мг. 1 таблетка от български витамин Ц съдържа 100 мг аскорбинова киселина. В същото време 100 г киви съдържа към 90-92 мг витамин Ц, а 100 г лимон - малко над 50 мг. Проста аритметика, която всеки може да си направи за всяка храна, която употребява.
Магистър-фармацевт Велина Григорова: Всяко лекарство, предлагано в аптека, е безвредно, споделя ръководителят на УС на Българския фармацевтичен съюз
Цените на медикаментите, включително и на тези без лекарско наставление (ОТС), в България са контролирани. Те се записват по избрани правила. Когато лекарството се пусне на пазара, не значи, че ще се продава на тази оптималната записана цена. Често производители/търговци на медикаменти, които желаят да стъпят на даден пазар, понижават цените на продуктите си. Например записват оптималната цена на лекарството 10 лева, само че с цел да пробият на пазара, го продават за 5 лв..
Поради инфлация и други условия (повишени транспортни разноски, нараснала цена на производител поради нараснали разноски, нараснали цени на вещества, енергийна рецесия и пр.) разликата сред пределната и продажната цена се стеснява. Така пациентът усеща покачване на цената на лекарството.
Хубавото на ОТС продуктите е, че имат други възможности (едно и също интензивно вещество е в основата на медикаменти, създавани от разнообразни фирми-б.р.) и разликата в цената на продуктите на разнообразни компании може да е до 30-40%. Когато пациентът отиде в аптеката и обещано лекарство му се вижда, че е с нараснала цена, да се поинтересува какво друго има със същото наличие на по-приемлива цена.
У нас цените на медикаментите, чиято стойност напълно или отчасти се поема от НЗОК, са едни от най-ниските в Европейски Съюз. Това е причина постоянно да са обект на реекспорт/паралелен експорт. Например, в случай че едно лекарство в България коства 5 лева, в Германия може да е 5 евро и има търговски интерес от реекспорта му. Проблемът е, че такива медикаменти са недостъпни или мъчно налични за българския пациент.
БФС имаше концепция да се даде опция всяка аптека, която не откри някакво лекарство от търговците на едро, да може да подава сигнал в ИАЛ. Тогава ще се види каква е повода за неналичието на тези медикаменти. У нас публично няма така наречен отвесна интеграция в здравния бранш, само че всички знаем, че има търговци на едро, които имат и аптеки. Често тези търговци на едро доставят преди всичко с дефицитни медикаменти единствено своите аптеки. Не могат да надминат пределната цена, само че това е нелоялна конкуренция, тъй като аптеки на други притежатели нямат достъп до тези медикаменти и пациентите могат да си ги купят единствено в избрани аптеки. Ако се направи каналът, който предлага БФС, ще се види дали неналичията се рапортуват от избрани райони, от аптеки на вериги или аптеки, благосъстоятелност на търговци на едро. Тогава ще може да се предложат и ограничения за ограничение на тези нездравословни и за пазара, и за пациентите практики. > Защо медикаментите са по-евтини в прилежащи страни? > В Гърция да вземем за пример, има в допълнение дотиране на част от медикаментите.
У нас антибиотиците не се заплащат от НЗОК, а от пациентите или от лечебните заведения. Освен това, страните отвън Европейски Съюз не подлежат на регулация, която се ползва в Европейски Съюз. Например Турция има доста огромно произвеждане на медикаменти, което им разрешава да поддържат по-ниски цени. България има двама производители на медикаменти, останалото се внася. От друга страна Турция не е подчинена на регулацията на Европейски Съюз.
Порочна процедура на продажба на медикаменти по интернет от хора, които за търговия са купили по-евтино от чужбина медикаменти. Те нямат брошура за пациента на български,> не се знае по какъв начин и къде са съхранявани > по какъв начин са превозени. Апелирам пациентите да не купуват от такива интернет сайтове медикаменти.
Всеки лекарствен артикул, получил позволение от ИАЛ за приложимост, е първокласен, ефикасен и безвреден! Всеки артикул, регистриран у нас, който се продава в аптека, без значение каква е цената, е безвреден.> (Със съкращения от БСТВ)
Боряна Маринкова: Не възбраната на износа, а насърчаването на вноса може да преодолее неналичията, казва изпълнителният шеф на Българската асоциация за развиване на паралелна търговия с медикаменти
- Г-жо Маринкова, още веднъж се заприказва за изчезнали в аптеките животоподдържащи медикаменти, а разковничето се търси в реекспорта. Според Вас той би трябвало ли да бъде стеснен?
- Забраните за експорт не вземат решение проблемите на пациентите. Те по-скоро служат за отклоняване на вниманието от проблемите на политиката на лекарствоснабдяването у нас. Всяка година към 300 медикаменти се изтеглят от България поради ценови напън (известно е, че компаниите оферират у нас медикаментите, които са в Позитивния лекарствен лист, на най-ниски цени в ЕС). Проблем е, че няма политика по отношение на производителите за поддържане на темповете и количествата медикаменти от импорт, няма бързи механизми за вътреобщностни доставки при изострен дефицит. По-скоро е належащо насърчаването на вноса. Това може да преодолее периодическите неналичия. Проблемите при 70% от сигналите за дефицит биха се решили посредством импорт. От години имаме оферти за законодателни промени, които ще насърчат паралелния импорт. Необходимо е и регламентиране на вноса на медикаменти, изтеглени от пазара не поради лекарствената сигурност. Лекарства, които са неразрешени за експорт, да бъдат включени за бързи доставки от ЕИП за един или няколко месеца. Такива промени в законодателството биха понижили неналичията.
- Асоциацията има ли информация все още кои лекарства отсъстват от пазара?
- Читателите на ДУМА знаят, че преди 3 години с Федерация " Български пациентски конгрес " изградихме първата у нас интернет платформа за сигнали за дефицит на медикаменти, като проучваме и аргументите. Вече сме получили и обработили към 1800 сигнала. В момента в аптеките липсват кортикостероид за небулизатор. Причината е непълен импорт. Липсва лекарство против диабет, само че то е дефицитно и в цяла Европа. Сериозни са проблемите с ибупрофен сироп заради смяна в дистрибуцията на централно равнище в Европейски Съюз. Липсва лекарство за епилепсия заради мощно лимитирана квота за импорт за България. Проблем са и капки за очи, чиито импорт е трайно прекратен.
- Има ли проблем с препарати, които през последните 2 години постоянно " изчезваха " - за инхалация на деца, нискомолекулни хепарини и други? От предходни диалози бе ясно, че се употребяват и при КОВИД-19.
- Информацията ни от веригата на лекарствоснабдяването не удостоверява липса на нискомолекулни хепарини. Те не доближиха при първите талази на КОВИД-19. Осигурени са и огромни доставки от успореден импорт на продукта за инхалации на деца, който имаше дефицит през предходната зима.
- Преди дни стана ясно, че ИАЛ и Министерство на здравеопазването възнамеряват да сменят още веднъж формулата, по която се пресмята дефицитът на медикаменти, и да се върнат към остарялата.
- Действащата сега формула изцяло подхожда на Закона за медикаментите в хуманната медицина за разлика от миналата. Министерство на здравеопазването след одит от " Информационно обслужване " откри неточност и ИАЛ приложи правилния по нормативната ни рамка логаритъм за пресмятане на дефицит. Каквато и да е смяна във формулата, тя ще докара до нарушаване на настоящото законодателство.> >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ