Когато от седене боли
Аида ПАНИКЯН
Колко пъти строителят или животновъдът са казвали за касиерката в магазина или за чиновничката: " Блазе й, през целия ден седи и за това й заплащат ". Не е тъкмо по този начин, тъй като от седене по през целия ден също боли - болят ръце, пръсти, китки, кръст, врат, колене, тил. А резултатът от еднообразни придвижвания - все едно дали пред компютъра или в склада, е един и същи: мускулно-скелетно разстройване (МСС).
Бъдещето на огромна част от специалностите е обвързвана с автоматизирана работа, а експертите, които " задвижват " машините, са обречени на еднообразни придвижвания. В началото насилствената работа от разстояние по време на пандемията сподели, че нито една от двете страни - шеф и чиновник, не трябва да не помни, че работният ден има начало и край. Има и междинни почивки, в които е добре човек да се раздвижва.
Проучвания на Европейската организация за сигурност и здраве при работа демонстрират, че към 60 на 100 от служащите се оплакват от здравословни проблеми, чиято причина са мускулно-скелетните разстройства. Проблемът не е единствено с български адрес. Затова и се организира общоевропейска акция на Комитета на старшите инспектори по труда (SLIC) в съдействие с Европейската организация по здраве и сигурност при работа. Данните сочат, че в активността на над 2/3 от предприятията в страните членки има предпоставки за демонстрация на МСС. > У нас - абсурд > Анализ на Национален осигурителен институт, демонстрира, че съвсем 70 на 100 от всички, минали през програмата за профилактика и рехабилитация, са били с проблеми на опорно-двигателния уред. В същото време данни от изследване на КНСБ измежду 2300 синдикални членове от четири федерации (на учителите, на здравните чиновници, на строителите, на работещите в леката промишленост) демонстрира, че за миналата година записаните служащи, страдащи от болести в резултат на трудовата им среда, са... едвам 15 души! Дали тъй като хората се боят за работата си и не оповестяват страданието си, дали не обръщат навреме внимание на казуса, или има и други аргументи? > Рисковите фактори > за появяването на здравословните проблеми, свързани с МСС, са доста - от уморителните и мъчителни положения на тялото, носенето или местенето на тежки товари до еднообразните придвижвания. Те съществуват както в производството, строителството, търговията, по този начин и в офиса, и на операционната маса.
Един от рисковите фактори е дълготрайно стоене прав или седенето в едно и също състояние. Това е причина за МСС при 82% от заетите в системата на образованието, 68% от работещите в леката индустрия (керамика, шивашка индустрия, електроника, текстилна индустрия, битово машиностроене и стъкло), 64% от строителните служащи и 42% от заетите в опазването на здравето.
Друг рисков фактор е повдигането на тежести. Човек би споделил: " Логично е в строителството, в производството... " Така е. Например 64% от интервюираните за изследването на КНСБ служащи в строителството и половината от леката индустрия споделят, че подвигат тежести по време на работа. 68% от запитаните в сектори електроника, текстил, керамика, стъкло, шивашка индустрия и битово машиностроене показват, че работата им изисква осъществяването на повтарящи се или насилствени придвижвания.
Може на някого да се стори необичайно, че 72% от експертите по здравни грижи по време на работа подвигат тежести. Но не е извънредно, тъй като в доста от българските лечебни заведения и заведения за дълготрайни грижи болните биват вдигани на ръка. Навярно по тази причина е максимален процентът на работещите в системата на опазването на здравето, които споделят, че имат болести, свързани с МСС - 71%. Следват заетите в образованието (54% от анкетираните), строителните служащи - 53%, заетите в леката индустрия - 35%. > Работодателите > " Тенденция към рационализация на работното съоръжение и въвеждането в употреба на нови и по-безопасни машини и индустриални линии, които свеждат ръчната работа с тежести до най-малко посредством потребление на транспортни колички, мотокари и други, беше регистрирана по време на инспекционната акция на ИА " Главна ревизия по труда ", ориентирана към предварителна защита на МСС ", оповестиха от инспекцията.
В същото време резултатите от анкетата на КНСБ демонстрират, че съгласно над 60% от запитаните проблемите, свързани с МСС, не се слагат за разглеждане в комитетите и групите по условия на труд в предприятията и не се провеждат образования за справяне с тях. Голяма част от респондентите са на мнение, че оценката на риска не е съответна във връзка с рисковете, свързани с МСС, а 74% не знаят дали има направен разбор на опасности на тяхното работно място, свързани с МСС, и дали са създадени ограничения за отстраняването им.
Синдикатите са безапелационни, че вътрешната организация в предприятията е от решаващо значение. Значимостта на възходящия проблем, обвързван с МСС на работното място, е в основата на предложенията за основаване на европейска инструкция за отбрана на служащите от мускулно-скелетни болести.
Корените на казуса
Част от тях към този момент се търсят даже в детска и юношеска възраст. Оказва се, че близо половината (45%) от служащите под 25 години страдат от едно или повече МСС. Около 1/3 от младежите на пазара на труда се оплакват от болки в гърба, а всеки четвърти изпитва мускулни болки в долната част на крайниците, сочат данни от проучване на Европейската организация за сигурност и здраве при работа (EА-БЗР), фокусирано върху обвързваните с работата МСС през 2018-2021 година
Очевидно релативно висок е делът на разпространяване на МСС измежду подрастващите. Експертите на EА-БЗР са безапелационни, че съществена причина за това е продължителното седене, изключително при неправилна стойка, при което се визира долната част на гърба, а това води до болки и мускулно-скелетни разстройства. Авторите на отчета означават, че потреблението на > смарт телефон за повече от 6 часа на ден води до болки във врата > раменете и китките/ръцете, а работата пред екран усилва риска от болежка във врата и раменете.
" Така бъдещите служащи на пазара на труда се трансформират в младежи с предшестващи болести, които могат да се влошат по време на работа. Ето за какво предварителната защита е преди всичко, с цел да се минимизират рисковете за тяхното здраве ", написа в разбора.
В България детският труд е неразрешен, а минималната възраст, на която може да се стартира работа, е 16 година До навършване на пълноправие подрастващите могат да стартират работа единствено с позволение от ГИТ, могат да работят до 7 часа на ден при 5-дневна работна седмица, а нощният и изключителният труд са неразрешени.
Тази година ГИТ е издала с > над 3000 повече позволения > за работа на малолетни, като за 8 месеца те са 9667. За съпоставяне - през цялата 2021 година са издадени 7958 позволения. От Инспекцията по труда разясняват, че измежду дребното наложителни документи, които работодателят би трябвало да показа, с цел да получи позволение да наеме малолетно лице, е и оценка на риска на работното място. Целта е да се потвърди, че подрастващите ще работят в безвредна за тяхното здраве среда. Непълнолетните нормално си търсят работа в извънучебно време, най-много в секторите търговия, ресторантьорство, хотелиерство.
>
Колко пъти строителят или животновъдът са казвали за касиерката в магазина или за чиновничката: " Блазе й, през целия ден седи и за това й заплащат ". Не е тъкмо по този начин, тъй като от седене по през целия ден също боли - болят ръце, пръсти, китки, кръст, врат, колене, тил. А резултатът от еднообразни придвижвания - все едно дали пред компютъра или в склада, е един и същи: мускулно-скелетно разстройване (МСС).
Бъдещето на огромна част от специалностите е обвързвана с автоматизирана работа, а експертите, които " задвижват " машините, са обречени на еднообразни придвижвания. В началото насилствената работа от разстояние по време на пандемията сподели, че нито една от двете страни - шеф и чиновник, не трябва да не помни, че работният ден има начало и край. Има и междинни почивки, в които е добре човек да се раздвижва.
Проучвания на Европейската организация за сигурност и здраве при работа демонстрират, че към 60 на 100 от служащите се оплакват от здравословни проблеми, чиято причина са мускулно-скелетните разстройства. Проблемът не е единствено с български адрес. Затова и се организира общоевропейска акция на Комитета на старшите инспектори по труда (SLIC) в съдействие с Европейската организация по здраве и сигурност при работа. Данните сочат, че в активността на над 2/3 от предприятията в страните членки има предпоставки за демонстрация на МСС. > У нас - абсурд > Анализ на Национален осигурителен институт, демонстрира, че съвсем 70 на 100 от всички, минали през програмата за профилактика и рехабилитация, са били с проблеми на опорно-двигателния уред. В същото време данни от изследване на КНСБ измежду 2300 синдикални членове от четири федерации (на учителите, на здравните чиновници, на строителите, на работещите в леката промишленост) демонстрира, че за миналата година записаните служащи, страдащи от болести в резултат на трудовата им среда, са... едвам 15 души! Дали тъй като хората се боят за работата си и не оповестяват страданието си, дали не обръщат навреме внимание на казуса, или има и други аргументи? > Рисковите фактори > за появяването на здравословните проблеми, свързани с МСС, са доста - от уморителните и мъчителни положения на тялото, носенето или местенето на тежки товари до еднообразните придвижвания. Те съществуват както в производството, строителството, търговията, по този начин и в офиса, и на операционната маса.
Един от рисковите фактори е дълготрайно стоене прав или седенето в едно и също състояние. Това е причина за МСС при 82% от заетите в системата на образованието, 68% от работещите в леката индустрия (керамика, шивашка индустрия, електроника, текстилна индустрия, битово машиностроене и стъкло), 64% от строителните служащи и 42% от заетите в опазването на здравето.
Друг рисков фактор е повдигането на тежести. Човек би споделил: " Логично е в строителството, в производството... " Така е. Например 64% от интервюираните за изследването на КНСБ служащи в строителството и половината от леката индустрия споделят, че подвигат тежести по време на работа. 68% от запитаните в сектори електроника, текстил, керамика, стъкло, шивашка индустрия и битово машиностроене показват, че работата им изисква осъществяването на повтарящи се или насилствени придвижвания.
Може на някого да се стори необичайно, че 72% от експертите по здравни грижи по време на работа подвигат тежести. Но не е извънредно, тъй като в доста от българските лечебни заведения и заведения за дълготрайни грижи болните биват вдигани на ръка. Навярно по тази причина е максимален процентът на работещите в системата на опазването на здравето, които споделят, че имат болести, свързани с МСС - 71%. Следват заетите в образованието (54% от анкетираните), строителните служащи - 53%, заетите в леката индустрия - 35%. > Работодателите > " Тенденция към рационализация на работното съоръжение и въвеждането в употреба на нови и по-безопасни машини и индустриални линии, които свеждат ръчната работа с тежести до най-малко посредством потребление на транспортни колички, мотокари и други, беше регистрирана по време на инспекционната акция на ИА " Главна ревизия по труда ", ориентирана към предварителна защита на МСС ", оповестиха от инспекцията.
В същото време резултатите от анкетата на КНСБ демонстрират, че съгласно над 60% от запитаните проблемите, свързани с МСС, не се слагат за разглеждане в комитетите и групите по условия на труд в предприятията и не се провеждат образования за справяне с тях. Голяма част от респондентите са на мнение, че оценката на риска не е съответна във връзка с рисковете, свързани с МСС, а 74% не знаят дали има направен разбор на опасности на тяхното работно място, свързани с МСС, и дали са създадени ограничения за отстраняването им.
Синдикатите са безапелационни, че вътрешната организация в предприятията е от решаващо значение. Значимостта на възходящия проблем, обвързван с МСС на работното място, е в основата на предложенията за основаване на европейска инструкция за отбрана на служащите от мускулно-скелетни болести.
Корените на казуса
Част от тях към този момент се търсят даже в детска и юношеска възраст. Оказва се, че близо половината (45%) от служащите под 25 години страдат от едно или повече МСС. Около 1/3 от младежите на пазара на труда се оплакват от болки в гърба, а всеки четвърти изпитва мускулни болки в долната част на крайниците, сочат данни от проучване на Европейската организация за сигурност и здраве при работа (EА-БЗР), фокусирано върху обвързваните с работата МСС през 2018-2021 година
Очевидно релативно висок е делът на разпространяване на МСС измежду подрастващите. Експертите на EА-БЗР са безапелационни, че съществена причина за това е продължителното седене, изключително при неправилна стойка, при което се визира долната част на гърба, а това води до болки и мускулно-скелетни разстройства. Авторите на отчета означават, че потреблението на > смарт телефон за повече от 6 часа на ден води до болки във врата > раменете и китките/ръцете, а работата пред екран усилва риска от болежка във врата и раменете.
" Така бъдещите служащи на пазара на труда се трансформират в младежи с предшестващи болести, които могат да се влошат по време на работа. Ето за какво предварителната защита е преди всичко, с цел да се минимизират рисковете за тяхното здраве ", написа в разбора.
В България детският труд е неразрешен, а минималната възраст, на която може да се стартира работа, е 16 година До навършване на пълноправие подрастващите могат да стартират работа единствено с позволение от ГИТ, могат да работят до 7 часа на ден при 5-дневна работна седмица, а нощният и изключителният труд са неразрешени.
Тази година ГИТ е издала с > над 3000 повече позволения > за работа на малолетни, като за 8 месеца те са 9667. За съпоставяне - през цялата 2021 година са издадени 7958 позволения. От Инспекцията по труда разясняват, че измежду дребното наложителни документи, които работодателят би трябвало да показа, с цел да получи позволение да наеме малолетно лице, е и оценка на риска на работното място. Целта е да се потвърди, че подрастващите ще работят в безвредна за тяхното здраве среда. Непълнолетните нормално си търсят работа в извънучебно време, най-много в секторите търговия, ресторантьорство, хотелиерство.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ