Парадокси на пазара на труда
Аида ПАНИКЯН /> Пазарът на труда не е просто пазар - в него вземат участие хора и зад всеки работещ или незает стои семейство или домакинство. А пандемията, с която всеобщо навлезе работата от разстояние, го промени още повече. Една от загадките на този характерен пазар не престават да са диаметрално противоположните сигнали от работодателите. Те от време на време афишират, че има дефицит на работна ръка и желаят " импорт ", най-вече от трети страни. В същото време редуцират служащи.
Гладът за работна ръка
Близо една четвърт от промишлените предприятия през 2021 година показват дефицита на работна мощ като усложнение за реализиране на активността им. Средно за деветмесечието на 2022 година делът им нараства на 29%, сочат данни на Национален статистически институт.
Въпреки че в София и огромните градове кипи строителство и поправки. Например основният проектант на София Здравко Здравков преди дни призна в телевизионно изявление, че " за последните 30 години не е подготвен нито един павьор! " (Е, няма за какво да се чудим на нескопосания " ремонт " на жълтите павета). По думите на арх. Здравков значително експерти в строителството са отишли на работа в Германия по време на рецесията през 2009 година
Не липсват единствено павьори. Дали някой си спомня, че преди време имаше мозайкаджии и не всеки в строителството можеше да се оправи с тази активност?
Очевидна е нуждата и бизнесът да направи известни инвестиции в
образование на фрагментите
Без да се оправдава, че били възрастни или без нужната подготовка - все неща, които съответното образование компенсира. Безспорно, не са малко фирмите, чиито чиновници от време на време минават образование за повишение на квалификацията. По последни данни на Национален статистически институт през 2020 година от общо 30 161 предприятия 12 404 (41,1%) са обезпечили образование на чиновниците си, като 11 852 от тях са в частния бранш. От всичките 30 161 най-вече образования е имало във компаниите с 10 до 49 чиновници.
Държавата в лицето на Агенцията по заетостта посредством бюрата по труда също организира разнообразни образования и на работещи, и на безработни. Само през октомври 415 безработни и заети са включени от Агенцията по заетостта в разнообразни образования, а 529 са приключили започнатото през предишни месеци образование, като са придобили нова специалност или основна подготвеност. Явно всичко това не е задоволително. Или не е в вярната посока?
" Чрез Агенцията по заетостта през 2009 година приключих образование по графичен дизайн, а през 2012 година - по британски по тогавашните стратегии за заети " Аз мога " и " Аз мога повече ". До ден сегашен никой не ме попита каква е реализацията ми на пазара на труда с парите на европейските данъкоплатци, които двете стратегии похарчиха за мен ", споделя служащ.
Защо има такова разминаване - бизнесът търси в бюрата по труда най-вече неквалифицирани служащи, каквито са по-голямата част от записаните безработни, а излиза, че не ги " намира " и желае " импорт "?
Числата демонстрират, че през септември общо на борсата са 138 380 души, а свободните места, включително и за субсидирана претовареност, са 14 483, т.е. към 9 пъти по-малко от хората без работа. И работодателите отново не съумяват да наемат нужните им фрагменти. Дали предлаганите хонорари не са прекомерно ниски, даже за неквалифициран труд? От една страна, бизнесът всекидневно търси най-вече служащи в преработващата индустрия, а от друга - най-вече са съкратените (3560) тъкмо в тази сфера.
И още един факт, който може елементарно да се изведе от септемврийския разбор на Агенцията по заетостта. Безработните до 29 години
с висше обучение
са 2555 души. Други 5086 висшисти, регистрирани в бюрата по труда, са над 50 година, плюс още 1024 души с увреждания. Така през септември 8665 души с висше обучение са без работа. От тях 4764 души поддържат регистрация сред 6 и 12 месеца, а 1214 - над 1 година. При толкоз висшисти бизнесът не съумява да " открие " точните хора, които да заемат свободните места?!
Над 19% от новорегистрираните през септември безработни са с висше обучение, сочи анализът на Агенцията по заетостта.
Трайно незаетите
Увеличава се броят на трайно незаетите места (повече от 3 месеца). За септември 2022 година те са 1247, като от организацията регистрират растеж от предходния месец, а на годишна база растежът е 64,7%. Прегледът на данните демонстрира, че най-вече са трайно незаетите места в преработващата индустрия (418 места).
От прегледа на няколко разгласи за търсене на служащи в преработващата индустрия ДУМА откри, че заплатите варират от 666 до 1450 лева за почасово или за цялостно работно време. Но се твърди, че началното брутно месечно заплащане на служащи в преработващата индустрия, некласифицирани другаде, е най-вече 747 лева Обикновено от тях се изисква да придвижват артикули, материали, съоръжение, да изнасят готовите произведения, да товарят и разтоварват камиони и колички, да освобождават машините при блокиране, да почистват машини, съоръжение, принадлежности, ръчно да сортират артикули или съставни елементи. Навярно това изяснява за какво работодателите най-вече търсят служащи за преработващата индустрия.
Активиране на неактивните
Неактивни. В тази група са и пенсионери, и хора, които се грижат за болен член на фамилията. В нея са и хората, измежду които и млади, които нито учат, нито работят, само че и не си търсят работа. Целенасочена работа по включването на хората от последната група в пазара на труда стартира през 2008 година Тогава Агенцията по заетостта стартира национална стратегия " Активиране на неактивните ".
И отново през 2008 година организацията стартира да наема ромски консултанти - трудови посредници. В годините те свършиха доста работа и помогнаха на стотици млади да влязат в пазара на труда, да бъдат подготвени за специалност. Само за десетте месеца на 2022 година ромските посредници са стимулирали и насърчили близо 8900 души да се записват в бюрата по труда, да стартират работа или образование. За съпоставяне - през цялата 2021 година трудовите посредници са привлекли общо 8723 души.
В момента МТСП предлага промени, които да облекчат административната процедура по регистрация на търсещите работа, понижаване на административната тежест за работодатели при кандидатстване за приемане на средства по насърчителни ограничения за претовареност и образование, регламентиране на действия за поощряване интеграцията в претовареност на стопански неактивните и прочие
Вносът
" В България работещите хора стават все по-възрастни, до момента в който младите, които се чака да ги заместят, стават все по-малко. За да се реши този проблем, би трябвало да се улесни достъпът на хора от трети страни до пазара на труда в България ", сподели през октомври ръководителят на Българската конфедерация по заетостта Надя Василева.
" Трябва да се усъвършенства процесът по импорт на хора от трети страни, от които бизнесът се нуждае, и да се вкара цифрова трудова брошура ", споделя Георги Първанов, специалист по човешки запаси, член на УС на Българската асоциация за ръководство на хора и на Българската конфедерация по заетостта. По думите му в българските предприятия работят от ден на ден узбекистанци, непалци, киргизстанци, а сега не повече от 6000-7000 украинци са намерили трудова реализация в България. В момента се внасят фрагменти с по-ниска подготовка, споделя Първанов и предвижда, че ще стартират да идват и инженерни фрагменти, както и такива за междинни експертни позиции, където също има дефицит.
" Вносът " на служащи от трети страни наподобява като най-лесното решение за работодателите. Човек би си помислил, че избират този вид поради евтината работна ръка. И вероятно компании в сивата стопанска система заплащат по-малко на служащи от трети страни. Но законът е безапелационен, че българският шеф е задължен да обезпечи на служащия от чужбина същите условия на труд, възнаграждение, работно време, почивки и прочие, както на законно наетия български служащ. И сега българските закони разрешават законно наемане на служащи и чиновници от чужбина, включително и от трети страни.
Иначе казано, жителите на трети страни могат да правят активност на територията на България, единствено в случай че обитават на законно съображение, което се удостоверява със съответните документи. Възможностите са разнообразни, а процедурата по наемане на чужденец не е лесна и бърза, в случай че работодателят следва закона.
През пролетта на 2021 година Народното събрание одобри промени, с които облекчи наемането на служащи от трети страни, като отпадна условието към работодателите наложително да създадат изследване на пазара на труда в България. Тогава отпадна пазарният тест, само че изискването бе общият брой на служащите от трети страни, които имат позволение за дълготрайно престояване и работят за български шеф в предходните 12 месеца, да не е повече от 20% от средносписъчната бройка на наетите по трудово правно отношение. За дребните и междинните предприятия този % е 35. /> Безработицата
У нас тя непрестанно понижава. Поне публично записаната. Незначителен растеж има през октомври, след края на летния туристически сезон, и в бюрата по труда към този момент са 141 987 души, като новите регистрирани през месеца са 25 482.
Важна част от статистиката на Агенцията по заетостта са младежите. Към 31 октомври в бюрата по труда в страната са регистрирани общо 16 411 души до 29 години, като от тях с висше обучение са 2402 души, със приблизително - 7870, като включително са и 3815 млади с професионално обучение. С главно са 3118, а с начално и по-ниско - 3021.
От всичките регистрирани към края на октомври 16 411 млади без работа най-вече са без компетентност - 10 005 души. Следват приключилите специалности в областта на общество, стопанска система, право (1395 души), техника и технологии (739), с обучение в региона на услугите, превоза, защитата и други са регистрирани 607 безработни до 29 години. Най-малко са записаните млади безработни с обучение в региона на опазването на здравето (152) и селското стопанство (134).
/>
Работодатели търсят двойно по-малко, в сравнение с редуцират?
През октомври декларираните от бизнеса свободни работни места на първичния пазар на труда са 11 521. Това е над два пъти по-малко от съкратените през месеца.
Най-много свободни работни места в действителната стопанска система са декларирани в преработващата индустрия (32,4%). Най-търсените от бизнеса специалности през месеца са на машинни оператори на стационарни машини и уреди, продавачи, личен състав, ангажиран в областта на персоналните услуги, служащи в добивната и преработващата индустрия, в строителството и превоза. Това демонстрират данните на Агенцията по заетостта. Тук не е включен обзор на обявите в профилираните уеб сайтове за търсене на служащи и чиновници.
През септември са декларирани 12 583 работни места на първичния пазар, сочи разбор на организацията. Професионално-квалификационната конструкция на декларираните места регистрира предпочитано търсене на неквалифицирана работна мощ посредством бюрата по труда - 64%! Търсените от бизнеса експерти са единствено 20% и едвам 16% от декларираната нужда е за хора с работен специалности.
Георги Гьоков: Вносът на работна ръка не би трябвало да е самоцел
Винаги може да подозираме работодателите, че настояването им за импорт на работна ръка от трети страни крие желанието им да заплащат по-малко, в сравнение с български служащи. Но истината е, че през последната година фактически безработицата е с рекордно ниски равнища, колкото и клиширано да звучи. Затова е обикновено търсенето на квалифицирана работна ръка. Тези 4,2-4,3% безработни са хора, които или влизат в бюрото по труда, тъй като са съкратени, получават полагащото им се обезщетение и по-късно бързо си намират работа, или дълготрайно безработни, които нямат подготовка и нужните умения, с цел да бъдат наети.
От друга страна, всеки е наясно, че в България към този момент тече така наречен четвърта индустриална гражданска война, което се свежда до дигитализацията. В това отношение страната ни доста съществено закъснява и в случай че този развой на забавяне продължи, все по-сериозно ще се постанова вноса на квалифицирана работна ръка.
Вносът на работна ръка обаче не би трябвало да е самоцел - " през днешния ден имам остра потребност от работна ръка и ги ангажирам, само че след 6 месеца се трансформира икономическата обстановка и аз ги отстранявам ". Работникът от трета страна, с цел да пристигна, би трябвало да бъдат изпълнени редица процедури, и един шеф, с цел да направи такава стъпка, би трябвало да е направил дълготрайни прогнози. Със законодателни промени през последните години заобикаляме пазарния тест. Неговият смисъл е, че работодателят, преди да наеме служащ от трети страни, би трябвало да разгласи работното място за свободно в Агенцията по заетостта, в частни посреднически организации или в медиите, и в случай че за избран интервал не бъде заето от български жител, може да наеме чужденец.
Законодателството ни не разрешава по-ниско възнаграждение на служащи от чужбина. Сравнително мъчно може да бъде вкаран чужденец в сивата стопанска система. Във всяка страна от Европейски Съюз, включително и в България, изискванията на труд и заплащането на служащи от трети страни (извън ЕС) би трябвало да е еднообразно с това на служащите от съответната европейска страна. Друг е въпросът, че доста работодатели се заблуждават, че, внасяйки служащи от трети страни, могат да ги принуждават да работят против ниско възнаграждение и да вършат дъмпинг на родния пазар на труда.
Когато става въпрос за висококвалифицирани служащи и експерти, в случай че те липсват у нас, несъмнено, че би трябвало да се дава позволение за работа на чужденци, само че когато става въпрос за нискоквалифицирани служащи, законодателството ни не задължава работодателите да покачат квалификацията на наетите или да наемат неквалифицирани служащи, само че да ги обучат за избран труд.
В България се харчат доста пари за подготовка и преквалификация, само че резултатът не е удовлетворяващ.
Ненапразно е и сериозното опълчване на повишението на минималната заплата.
>
>
Гладът за работна ръка
Близо една четвърт от промишлените предприятия през 2021 година показват дефицита на работна мощ като усложнение за реализиране на активността им. Средно за деветмесечието на 2022 година делът им нараства на 29%, сочат данни на Национален статистически институт.
Въпреки че в София и огромните градове кипи строителство и поправки. Например основният проектант на София Здравко Здравков преди дни призна в телевизионно изявление, че " за последните 30 години не е подготвен нито един павьор! " (Е, няма за какво да се чудим на нескопосания " ремонт " на жълтите павета). По думите на арх. Здравков значително експерти в строителството са отишли на работа в Германия по време на рецесията през 2009 година
Не липсват единствено павьори. Дали някой си спомня, че преди време имаше мозайкаджии и не всеки в строителството можеше да се оправи с тази активност?
Очевидна е нуждата и бизнесът да направи известни инвестиции в
образование на фрагментите
Без да се оправдава, че били възрастни или без нужната подготовка - все неща, които съответното образование компенсира. Безспорно, не са малко фирмите, чиито чиновници от време на време минават образование за повишение на квалификацията. По последни данни на Национален статистически институт през 2020 година от общо 30 161 предприятия 12 404 (41,1%) са обезпечили образование на чиновниците си, като 11 852 от тях са в частния бранш. От всичките 30 161 най-вече образования е имало във компаниите с 10 до 49 чиновници.
Държавата в лицето на Агенцията по заетостта посредством бюрата по труда също организира разнообразни образования и на работещи, и на безработни. Само през октомври 415 безработни и заети са включени от Агенцията по заетостта в разнообразни образования, а 529 са приключили започнатото през предишни месеци образование, като са придобили нова специалност или основна подготвеност. Явно всичко това не е задоволително. Или не е в вярната посока?
" Чрез Агенцията по заетостта през 2009 година приключих образование по графичен дизайн, а през 2012 година - по британски по тогавашните стратегии за заети " Аз мога " и " Аз мога повече ". До ден сегашен никой не ме попита каква е реализацията ми на пазара на труда с парите на европейските данъкоплатци, които двете стратегии похарчиха за мен ", споделя служащ.
Защо има такова разминаване - бизнесът търси в бюрата по труда най-вече неквалифицирани служащи, каквито са по-голямата част от записаните безработни, а излиза, че не ги " намира " и желае " импорт "?
Числата демонстрират, че през септември общо на борсата са 138 380 души, а свободните места, включително и за субсидирана претовареност, са 14 483, т.е. към 9 пъти по-малко от хората без работа. И работодателите отново не съумяват да наемат нужните им фрагменти. Дали предлаганите хонорари не са прекомерно ниски, даже за неквалифициран труд? От една страна, бизнесът всекидневно търси най-вече служащи в преработващата индустрия, а от друга - най-вече са съкратените (3560) тъкмо в тази сфера.
И още един факт, който може елементарно да се изведе от септемврийския разбор на Агенцията по заетостта. Безработните до 29 години
с висше обучение
са 2555 души. Други 5086 висшисти, регистрирани в бюрата по труда, са над 50 година, плюс още 1024 души с увреждания. Така през септември 8665 души с висше обучение са без работа. От тях 4764 души поддържат регистрация сред 6 и 12 месеца, а 1214 - над 1 година. При толкоз висшисти бизнесът не съумява да " открие " точните хора, които да заемат свободните места?!
Над 19% от новорегистрираните през септември безработни са с висше обучение, сочи анализът на Агенцията по заетостта.
Трайно незаетите
Увеличава се броят на трайно незаетите места (повече от 3 месеца). За септември 2022 година те са 1247, като от организацията регистрират растеж от предходния месец, а на годишна база растежът е 64,7%. Прегледът на данните демонстрира, че най-вече са трайно незаетите места в преработващата индустрия (418 места).
От прегледа на няколко разгласи за търсене на служащи в преработващата индустрия ДУМА откри, че заплатите варират от 666 до 1450 лева за почасово или за цялостно работно време. Но се твърди, че началното брутно месечно заплащане на служащи в преработващата индустрия, некласифицирани другаде, е най-вече 747 лева Обикновено от тях се изисква да придвижват артикули, материали, съоръжение, да изнасят готовите произведения, да товарят и разтоварват камиони и колички, да освобождават машините при блокиране, да почистват машини, съоръжение, принадлежности, ръчно да сортират артикули или съставни елементи. Навярно това изяснява за какво работодателите най-вече търсят служащи за преработващата индустрия.
Активиране на неактивните
Неактивни. В тази група са и пенсионери, и хора, които се грижат за болен член на фамилията. В нея са и хората, измежду които и млади, които нито учат, нито работят, само че и не си търсят работа. Целенасочена работа по включването на хората от последната група в пазара на труда стартира през 2008 година Тогава Агенцията по заетостта стартира национална стратегия " Активиране на неактивните ".
И отново през 2008 година организацията стартира да наема ромски консултанти - трудови посредници. В годините те свършиха доста работа и помогнаха на стотици млади да влязат в пазара на труда, да бъдат подготвени за специалност. Само за десетте месеца на 2022 година ромските посредници са стимулирали и насърчили близо 8900 души да се записват в бюрата по труда, да стартират работа или образование. За съпоставяне - през цялата 2021 година трудовите посредници са привлекли общо 8723 души.
В момента МТСП предлага промени, които да облекчат административната процедура по регистрация на търсещите работа, понижаване на административната тежест за работодатели при кандидатстване за приемане на средства по насърчителни ограничения за претовареност и образование, регламентиране на действия за поощряване интеграцията в претовареност на стопански неактивните и прочие
Вносът
" В България работещите хора стават все по-възрастни, до момента в който младите, които се чака да ги заместят, стават все по-малко. За да се реши този проблем, би трябвало да се улесни достъпът на хора от трети страни до пазара на труда в България ", сподели през октомври ръководителят на Българската конфедерация по заетостта Надя Василева.
" Трябва да се усъвършенства процесът по импорт на хора от трети страни, от които бизнесът се нуждае, и да се вкара цифрова трудова брошура ", споделя Георги Първанов, специалист по човешки запаси, член на УС на Българската асоциация за ръководство на хора и на Българската конфедерация по заетостта. По думите му в българските предприятия работят от ден на ден узбекистанци, непалци, киргизстанци, а сега не повече от 6000-7000 украинци са намерили трудова реализация в България. В момента се внасят фрагменти с по-ниска подготовка, споделя Първанов и предвижда, че ще стартират да идват и инженерни фрагменти, както и такива за междинни експертни позиции, където също има дефицит.
" Вносът " на служащи от трети страни наподобява като най-лесното решение за работодателите. Човек би си помислил, че избират този вид поради евтината работна ръка. И вероятно компании в сивата стопанска система заплащат по-малко на служащи от трети страни. Но законът е безапелационен, че българският шеф е задължен да обезпечи на служащия от чужбина същите условия на труд, възнаграждение, работно време, почивки и прочие, както на законно наетия български служащ. И сега българските закони разрешават законно наемане на служащи и чиновници от чужбина, включително и от трети страни.
Иначе казано, жителите на трети страни могат да правят активност на територията на България, единствено в случай че обитават на законно съображение, което се удостоверява със съответните документи. Възможностите са разнообразни, а процедурата по наемане на чужденец не е лесна и бърза, в случай че работодателят следва закона.
През пролетта на 2021 година Народното събрание одобри промени, с които облекчи наемането на служащи от трети страни, като отпадна условието към работодателите наложително да създадат изследване на пазара на труда в България. Тогава отпадна пазарният тест, само че изискването бе общият брой на служащите от трети страни, които имат позволение за дълготрайно престояване и работят за български шеф в предходните 12 месеца, да не е повече от 20% от средносписъчната бройка на наетите по трудово правно отношение. За дребните и междинните предприятия този % е 35. /> Безработицата
У нас тя непрестанно понижава. Поне публично записаната. Незначителен растеж има през октомври, след края на летния туристически сезон, и в бюрата по труда към този момент са 141 987 души, като новите регистрирани през месеца са 25 482.
Важна част от статистиката на Агенцията по заетостта са младежите. Към 31 октомври в бюрата по труда в страната са регистрирани общо 16 411 души до 29 години, като от тях с висше обучение са 2402 души, със приблизително - 7870, като включително са и 3815 млади с професионално обучение. С главно са 3118, а с начално и по-ниско - 3021.
От всичките регистрирани към края на октомври 16 411 млади без работа най-вече са без компетентност - 10 005 души. Следват приключилите специалности в областта на общество, стопанска система, право (1395 души), техника и технологии (739), с обучение в региона на услугите, превоза, защитата и други са регистрирани 607 безработни до 29 години. Най-малко са записаните млади безработни с обучение в региона на опазването на здравето (152) и селското стопанство (134).
/>
Работодатели търсят двойно по-малко, в сравнение с редуцират?
През октомври декларираните от бизнеса свободни работни места на първичния пазар на труда са 11 521. Това е над два пъти по-малко от съкратените през месеца.
Най-много свободни работни места в действителната стопанска система са декларирани в преработващата индустрия (32,4%). Най-търсените от бизнеса специалности през месеца са на машинни оператори на стационарни машини и уреди, продавачи, личен състав, ангажиран в областта на персоналните услуги, служащи в добивната и преработващата индустрия, в строителството и превоза. Това демонстрират данните на Агенцията по заетостта. Тук не е включен обзор на обявите в профилираните уеб сайтове за търсене на служащи и чиновници.
През септември са декларирани 12 583 работни места на първичния пазар, сочи разбор на организацията. Професионално-квалификационната конструкция на декларираните места регистрира предпочитано търсене на неквалифицирана работна мощ посредством бюрата по труда - 64%! Търсените от бизнеса експерти са единствено 20% и едвам 16% от декларираната нужда е за хора с работен специалности.
Георги Гьоков: Вносът на работна ръка не би трябвало да е самоцел
Винаги може да подозираме работодателите, че настояването им за импорт на работна ръка от трети страни крие желанието им да заплащат по-малко, в сравнение с български служащи. Но истината е, че през последната година фактически безработицата е с рекордно ниски равнища, колкото и клиширано да звучи. Затова е обикновено търсенето на квалифицирана работна ръка. Тези 4,2-4,3% безработни са хора, които или влизат в бюрото по труда, тъй като са съкратени, получават полагащото им се обезщетение и по-късно бързо си намират работа, или дълготрайно безработни, които нямат подготовка и нужните умения, с цел да бъдат наети.
От друга страна, всеки е наясно, че в България към този момент тече така наречен четвърта индустриална гражданска война, което се свежда до дигитализацията. В това отношение страната ни доста съществено закъснява и в случай че този развой на забавяне продължи, все по-сериозно ще се постанова вноса на квалифицирана работна ръка.
Вносът на работна ръка обаче не би трябвало да е самоцел - " през днешния ден имам остра потребност от работна ръка и ги ангажирам, само че след 6 месеца се трансформира икономическата обстановка и аз ги отстранявам ". Работникът от трета страна, с цел да пристигна, би трябвало да бъдат изпълнени редица процедури, и един шеф, с цел да направи такава стъпка, би трябвало да е направил дълготрайни прогнози. Със законодателни промени през последните години заобикаляме пазарния тест. Неговият смисъл е, че работодателят, преди да наеме служащ от трети страни, би трябвало да разгласи работното място за свободно в Агенцията по заетостта, в частни посреднически организации или в медиите, и в случай че за избран интервал не бъде заето от български жител, може да наеме чужденец.
Законодателството ни не разрешава по-ниско възнаграждение на служащи от чужбина. Сравнително мъчно може да бъде вкаран чужденец в сивата стопанска система. Във всяка страна от Европейски Съюз, включително и в България, изискванията на труд и заплащането на служащи от трети страни (извън ЕС) би трябвало да е еднообразно с това на служащите от съответната европейска страна. Друг е въпросът, че доста работодатели се заблуждават, че, внасяйки служащи от трети страни, могат да ги принуждават да работят против ниско възнаграждение и да вършат дъмпинг на родния пазар на труда.
Когато става въпрос за висококвалифицирани служащи и експерти, в случай че те липсват у нас, несъмнено, че би трябвало да се дава позволение за работа на чужденци, само че когато става въпрос за нискоквалифицирани служащи, законодателството ни не задължава работодателите да покачат квалификацията на наетите или да наемат неквалифицирани служащи, само че да ги обучат за избран труд.
В България се харчат доста пари за подготовка и преквалификация, само че резултатът не е удовлетворяващ.
Ненапразно е и сериозното опълчване на повишението на минималната заплата.
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ