Помним как беше
Аида ОВАНЕС
Достатъчно или малко са 70 лв. еднократна добавка? Въпрос на персонално мерило. Въпрос на позиция според от общите месечни приходи. И разноските, несъмнено.
За пръв път от години всеки пенсионер, без значение дали взема 370 или 1500 лв., ще получи великденска добавка. И, да, за седмици цените на артикули и услуги скочиха неимоверно и плюс 70 лв. може би не стига. Ситият на гладния не има вяра, здравият на болния - също.
Но този път най-малко няма да се натяква на пенсионери, небогати, хора с увреждания от тв екраните: " Аз ви дадох... ". Циничното и безпочвено " Аз ви дадох " (с пари от нашите налози!) след години замразени пенсии, замразено майчинство, пъхнат в ъгъла и пропуснат обезпечен най-малък приход...
Че има оживление в обществената сфера, надали някой ще отхвърли. Пак сме в рецесия, времената на заплати и пенсии във фризера са отминали, само че още ги помним. Да се примирим ли с дребното? Може би не трябва. Но и няма да е зле да съпоставяме обещаното с изпълняваното.
Ще догонят ли по-високата минимална заплата, по-високите обществени помощи, поувеличените пенсии инфлацията? Трудно, само че най-малко виждаме наклонност това да се случи.
Властта не трябва да чака признателност - от ден на ден хора ще изпадат в потребност и ще им е нужна поддръжка. От страната.
И сигурно обещанията за " скорошни " избори и за (забележете!) реванш няма да донесат нито по-евтино олио, нито по-евтин самун, нито ще намалят цената на бензина или на топлото. А въпросните обещания явно гонят единствено личния реванш, тъй като не ни се демонстрира проект, няма даже обещания за възстановяване на благосъстоянието на хората. Дванадесет години те привикнаха с държанието на безотговорност под чадъра на циничното " Да обещаеш е нещо божествено, само че да изпълниш обещанието си - груба дребнавост ". Още помним ледниковата ера на приходите ни.
Достатъчно или малко са 70 лв. еднократна добавка? Въпрос на персонално мерило. Въпрос на позиция според от общите месечни приходи. И разноските, несъмнено.
За пръв път от години всеки пенсионер, без значение дали взема 370 или 1500 лв., ще получи великденска добавка. И, да, за седмици цените на артикули и услуги скочиха неимоверно и плюс 70 лв. може би не стига. Ситият на гладния не има вяра, здравият на болния - също.
Но този път най-малко няма да се натяква на пенсионери, небогати, хора с увреждания от тв екраните: " Аз ви дадох... ". Циничното и безпочвено " Аз ви дадох " (с пари от нашите налози!) след години замразени пенсии, замразено майчинство, пъхнат в ъгъла и пропуснат обезпечен най-малък приход...
Че има оживление в обществената сфера, надали някой ще отхвърли. Пак сме в рецесия, времената на заплати и пенсии във фризера са отминали, само че още ги помним. Да се примирим ли с дребното? Може би не трябва. Но и няма да е зле да съпоставяме обещаното с изпълняваното.
Ще догонят ли по-високата минимална заплата, по-високите обществени помощи, поувеличените пенсии инфлацията? Трудно, само че най-малко виждаме наклонност това да се случи.
Властта не трябва да чака признателност - от ден на ден хора ще изпадат в потребност и ще им е нужна поддръжка. От страната.
И сигурно обещанията за " скорошни " избори и за (забележете!) реванш няма да донесат нито по-евтино олио, нито по-евтин самун, нито ще намалят цената на бензина или на топлото. А въпросните обещания явно гонят единствено личния реванш, тъй като не ни се демонстрира проект, няма даже обещания за възстановяване на благосъстоянието на хората. Дванадесет години те привикнаха с държанието на безотговорност под чадъра на циничното " Да обещаеш е нещо божествено, само че да изпълниш обещанието си - груба дребнавост ". Още помним ледниковата ера на приходите ни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ