8 декември не е просто дата в календара. Това е

8 декември не е просто дата в календара. Това е оня ден, в който младостта звучи по-силно, вярата свети по-ярко, а фантазиите като че ли стават една концепция по-близки. Това е празник, който събира в едно шумния смях, смелите проекти и това леко неблагоразумие, което единствено студентите могат да трансфорат в хубост и смисъл.

Студентският празник е знак на път, който стартира с едно решение – да учиш, да се развиваш, да строиш бъдещето си със личните си ръце. Но той е и знак на нещо доста по-голямо: на потребността да останеш млад по дух, да търсиш, да откриваш, да вярваш, че светът може да бъде по-добър, когато го погледнеш със храброст вместо със боязън.

В този ден като че ли времето се връща обратно и ни припомня за първите крачки в университета – за трепета от първата лекция, за обърканите, само че красиви другарства, за дългите нощи, в които учебниците се редуваха с фантазиите. За всичко това, което трансформира студентските години в най-светлата страница на младостта.

Днес студентите честват, само че в действителност честваме всички ние – тъй като те са бъдещите лекари, инженери, учители, публицисти, актьори, IT експерти, хората, които на следващия ден ще държат света в ръцете си. Те са доказателството, че българският дух е жив, че стремежът към познание не умира, че младите носят в себе си мощ, която не може да бъде спряна.

8 декември не е просто празник – той е увещание, че страната ни има бъдеще. Че геният е тук. Че смехът е тук. Че вярата е тук.

На всички студенти – бъдете дръзки! Грешете, изправяйте се, търсете, намирайте, мечтайте, учете, обичайте. Светът ви принадлежи – не тъй като ви е даден, а тъй като вие имате смелостта да протегнете ръка към него.

Честит празник, студенти! Нека пътят пред вас бъде ярък, гръмък, самоуверен и същински – тъкмо като младостта ви.