Как смята парите си бедният?
Аида ОВАНЕС
В какво бихте вложили 20-левово нарастване на пенсията си? В медикаменти, в самун и кисело мляко? Или в сметки за вода и отопление? А да вземем за пример 60-левов растеж на заплатата си? В сметките за ток или в обувки и яке на детето? Или ще пестите за тетрадки наесен?
Много българи от години са изправени пред сходни въпроси. А най-трудно стигат до отговорите им хората, които имат възрастни родители и деца. Тогава изборът е най-труден.
Готов отговор под формата на доброжелателен съвет ще ви даде всеки, който срещнете на улицата. Но решението остава ваше.
Немалко хора от вашето обграждане получават помощи от страната, само че вие не можете да се доберете до тях поради 5 или 10 лв. по-висок месечен приход от прага на достъп... Житейска обстановка, позната на мнозина. На десетки хиляди българи, чиято фантазия е децата им да получат положително обучение, а родителите им да имат удовлетворително качество на живот.
През пандемичната 2020 година близо 24% от популацията на страната преживяваше под линията на беднотия, т.е. с по-малко от 451 лв. месечно на човек!
През зимата на 2021-2022 година към 330 хиляди души (с към 17% повече от предходния отоплителен сезон) получават целева помощ за отопление, която бе над 523 лв.. Дали плануваното от предишното лято бе задоволителна помощ за бедните?
Никой не дава обещание завършек на сходни главоблъсканици за хилядите небогати българи. И въпреки всичко - проектозакон от предходната седмица дава малко повече вяра.
Социалните помощи отсега нататък ще бъдат обвързани не с обезпечения най-малък приход, а с линията на беднотия, както при започване на седмицата писа ДУМА във връзка план на МТСП за изменение на Закона за обществените помощи.
Обвързването на обществените помощи с линията на беднотия от дълго време се чакаше, защото това би разширило обсега на хората, подпомагани от страната, а въпреки това - би нараснало обществените помощи. Промените, въпреки и малко, биха подобрили виталния стандарт на хиляди безработни, хора с увреждания, самотни родители, сираци, деца, настанени в семейство на близки и родственици или в приемно семейство, възрастни.
Защо обезпечен най-малък приход?
Размерът на обезпечения най-малък приход (ГМД) се дефинира административно от Министерския съвет. Гарантираният най-малък приход преди години бе нормативно избран размер средства, който да се употребява като основа за установяване на обществената помощ. Целта му бе обезпечаване на най-малък приход за облекчаване на съществени витални потребности на лицата съгласно тяхната възраст, фамилно състояние, здравословно и имуществено положение, трудова и образователна претовареност. ГМД преди време бе конструиран за премерване на минималната прехрана за живот и се изчисляваше въз основата на избран брой витално значими артикули и услуги (т.нар. потребителска кошница). С течение на времето този индикатор изгуби връзка с виталния най-малко. Въпреки това, като по инерция, остана главен индикатор за установяване на обществените помощи.
В наши дни ГМД е единствено разчетен индикатор без действително икономическо наличие. Освен това няма справедливи критерии, по които да се актуализира годишно в сходство с насъбраната инфлация и с динамичността на другите основни обществени индикатори. Това е и повода от години синдикатите да упорстват обществените помощи за най-уязвимите да се дефинират въз основата на линията на беднотия, а не на ГМД.
От началото на 2009 година (по време на Тройната коалиция) до 2018 година ГМД не беше променян и беше 65 лв.. От януари 2018 година равнището му е закрепено на 75 лв., само че и това не оказа помощ кой знае какъв брой на бедните. За сметка на това властта пестеше пари от обществени помощи.
Нарушен баланс, излъган спад на небогати
От години България е най-бедният член на Европейски Съюз. През последните 12-13 години редовно е нарушаван салдото сред трите основни знака за богатство - ГМД, линия на беднотия и минимална заплата. За интервала 2006-2020 година линията на беднотия e повишена над три пъти (от 135,3 лв. до 451 лева), минималната заплата се е нараснала от 150 лв. през 2005 година до 650 лв. през 2021 година, т.е. повече от 4 пъти.
В същото време бедните, които получават месечни обществени помощи, са намалели фрапантно - от 124 635 през 2005 година на 23 702 през 2020 година, или повече от пет пъти. Това излиза наяве от данни, представени в документи на МТСП. Според специалисти вследствие на неналичието на механизъм за обвързване на ГМД с други справедливи стопански индикатори (инфлация, линия на бедност), нараства броят на хората, застрашени от риск от беднотия.
И още нещо забавно: относителният дял на бедните в България през 2006 година е бил 18,6%, а през 2021 година - 23,8%. Всичко това по някакъв чудноват метод убягваше на ръководещите към 12 години.
Предизвикателство е към този момент отоплението и поддръжката на жилището. Преди дни Росица Макелова от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ съобщи, че 40% от българите (над 2 милиона) изпитват усложнения да отопляват жилищата си, а всеки пети у нас живее със средства под линията за беднотия.
ДУМА напомня, че още предходната година от КНСБ упорстваха линията на беднотия да бъде увеличена и за 2022 година да стане 460 лв.. Все отново, сега линията на беднотия е 413 лв.. Според КНСБ стъпките на държавното управление би трябвало да са по-смели.
Ако бъде признато предлагането на МТСП за смяна на Закона за обществените помощи, ще бъде обезпечена по-добра обществена протекция на най-уязвимите групи, които се нуждаят от помощта на страната. Сред тях са безработни, хора с увреждания, деца и възрастни и техните фамилии.
Бюджетът
С възможната законодателна смяна последващи държавни управления няма да имат опция за... извъртане и ще би трябвало да извършват закона, а бедните се чака да бъдат оптимално предпазени.
Според предвижданията на МТСП нужният финансов запас за застраховане на препоръчаните промени неизбежно ще нараства. За 2022 година в бюджета са заложени 37,739 милиона лв.. Но през 2023 година ще станат 70,313 милиона, през 2024 година - 105,345 милиона, а към 2025 година се чака да са 125,444 милиона лв..
Много или малко са тези пари за бюджета? Времето ще покаже. Но всеки лев от държавната хазна, отишъл за бедните, сигурно ще има сериозна възвращаемост за обществото.
В какво бихте вложили 20-левово нарастване на пенсията си? В медикаменти, в самун и кисело мляко? Или в сметки за вода и отопление? А да вземем за пример 60-левов растеж на заплатата си? В сметките за ток или в обувки и яке на детето? Или ще пестите за тетрадки наесен?
Много българи от години са изправени пред сходни въпроси. А най-трудно стигат до отговорите им хората, които имат възрастни родители и деца. Тогава изборът е най-труден.
Готов отговор под формата на доброжелателен съвет ще ви даде всеки, който срещнете на улицата. Но решението остава ваше.
Немалко хора от вашето обграждане получават помощи от страната, само че вие не можете да се доберете до тях поради 5 или 10 лв. по-висок месечен приход от прага на достъп... Житейска обстановка, позната на мнозина. На десетки хиляди българи, чиято фантазия е децата им да получат положително обучение, а родителите им да имат удовлетворително качество на живот.
През пандемичната 2020 година близо 24% от популацията на страната преживяваше под линията на беднотия, т.е. с по-малко от 451 лв. месечно на човек!
През зимата на 2021-2022 година към 330 хиляди души (с към 17% повече от предходния отоплителен сезон) получават целева помощ за отопление, която бе над 523 лв.. Дали плануваното от предишното лято бе задоволителна помощ за бедните?
Никой не дава обещание завършек на сходни главоблъсканици за хилядите небогати българи. И въпреки всичко - проектозакон от предходната седмица дава малко повече вяра.
Социалните помощи отсега нататък ще бъдат обвързани не с обезпечения най-малък приход, а с линията на беднотия, както при започване на седмицата писа ДУМА във връзка план на МТСП за изменение на Закона за обществените помощи.
Обвързването на обществените помощи с линията на беднотия от дълго време се чакаше, защото това би разширило обсега на хората, подпомагани от страната, а въпреки това - би нараснало обществените помощи. Промените, въпреки и малко, биха подобрили виталния стандарт на хиляди безработни, хора с увреждания, самотни родители, сираци, деца, настанени в семейство на близки и родственици или в приемно семейство, възрастни.
Защо обезпечен най-малък приход?
Размерът на обезпечения най-малък приход (ГМД) се дефинира административно от Министерския съвет. Гарантираният най-малък приход преди години бе нормативно избран размер средства, който да се употребява като основа за установяване на обществената помощ. Целта му бе обезпечаване на най-малък приход за облекчаване на съществени витални потребности на лицата съгласно тяхната възраст, фамилно състояние, здравословно и имуществено положение, трудова и образователна претовареност. ГМД преди време бе конструиран за премерване на минималната прехрана за живот и се изчисляваше въз основата на избран брой витално значими артикули и услуги (т.нар. потребителска кошница). С течение на времето този индикатор изгуби връзка с виталния най-малко. Въпреки това, като по инерция, остана главен индикатор за установяване на обществените помощи.
В наши дни ГМД е единствено разчетен индикатор без действително икономическо наличие. Освен това няма справедливи критерии, по които да се актуализира годишно в сходство с насъбраната инфлация и с динамичността на другите основни обществени индикатори. Това е и повода от години синдикатите да упорстват обществените помощи за най-уязвимите да се дефинират въз основата на линията на беднотия, а не на ГМД.
От началото на 2009 година (по време на Тройната коалиция) до 2018 година ГМД не беше променян и беше 65 лв.. От януари 2018 година равнището му е закрепено на 75 лв., само че и това не оказа помощ кой знае какъв брой на бедните. За сметка на това властта пестеше пари от обществени помощи.
Нарушен баланс, излъган спад на небогати
От години България е най-бедният член на Европейски Съюз. През последните 12-13 години редовно е нарушаван салдото сред трите основни знака за богатство - ГМД, линия на беднотия и минимална заплата. За интервала 2006-2020 година линията на беднотия e повишена над три пъти (от 135,3 лв. до 451 лева), минималната заплата се е нараснала от 150 лв. през 2005 година до 650 лв. през 2021 година, т.е. повече от 4 пъти.
В същото време бедните, които получават месечни обществени помощи, са намалели фрапантно - от 124 635 през 2005 година на 23 702 през 2020 година, или повече от пет пъти. Това излиза наяве от данни, представени в документи на МТСП. Според специалисти вследствие на неналичието на механизъм за обвързване на ГМД с други справедливи стопански индикатори (инфлация, линия на бедност), нараства броят на хората, застрашени от риск от беднотия.
И още нещо забавно: относителният дял на бедните в България през 2006 година е бил 18,6%, а през 2021 година - 23,8%. Всичко това по някакъв чудноват метод убягваше на ръководещите към 12 години.
Предизвикателство е към този момент отоплението и поддръжката на жилището. Преди дни Росица Макелова от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ съобщи, че 40% от българите (над 2 милиона) изпитват усложнения да отопляват жилищата си, а всеки пети у нас живее със средства под линията за беднотия.
ДУМА напомня, че още предходната година от КНСБ упорстваха линията на беднотия да бъде увеличена и за 2022 година да стане 460 лв.. Все отново, сега линията на беднотия е 413 лв.. Според КНСБ стъпките на държавното управление би трябвало да са по-смели.
Ако бъде признато предлагането на МТСП за смяна на Закона за обществените помощи, ще бъде обезпечена по-добра обществена протекция на най-уязвимите групи, които се нуждаят от помощта на страната. Сред тях са безработни, хора с увреждания, деца и възрастни и техните фамилии.
Бюджетът
С възможната законодателна смяна последващи държавни управления няма да имат опция за... извъртане и ще би трябвало да извършват закона, а бедните се чака да бъдат оптимално предпазени.
Според предвижданията на МТСП нужният финансов запас за застраховане на препоръчаните промени неизбежно ще нараства. За 2022 година в бюджета са заложени 37,739 милиона лв.. Но през 2023 година ще станат 70,313 милиона, през 2024 година - 105,345 милиона, а към 2025 година се чака да са 125,444 милиона лв..
Много или малко са тези пари за бюджета? Времето ще покаже. Но всеки лев от държавната хазна, отишъл за бедните, сигурно ще има сериозна възвращаемост за обществото.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ