Историята на бруталния детеубиец Ахмат Азимов или Черния Вампир от Узбекистан
Ахмат Азимов – роден 1972 година в Узбекистан. Като дребен с нищо не се отличавал от връстниците си. Съвсем нормално дете – спортувал, справял се с уроците и не правел неприятно усещане на учителите.(Историята на бруталния детеубиец Ахмат Азимов или Черния Вампир от Узбекистан) За първи път усета на кръвта опитал в армията. Била елементарна кавга, само че младежът оставил в ужас другарите си, когато захапал ръката на своя противник, облизал окървавените си устни и, впивайки се в раната, почнал да смуче кръвта. Войниците били в потрес. Повече никой не посмял да обиди Азимов.
Скоро той избягал от армията. Задържали го и го осъдили за дезертиране. Успял да избяга от пандиза. Пак го хванали. Върнали го назад и отново избягал. През 1992 година за следващ път избягал от пандиза в Бухара, където доизлежавал присъдата си. Впоследствие Азимов обяснил бягствата си с непреодолимата нужда да пие кръв непременно – “Не можех да пребивавам без кръв. Разбрах, че детската е най-вкусна. Затова ми трябваха деца. ” Първата жертва било четиригодишно момченце. След бягството се хванал на работа като аргатин в едно семейство. Един ден, когато приключил работа, напуснал дома и отвел със себе си детето на стопаните. Не умъртвил незабавно жертвата. Дълго обикалял из Узбекистан, вземайки всекидневно порцията си кръв, подлагайки момчето на систематичен побой и принуждение. След като жертвата останала съвсем обезкръвена, извергът я хвърлил жива във водопад. Избрал мястото по този начин, че при рухването детето да не се удари мощно във водата. Азимов водел монашески живот. Скоро хванал друго, този път шестгодишно момченце. Незнайно за какво усетът на кръвта не харесал на вампира и той го оставил в дома, където го били приютили за една нощ. Следваща жертва било тригодишно момченце, което удавил в канавка, тъй като до момента в който се возели в рейса детето се изпуснало от боязън. Списъкът продължава с племеник на Азимов. Син на негов родственик, които го снабдявал със спринцовки и психотропни субстанции. Момчето съумяло да избяга. В милицията не повярвали на описа на изплашеното дете. Азимов продължавал да живее ужасяващия си живот. Хванали го при необичайно стичане на събитията. Всъщност правоохранителните органи въобще не го издирвали, а думите на очевидците приемали като разгулен бръщолевеници. Друго направило живота на Азимов черен. С следващата си жертва той отишъл на посетители при остарял приятел от пандиза. Поседели, хапнали, пийнали, напили се. Полегнал да дремне. Домакинът решил да поговори с момченцето, само че когато чул, че приятелят му е заставил детето да убие друго дете, а също и за обичаната напитка, внезапно трезвен. Веднага се явил в милицията. Четете още: Можете да си визиите ядосаните полицаи, когато измежду нощ при тях пристигнал пийнал представител на локалната незаконна общественост и почнал да им споделя за живота на върколак, който в този момент спял в неговия дом. Кротичко го отпратили от сектора. Но след час индивидът отново се появил и отначало заобяснявал. Този път мненията на пазителите на реда били придружени с неособено литературни изрази. Едва на третия път участъковият схванал, че по този начин елементарно няма да се отърве от упорития заявител и тръгнали към дома му. Съненият кръвопиец не оказал опозиция. По-късно оперативните, участвали на следствените опити, със боязън гледали здравеняка-маниак. Азимов не се боял ни от мраз, ни от зной, ни от влага. Спял на земята в хладните нощи, дебнел в засада в жарките средноазиатски дни (за тези, които не са били в Средна Азия –през август през деня земята се нагрява до +55 градуса, а нощем изстива до 0). Съвършеното успокоение на кръвопиеца, с което се готвел да срещне гибелта, било нарушено от скръбен за него епизод. Случайно или не, по време на следствието го преместили в килия, а там инцидентно другите пандизчии разбрали за геройствата му. Може до тази паметна нощ Азимов да се е уважавал като мъж, само че по-късно – надали. Не е описвано какво са му сторили съкилийниците. Но, въпреки всичко, някои от обичаите на престъпния свят са по-справедливи от наказванията на хуманното правораздаване. 1994 година Ахмат Азимов получава присъда разстрел за няколко убийства, породени с особена свирепост и вулгарност (вампиризъм). По време на процеса потвърдили единствено четири случая, само че по мнението на проверяващите жертвите на фанатика са повече от 10, на възраст от три до четиринадесет години. Труповете той не криел – изхвърлял обезкървените деца по пътя, нормално във водоеми. Източник: kriminalnidosieta.com
Скоро той избягал от армията. Задържали го и го осъдили за дезертиране. Успял да избяга от пандиза. Пак го хванали. Върнали го назад и отново избягал. През 1992 година за следващ път избягал от пандиза в Бухара, където доизлежавал присъдата си. Впоследствие Азимов обяснил бягствата си с непреодолимата нужда да пие кръв непременно – “Не можех да пребивавам без кръв. Разбрах, че детската е най-вкусна. Затова ми трябваха деца. ” Първата жертва било четиригодишно момченце. След бягството се хванал на работа като аргатин в едно семейство. Един ден, когато приключил работа, напуснал дома и отвел със себе си детето на стопаните. Не умъртвил незабавно жертвата. Дълго обикалял из Узбекистан, вземайки всекидневно порцията си кръв, подлагайки момчето на систематичен побой и принуждение. След като жертвата останала съвсем обезкръвена, извергът я хвърлил жива във водопад. Избрал мястото по този начин, че при рухването детето да не се удари мощно във водата. Азимов водел монашески живот. Скоро хванал друго, този път шестгодишно момченце. Незнайно за какво усетът на кръвта не харесал на вампира и той го оставил в дома, където го били приютили за една нощ. Следваща жертва било тригодишно момченце, което удавил в канавка, тъй като до момента в който се возели в рейса детето се изпуснало от боязън. Списъкът продължава с племеник на Азимов. Син на негов родственик, които го снабдявал със спринцовки и психотропни субстанции. Момчето съумяло да избяга. В милицията не повярвали на описа на изплашеното дете. Азимов продължавал да живее ужасяващия си живот. Хванали го при необичайно стичане на събитията. Всъщност правоохранителните органи въобще не го издирвали, а думите на очевидците приемали като разгулен бръщолевеници. Друго направило живота на Азимов черен. С следващата си жертва той отишъл на посетители при остарял приятел от пандиза. Поседели, хапнали, пийнали, напили се. Полегнал да дремне. Домакинът решил да поговори с момченцето, само че когато чул, че приятелят му е заставил детето да убие друго дете, а също и за обичаната напитка, внезапно трезвен. Веднага се явил в милицията. Четете още: Можете да си визиите ядосаните полицаи, когато измежду нощ при тях пристигнал пийнал представител на локалната незаконна общественост и почнал да им споделя за живота на върколак, който в този момент спял в неговия дом. Кротичко го отпратили от сектора. Но след час индивидът отново се появил и отначало заобяснявал. Този път мненията на пазителите на реда били придружени с неособено литературни изрази. Едва на третия път участъковият схванал, че по този начин елементарно няма да се отърве от упорития заявител и тръгнали към дома му. Съненият кръвопиец не оказал опозиция. По-късно оперативните, участвали на следствените опити, със боязън гледали здравеняка-маниак. Азимов не се боял ни от мраз, ни от зной, ни от влага. Спял на земята в хладните нощи, дебнел в засада в жарките средноазиатски дни (за тези, които не са били в Средна Азия –през август през деня земята се нагрява до +55 градуса, а нощем изстива до 0). Съвършеното успокоение на кръвопиеца, с което се готвел да срещне гибелта, било нарушено от скръбен за него епизод. Случайно или не, по време на следствието го преместили в килия, а там инцидентно другите пандизчии разбрали за геройствата му. Може до тази паметна нощ Азимов да се е уважавал като мъж, само че по-късно – надали. Не е описвано какво са му сторили съкилийниците. Но, въпреки всичко, някои от обичаите на престъпния свят са по-справедливи от наказванията на хуманното правораздаване. 1994 година Ахмат Азимов получава присъда разстрел за няколко убийства, породени с особена свирепост и вулгарност (вампиризъм). По време на процеса потвърдили единствено четири случая, само че по мнението на проверяващите жертвите на фанатика са повече от 10, на възраст от три до четиринадесет години. Труповете той не криел – изхвърлял обезкървените деца по пътя, нормално във водоеми. Източник: kriminalnidosieta.com
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ