Аха-аха италианците да се сдобият с ново правителство в понеделник,

Аха-аха италианците да се снабдят с ново държавно управление в понеделник, 10 седмици след парламентарните избори от 4 март, и отново греда! Двамата водачи на видимо невъзможната коалиция сред популисткото придвижване „ Пет звезди “ и крайнодясната „ Лига “ Луиджи ди Майо и Матео Салвини сe срещнаха поотделно с президента Серджио Матарела единствено да му кажат, че им би трябвало още време, с цел да изгладят концепцията си за общо ръководство. И да изберат подобаващ претендент за консенсусен министър-председател, допустим и за президента Матарела, който би трябвало да го утвърди преди да му връчи мандата. Номинирането на министър председател се оказа по-трудна задача от обединяването на предизборните платформи на „ Пет Звезди “ и „ Лигата “ (доскоро „ Северна лига “), които на доктрина са в изцяло противоположни краища на политическия набор. Но на процедура черпят сили от един и същи яд на италианците. От нуждата от по-сериозни ограничения за преодоляване на потоците мигранти, които заливат южните крайбрежия на страната към този момент трета година, през тематиките за спазването на регулациите на Европейски Съюз под „ стоманения диктат на Брюксел “, до дебата за потребността и премахването на европейските наказания против Русия – все въпроси, по които Ди Майо и Салвини на практика четат от един и същи нотен лист, когато се обръщат към гласоподавателите си. Затова и водят двете най-големи фракции в Народното събрание, избутвайки в съпротива досегашната ръководеща ляво-центристка коалиция, водена от Демократическата партия на Матео Ренци и даже измествайки в сянка „ фигури “ като Силвио Берлускони и неговата партия „ Напред Италия “ от договарянията за идващото ръководство на страната.

Но не съумяват към момента да намерят подобаващ претендент за министър-председател, който да се опита да приложи на процедура общите им визии. Като оповестения им стопански проект, който възлиза на почти 100 милиарда евро спомагателни бюджетни разноски за идващите пет години. Колкото да приседне на всеки труженик за фискална дисциплинираност в Брюксел и Люксембург. За тези в Париж и Берлин да не приказваме. Но даже така и така самата символика на „ обединението на новобранците “, както нарекоха някои западни наблюдаващи обединяването сред „ Звездите “ и „ Лигата “, ще е проблем за вътрешния имидж на Европейски Съюз. И неизбежно ще сътвори триения и спомагателни пречки в революционните проекти за бъдещето на съюза на френския президент Еманюел Макрон и немския канцлер Ангела Меркел. Особено що се отнася до концепциите им за още по-задълбочена интеграция на Еврозоната и общите позиции на Европейски Съюз по външнотърговски и външнополитически въпроси. Първото в подтекста на това, че Италия продължава да гребе против течението в икономическата рецесия почнала в края на предишното десетилетие. Което пък сътвори почвата за все по-растящ евро-скептицизъм в една от страните основателки на Европейски Съюз. А концепциите на Луиджи ди Майо и Матео Салвини за фрапантно понижаване на налозите и надлежно увеличение на обществените разноски, е съвсем обезпечена рецепта за по-дълбоко затъване в блатото. Поне съгласно редица приети икономисти.

Що се отнася до общата комерсиална и външна политика на Европа, в светлината на задълбочаващия се раздор сред Европейски Съюз и Русия по все по-голям набор от въпроси, и сред европейските сили и Съединени американски щати към протичащото се в Близкия Изток последните дни и седмици, единствено една опърничава Италия му би трябвало на Брюксел сега, да се обажда на съвещанията на Съвета.

Но да не слагаме каруцата пред коня, както се споделя – първо би трябвало да се образува това ново италианско държавно управление. Което дава обещание да напише история, даже и в случай че падне по нос още преди старта си. Защото първоначално всеки един министър в бъдещото държавно управление ще би трябвало да бъде определен и да постави клетва, преди двете камари на италианското законодателно заседание да гласоподават избор на доверие на новия кабинет. Което единствено по себе си е нескончаем и муден развой. Според наблюдаващи, в случай че „ Пет звезди “ и „ Лигата “ се бяха споразумели за съдружно ръководство някъде към края на март, средата на април, отново щяха да се влачат най-малко до началото май по цялата процедура. Най-малкото заради обстоятелството, че паралелно на това от придвижването „ Пет звезди “ са поели обществен ангажимент окончателното им съдружно съглашение с „ Лигата “ да бъде предоставено за онлайн-одобрение от всичките им членове. Идея, която актуалната история към този момент потвърждава неколкократно, че е обезпечена злополука. Най-малкото от гледната точка на гласоподавателите, дали своят вот за изцяло противоположна предизборна платформа от тази на съдружния сътрудник, всеки от които основателно би имал право да оспори тази или онази спогодба. Да не приказваме, в случай че чуят съветските хакери, че съдбовно решение за бъднините на дадена демократична западна страна е подложено на гласоподаване в интернет. Последното в границите на шегата, несъмнено, само че с едно на разум, въпреки всичко.

Новите водачи на Италия: Луиджи ди Майо (вляво) и Матео Салвини.
Двама професори не стигат

Можете да предположите, за 10 седмици от изборите насам какъв брой спекулации за бъдещото ръководство на Италия са направени в общественото пространство. Особено към договарянията сред „ Пет звезди “ и „ Лигата “ за консенсусен министър-председател, който да оглави съдружното държавно управление. Най-сериозните претенденти съгласно медиите на Ботуша до момента са Джулио Сапели, икономист и академични учител, и Джузепе Конте, професор по право в университета на Флоренция. И двамата обаче бяха отхвърлени като евентуални претенденти от Луиджи ди Майо и Матео Салвини, които дадоха обещание да държат до последно в загадка любимците си за позициите в кабинета.