Емили Френч: От търговската война на зърнените пазари печелят малките производители, включително България
" Агресивната и отчуждаваща комерсиална политика в никакъв случай не е работила изключително добре в дълготраен проект, а в този момент тя идва от най-голямата стопанска система в света, " отбелязва пред Капитал ръководещият шеф на ConsilliAgra, Емили Френч.
[Grain-academy.com] Визитка
Емили Френч е създател и ръководещ шеф на ConsiliAgra - американска консултантска компания, която е фокусирана върху световните пазари за зърнени и маслодайни култури. Тя има задълбочени знания за тези пазари и се занимава с прогнози и риск мениджмънт за зърнената промишленост. Клиентите на компанията включват търговски компании и брокери, хедж фондове и организации с нестопанска цел. Емили Френч ще е един от главните лектори на интернационалната конференция, отдадена на трендовете на пазарите на зърнени и маслодайни култури - " Зърнена академия 2019 ", която ще се състои на 31 октомври в к.к. Златни пясъци. Форумът ще се организира за четвърта поредна година.
Как са се трансформирали международните пазари на зърнени и маслодайни култури през последните 12 месеца? Кои са новите страни с напредък и най-големите спечелили от комерсиалната война?
- Всяка страна, която създава съществени аграрни артикули, които се отглеждат в Съединени американски щати и се продават в Китай - като царевица, сорго и соя, печели. Практически с държанието си Китай им споделя: " Моля, отглеждайте соя вместо пшеница, царевица или ечемик. Ние ще купуваме от вас тези артикули и ще влагаме пари във вашата инфраструктура ". Пекин да вземем за пример е най-големият покупател в света на соя. Тази година Китай е закупил 82 млн. тона соя, а идващият максимален покупател – Европейски Съюз, 15 млн. тона. Ако Китай разгласи, че няма да купува повече американска соя или царевица, спечелилите са бразилските, аржентинските и съветските фермери. Украинските производители на царевица също печелят, тъй като Китай изкупува големи количества царевица от страната. Със сигурност печели и Югоизточна Европа - Унгария, България, Румъния. Не на последно място печелят и обособени консуматори. Европейска фабрика за преправка на маслодайни култури може да купи американска соя с понижение в цената по отношение на търсената от Китай бразилска соя - Китай сега заплаща награда, с цел да купи цялото произвеждане на соя от Бразилия. Това са огромните спечелили от комерсиалния спор.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сред другите спечелили тази година са и производителите на месо - да вземем за пример на свинско, пилешко или аква култури, тъй като на Китай се наложи съществено да усили вноса си около рецесията с африканската чума по прасетата. Бразилският животновъден бранш се оправя доста добре, европейският също - месопреработвателите в Испания работят с доста високи маржове на облага тези месеци. Всъщност са щастливи тези производители, в чиито райони няма огнища на африканска чума. Мисля, че заради това ще има и нараснал интерес в вложения в обезпечаване на високотехнологично равнище на произвеждане - никой не желае африканска чума на територията си. Няма лекуване или ваксина, единствено карантина.
Всяка страна, която взе участие в Търговското съглашение за тихоокеанско сътрудничество(ТРР),също печели доста сега. Тръмп реши Съединени американски щати да напусне едно от най-успешните свободни търговски съглашения в света, единствено с цел да унищожи направеното от Обама. Смятам, че Съединени американски щати ще съжалява за това решение в бъдеще - TPP търгува с най-големия селскостопански консуматор в света, в това време азиатският район става все по-силен и важен пазар.
Как ще се отрази вероятно разпадането на интернационалната комерсиална система, основана на общи правила, на пазарите?
- Мисля, че ще има повторна оценка и пренареждане на веригите на снабдяването - нещо, което към този момент се случва поради комерсиалната война и сега. Идеята на Световната комерсиална организация беше да се популяризира глобализацията и търговията с идентични правила. Агресивната и отчуждаваща комерсиална политика в никакъв случай не са работили изключително добре в дълготраен проект. А в този момент такава комерсиална политика идва непосредствено от най-голямата стопанска система в света.
Ако Тръмп не бъде избран отново през 2020 година , ще забележим ли завръщане към нормалност?
- Това е забавен въпрос, който още няма отговор. Мисля, че Китай в никакъв случай повече няма да се остави в сходна подвластна от Съединени американски щати позиция. Дали китайският пазар е затворен вечно за американските соеви фермери? Не е наложително - в случай че в Бразилия има суша през дадена година, китайците ще бъдат принудени да си купят соя. Оттук нататък Китай ще бъде доста по-внимателен, с цел да не може отново основният й търговски сътрудник да стартира комерсиална война, която да ги сложи в състояние на голяма неустановеност.
Какви биха били резултатите за селскостопанските вериги на доставяне при сполучлив завършек на китайската самодейност за така наречен нов път на коприната ?
- Селското стопанство ще стане доминирано от страни, а не от пазарни играчи. Част от аргументите зад плана " Пътя на коприната " е обезпечаване на продоволствена сигурност за голямото население на Китай и самодейността се прави в употребява на тази страна. Китайското държавно управление, посредством държавните си търговски предприятия, изкупува физически активи в света в голям мащаб. Не мисля, че сме виждали сходно равнище на централизирано субсидиране и обезпечаване на даден запас от друга страна в подобен размер. Целта на самодейността е да се задоволи голямото китайско търсене на храна и това е работата на държавни компании за попълване на запасите като SinoGrain.
Селското стопанство главно се базира на потреблението на естествените запаси на една страна - вода и почва, и напредване на резултатите (реколтата) - царевица или соя - към купувача в търсене на облага. Сегашният план за съгласуваност и логистика, който Китай гради, до момента не е съществувал. Пекин постоянно ще преследва личния си интерес и има парите да го направи. В последна сметка там ръководи комунистическата партия, която развива капитализъм по неин вид. Не бива да се подценява властта на президента Си Цзинпин - в случай че на китайските жители се подреди да вършат жертви и да търпят ограничения в името на положителното на нацията, те ще го създадат както са го правили в предишното.
Икономически рационално ли е Китай да възнамерява ползване то и доставяне то със аграрни първични материали по подобен централизиран метод?
- В политиката се вършат странни съюзи. Вероятно ще продължим да следим известна опозиция против нападателните вложения, които Китай прави. Всеки ще би трябвало да си отговори на въпроса: " Колко близки тъкмо желаеме да бъдем с Китай? Приемаме парите им, само че желаеме ли да сме напълно подвластни от тях, до момента в който експлоатират ресурсите ни? " Мисля, че ще се оформи внимателен танц към този въпрос, който ще се окаже доста по-политически в сравнение с стопански. А доста по-лесно се търгува от напълно стопански съображения, в сравнение с когато и политиката се намеси в огромната си роля.
Успява ли светът ( без Съединени американски щати ) да по срещне търсенето на земеделска продукция от Китай ?
- Повече или по-малко - само че съумява основно поради африканската чума по прасетата. Когато нямаш свине, които да храниш - съгласно данните за юли в Китай те са намалели с 32% спрямо началото на годината, това внезапно понижава търсенето на соя и производните му шрот и масло. В същото време, нещо, за което не съм видяла доста да се приказва или написа, е все по-ясната смяна в профила на потреблението на месо в Китай. Вместо свинско китайският консуматор яде повече пилешко, риба или телешко. Търсенето на вносно свинско към момента е доста високо, само че самите консуматори стартират да пренастройват усетите си поради по-високите цени.
Ако Китай не беше ударен от африканска чума, щяхме да имаме напълно друга обстановка - светът не би съумял в границите на тази или идната година да задоволи китайското търсене на зърнени и маслодайни култури без Съединени американски щати. Това също би се трансформирало в границите на две-три години, несъмнено. Убедена съм, че в случай че нямаше африканска чума, комерсиалните договаряния сред Съединени американски щати и Китай щяха да са доста по-напреднали.
Това, което въпреки всичко се случи, може би не е толкоз неприятно за пазарите. Ако сте чист вносител, като страните от Югоизточна Азия, Тайван, Япония, Корея, Китай, Европа и така нататък, сега имате Съединени американски щати като международен запас. Ако би трябвало въпреки всичко да купите нещо, то е там - Съединени американски щати не може да забрани личния си експорт - по закон това е невероятно и в случай че се случи, ще унищожи репутацията на Съединени американски щати като снабдител, на който може да се разчита.
Ако си производител, като България, ти гледаш какво създава Съединени американски щати и къде са пазарните благоприятни условия, а снабдяването в Съединени американски щати си остава по-скъп, само че сигурен авариен вид. Ако в действителност се нуждаете от царевица, пшеница и соя, постоянно има от кое място да го купите. Въпросът е каква е цената, която светът е подготвен да заплати на Съединени американски щати, с цел да продължава да бъде авариен фонд за тези артикули. Малките производители в това време имат повече купувачи, които се пробват да диверсифицират риска си в сегашната политически несигурна среда, като се подписват и доста повече краткосрочни контракти. Малките производители като България нормално са по-евтини от Съединени американски щати. Друго положително нещо за дребните производители отвън Съединени американски щати е, че не носят големия дългов товар на Съединени американски щати.
Какви тогава са основните провокации за дребните страни , които сега се възползват от комерсиалната война? В това число и България .
- Не виждам доста опасности отвън обичайните за самото произвеждане. В момента е изключително елементарно да пласираш продукцията си на международните селскостопански пазари. Трябва да продължиш да изграждаш търговски връзки и да поддържаш репутацията си на добър търговец и бизнес сътрудник. Търговията в селското стопанство към момента е доста обвързана с дълготрайни връзки и добра известност.
Съвсем скоро ще участвате на конференция във Варна. Кои са най-важните тематики за международните зърнени пазари, които ще покриете в лекцията си?
- Ще обсъждаме световния взор към пазара: къде има прекомерно доста снабдители, кои са пазарите на напредък на потреблението, а и за излизането на сцената на експортьори с ниска себестойност. Ще беседваме, несъмнено, и за комерсиалната политика на Тръмп - международните пазари направиха цялостен противоположен завой от свободната търговия и глобализацията към мощен търговски протекционизъм и вярата, че комерсиалните дефицити са неприятно нещо.
В същото време започваме да следим нарастване на епидемиите с заболявания по животните. Не можем да проведем диалог за селско стопанство, без да се спрем на Китай. Африканската чума по прасетата в Китай въздейства мощно на производители и консуматори. Вие също имате опасността от африканска чума в България и в други елементи от Европа. Следователно, лекцията ми ще е тристранна - продоволствена сигурност, заболявания по животните, и новият образ на международната комерсиална политика.
Друга значима тематика е по какъв начин комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай въздейства на " Пътя на коприната " на Китай и по какъв начин тя ще промени световните селскостопански пазари. Дали Европа желае да е другар или зложелател на Китай след 10 години?
[Grain-academy.com] Визитка
Емили Френч е създател и ръководещ шеф на ConsiliAgra - американска консултантска компания, която е фокусирана върху световните пазари за зърнени и маслодайни култури. Тя има задълбочени знания за тези пазари и се занимава с прогнози и риск мениджмънт за зърнената промишленост. Клиентите на компанията включват търговски компании и брокери, хедж фондове и организации с нестопанска цел. Емили Френч ще е един от главните лектори на интернационалната конференция, отдадена на трендовете на пазарите на зърнени и маслодайни култури - " Зърнена академия 2019 ", която ще се състои на 31 октомври в к.к. Златни пясъци. Форумът ще се организира за четвърта поредна година.
Как са се трансформирали международните пазари на зърнени и маслодайни култури през последните 12 месеца? Кои са новите страни с напредък и най-големите спечелили от комерсиалната война?
- Всяка страна, която създава съществени аграрни артикули, които се отглеждат в Съединени американски щати и се продават в Китай - като царевица, сорго и соя, печели. Практически с държанието си Китай им споделя: " Моля, отглеждайте соя вместо пшеница, царевица или ечемик. Ние ще купуваме от вас тези артикули и ще влагаме пари във вашата инфраструктура ". Пекин да вземем за пример е най-големият покупател в света на соя. Тази година Китай е закупил 82 млн. тона соя, а идващият максимален покупател – Европейски Съюз, 15 млн. тона. Ако Китай разгласи, че няма да купува повече американска соя или царевица, спечелилите са бразилските, аржентинските и съветските фермери. Украинските производители на царевица също печелят, тъй като Китай изкупува големи количества царевица от страната. Със сигурност печели и Югоизточна Европа - Унгария, България, Румъния. Не на последно място печелят и обособени консуматори. Европейска фабрика за преправка на маслодайни култури може да купи американска соя с понижение в цената по отношение на търсената от Китай бразилска соя - Китай сега заплаща награда, с цел да купи цялото произвеждане на соя от Бразилия. Това са огромните спечелили от комерсиалния спор.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сред другите спечелили тази година са и производителите на месо - да вземем за пример на свинско, пилешко или аква култури, тъй като на Китай се наложи съществено да усили вноса си около рецесията с африканската чума по прасетата. Бразилският животновъден бранш се оправя доста добре, европейският също - месопреработвателите в Испания работят с доста високи маржове на облага тези месеци. Всъщност са щастливи тези производители, в чиито райони няма огнища на африканска чума. Мисля, че заради това ще има и нараснал интерес в вложения в обезпечаване на високотехнологично равнище на произвеждане - никой не желае африканска чума на територията си. Няма лекуване или ваксина, единствено карантина.
Всяка страна, която взе участие в Търговското съглашение за тихоокеанско сътрудничество(ТРР),също печели доста сега. Тръмп реши Съединени американски щати да напусне едно от най-успешните свободни търговски съглашения в света, единствено с цел да унищожи направеното от Обама. Смятам, че Съединени американски щати ще съжалява за това решение в бъдеще - TPP търгува с най-големия селскостопански консуматор в света, в това време азиатският район става все по-силен и важен пазар.
Как ще се отрази вероятно разпадането на интернационалната комерсиална система, основана на общи правила, на пазарите?
- Мисля, че ще има повторна оценка и пренареждане на веригите на снабдяването - нещо, което към този момент се случва поради комерсиалната война и сега. Идеята на Световната комерсиална организация беше да се популяризира глобализацията и търговията с идентични правила. Агресивната и отчуждаваща комерсиална политика в никакъв случай не са работили изключително добре в дълготраен проект. А в този момент такава комерсиална политика идва непосредствено от най-голямата стопанска система в света.
Ако Тръмп не бъде избран отново през 2020 година , ще забележим ли завръщане към нормалност?
- Това е забавен въпрос, който още няма отговор. Мисля, че Китай в никакъв случай повече няма да се остави в сходна подвластна от Съединени американски щати позиция. Дали китайският пазар е затворен вечно за американските соеви фермери? Не е наложително - в случай че в Бразилия има суша през дадена година, китайците ще бъдат принудени да си купят соя. Оттук нататък Китай ще бъде доста по-внимателен, с цел да не може отново основният й търговски сътрудник да стартира комерсиална война, която да ги сложи в състояние на голяма неустановеност.
Какви биха били резултатите за селскостопанските вериги на доставяне при сполучлив завършек на китайската самодейност за така наречен нов път на коприната ?
- Селското стопанство ще стане доминирано от страни, а не от пазарни играчи. Част от аргументите зад плана " Пътя на коприната " е обезпечаване на продоволствена сигурност за голямото население на Китай и самодейността се прави в употребява на тази страна. Китайското държавно управление, посредством държавните си търговски предприятия, изкупува физически активи в света в голям мащаб. Не мисля, че сме виждали сходно равнище на централизирано субсидиране и обезпечаване на даден запас от друга страна в подобен размер. Целта на самодейността е да се задоволи голямото китайско търсене на храна и това е работата на държавни компании за попълване на запасите като SinoGrain.
Селското стопанство главно се базира на потреблението на естествените запаси на една страна - вода и почва, и напредване на резултатите (реколтата) - царевица или соя - към купувача в търсене на облага. Сегашният план за съгласуваност и логистика, който Китай гради, до момента не е съществувал. Пекин постоянно ще преследва личния си интерес и има парите да го направи. В последна сметка там ръководи комунистическата партия, която развива капитализъм по неин вид. Не бива да се подценява властта на президента Си Цзинпин - в случай че на китайските жители се подреди да вършат жертви и да търпят ограничения в името на положителното на нацията, те ще го създадат както са го правили в предишното.
Икономически рационално ли е Китай да възнамерява ползване то и доставяне то със аграрни първични материали по подобен централизиран метод?
- В политиката се вършат странни съюзи. Вероятно ще продължим да следим известна опозиция против нападателните вложения, които Китай прави. Всеки ще би трябвало да си отговори на въпроса: " Колко близки тъкмо желаеме да бъдем с Китай? Приемаме парите им, само че желаеме ли да сме напълно подвластни от тях, до момента в който експлоатират ресурсите ни? " Мисля, че ще се оформи внимателен танц към този въпрос, който ще се окаже доста по-политически в сравнение с стопански. А доста по-лесно се търгува от напълно стопански съображения, в сравнение с когато и политиката се намеси в огромната си роля.
Успява ли светът ( без Съединени американски щати ) да по срещне търсенето на земеделска продукция от Китай ?
- Повече или по-малко - само че съумява основно поради африканската чума по прасетата. Когато нямаш свине, които да храниш - съгласно данните за юли в Китай те са намалели с 32% спрямо началото на годината, това внезапно понижава търсенето на соя и производните му шрот и масло. В същото време, нещо, за което не съм видяла доста да се приказва или написа, е все по-ясната смяна в профила на потреблението на месо в Китай. Вместо свинско китайският консуматор яде повече пилешко, риба или телешко. Търсенето на вносно свинско към момента е доста високо, само че самите консуматори стартират да пренастройват усетите си поради по-високите цени.
Ако Китай не беше ударен от африканска чума, щяхме да имаме напълно друга обстановка - светът не би съумял в границите на тази или идната година да задоволи китайското търсене на зърнени и маслодайни култури без Съединени американски щати. Това също би се трансформирало в границите на две-три години, несъмнено. Убедена съм, че в случай че нямаше африканска чума, комерсиалните договаряния сред Съединени американски щати и Китай щяха да са доста по-напреднали.
Това, което въпреки всичко се случи, може би не е толкоз неприятно за пазарите. Ако сте чист вносител, като страните от Югоизточна Азия, Тайван, Япония, Корея, Китай, Европа и така нататък, сега имате Съединени американски щати като международен запас. Ако би трябвало въпреки всичко да купите нещо, то е там - Съединени американски щати не може да забрани личния си експорт - по закон това е невероятно и в случай че се случи, ще унищожи репутацията на Съединени американски щати като снабдител, на който може да се разчита.
Ако си производител, като България, ти гледаш какво създава Съединени американски щати и къде са пазарните благоприятни условия, а снабдяването в Съединени американски щати си остава по-скъп, само че сигурен авариен вид. Ако в действителност се нуждаете от царевица, пшеница и соя, постоянно има от кое място да го купите. Въпросът е каква е цената, която светът е подготвен да заплати на Съединени американски щати, с цел да продължава да бъде авариен фонд за тези артикули. Малките производители в това време имат повече купувачи, които се пробват да диверсифицират риска си в сегашната политически несигурна среда, като се подписват и доста повече краткосрочни контракти. Малките производители като България нормално са по-евтини от Съединени американски щати. Друго положително нещо за дребните производители отвън Съединени американски щати е, че не носят големия дългов товар на Съединени американски щати.
Какви тогава са основните провокации за дребните страни , които сега се възползват от комерсиалната война? В това число и България .
- Не виждам доста опасности отвън обичайните за самото произвеждане. В момента е изключително елементарно да пласираш продукцията си на международните селскостопански пазари. Трябва да продължиш да изграждаш търговски връзки и да поддържаш репутацията си на добър търговец и бизнес сътрудник. Търговията в селското стопанство към момента е доста обвързана с дълготрайни връзки и добра известност.
Съвсем скоро ще участвате на конференция във Варна. Кои са най-важните тематики за международните зърнени пазари, които ще покриете в лекцията си?
- Ще обсъждаме световния взор към пазара: къде има прекомерно доста снабдители, кои са пазарите на напредък на потреблението, а и за излизането на сцената на експортьори с ниска себестойност. Ще беседваме, несъмнено, и за комерсиалната политика на Тръмп - международните пазари направиха цялостен противоположен завой от свободната търговия и глобализацията към мощен търговски протекционизъм и вярата, че комерсиалните дефицити са неприятно нещо.
В същото време започваме да следим нарастване на епидемиите с заболявания по животните. Не можем да проведем диалог за селско стопанство, без да се спрем на Китай. Африканската чума по прасетата в Китай въздейства мощно на производители и консуматори. Вие също имате опасността от африканска чума в България и в други елементи от Европа. Следователно, лекцията ми ще е тристранна - продоволствена сигурност, заболявания по животните, и новият образ на международната комерсиална политика.
Друга значима тематика е по какъв начин комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай въздейства на " Пътя на коприната " на Китай и по какъв начин тя ще промени световните селскостопански пазари. Дали Европа желае да е другар или зложелател на Китай след 10 години?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ