62% от българите не смятат, че държавата защитава адекватно разследващите ни журналисти
Aгенция за онлайн пазарни изследвания JTN проведe национално-представително проучване на трендовете в настройките на българите във връзка с степента на доверие, познаваемостта и настройките по отношение на публицистиката в България.
Резултатите недвусмислено демонстрират, че малкия екран към момента е водещ източник на публицистично наличие, само че все по-важни са оформяне на мнение са съответни публицисти с открито име, които са единствено или главно в онлайн пространството. С придвижване на възрастта се следи податливост у българите да търсят информация от от ден на ден източници (поне 3 или 4), а най-младите обичайно не са прекомерно заинтригувани от публицистиката отвън новините. По-голямата част от респондентите се сплотяват към мнението, че съгласно тях страната не пази съответно проверяващите ни публицисти.
Общо към 93% от интервюираните настояват, че се осведомят на публицистични тематики един път седмично или по-често, а 85% показват, че персонално се срещат с информацията, а не я получават преразказана от някого. Тези резултати ясно насочват, че личностите, които осведомят в областта на публицистиката, са следени от болшинството от респондентите и върху тях се концентрира доста обществено внимание.
79% показват, че по публицистични тематики разчитат да научават най-новото от обществените мрежи. Най-често употребяваните са Фейсбук (90%) и YouTube (66%). Всички останали обществени мрежи и чат приложения с алтернатива за приемане на журналистика (Viber, Telegram) се употребяват от 1/3 или по-малко от интервюираните.
На второ място с доста непосредствен резултат интервюираните са показали малкия екран (77%) като канал, от който се осведомят на публицистични тематики. Резултатите подреждат Нова телевизия преди всичко (83%), следвана от BTV (78%) и Българска национална телевизия (63%), надалеч над всички останали на пазара като Евронюз България (16%), Евроком (16%), ТВ1 (9%), ТВ 7/8 (8%) и други Респондентите са показали, че чакат водещите нa публицистични излъчвания в тези малките екрани да са с отлична езикова просвета и да задават стандарт на културно държание на екран, евентуално като контрапункт на по-грубото говорене в политическото пространство последните години.
Резултатите ясно посочват, че въпреки и обществените мрежи да са позиция над малкия екран, когато става дума за журналистика, малкия екран към момента не е изгубила голямото си въздействие. Все по-често се следи и наклонността в обществените мрежи да се постановат горещите тематики на деня, които в следствие се придвижват на телевизионния екран.
По тематиката за степен на доверие в предоставяната информация, малкия екран води с рейтинг 3.97 от 6, по отношение на обществените мрежи (3.55 от 6) и електронните вестници и списания (2.46 от 6). В дъното, с най-ниско доверие са печатните издания със единствено 0.99 от 6. Тук, предстоящо, респондентите над 45-годишна възраст отчетливо имат повече доверие в обичайните медии за сметка на интернет медиите.
При онлайн медиите водят 24chasa.bg и novini.bg с по 45% и vesti.bg с близо 43%. Поради по-голямото многообразие е обяснимо, че респондентите показват 4 или повече онлайн източника на журналистика, които наблюдават. Основно потреблението се концентрира в аудиторията над 35 години като с увеличение на възрастта се следи и търсене главно на онлайн еквивалента на съществуващо печатно издание.
Прави усещане, че с възрастта нараства и търсенето на информация по настоящи тематики от повече източници. Докато най-младите употребяват такива материали от два съществени канала, то най-възрастните доближават и до 4, които наблюдават. Естествено, обяснението частично се корени и в чисто възрастовото разделяне, съгласно което ползата към журналистика и настоящи излъчвания се ускорява с възрастта. 75% заявяват, че гледат няколко гледни точки по един проблем, с цел да образуват мнение. 57% показват, че наблюдават и непознати медии. 53% обаче означават, че откакто имат образувано мнение по дадена тематика, се стараят да употребяват информация главно подкрепяща тезата, която и те персонално одобряват за правилна.
При тест на разнообразни изказвания, свързани с българската публицистика и публицистиката в частност, се открояват изказванието, че медията, а не журналиста избират по какъв начин да се показват обстоятелствата. 62% мислят, че българските публицисти не са добре предпазени от страната и постоянно са обект на цензура и напън. Само 28% биха траяли да наблюдават публицист на който имат вяра, в случай че той/тя се реалокира в медия, на която нямат доверие. Успоредно с това, 41% признават, че им е мъчно да отсеят достоверната от недостоверната информация.
За да се одобри за справедлив и почтен един публицист, той би трябвало да не вплита персоналното си мнение във обстоятелствата (2.80 от 5), да показва всички гледни точки (2,79 от 5). Само два от всички тествани общо 20 фактора за обективност и почтеност на журналиста получават задоволително висок резултат и са очевидно значими, което безапелационно приказва, че респондентите желаят единствено обстоятелствата, в които фундаментално се съмняват съгласно предните резултати, а сами чакат да изработят разбор и заключения. В резултатите има съществено застъпване сред „ не одобрявам изводите “ и „ смятам ги за недостоверни “ т.е в случай че казаното по медията не им подхожда, по-скоро смятат, че е подправена вест. Сериозното нахлуване на обществените мрежи като фактор в определянето на дневния ред на публицистиката идва с цената на прекомерно доста писани отзиви от известни и незнайни лица с друга подготовка и мотивация. Това носи очевидно увеличение на недоверието генерално към публицистиката и всички, занимаващи се с журналистика.
Всички представени резултати са устойчиви измежду симпатизанти на разнообразни партии - без оглед за коя партия са дали своят вот през април 2023г. мненията им по отношение на публицистичната публицистика в България са в огромна степен сходни.
Проучването е извършено измежду 600 мъже и дами на възраст 18-75 години, уравновесени, по отношение на национална представителна извадка по пол, възраст, местопребиваване и размер на обитаемото място и се осъществя със лични средства на организация JTN. Теренната работа е била в интервала м.юли, 2023г., със личен онлайн потребителски панел JTN Panel, по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing). Всички набрани данни са верифицираци с технологично-аналитичния способ Field Detective, лична разработка на JTN и водеща система в областта на CAWI изследванията.
Резултатите недвусмислено демонстрират, че малкия екран към момента е водещ източник на публицистично наличие, само че все по-важни са оформяне на мнение са съответни публицисти с открито име, които са единствено или главно в онлайн пространството. С придвижване на възрастта се следи податливост у българите да търсят информация от от ден на ден източници (поне 3 или 4), а най-младите обичайно не са прекомерно заинтригувани от публицистиката отвън новините. По-голямата част от респондентите се сплотяват към мнението, че съгласно тях страната не пази съответно проверяващите ни публицисти.
Общо към 93% от интервюираните настояват, че се осведомят на публицистични тематики един път седмично или по-често, а 85% показват, че персонално се срещат с информацията, а не я получават преразказана от някого. Тези резултати ясно насочват, че личностите, които осведомят в областта на публицистиката, са следени от болшинството от респондентите и върху тях се концентрира доста обществено внимание.
79% показват, че по публицистични тематики разчитат да научават най-новото от обществените мрежи. Най-често употребяваните са Фейсбук (90%) и YouTube (66%). Всички останали обществени мрежи и чат приложения с алтернатива за приемане на журналистика (Viber, Telegram) се употребяват от 1/3 или по-малко от интервюираните.
На второ място с доста непосредствен резултат интервюираните са показали малкия екран (77%) като канал, от който се осведомят на публицистични тематики. Резултатите подреждат Нова телевизия преди всичко (83%), следвана от BTV (78%) и Българска национална телевизия (63%), надалеч над всички останали на пазара като Евронюз България (16%), Евроком (16%), ТВ1 (9%), ТВ 7/8 (8%) и други Респондентите са показали, че чакат водещите нa публицистични излъчвания в тези малките екрани да са с отлична езикова просвета и да задават стандарт на културно държание на екран, евентуално като контрапункт на по-грубото говорене в политическото пространство последните години.
Резултатите ясно посочват, че въпреки и обществените мрежи да са позиция над малкия екран, когато става дума за журналистика, малкия екран към момента не е изгубила голямото си въздействие. Все по-често се следи и наклонността в обществените мрежи да се постановат горещите тематики на деня, които в следствие се придвижват на телевизионния екран.
По тематиката за степен на доверие в предоставяната информация, малкия екран води с рейтинг 3.97 от 6, по отношение на обществените мрежи (3.55 от 6) и електронните вестници и списания (2.46 от 6). В дъното, с най-ниско доверие са печатните издания със единствено 0.99 от 6. Тук, предстоящо, респондентите над 45-годишна възраст отчетливо имат повече доверие в обичайните медии за сметка на интернет медиите.
При онлайн медиите водят 24chasa.bg и novini.bg с по 45% и vesti.bg с близо 43%. Поради по-голямото многообразие е обяснимо, че респондентите показват 4 или повече онлайн източника на журналистика, които наблюдават. Основно потреблението се концентрира в аудиторията над 35 години като с увеличение на възрастта се следи и търсене главно на онлайн еквивалента на съществуващо печатно издание.
Прави усещане, че с възрастта нараства и търсенето на информация по настоящи тематики от повече източници. Докато най-младите употребяват такива материали от два съществени канала, то най-възрастните доближават и до 4, които наблюдават. Естествено, обяснението частично се корени и в чисто възрастовото разделяне, съгласно което ползата към журналистика и настоящи излъчвания се ускорява с възрастта. 75% заявяват, че гледат няколко гледни точки по един проблем, с цел да образуват мнение. 57% показват, че наблюдават и непознати медии. 53% обаче означават, че откакто имат образувано мнение по дадена тематика, се стараят да употребяват информация главно подкрепяща тезата, която и те персонално одобряват за правилна.
При тест на разнообразни изказвания, свързани с българската публицистика и публицистиката в частност, се открояват изказванието, че медията, а не журналиста избират по какъв начин да се показват обстоятелствата. 62% мислят, че българските публицисти не са добре предпазени от страната и постоянно са обект на цензура и напън. Само 28% биха траяли да наблюдават публицист на който имат вяра, в случай че той/тя се реалокира в медия, на която нямат доверие. Успоредно с това, 41% признават, че им е мъчно да отсеят достоверната от недостоверната информация.
За да се одобри за справедлив и почтен един публицист, той би трябвало да не вплита персоналното си мнение във обстоятелствата (2.80 от 5), да показва всички гледни точки (2,79 от 5). Само два от всички тествани общо 20 фактора за обективност и почтеност на журналиста получават задоволително висок резултат и са очевидно значими, което безапелационно приказва, че респондентите желаят единствено обстоятелствата, в които фундаментално се съмняват съгласно предните резултати, а сами чакат да изработят разбор и заключения. В резултатите има съществено застъпване сред „ не одобрявам изводите “ и „ смятам ги за недостоверни “ т.е в случай че казаното по медията не им подхожда, по-скоро смятат, че е подправена вест. Сериозното нахлуване на обществените мрежи като фактор в определянето на дневния ред на публицистиката идва с цената на прекомерно доста писани отзиви от известни и незнайни лица с друга подготовка и мотивация. Това носи очевидно увеличение на недоверието генерално към публицистиката и всички, занимаващи се с журналистика.
Всички представени резултати са устойчиви измежду симпатизанти на разнообразни партии - без оглед за коя партия са дали своят вот през април 2023г. мненията им по отношение на публицистичната публицистика в България са в огромна степен сходни.
Проучването е извършено измежду 600 мъже и дами на възраст 18-75 години, уравновесени, по отношение на национална представителна извадка по пол, възраст, местопребиваване и размер на обитаемото място и се осъществя със лични средства на организация JTN. Теренната работа е била в интервала м.юли, 2023г., със личен онлайн потребителски панел JTN Panel, по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing). Всички набрани данни са верифицираци с технологично-аналитичния способ Field Detective, лична разработка на JTN и водеща система в областта на CAWI изследванията.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ