Проучване: Българите не смятат, че държавата защитава адекватно разследващите ни журналисти
Aгенция за онлайн пазарни изследвания JTN проведe национално-представително проучване на трендовете в настройките на българите във връзка с степента на доверие, познаваемостта и настройките по отношение на публицистиката в България , оповестиха от организацията.
Резултатите недвусмислено демонстрират, че малкия екран към момента е водещ източник на публицистично наличие , само че все по-важни са оформяне на мнение са съответни публицисти с открито име, които са единствено или главно в онлайн пространството. С придвижване на възрастта се следи податливост у българите да търсят информация от от ден на ден източници /поне 3 или 4/, а най-младите обичайно не са прекомерно заинтригувани от публицистиката отвън новините. По-голямата част от респондентите се сплотяват към мнението, че съгласно тях страната не пази съответно проверяващите ни публицисти .
Общо към 93% от интервюираните настояват, че се осведомят на публицистични тематики един път седмично или по-често, а 85% показват, че персонално се срещат с информацията, а не я получават преразказана от някого. Тези резултати ясно насочват, че личностите, които осведомят в областта на публицистиката, са следени от болшинството от респондентите и върху тях се концентрира доста обществено внимание.
79% показват , че по публицистични тематики разчитат да научават най-новото от обществените мрежи. Най-често употребяваните са Фейсбук /90%/ и YouTube /66%/. Всички останали обществени мрежи и чат приложения с алтернатива за приемане на журналистика /Viber, Telegram/ се употребяват от 1/3 или по-малко от интервюираните.
На второ място с доста непосредствен резултат интервюираните са показали малкия екран /77%/ като канал, от който се осведомят на публицистични тематики . Резултатите подреждат Нова телевизия преди всичко /83%/, следвана от BTV /78%/ и Българска национална телевизия /63%/, надалеч над всички останали на пазара като Евронюз България /16%/, Евроком /16%/, ТВ1 /9%/, ТВ 7/8 /8%/ и други Респондентите са показали, че чакат водещите нa публицистични излъчвания в тези малките екрани да са с отлична езикова просвета и да задават стандарт на културно държание на екран, евентуално като контрапункт на по-грубото говорене в политическото пространство последните години.
Резултатите ясно посочват, че въпреки и обществените мрежи да са позиция над малкия екран, когато става дума за журналистика, малкия екран към момента не е изгубила голямото си въздействие . Все по-често се следи и наклонността в обществените мрежи да се постановат горещите тематики на деня, които в следствие се придвижват на телевизионния екран.
По тематиката за степен на доверие в предоставяната информация, малкия екран води с рейтинг 3.97 от 6, по отношение на обществените мрежи /3.55 от 6/ и електронните вестници и списания /2.46 от 6/. В дъното, с най-ниско доверие са печатните издания със единствено 0.99 от 6. Тук, предстоящо, респондентите над 45-годишна възраст отчетливо имат повече доверие в обичайните медии за сметка на интернет медиите.
Прави усещане, че с възрастта нараства и търсенето на информация по настоящи тематики от повече източници . Докато най-младите употребяват такива материали от два съществени канала, то най-възрастните доближават и до 4, които наблюдават. Естествено, обяснението частично се корени и в чисто възрастовото разделяне, съгласно което ползата към журналистика и настоящи излъчвания се ускорява с възрастта.
75% заявяват , че гледат няколко гледни точки по един проблем, с цел да образуват мнение. 57% показват, че наблюдават и непознати медии. 53% обаче означават, че откакто имат образувано мнение по дадена тематика, се стараят да употребяват информация главно подкрепяща тезата, която и те персонално одобряват за правилна.
При тест на разнообразни изказвания, свързани с българската публицистика и публицистиката в частност, се открояват изказванието, че медията, а не журналиста избират по какъв начин да се показват обстоятелствата . 62% мислят, че българските публицисти не са добре предпазени от страната и постоянно са обект на цензура и напън. Само 28% биха траяли да наблюдават публицист на който имат вяра, в случай че той/тя се реалокира в медия, на която нямат доверие. Успоредно с това, 41% признават, че им е мъчно да отсеят достоверната от недостоверната информация.
За да се одобри за справедлив и почтен един публицист , той би трябвало да не вплита персоналното си мнение във обстоятелствата /2.80 от 5/, да показва всички гледни точки /2,79 от 5/. Само два от всички тествани общо 20 фактора за обективност и почтеност на журналиста получават задоволително висок резултат и са очевидно значими, което безапелационно приказва, че респондентите желаят единствено обстоятелствата, в които фундаментално се съмняват съгласно предните резултати, а сами чакат да изработят разбор и заключения.
В резултатите има съществено застъпване сред „ не одобрявам изводите “ и „ смятам ги за недостоверни “, т.е в случай че казаното по медията не им подхожда, по-скоро смятат, че е подправена вест .
Сериозното нахлуване на обществените мрежи като фактор в определянето на дневния ред на публицистиката идва с цената на прекомерно доста писани отзиви от известни и незнайни лица с друга подготовка и мотивация. Това носи очевидно увеличение на недоверието генерално към публицистиката и всички, занимаващи се с журналистика.
Всички представени резултати са устойчиви измежду симпатизанти на разнообразни партии – без оглед за коя партия са дали своят вот през април 2023г. мненията им по отношение на публицистичната публицистика в България са в огромна степен сходни.
Проучването е извършено измежду 600 мъже и дами на възраст 18-75 години , уравновесени, по отношение на национална представителна извадка по пол, възраст, местопребиваване и размер на обитаемото място и се осъществя със лични средства на организация JTN. Теренната работа е била в интервала юли, 2023г., със личен онлайн потребителски панел JTN Panel, по методологията CAWI /Computer Assisted Web Interviewing/. Всички набрани данни са верифицираци с технологично-аналитичния способ Field Detective, лична разработка на JTN и водеща система в областта на CAWI изследванията.
От 2007 година JTN предлага на клиентите си композиция от персонализирани решения , експертни знания и непрекъснато усъвършенстващи се процедури за качество на данните, обезпечено от патентовани технологии. През 2020 година JTN разшири продуктовата си гама като част от цялостната актуализация на идентичността на компанията и отражение на непрекъснатите старания да дава най-хубавото в света на технологиите, които интензивно слушат потребителския глас и дават потребни заключения на бизнеса.
