Навършват се 116 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание
Агенция Фокус
Навършват се 116 години от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание- естествено продължение на опитите за политическо и духовно избавление и обединяване на българския народ.
Въстанието избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг. В началото на януари 1903 година в Солун е призован конгрес на ВМОРО. В отсъствието на огромна част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и други, които са съперници на каквито и да било прибързани дейности, конгресът взима решение за оповестяване на общо въстание напролет на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те поставят старания единствено за неговото отсрочване през лятото на същата година и за превръщането му от навсякъде в стратегично, т. е. в дейности най-вече на въстанически чети в планинските и полупланинските региони, където дейностите на постоянната турска войска се допуска, че не могат да бъдат изключително ефикасни. На извършения в Смилево областен конгрес е направен проектът за въстаническите дейности. Избран е управителен щаб в състав Даме Груев, Борис Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да дефинира датата на въстанието. На 21 април (по остарял стил) край с. Баница е погубен Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не стопира. След конгреса в Смилево следва и различен конгрес, призован в местността Петрова равнища в Странджа, където е разискван проектът за въстаническите дейности в Одринско и е избран съставът на бойното ядро в този регион: Михаил Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 година, откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обгръща всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците съумяват да освободят доста селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то доближава с оповестяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския завършек на Одринския революционен окръг въстаническите чети засилват своите дейности и съумяват да приковат за известно време обилни вражески сили. В освободените селища е открита революционно-демократична власт по образеца на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е несъмнено за 14 септември (Кръстовден), само че на процедура избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се развихрят в Мелнишко. Сблъсъците сред въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг дейностите на въстаниците се показват най-вече в образуване и осъществяване на атентати, вследствие на които са разрушени значими стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското държавно управление изпраща 300 000 добре въоръжени постоянни бойци, снабдени с съвременно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието насочва бърза молба за помощ до българското държавно управление. Последното, предизвестено от западните Велики сили за неприятните последици, които биха последвали за България при възможна интервенция, не се отзовава на отправения апел. Разчитайки на личните си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца против неведнъж превъзхождащия го съперник, само че не съумява да удържи неговия натиск. За размера на въоръжената битка и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които вземат участие 26 408 въстаници против 350 000 постоянни бойци и башибозук. Опожарени са 205 села, напълно разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без заслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да изоставен родните си огнища и да търсят избавление в България. Въпреки своя крах Илинденско-Преображенското въстание изиграва голямо значение. То демонстрира на цялата европейска общност, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи задграничното робство и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме: Източник: petel.bg
Навършват се 116 години от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание- естествено продължение на опитите за политическо и духовно избавление и обединяване на българския народ.
Въстанието избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг. В началото на януари 1903 година в Солун е призован конгрес на ВМОРО. В отсъствието на огромна част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и други, които са съперници на каквито и да било прибързани дейности, конгресът взима решение за оповестяване на общо въстание напролет на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те поставят старания единствено за неговото отсрочване през лятото на същата година и за превръщането му от навсякъде в стратегично, т. е. в дейности най-вече на въстанически чети в планинските и полупланинските региони, където дейностите на постоянната турска войска се допуска, че не могат да бъдат изключително ефикасни. На извършения в Смилево областен конгрес е направен проектът за въстаническите дейности. Избран е управителен щаб в състав Даме Груев, Борис Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да дефинира датата на въстанието. На 21 април (по остарял стил) край с. Баница е погубен Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не стопира. След конгреса в Смилево следва и различен конгрес, призован в местността Петрова равнища в Странджа, където е разискван проектът за въстаническите дейности в Одринско и е избран съставът на бойното ядро в този регион: Михаил Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 година, откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обгръща всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците съумяват да освободят доста селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то доближава с оповестяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския завършек на Одринския революционен окръг въстаническите чети засилват своите дейности и съумяват да приковат за известно време обилни вражески сили. В освободените селища е открита революционно-демократична власт по образеца на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е несъмнено за 14 септември (Кръстовден), само че на процедура избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се развихрят в Мелнишко. Сблъсъците сред въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг дейностите на въстаниците се показват най-вече в образуване и осъществяване на атентати, вследствие на които са разрушени значими стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското държавно управление изпраща 300 000 добре въоръжени постоянни бойци, снабдени с съвременно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието насочва бърза молба за помощ до българското държавно управление. Последното, предизвестено от западните Велики сили за неприятните последици, които биха последвали за България при възможна интервенция, не се отзовава на отправения апел. Разчитайки на личните си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца против неведнъж превъзхождащия го съперник, само че не съумява да удържи неговия натиск. За размера на въоръжената битка и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които вземат участие 26 408 въстаници против 350 000 постоянни бойци и башибозук. Опожарени са 205 села, напълно разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без заслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да изоставен родните си огнища и да търсят избавление в България. Въпреки своя крах Илинденско-Преображенското въстание изиграва голямо значение. То демонстрира на цялата европейска общност, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи задграничното робство и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме: Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ