Донесение, че Хитлер е жив, изскочи от досиетата „Кенеди“
Агент на Централно разузнавателно управление на САЩ твърди, че някогашен есесовец се е срещал с нацисткия водач през 1955 година в Колумбия, дал и фотография
Тристраничен отчет на Централно разузнавателно управление на САЩ, в който със фотография се твърди, че през 1955 година Хитлер е жив, се намира измежду досиетата за убийството на Кенеди, които бяха разкрити на 19 март по предписание на американския президент Доналд Тръмп. Това откри „ Флагман “, откакто прерови много огромна част от тях. Публикуваните документи са в импровизиран тип, не са систематизирани. Затова и досега към момента не са изследвани до дъно от медиите.
На пръв взор данните в отчета нямат нищо общо със гибелта на 35-ия президент на Съединени американски щати. Той съставлява донесение на сътрудника на Централно разузнавателно управление на САЩ „ Симелъди-3 “, направено на 29 септември 1955 година. „ Симелъди-3 “ от своя страна препредава роман на собствен прочут, че негов добър другар се е срещал с Хитлер в Колумбия. През 2017 година на търг бе препоръчан дневник на младия Джон Кенеди. От него се разбра, че той мощно се е възхищавал на Хитлер. Това към този момент изяснява ползата на Централно разузнавателно управление на САЩ да причислява и такива донесения към следствието за убийството на президента.
Агент, който прави троен преразказ, не е озадачаващ за тайните служби. Практика е разузнаванията непрекъснато да притискат доносниците си за нови и нови отчети. По този метод се търси количество, натрупат се папки, оправдават се отпуснатите пари. Като резултат наличието постоянно съставлява злословия или елементарни измислици. Това можеше да се види и в купищата разкрити досиета на българската Държавна сигурност.
Разказаното от „ Симелъди-3 “ обаче не наподобява като напълно пусти изказвания. През 2011 година британският публицист Джерард Уилямс и историкът Саймън Дънстан издадоха книгата „ Сивият вълк: Бягството на Адолф Хитлер “. В текста, който след това послужи за основа и на филм, те упорстваха, че нацисткият деспот не се е самоубил в своя бункер в Берлин през 1945 година, както твърди формалната историография, а е избягал в Аржентина. Заедно с него са били брачната половинка му Ева Браун, нейният шурей Херман Фегелайн и няколко други нацисти.
Разсекретеният документ е формиран на 10 октомври 1955, само че не е посочено по кое време е бил причислен към досиетата „ Кенеди “
.Уилямс и Дънстан основаваха заключенията си само на разкази, изявленията и следствия, правени на терен в Аржентина. Сега за първи път написаното от тях получава някакво удостоверение и посредством документ на Централно разузнавателно управление на САЩ. Джерард Уилямс към този момент няма по какъв начин да го разбере, тъй като умря преди три години.
„ Симелъди-3 “ е предал донесението си в аржентинската резидентура на Централно разузнавателно управление на САЩ в Буенос Айрес, която на всички места в документа е наричана с прозвището „ станцията “. Още в самото начало на отчета написа, че нито „ Симелъди-3 “, нито „ станцията “ са в положение да дадат умна оценка на информацията и тя се препраща във Вашингтон „ като вероятен интерес “.
Уилямс и Дънстан упорстват в книгата си, че Централно разузнавателно управление на САЩ постоянно е знаело за бягството на Хитлер от Германия. Сега за първи път към този момент има и обществен документ, който укрепва тезата им.
От текста се подразбира, че „ Симелъди-3 “ по всяка възможност е някогашен боен пълководец, който е взел участие във Втората международна война. Най-вероятно е и немец, за което приказват цитираните информатори. Вече се знае, че след войната Централно разузнавателно управление на САЩ драговолно е вербувало сътрудници измежду досегашните нацистки командири и бойци, избягали в Латинска Америка. Някои от тях, които е считало за носители на скъпа научна информация, е внедрявало в американските институти като експерти.
„ Симелъди-3 “ донася в „ станцията “, че с него се е свързал „ приближен другар “, чиято идентичност би предпочел да резервира в загадка, който обаче „ е служил под негово командване в Европа и който сега живее в Маракайбо (Венецуела - б.а.) “. Това приказва, че въпросният другар най-вероятно също е немец, избягал след края на войната. Той от своя страна му разказал, че през втората половина на септември 1955 година някогашният немски боец от Секретен сътрудник Филип Ситроен му е доверил, че Адолф Хитлер е към момента жив.
През лятото на 1945 година, до момента в който е в Германия, младият Джон Кенеди предвижда в дневника си: „ Хитлер ще надрасне омразата, която го заобикаля в този момент, като една от най-значимите фигури, живели в миналото. Той притежаваше всичко това, което би го направило именит “.
По-нататък написа следното: „ Ситроен твърди, че се е свързвал с Хитлер към един път месечно в Колумбия по време на пътуването му от Маракайбо до тази страна като чиновник на КНСМ (Нидерландската кралска пароходна компания). Ситроен е доверил на приятеля на „ Симелъди-3 “, че не доста от дълго време се е снимал с Хитлер, само че не е посочил фотографията. Той също по този начин е декларирал, че Хитлер е напуснал Колумбия за Аржентина към януари 1955 година Ситроен е коментирал, че доколкото са минали 10 години от края на Втората международна война, Съюзниците към този момент не могат да преследват Хитлер като военнопрестъпник. “
На 28 септември 1955 година анонимният другар на „ Симелъди-3 “ въпреки всичко съумял скрито да се снабди с въпросната фотография и ден по-късно му я посочил, с цел да види каква ще е неговата реакция по отношение на „ вероятната меродавност на тази фантастична история “. „ Симелъди-3 “ нямал коментар, само че помолил приятеля си да му заеме фотографията за известно време и побързал да я занесе в „ станцията “. Там незабавно ѝ създали копие, което е приложено към донесението. В документа написа, че лицето вляво от хипотетичния Хитлер е въпросният Филип Ситроен. На гърба на фотографията има надпис „ Адолф Шнитвайер, Колумбия, Тунга, през август 1954 година “.
Документът е подписан от Дейвид Бриксмор, евентуално резидент на Централно разузнавателно управление на САЩ в „ станцията “. Други детайлности няма посочени, в случай че изключим многото подписи и бюрократични разяснения, които са заели цялата първа страница. Архивиран е на 10 октомври 1955 година На 2 юли 1963 са го извадили още веднъж от архива, с цел да го снимат на микрофилм. Това е последното конкретизиране върху него. Не излиза наяве по кое време е причислен към досиетата „ Кенеди “.
Езерото Науел Уапи в Аржентина. Според книгата „ Сивият вълк... “ някъде наоколо се е намирало имението, в което е живял Хитлер след бягството си от Германия.
Снимка на сякаш криещия се Хитлер, който си е оставил разпознаваемите за целия свят присъщи мустаци, наподобява нереална. Но по този начин е единствено досега, в който бъде вкарана в подтекста на тогавашна Южна Америка. Континентът е подложен под съвсем директното ръководство на Вашингтон. Навсякъде ръководят или хунти, или държавни управления със мощно военна присъединяване. През 1954 г, когато се твърди, че е направена фотографията, на власт в Колумбия е хунтата на ген. Густаво Рохас Пиниля, под чието крило избягалите немски нацисти се усещат на несъмнено място. Същото е ситуацията и в Аржентина, ръководена от Хуан Перон, мощно подкрепян от военните, които закрилят скрилите се там нацисти.
Уилямс и Дънстан упорстват, че тяхното задълбочено проучване е разкрило, че Хитлер и групата му на първо време отседнали в огромно стопанство на 29 километра от гр. Сан Карлос де Барилоче, благосъстоятелност на родственици на нидерландския принц Бернхард (1911-2004). А по-късно се преместили в имение - на 10 километра източно от същия град, което било с аспект към езерото Науел Уапи. То било недостъпно, до него не водели никакви пътища. Единственият метод да се стигне бил с лодка или хидроплан.
В книгата се твърди, че във второто имение Хитлер се е срещал с водача на хърватските усташи Анте Павелич, който също избягал в Аржентина, откакто югославските партизани събарят режима му и приключват съществуването на марионетната прогерманска страна Хърватия. Източниците на Уилямс и Дънстан описват, че бягството на Хитлер е било проведено от Мартин Борман, който също се бил открил в Аржентина. Там той се подвизавал като предприемач в Буенос Айрес и е имал доста положителни контакти с държавното управление на Хуан Перон. Борман се представял с разнообразни псевдоними, в това число и като Даниел Дюпри от Белгия. Живеел в хотел „ Плаза “ в аржентинската столица със своя немска държанка.
Съветски бойци демонстрират мястото, където са намерили обгорените и небрежно заровени тела на Хитлер и Ева Браун, Берлин, юли 1945 година. Официалната историография се придържа към версията, че двамата са се самоубили, след което помощниците на вожда са ги изгорили.
През 1955 година Перон е свален от власт с боен прелом. Новото държавно управление стартира съществено да проверява от дълго време плъзналите по света клюки, че нацистки военнопрестъпници се крият в Аржентина. Авторите на „ Сивият вълк.. “ настояват, че през октомври същата година Борман реалокира Хитлер в хижа на още по-отдалечено място - на 43 километра от Сан Карлос де Барилоче. Там стартира да го изолира от света, което разгневило някогашния немски деспот.
Според Джерард Уилямс и Саймън Дънстан разследващите служби на Съединени американски щати са знаели, че Хитлер е в Аржентина, както и че той е отнесъл там със себе си обилни средства. Двамата пишат, че Борман е съумял да открадне по-голямата част от тях. В книгата се споделя, че Хитлер е умрял в Аржентина самичък, безпаричен и психологично болен на 13 февруари 1962 година на 73-годишна възраст след претърпян инфаркт. Той е оставил след себе си „ най-малко едно дете и своята отчуждена брачна половинка Ева Браун “, за която създателите имат вяра, че на 96-годишна възраст е била към момента жива през 2008 година
През 2009 година американският археолог и експерт по костите Ник Белантони и директорката на Центъра за приложна генетика в Университета в Кънектикът Линда Щраусбау са позволени това в Москва, с цел да проучват череп, съхраняван от 1945 година. За него още руската историография твърдеше, че е на Хитлер. Той бил открит от руските бойци измежду овъглените остатъци на Хитлер пред бункера в Берлин.
Белантони съумява да вземе проби от него и ги отнася в Съединени американски щати за анализ Щраусбау затваря лабораторията си за три дни, с цел да се концентрира напълно върху плана, и употребява техники, сходни на тези в престъпните лаборатории, с цел да извлече и проучва ДНК. Резултатите демонстрират, че черепът, съхраняван и досега в Държавния списък на Русия, принадлежи на жена към 40 година, което опонира на изказванията, че е на Хитлер. Веднага след конференцията им съветската Федерална работа за сигурност (наследничката на КГБ) опроверга изказванията им, заявявайки, че костите са достоверни и са на Хитлер, без да показва никакви спомагателни доказателства.
Така наподобява черепът, който Русия твърди, че принадлежи на Хитлер. Според руската, а по-късно и съветска публична версия останките на нацисткия водач и любовницата му са открити от руски бойци. Те ги отнесли в Магдебург, където са се съхранявали в руска база в комунистическата Източна Германия. През 1970 година тялото на Хитлер е било дефинитивно унищожено, като са непокътнати единствено челюстта му и този откъс от черепа. В Русия обаче архивите не са обществено налични, а при Путин достъпът до тях бе закрит даже за учени. Дали тази версия е окончателната може би ще стане ясно след разсекретяването на аржентинските досиета и след края на настоящия съветски режим, когато руските и съветски архиви станат налични.
На 25 март Гилермо Франкос, шеф на кабинета на аржентинския президент Хавиер Милей, разгласи, че президентът е разпоредил разсекретяването на всички секрети архиви, свързани с избягалите в Аржентина нацисти, на някогашната загадка работа на Хуан Перон и последвалите военни хунти - Секретари́я де интелихе́нсия дел еста́до. Той сподели, че ще се обнародват и съществуващите документи в държавните организации, в това число тези за банкови и финансови интервенции, като нищо няма да остане прикрито.
Смята се, че най-важните документи, измежду които може да се крият и възможни доказателства дали Хитлер в действителност се е криел в Аржентина, се намират в Министерството на защитата. Франкос съобщи, че заповедта към този момент е в развой на осъществяване и документите ще видят бял свят в идващите седмици.
Тристраничен отчет на Централно разузнавателно управление на САЩ, в който със фотография се твърди, че през 1955 година Хитлер е жив, се намира измежду досиетата за убийството на Кенеди, които бяха разкрити на 19 март по предписание на американския президент Доналд Тръмп. Това откри „ Флагман “, откакто прерови много огромна част от тях. Публикуваните документи са в импровизиран тип, не са систематизирани. Затова и досега към момента не са изследвани до дъно от медиите.
На пръв взор данните в отчета нямат нищо общо със гибелта на 35-ия президент на Съединени американски щати. Той съставлява донесение на сътрудника на Централно разузнавателно управление на САЩ „ Симелъди-3 “, направено на 29 септември 1955 година. „ Симелъди-3 “ от своя страна препредава роман на собствен прочут, че негов добър другар се е срещал с Хитлер в Колумбия. През 2017 година на търг бе препоръчан дневник на младия Джон Кенеди. От него се разбра, че той мощно се е възхищавал на Хитлер. Това към този момент изяснява ползата на Централно разузнавателно управление на САЩ да причислява и такива донесения към следствието за убийството на президента.
Агент, който прави троен преразказ, не е озадачаващ за тайните служби. Практика е разузнаванията непрекъснато да притискат доносниците си за нови и нови отчети. По този метод се търси количество, натрупат се папки, оправдават се отпуснатите пари. Като резултат наличието постоянно съставлява злословия или елементарни измислици. Това можеше да се види и в купищата разкрити досиета на българската Държавна сигурност.
Разказаното от „ Симелъди-3 “ обаче не наподобява като напълно пусти изказвания. През 2011 година британският публицист Джерард Уилямс и историкът Саймън Дънстан издадоха книгата „ Сивият вълк: Бягството на Адолф Хитлер “. В текста, който след това послужи за основа и на филм, те упорстваха, че нацисткият деспот не се е самоубил в своя бункер в Берлин през 1945 година, както твърди формалната историография, а е избягал в Аржентина. Заедно с него са били брачната половинка му Ева Браун, нейният шурей Херман Фегелайн и няколко други нацисти.
Разсекретеният документ е формиран на 10 октомври 1955, само че не е посочено по кое време е бил причислен към досиетата „ Кенеди “ .Уилямс и Дънстан основаваха заключенията си само на разкази, изявленията и следствия, правени на терен в Аржентина. Сега за първи път написаното от тях получава някакво удостоверение и посредством документ на Централно разузнавателно управление на САЩ. Джерард Уилямс към този момент няма по какъв начин да го разбере, тъй като умря преди три години.
„ Симелъди-3 “ е предал донесението си в аржентинската резидентура на Централно разузнавателно управление на САЩ в Буенос Айрес, която на всички места в документа е наричана с прозвището „ станцията “. Още в самото начало на отчета написа, че нито „ Симелъди-3 “, нито „ станцията “ са в положение да дадат умна оценка на информацията и тя се препраща във Вашингтон „ като вероятен интерес “.
Уилямс и Дънстан упорстват в книгата си, че Централно разузнавателно управление на САЩ постоянно е знаело за бягството на Хитлер от Германия. Сега за първи път към този момент има и обществен документ, който укрепва тезата им. От текста се подразбира, че „ Симелъди-3 “ по всяка възможност е някогашен боен пълководец, който е взел участие във Втората международна война. Най-вероятно е и немец, за което приказват цитираните информатори. Вече се знае, че след войната Централно разузнавателно управление на САЩ драговолно е вербувало сътрудници измежду досегашните нацистки командири и бойци, избягали в Латинска Америка. Някои от тях, които е считало за носители на скъпа научна информация, е внедрявало в американските институти като експерти.
„ Симелъди-3 “ донася в „ станцията “, че с него се е свързал „ приближен другар “, чиято идентичност би предпочел да резервира в загадка, който обаче „ е служил под негово командване в Европа и който сега живее в Маракайбо (Венецуела - б.а.) “. Това приказва, че въпросният другар най-вероятно също е немец, избягал след края на войната. Той от своя страна му разказал, че през втората половина на септември 1955 година някогашният немски боец от Секретен сътрудник Филип Ситроен му е доверил, че Адолф Хитлер е към момента жив.
През лятото на 1945 година, до момента в който е в Германия, младият Джон Кенеди предвижда в дневника си: „ Хитлер ще надрасне омразата, която го заобикаля в този момент, като една от най-значимите фигури, живели в миналото. Той притежаваше всичко това, което би го направило именит “. По-нататък написа следното: „ Ситроен твърди, че се е свързвал с Хитлер към един път месечно в Колумбия по време на пътуването му от Маракайбо до тази страна като чиновник на КНСМ (Нидерландската кралска пароходна компания). Ситроен е доверил на приятеля на „ Симелъди-3 “, че не доста от дълго време се е снимал с Хитлер, само че не е посочил фотографията. Той също по този начин е декларирал, че Хитлер е напуснал Колумбия за Аржентина към януари 1955 година Ситроен е коментирал, че доколкото са минали 10 години от края на Втората международна война, Съюзниците към този момент не могат да преследват Хитлер като военнопрестъпник. “
На 28 септември 1955 година анонимният другар на „ Симелъди-3 “ въпреки всичко съумял скрито да се снабди с въпросната фотография и ден по-късно му я посочил, с цел да види каква ще е неговата реакция по отношение на „ вероятната меродавност на тази фантастична история “. „ Симелъди-3 “ нямал коментар, само че помолил приятеля си да му заеме фотографията за известно време и побързал да я занесе в „ станцията “. Там незабавно ѝ създали копие, което е приложено към донесението. В документа написа, че лицето вляво от хипотетичния Хитлер е въпросният Филип Ситроен. На гърба на фотографията има надпис „ Адолф Шнитвайер, Колумбия, Тунга, през август 1954 година “.
Документът е подписан от Дейвид Бриксмор, евентуално резидент на Централно разузнавателно управление на САЩ в „ станцията “. Други детайлности няма посочени, в случай че изключим многото подписи и бюрократични разяснения, които са заели цялата първа страница. Архивиран е на 10 октомври 1955 година На 2 юли 1963 са го извадили още веднъж от архива, с цел да го снимат на микрофилм. Това е последното конкретизиране върху него. Не излиза наяве по кое време е причислен към досиетата „ Кенеди “.
Езерото Науел Уапи в Аржентина. Според книгата „ Сивият вълк... “ някъде наоколо се е намирало имението, в което е живял Хитлер след бягството си от Германия. Снимка на сякаш криещия се Хитлер, който си е оставил разпознаваемите за целия свят присъщи мустаци, наподобява нереална. Но по този начин е единствено досега, в който бъде вкарана в подтекста на тогавашна Южна Америка. Континентът е подложен под съвсем директното ръководство на Вашингтон. Навсякъде ръководят или хунти, или държавни управления със мощно военна присъединяване. През 1954 г, когато се твърди, че е направена фотографията, на власт в Колумбия е хунтата на ген. Густаво Рохас Пиниля, под чието крило избягалите немски нацисти се усещат на несъмнено място. Същото е ситуацията и в Аржентина, ръководена от Хуан Перон, мощно подкрепян от военните, които закрилят скрилите се там нацисти.
Уилямс и Дънстан упорстват, че тяхното задълбочено проучване е разкрило, че Хитлер и групата му на първо време отседнали в огромно стопанство на 29 километра от гр. Сан Карлос де Барилоче, благосъстоятелност на родственици на нидерландския принц Бернхард (1911-2004). А по-късно се преместили в имение - на 10 километра източно от същия град, което било с аспект към езерото Науел Уапи. То било недостъпно, до него не водели никакви пътища. Единственият метод да се стигне бил с лодка или хидроплан.
В книгата се твърди, че във второто имение Хитлер се е срещал с водача на хърватските усташи Анте Павелич, който също избягал в Аржентина, откакто югославските партизани събарят режима му и приключват съществуването на марионетната прогерманска страна Хърватия. Източниците на Уилямс и Дънстан описват, че бягството на Хитлер е било проведено от Мартин Борман, който също се бил открил в Аржентина. Там той се подвизавал като предприемач в Буенос Айрес и е имал доста положителни контакти с държавното управление на Хуан Перон. Борман се представял с разнообразни псевдоними, в това число и като Даниел Дюпри от Белгия. Живеел в хотел „ Плаза “ в аржентинската столица със своя немска държанка.
Съветски бойци демонстрират мястото, където са намерили обгорените и небрежно заровени тела на Хитлер и Ева Браун, Берлин, юли 1945 година. Официалната историография се придържа към версията, че двамата са се самоубили, след което помощниците на вожда са ги изгорили. През 1955 година Перон е свален от власт с боен прелом. Новото държавно управление стартира съществено да проверява от дълго време плъзналите по света клюки, че нацистки военнопрестъпници се крият в Аржентина. Авторите на „ Сивият вълк.. “ настояват, че през октомври същата година Борман реалокира Хитлер в хижа на още по-отдалечено място - на 43 километра от Сан Карлос де Барилоче. Там стартира да го изолира от света, което разгневило някогашния немски деспот.
Според Джерард Уилямс и Саймън Дънстан разследващите служби на Съединени американски щати са знаели, че Хитлер е в Аржентина, както и че той е отнесъл там със себе си обилни средства. Двамата пишат, че Борман е съумял да открадне по-голямата част от тях. В книгата се споделя, че Хитлер е умрял в Аржентина самичък, безпаричен и психологично болен на 13 февруари 1962 година на 73-годишна възраст след претърпян инфаркт. Той е оставил след себе си „ най-малко едно дете и своята отчуждена брачна половинка Ева Браун “, за която създателите имат вяра, че на 96-годишна възраст е била към момента жива през 2008 година
През 2009 година американският археолог и експерт по костите Ник Белантони и директорката на Центъра за приложна генетика в Университета в Кънектикът Линда Щраусбау са позволени това в Москва, с цел да проучват череп, съхраняван от 1945 година. За него още руската историография твърдеше, че е на Хитлер. Той бил открит от руските бойци измежду овъглените остатъци на Хитлер пред бункера в Берлин.
Белантони съумява да вземе проби от него и ги отнася в Съединени американски щати за анализ Щраусбау затваря лабораторията си за три дни, с цел да се концентрира напълно върху плана, и употребява техники, сходни на тези в престъпните лаборатории, с цел да извлече и проучва ДНК. Резултатите демонстрират, че черепът, съхраняван и досега в Държавния списък на Русия, принадлежи на жена към 40 година, което опонира на изказванията, че е на Хитлер. Веднага след конференцията им съветската Федерална работа за сигурност (наследничката на КГБ) опроверга изказванията им, заявявайки, че костите са достоверни и са на Хитлер, без да показва никакви спомагателни доказателства.
Така наподобява черепът, който Русия твърди, че принадлежи на Хитлер. Според руската, а по-късно и съветска публична версия останките на нацисткия водач и любовницата му са открити от руски бойци. Те ги отнесли в Магдебург, където са се съхранявали в руска база в комунистическата Източна Германия. През 1970 година тялото на Хитлер е било дефинитивно унищожено, като са непокътнати единствено челюстта му и този откъс от черепа. В Русия обаче архивите не са обществено налични, а при Путин достъпът до тях бе закрит даже за учени. Дали тази версия е окончателната може би ще стане ясно след разсекретяването на аржентинските досиета и след края на настоящия съветски режим, когато руските и съветски архиви станат налични. На 25 март Гилермо Франкос, шеф на кабинета на аржентинския президент Хавиер Милей, разгласи, че президентът е разпоредил разсекретяването на всички секрети архиви, свързани с избягалите в Аржентина нацисти, на някогашната загадка работа на Хуан Перон и последвалите военни хунти - Секретари́я де интелихе́нсия дел еста́до. Той сподели, че ще се обнародват и съществуващите документи в държавните организации, в това число тези за банкови и финансови интервенции, като нищо няма да остане прикрито.
Смята се, че най-важните документи, измежду които може да се крият и възможни доказателства дали Хитлер в действителност се е криел в Аржентина, се намират в Министерството на защитата. Франкос съобщи, че заповедта към този момент е в развой на осъществяване и документите ще видят бял свят в идващите седмици.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ