Агджа, избягал по-рано от турски затвор, е с криминално минало,

Агджа, избягал по-рано от турски затвор, е с престъпно минало, в това число убийството на журналиста Абди Ипекчи през 1979 година Италианските управляващи го упрекват в опит за ликвидиране на държавен глава, както и в раняване на две дами от тълпата. На 22 юли 1981 година той е наказан на пожизнен затвор.

 

Покушението провокира незабавна международна реакция и вълна от съболезнования и поддръжка от държавни и религиозни водачи. Сред първите реагирали са кралица Елизабет II, президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън, канцлерът на Федерална Република Германия Хелмут Шмидт, израелският министър председател Менахем Бегин и генералният секретар на Организация на обединените нации Курт Валдхайм. Всички те осъждат офанзивата и показват вяра за бързо възобновяване на папата.

 

Въпреки първичните версии, че Агджа може да е работил самичък, още в ранните стадии на следствието италианските управляващи стартират да работят и по хипотезата за проведен интернационален скрит план. Появяват се данни за допустима логистична поддръжка, финансиране и съучастници, прекосявали през няколко европейски страни. В следствието се загатват направления през Западна Европа и контакти, които по-късно ще бъдат свързвани с така наречен „ мрежа на Сивите вълци “, без обаче тези изказвания да бъдат потвърдени по безапелационен метод.

 

Българската диря

 

През 1982 година следствието придобива нова интернационална и политическа тежест с появяването на така наречен „ българска диря “. Италианските служби, под напън от част от западните разследващи среди и медии, стартират да преглеждат версията, че Агджа е бил подпомаган логистично от хора, свързани с българските дипломатически структури в Рим.

 

На 25 ноември 1982 година е задържан Сергей Антонов – заместник-директор на бюрото на Българска гражданска авиация „ Балкан “ в Рим. Той е упрекнат в съучастничество в подготовката на атентата. Според италианската прокуратура Антонов е имал контакт с Агджа и е взел участие в логистично подкрепяне на интервенцията. Българската страна изрично отхвърля обвиняванията, а Антонов декларира, че не познава турския жител и няма никакво присъединяване в тази ситуация.

 

По-късно са издадени заповеди за арест и на още двама български жители – Тодор Айвазов, чиновник в българското посолство в Рим, и Жельо Василев, някогашен боен аташе. Обвиненията против тях се основават главно на показанията на Агджа, които в разнообразни стадии на следствието са спорни и променяни.

 

Ключовият свидетелски роман на Агджа се трансформира в основа на обвинителната структура, само че е придружен от голям брой несъответствия, в това число разнообразни версии за участници, срещи и финансиране. Въпреки това делото продължава и се трансформира в един от най-известните политически процеси на Студената война.

 

Процесът против българските жители стартира на 27 май 1985 година в Рим. Единственият действително съден на място е Сергей Антонов, защото останалите двама обвинени не са екстрадирани от България. Делото е придружено от мощен интернационален медиен и политически напън.

 

На 29 март 1986 година Римският углавен съд постановява оправдателна присъда за всички обвинени „ заради дефицит на доказателства “. Съдът приема, че обвиняването не е съумяло да потвърди съществуването на проведен скрит план и че показанията на Агджа не могат да бъдат задоволителна основа за неоправдателна присъда.

 

След освобождението си Сергей Антонов се завръща в България при започване на април 1986 година По-късно, през 2002 година, папа Йоан Павел II декларира при посещаване в България, че в никакъв случай не е вярвал в така наречен „ българска диря “.

 

Самият Мехмет Али Агджа излежава към 19 години в италиански затвор и през 2000 година е опрощение по самодейност на папата и с решение на италианския президент Карло Чампи, след което е екстрадиран в Турция.