Ага - филмът на Милко Лазаров, с който България за

" Ага " - филмът на Милко Лазаров, с който България за пръв път от 29 години влезе в главната стратегия на " Берлинале ", ще открие българския " София филм фест " в сряда. Историята води фена в отдалечен Сибир, където двама възрастни якутци, последните представители на изчезващ метод на живот, тъгуват по щерка си. " Ага " е от филмите, които би трябвало да се гледат на огромен екран поради зашеметяващата камера на оператора Калоян Божилов, написа преди дни " Холивуд рипортър ". И феновете ще имат тази опция на 7 март от 19 ч. в Зала 1 на НДК. Още на равнище развиване сюжет филмът завоюва няколко награди, в това число в влиятелния уъркшоп ScripTeast в Кан. " Дневник " беседва със съсценариста на " Ага " Симеон Венциславов, който дружно със Стефан Командарев стои и зад другия огромен пробив на българското кино от 2017 година - премиерата на " Посоки " в състезанието " Особен взор " в Кан.

Кога се роди концепцията за " Ага "?

- През 2013 година. С Милко Лазаров се познаваме още от времето на " Отчуждение ", само че тогава не работихме дружно. След като филмът мина във Венеция и пожъна триумф, той се свърза с мен. Каза ми концепцията си: " стара двойка, която живее в далечния Север и там се случва нещо ". Аз отговорих: " звучи доста добре "!

Пита ли го по какъв начин му е пристигнала тази концепция?

- Не, просто ужасно ми хареса. Милко ми сподели: имаш два дни да напишеш трийтмънта, тъй като би трябвало да го изпратим на " София мийтингс " (пазарът за копродукции на " София филм фест " - бел. ред.). От " София мийтингс " поканиха плана, там завоюва две награди, едната от които беше стипендия за MFI (Mediterranean Film Institute). Така заминахме за Гърция, където към този момент имахме опция да развиваме сюжета дружно.

Точно бях приключил семестриално НАТФИЗ и се готвех за дипломна работа, когато Милко ми се обади и започнахме да работим по " Ага ", тогава " Нанук ". Това е първият ми сюжет отвън академията. Бях доста сюрпризиран, че Милко е решил да се обърне към мен. По това време нямах никакъв опит.

Но сте се познавали, имали сте подобен усет за кино...

- До огромна степен Милко е индивидът, който ми оказа помощ да развия усета си към едно несъмнено кино. Срещата ми с него промени доста неща. Той ми сподели филми на режисьори, които не познавах - като Карлос Рейгадас, Майкъл Роу, създатели на които не се натъртва в НАТФИЗ. Те изцяло трансформираха погледа ми върху актуалното кино. На процедура, Милко ми отвори очите и видях, че това, което вътрешно единствено съм усещал, някой го прави. Страшно съм му признателен.

Интересно е по какъв начин на самия него му е пристигнала концепцията да направи филм за " северните хора "? На пръв взор наподобява безумна.

- Това най-добре може да каже самият той. Знам, че е имал доста значима среща с българския професор Асен Баликси, който за жалост, както доста изключителни наши сънародници, не толкоз известен в България, само че другояче международно прочут откривател на бита и живота на северните племена и създател на образната антропология. В даден миг Милко се е видял с него. Може би оттова е тръгнала концепцията.

Доста екстравагантна концепция

- Да, екстравагантна, само че и рискова. До последно не бяхме сигурни - " София мийтингс " беше нещо като тест. А когато трябваше да се кандидатства в НФЦ също не бяхме уверени какви ще бъдат реакциите. В началото работата по плана беше като опипване в тъмното. Слава богу, на " София мийтингс ", с изключение на двете награди, планът си откри френски копродуцент. Спомням си по какъв начин когато пристигна времето за въпросите, цялата аудитория подвигна ръце. Питаха ни за какво българи желаят да вършат филм за живота в далечния Север.

Какво отговорихте?

- " А за какво не? " И до ден сегашен го мисля, а за какво не? Не виждам нищо необичайно в това. Обратното, мисля, че би трябвало да стартираме да одобряваме сходни нещо по-освободено.



Как се измисля сходна история за живота на Север от България?

- Изгледах ужасно доста филми, документални, игрални, каквито имаше за гледане, изчетох, каквото можех са намеря. Това, което този филм споделя, към този момент не съществува, то е една метафора. Историята на едно семейство. А това, което се случва във кино лентата може да се случи във всяко едно семейство, където и да е по света. В случая ние описваме за последното останало чисто място на света. Иначе динамичността на живот на едно семейство на север не е по-различна от тази на едно семейство в някое изоставено село. Ако вземеш една баба и дядо от някое родопско село, те почти, живеят по същия метод. Може би не пробиват дупки в леда, с цел да ловуват, само че пък гонят вълците с факли.

Всъщност, защо става дума във кино лентата?

- Трудно е да се каже накратко. В основата на историята е едно възрастно семейство, което желае да открие от дълго време отпътувалата да живее в цивилизацията тяхна щерка – Ага. Но филмът надвишава тази рамка. Милко се е справил удивително. Историята те засмуква в себе си и на финала те раздрусва радикално.

Ти не отиде в Якутия, късето е сниман кино лентата. Как се усещаше, до момента в който вървяха фотосите?

- Имах ужасно предпочитание да отида, майтапих се с Милко да ми измисли някаква работа там. Но нямаше по какъв начин - филмът наподобява доста по-скъп в сравнение с е и в това се крие положителното разпределение на бюджета. От тази позиция беше извънредно безпричинно да се подвигна отсам и да седнал съм месец и половина в Якутия. Докато вървяха фотосите на " Ага ", разбрахме, че " Посоки " на Стефан Командарев, с който също сме съсценаристи, е селектиран в Кан. Фокусът отиде в друга посока. Бяхме доста щастливи, че връщаме родното ни кино на този конгрес. По отношение на " Ага ", не знам, само че не съм имал подозрение, че ще се случи по най-хубавия метод. Имаше всички учредения, човек да си мисли, че този филм е неосъществим. И той в действителност беше неосъществим, безусловно до самото привършване на работата. " Ага " беше капан през цялото време, само че Милко излезе от него по най-хубавия метод. Мисля, че с " Ага " българското кино отива на международно равнище. Аз доста имам вяра във кино лентата.

Какво е възприятието да си разграничен от текста си, сега, в който той се осъществя?

- Няма нищо по-голямо от кино лентата. И от тази позиция, аз се веселя, че съм част от него. Това важи за всеки план, към който подобавам. Много е значимо, че научих този урок. Никой не трябва да пречи на един филм, минимум егото на хората. Наскоро слушах един испански сценарист, който сподели: " Внимавайте, когато започнете работа по някой филм. Имайте поради, че единствено един път в живота си ще имате опция да извършите тъкмо този филм. Затова подхождайте с цялата отговорност ". Съгласен съм с него.

Милко е изключително разчувствуван във връзка на селекцията на " Ага " в Берлинале...

- Всички се вълнуваме, само че освен поради " Берлинале ", а тъй като има филм, огромен филм, който надгражда " Отчуждение ". Мечтата ми е скоро да спрем да се изненадваме от триумфите на българското кино, а да стартираме да ги одобряваме като даденост. За да стане това, би трябвало да има още филми, качествени филми, да стартират хората да си споделят: " Ей, български филм, супер, ще отида да го виждам ". Не сме стигнали до там, работата продължава.

Какво в последна сметка е за теб " Ага "?

- Трудно ми е да го изразя с думи. Страшно се веселя, че се случи, освен тъй като е първият ми план и го одобрявам доста персонално. Този филм реализира нещо, което желая да е нашето бъдеще в киното. Да няма ограничавания, да има задоволително храброст да се вършат международни неща. Смятам, че имаме голям капацитет, само че ни липсва храброст! Като си спомня единствено по какъв начин са ме гледали хората на другите презентации, какви въпроси са ми задавали, снизходителните им погледи. Правех се, че не ги виждам, само че те се отбелязваха в мен. Сега, откакто филмът е подготвен, си давам сметка, че си е коствало. Ще кажа нещо, което не съм споделял различен път: когато започнах да пиша " Ага ", работех по осем часа в една книжарница. Вечер се прибирах изтощен, тръгвах да пиша, не се получаваше, периодите наближаваха, закъснявах, а качеството не беше положително. В един миг си споделих - в този момент или в никакъв случай. И напуснах работа, преди планът да е финансиран. Спомням си, че събирах някакви монети из у дома, с цел да си купя храна. Много хора ми помогнаха тогава. Няма да ги загатвам, само че те знаят кои са. Благодаря им. Този интервал продължи няколко месеца преди да стане ясно, че сме класирани на сесията на НФЦ. Колкото и тривиално да звучи, би трябвало да жертваш едно, с цел да спечелиш друго. От момента, в който сюжетът получи финансиране и си взех първия хонорар, се устоявам единствено от писане. Така, че датата 23 февруари 2018 година (премиерата на кино лентата в Берлин - бел. ред.) за мен е свършек на нещо значимо в живота ми, което потвърди, че нещата се получават единствено, в случай че им се отдадеш изцяло.

Чувстваш ли победа над самия себе си?

- Да, победа над страха и провинциалното мислене. Доказателство за това, че всичко е допустимо, че можем да вършим международно кино. Защото този филм е международен. Толкова е международен, че няма връзка с нито една страна и в същото време е обвързван с всички страни. Той е толкоз български, колкото холандски, канадски или какъвто и да е различен. Това е един притчов филм, сниман на края на света.

Смяташ ли, че излизането от границите на България в креативен аспект е нещо значимо?

- Безспорно, такава алтернатива стои в проектите ми освен като работа върху планове, а и като опция за преподаване в чужбина.

Какво ще правиш оттук насетне?

- Ще се пробвам да върша нещата по най-хубавия метод. Това е.