Там никой не живее. Части от Европа остават без население
Afrodite Tziantzi, efsyn.gr; Marta Ley, El Confidencial; Adelina Mărăcine, Hotnews; Зорница Латева, Mediapool
Село Черноземен се намира на 30 минути от Пловдив. Някога относително огромно село, в което хората са се занимавали главно със земеделие, в този момент Черноземен е западащо място, в което публично живеят към 400 души - главно възрастни. Голяма част от къщите се разрушават, дворовете са запуснати.
Старото огромно учебно заведение е затворено от дълго време и оставено на произвола на времето. Вратата на църквата е заключена с катанец. Жп гарата се разрушава. Междуградските рейсове стопират до прогнил заслон.
В центъра живот има единствено в дребното кметство. Там има дребен магазин и спонтанна механа.
Фотоволтаици са инсталирани към тази изоставена къща в Черноземен. Официално те създават зелен ток за лични потребности. Реално той се изкупува от локалното енергодружество на преференциални цени. Сн. Mediapool
Въпреки обезлюдяването на селото, в него към момента има някакъв дребен бизнес. Свързан е главно със селското стопанство и преработката на селскостопански артикули.
Село Марково е на 10 минути с кола от Пловдив, в полите на Родопите. Само за 10-те години сред последните две преброявания на популацията (от 2011 година до 2021 г.) хората там са се нараснали с над 1000. В момента публично в Марково живеят над 3500 души.
Изоставени къщи няма. Дори тогавашните аграрни парцели в близост се застрояват, защото търсенето е огромно.
Има учебно заведение, детска градина. Редовен обществен превоз.
Има живот.
Тези две паралелни истории могат да бъдат разказани за доста места в страната. Повечето дребни обитаеми места обаче са като Черноземен - хората са избягали, останали са главно възрастни. А някъде са останали единствено къщите и споменът за хората.
Изчезващите села
Населението на България застарява и понижава, а наклонността не се обръща, макар че през 2023 година броят на новородените се усили, а броят на умрелите понижава. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за популацията и демографските процеси.
Към 31 декември 2023 година популацията на България е 6 445 481 души, което съставлява 1.4% от популацията на Европейския съюз. За последните 30 години популацията на страната е намаляло с 2.5 милиона души. В същото време по систематизирани данни от дипломатическите представителства от 2023 година неофициалният брой на българите в чужбина е над 2.6 милиона.
Близо 74% от хората в България живеят в градовете. Половината от тези хора са съсредоточени в 6-те града с над 100 000 души население, където има най-добре развита обществена инфраструктура. Населението на селата е едвам към 1.7 млн. или към 26% от цялото население.
Процесът на обезлюдяване на българските села стартира след 1944 година, когато България е окупирана от Съветската войска и властта е предадена на Българската комунистическа партия. Комунистите не разрешават частната благосъстоятелност върху земеделската земя и стартират развой на бърза индустриализация. Това води до бърза централизация на популацията в градските центрове.
Процесът се форсира след така наречен възродителен развой (прогонването от страната на стотици хиляди български турци) и отварянето на границите след 1989 година
Към момента в 201 обитаеми места в страната няма нито един гражданин (най-много са призрачните села в Габровско и Великотърновско), а в близо 24% от всички градове и села в България живеят до 49 души.
В същото време в последните години селата в непосредствена непосредственост до няколкото огромни града в страната, притеглят нови поданици. Първоначално аргументите бяха по-ниските цени на парцелите, съчетани с удобствата, които близостта до огромния град дава - там има работа, опция за образование и просвета. След пандемията от Covid-19 и процъфтяването на работата от у дома, ползата към живот на село се усили. Но още веднъж притегателни центрове са обитаеми места, които са на минути от огромния град. Имат добра връзка, в това число интернет, публичен превоз, благоприятни условия за обучение.
Европейски проблем
Обезлюдяването обаче не е единствено български проблем. В топ 10 на градовете, в които гъстотата на популацията е намаляла най-вече, доминират испанските. На първо място е База в Гранада, който е понижил гъстотата си от 129 души на 27 души на кв. км. Лалин и А Естрада, в провинция Понтеведра, също се отличават.
В България това е казусът на Свищов, който е изгубил към 13 000 поданици от 2010 година насам.
В същото време концентрацията на хора в обитаеми места към огромните градове пораства. Най-гъсто обитаемоте места в Европа са Неаполис, покрай Солун, Амбелокипи-Менемени и Неа Смирни в покрайнините на Атина.
Тези три града, дружно с Мислата (Валенсия), споделят обща характерност. Въпреки че са общини с най-висока плътност на популацията на континента, те се намират в страни с доста ниска централизация на популацията. Други случаи включват градове, принадлежащи към метрополната област на Париж, като Леваллуа-Пере или Винсен, както и самия град Париж.
Париж е единствената огромна европейска столица в тази класацията.
Румъния - от града към селото
На фона на миграцията от селата към градовете в множеството европейски страни в Румъния към 60% от хората, които са трансформирали местожителството си след 2000 година, са отишли да живеят от града в селото.
" Промяната има историческо значение, преобръщайки многовековния модел на рационализация на румънското общество ", споделя професор Василе Гецау от Букурещкия университет.
Тенденцията продължава и през днешния ден. Според Всиле Гецау тя се дължи главно на разширението на обитаемоте места наоколо до огромните градове. А хората, които купуват парцели на село резервират и жилищата си в града поради редица преимущества като работното място, учебната мрежа, здравната мрежа.
Въпреки това популацията и в градовете, и в селата понижава. Това ненапълно се дължи и на външната миграция, макар че тя е надалеч по-слаба спрямо 90-те години. Сега страната напущат главно младежи, които отиват да учат в университети в Западна Европа, лекари и медицински сестри, които избират по-добрите условия за работа, както и инженери и ИТ експерти.
" Всички тези професионални категории произлизат от градската среда ", разяснява Василе Гецау.
Испания - села от възрастни
В Испания казусът с обезлюдяването на огромни елементи от територията на страната е голям. Приблизително 40% от площта на страната се населява от по-малко от 5% от популацията, а 80 на 100 от жителите са съсредоточени в градовете.
Това неравномерно систематизиране на популацията се дължи и на естествените дадености - хората се концентрират там, където има задоволително естествени запаси и вода.
В дребните обитаеми места доминират главно възрастните хора. Раждаемостта там е близка до нула, защото младите са се преместили и наклонността на обезлюдяване мъчно може да бъде обърната. Така застаряването на популацията в обезлюдяващите се региони се трансформира в главен демографски проблеми в Испания. Този развой не се лимитира единствено да селските региони.
" Загубата на население към този момент визира междинните и огромните градове, провинциалните и окръжните столици ", разяснява Мария Долорес Пуга, географ и демограф в Националния съвет за научни проучвания на Испания.
Тя добавя, че съществуващата на други места в Европа гъста мрежа от дребни обитаеми места към по-голям град, не е присъща за огромна част от Испания.
Т.нар. метрополизация се следи единствено в Баския или Галисия, само че не и в огромна част от вътрешността на Пиринейския полуостров. Именно регионите навътре в Испания са тези, които най-интензивно губят население.
Според Мария Долорес Пуга провокациите от тази наклонност са две. Едното е загубата на млади, образовани хора, на гении. Второто е, че в обезлюдяващите се региони остават главно възрастни хора, за които някой би трябвало да се погрижи, с цел да могат да остареят в местата, където са живели. Иначе може да се стигне до нова миграционна динамичност - на доста възрастни хора към по-големите обитаеми места, тъй като те не могат да остареят в мястото, където са живели.
Гърция - миграция поради туризма
Въпреки че три гръцки града са в класацията за най-гъсто обитаемоте в Европа, в страната също се следи обезлюдяване на селските региони. Най-сериозен е казусът в Северна Гърция.
Най-голям проблем с обезлюдяването на селата има в Северна Гърция.
" Причината е, че заплащането не е приемливо. Други фактори са компликациите на живота в селата, където липсват инфраструктура, обучение, опазване на здравето и даже места за отдих и просвета ", споделя професорът по икономическа география от Егейския университет Стелиос Гиалис. По думите му даже и Covid рецесията, която сътвори чувството за наклонност към завръщане на село, не е съумяла да спре обезлюдяването на дребните обитаеми места в Гърция.
Единственият район, в който при преброяването през 2021 година се записва растеж на популацията, е Южния Егейски район. Хората, които живеят там са се нараснали с 3%.
Според Стелиос Гиалис главната причина за това е туристическата промишленост.
" Туризмът е обиден в по-малка степен от рецесията спрямо други браншове. Напротив, не престават да се строят хотели ", разяснява Стелиос Гиалис. И добавя, че прирастът в този регион се дължи на вътрешна миграция - гърци, които са се преместили там, с цел да работят в туризма, както и на външна миграция - задгранични сезонни служащи, решили да останат там за непрекъснато.
Според Стелиос Гиалис ограниченията, които държавното управление подхваща против обезлюдяването, са несъответстващи. Те включват стратегии за предприемачество за млади земеделци в селските региони, стратегически вложения, развиването на огромни инфраструктурни планове, с които се основават работни места. Но липсват учебни заведения, лечебни заведения и инфраструктура. А разноските за достъп до квалифицирано лекуване или даже културни събития в огромните градове се оказват прекомерно високи за живеещите в дребните обитаеми места.
" Ако имате деца, тогава нещата са още по-сложни. Това е като магнит с два полюса. Положителният е градът, а селото или дребният град е негативният. Единият притегля хората, а другият ги отблъсква. Въпреки сложните условия в градовете, като да вземем за пример казуса с трафика, замърсяването на околната среда, по-скъпите наеми, в последна сметка позитивните страни като опциите за работа, достъп до обучение, опазване на здравето, просвета надвиват над негативните и работят привличащо ", споделя Стелиос Гиалис.
Тази публикация е основана в границите на план PULSE, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили Afrodite Tziantzi от efsyn.gr (Гърция), Marta Ley от El Confidencial (Испания), Adelina Mărăcine от Hotnews (Румъния) и Зорница Латева от Mediapool (България).
Инфо: mediapool.bg
