АДЪТ на Африка – потопеният в кръв континент
Африка е претърпяла доста брутални режими, характеризиращи се с геноцид, политически репресии, цивилен войни и стопански колапс. Ето някои от най-кървавите режими в историята на Черния континент:
Крал Леополд II (1885–1908, Белгийско Конго)
Той е бил един от най-заможните хора в Европа – и един от най-жестоките. Макар и европейски държател, Леополд II персонално ръководи Конго като своя колония. Загиват към 10 милиона души от рабски труд, всеобщи убийства и заболявания.
Иди Амин (1971–1979, Уганда)
Управлението му е белязано от изтезания, изтезания и етнически прочиствания. Жертвите са сред 300 000 и 500 000 души. Амин прикрива своите каузи и ги облича в патриотични претекстове, подсигурява на своите подръжници, че по този начин Уганда ще се отърси от империалистическото минало и ще продължи напред.
Жан-Бедел Бокаса (1966–1979, Централноафриканска империя)
Самопровъзгласил се за император, прави брутални репресии. Обвиняван даже в канибализъм. Твърди се, че готвачите на Бокаса майсторски приготвяли човешко месо. Предпочитал да яде нежно месо. При неговото ръководство са убити над 100 000 души.
Менгисту Хайле Мариам (1977–1991, Етиопия)
При него става печално известният „ Червен гнет “ – кланета на опозицията. Настъпва всеобщ апетит. Загиват сред 500 000 и 2 милиона души. Твърди се, че е първи измежду едноличните всеобщи убийци в Африка на ХХ век. Осъден е задочно на пожизнен затвор от Федералния висш съд на страната. През декември 2006 година той е приет за отговорен в геноцид против личния му народ.
Робърт Мугабе (1980–2017, Зимбабве)
При неговото съвсем 40-годишно ръководство, страната претърпява безспорен стопански срив. Отговорен е за хиляди политически убийства и репресии. Докато е на власт над 20 000 души са убити. Когато през 2017 година подава оставка, депутатите в залата избухват в плевел екстаз. Хиляди хора честват по улиците на столицата Хараре.
Сиера Леоне (1991–2002, гражданска война)
По време на режима на ФОДР (Фронт за революционно обединение), биват рязани ръце и крайници на цивилни, дръзнали да се опълчат. Загиват над 75 000 души, а милиони са разселени. Специалният съд за Сиера Леоне, именуван още Трибунал за Сиера Леоне, е учреден от държавното управление на Сиера Леоне и Организация на обединените нации за да подведе под правосъдна отговорност „ лицата с най-голяма виновност за тежките нарушавания на интернационалното филантропично право “, осъществени след 30 ноември 1996 година и по време на Гражданската война.
Чарлз Тейлър (1997–2003, Либерия)
Самият Тейлър подкрепя зверствата и в Сиера Леоне. Смята се за лидер на бунтовниците от Обединения революционен фронт. Чарлз Тейлър е първият президент на африканска страна, който е съден за тежки закононарушения съгласно интернационалното законодателство и от интернационален углавен съд.
Омар ал-Башир (1989–2019, Судан)
Отговорен е за геноцида в Дарфур. Башир е упрекнат за спора през 2003 година, който докара до гибелта на 300 000 души. Международен съд го упрекна в закононарушения против човечеството.
Мобуту Сесе Секо (1965–1997, Заир/ДР Конго)
Мобуту Сесе Секо ограбва страната и основава репресивна тирания. При неговото ръководство са стотици хиляди жертви от принуждение и апетит. По време на неговия режим страната изпада в тежка икономическа рецесия. Участва в няколко войни, вследствие на което държавната конструкция е унищожена. Управлението му остава в историята като образец за клептокрация. Въоръжено въстание го отстранява от власт през 1997 година и страната е преименувана назад от Заир на Демократична република Конго.
Автор: SafeNews
Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News