Адвокатите в Пловдив и страната излязоха с обща позиция по

...
Адвокатите в Пловдив и страната излязоха с обща позиция по
Коментари Харесай

Адвокатите в Пловдив и страната с остра позиция за вдигането...

Адвокатите в Пловдив и страната излязоха с обща позиция по повод плануваните в Законопроекта за държавния бюджет повишавания на налога върху дивидента и оптималния застрахователен предел. 

Адвокатските препоръки на Адвокатска гилдия Пловдив, Софийската адвокатска гилдия, АК Перник, АК Ямбол, АК Габрово, АК Стара Загора, АК Хасково, АК Бургас, АК Плевен, АК Шумен, АК Пазарджик, АК Благоевград и ръководителите на АК Силистра, АК Кюстендил и АК Велико Търново показват своето противоречие с плануваните промени в осигурителната и данъчна тежест и техния резултат върху активността на независимата и самостоятелна активност на адвокатурата в страната. Очаква се и други адвокатски колегии в страната да се причислят към декларираната позиция.

По отношение на оптималния застрахователен приход:

В законопроекта е заложено следното нарастване:

Максималният застрахователен приход за всички обезпечени лица се усилва от 1 януари 2026 година на 2 352 евро, за 2027 година на 2 505 евро и за 2028 година на 2 659 евро;
Това се обосновава по следния метод:

Увеличаването на оптималния застрахователен приход е обвързвано с спомагателни разноски за осигуровки в размер на 31,9 млн. евро през 2026 година и общо 70,4 млн. евро за тригодишния планиран интервал. 
Адвокатските препоръки в страната намират покачването на оптималния застрахователен приход за несъразмерно и извънредно затрудняващо активността на свободните специалности. Преди всичко, в претекстовете на законопроекта не се разяснява за какво се постановат спомагателните разноски за осигуровки, къде е коренът на казуса и надлежно къде следва да се търси решението. Във философията на плана за държавен бюджет посредством недодялан фискализъм се търси оптимално бързо попълване на празнотата в бюджета за сметка на тези самоосигуряващи се лица, които работят честно и заявяват своите приходи, надлежно е най-лесно да бъдат натоварени в допълнение. Всичко това замества задължението на страната да води битка със „ сивия бранш “ в стопанската система и да търси осветляване на приходите там, надлежно повишение на събираните осигурителни вноски. Избрано е най-простото и елементарно за изпълнителната власт решение, без да се държи сметка за резултата върху свободните специалности, в частност върху активността на адвокатурата. Дълг на адвокатурата, която наброява близо 14000 души, според член 134, алинея 1 от Конституцията е да „ подкрепя жителите и юридическите лица при отбраната на техните права и законни ползи “, а този й дълг ще бъде подложен под огромен риск, доколкото финансовото и материалното обезпечаване на активността й ще бъде извънредно затруднено.

Същевременно за поредна година не се трансформира размерът на насрещното заплащане при настъпване на обезпечения риск – размерът на оптималната пенсия остава неизменен. Това освен ощетява хората, които имат максимален принос в пенсионната система, само че и жестоко нарушава философията на осигурителния модел, трансформирайки го в прикрито данъчно облагане.

Още повече, че нуждата от спомагателни разноски за осигуровки в бюджета би могла да се покрие с осигурителни заплащания от чиновниците в администрацията. Няма рационално съображение чиновниците на администрацията да не заплащат осигуровки въобще, до момента в който работещите в частния бранш се натоварват от ден на ден с тежестта да покриват потребностите на осигурителната система за цялата страна. Същевременно чиновниците в администрацията съставляват към този момент почти 25% от всички наети лица – през 2024г. от общо 2 582 700 наети лица, тези които са ангажирани в публични предприятия възлизат на 632 100 (24,47%). За съпоставяне независимо заетите лица са единствено 197 200. Предвид високия размер на междинното заплащане на заетите в обществената сфера и невнасянето на осигуровки, страната изкуствено слага частния бранш в доста по-неравностойно състояние и в неспособност да предлага атрактивно заплащане в конкуренция с административните заплати. Конкретно във връзка с юристите и адвокатските сдружения това води до неспособност да се предлага възнаграждение на административен личен състав конкурентно на това за сходни длъжности в правосъдната система. 

2. Относно налога върху дивидента:

В Част III от законопроекта „ Приоритети на политиките и съществени допускания за интервала 2026-2028 година “ се отбелязва:

Предложено е нарастване на данъчната ставка на налога при източника, удържан при приходите от дивиденти и ликвидационни дялове на юридическите и физическите лица от 5 на 100 на 10 на 100. Мярката има за цел опазване на макроикономическата и фискална непоклатимост на страната и директно нарастване на постъпленията в бюджета. С увеличението на дивидента ще се реализира по-справедливо систематизиране на данъчната тежест, тъй че приходите от труд и от капитал да бъдат облагани по-балансирано;
Също по този начин, в Част VIII „ Мотиви към предложенията за смяна на други закони в плана на ЗДБРБ за 2026 година “, се акцентира:

Предлага се и нарастване на данъчната ставка на налога при източника, удържан при приходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на 100 на 10 на 100. Мярката е направена за опазване на макроикономическата и фискална непоклатимост на страната. Повишаването на ставката ще докара до директно нарастване на постъпленията в бюджета, както и до повишение на данъчната правдивост, защото дивидентите са приход от капитал, всекидневно съсредоточен в по-високите доходни групи. Предвид това ще се реализира по-справедливо систематизиране на данъчната тежест, тъй че приходите от труд и от капитал да бъдат облагани по-балансирано. В среда с растящи обществени и стопански провокации, нарастването на налога върху дивидента ще се употребява като инструмент за финансиране на предпочитаните държавни политики.
Според Приложение № 2 „ Основни допускания по обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2026-2028 година “ е планувано увеличение на  данъка, удържан при приходи от дивидентите и ликвидационните дялове от сегашните 5% на 10% за освен за 2026 година, само че също по този начин за бюджетните 2027 година и 2028 г. 

Позицията на адвокатските препоръки в страната е, че върху главната част от юристите в Република България, които са проведени в адвокатски сдружения, това ще разпореди непомерна тежест. Държавата планува в Закона за адвокатурата като форма на сдружаване на юристите адвокатското сдружение и едноличното адвокатско сдружение, само че внезапното увеличение на налога върху дивидента ще затрудни извънредно и на процедура ще обезсмисли тази форма на адвокатско сдружаване, което ще засегне тежко държавно контролираната специалност на юриста. 

Не намираме, че голямата маса от юристи в Република България са в „ по-висока доходна група “, както се показва законопроектът. По никакъв метод не виждаме по какъв начин това ще докара до „ по-балансирано облагане на труда и капитала “, защото юристът прави активност самичък, със своя труд и познания, и не може да бъде присъединен към „ капитала “. Не считаме, че е възможно фискални проблеми да се вземат решение посредством внезапен повторен скок на налог, и то очакван в тригодишен интервал. Това не подхожда нито на формалния инфлационен показател, нито на други справедливи индикатори. Смятаме, че такова решение е нарушение правилото на правовата страна и правилото за пропорционалност, прогласен в правото на Европейския съюз, и приет от Конституционния съд на Република България като демонстрация на правилото на правовата страна.

Доколкото налог дял се начислява откакто към този момент е начислен налог облага, увеличението на ставката значи, че плащащите и в този момент най-голям ефикасен % данъчно облагане (14,5%) сътрудници в такива сдружения, към този момент ще бъдат дейно облагани с 19% налог, което е невиждана за актуалната ни данъчна система ставка за подоходен налог.

В умозаключение, адвокатските препоръки в страната приканват към преосмисляне на препоръчаните решения по отношение на налога върху дивидента и оптималния застрахователен приход, тъй като в оферти си тип те нанасят тежка щета на активността на адвокатурата и заплашват икономическата база на нейното битие, а посредством това – съответната отбрана на правата и ползите на всички лица в Република България и техния достъп до правораздаване.
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР