Адв. Величков пред Фрог: Две жени се оказаха най-големите престъпници в държава с изчезнали над 20 милиарда
Адвокат Величков, тази заран, без да знаем, че Върховен касационен съд е осъдил Десислава Иванчева и Биляна Петрова, те бяха изведени изненадващо от домовете им и закарани в пандиза в Сливен. Има ли процедура, по която това би трябвало да се случи?
Има, несъмнено. Прокуратурата би трябвало да уведоми съда, че ще разгласява присъдата с претекстовете. Защото има едно изменение в закона, според което до фактическото задържане на наказаните лица правосъдният акт не се разгласява за те да не се укрият. Това става след многото случаи, при които скандално известни лица, наказани на последна инстанция и които прокуратурата не бързаше да задържа, избягаха зад граница.
Така стана с Братя Галеви.
Сега виждаме най-експресното задържане след дефинитивна присъда в историята на българското правосъдие. Сутринта в 7 часа никой не знае, даже по новините не е излязло, че има дефинитивна присъда, разсънват хората и ги извеждат от домовете им като най-опасните нарушители. Като някакви наркобосове от Латинска Америка. Просто не мога да схвана по какъв начин по този начин преди се допускаше да избягат скандално известни лица, убивали и пребивали хора, грабили с милиони? Присъдите им не бяха привеждани в осъществяване с дни, даже и със седмици. А в този момент като при изключително състояние се привежда в осъществяване присъда на две дами, без на тях изобщо да им е известно, че тази присъда съществува. И макар, че те към този момент са арестувани, присъдата не е оповестена.
Чудя се каква е тази апокрифност, съчетана с изключителни дейности, които явно са под контрола на прокуратурата?!
В обществото върви спор за това, че на първа инстанция профилирания углавен съд даде на Десислава Иванчева 20 години затвор, а в този момент Върховен касационен съд й присъжда 7. Аналогично е обстановката и при Биляна Петрова. Тази огромна разлика буди съмнение, не мислите ли?
Не мога да разясня правосъден акт на Върховен касационен съд. Но ми направи усещане, че първо апелативният профилиран съд намали присъдите на двете дами. Да напомним - първа инстанция - профилиран углавен съд, макар, че призна виновност за желан рушвет, само че не и за получен, даде доста тежки присъди - надлежно 20,15 и 12 години на тримата подсъдими. А втора инстанция, макар че анулира оправдателната присъда, т. е призна ги за отговорни и за приемане на рушвет, понижи присъдите им от 20 надлежно на 8 и на 6 години за Иванчева и Петрова. Сега трета инстанция прави ново понижаване на присъдата. Тогава едно от тези решения е неуместно и скандално. Как по този начин с две-трети се понижава действително наказването?! Това е необичайно, само че не съм чел какво е приел Върховен касационен съд.
Най-нормално е хората да си мислят при тази разлика в присъдите, че в действителност е добре, че се закри профилираното правораздаване.
Начинът по който потегли този случай от самото задържане, когато началник на профилираната прокуратурата бе актуалният основен прокурор, дружно с актуалният началник на КПКОНПИ Антон Славчев - бяха жестоко нарушени човешките права. Действията по задържане и оповестяване преди да има формирано досъдебно произвеждане и метода по който протече делото на първите две инстанции - това дело е знак на профилираното правораздаване. То потегли поръчково и се разви поръчково. Говоря за първите две правосъдни инстанции. Има странна диспропорционалност на актовете сред първа и втора инстанция. Не мога да разясня Върховен касационен съд никога, пък и не би трябвало. Ще чакаме да забележим претекстовете. Впечатление направи, че близо 8 месеца минаха от откритото правосъдно съвещание, до момента в който Върховен касационен съд се произнесе по един сякаш толкоз обществено прочут и явен случай. И сега на произнасянето на паметната дата 10 ноември, в 7 часа сутринта две дами са изведени от къщи, едната с малко детенце, без изобщо да знаят, че съществува този правосъден акт. И ние към момента не сме наясно какво написа с него, макар, че хората са с белезници и въобще не знаем къде се намират.
Какъв усет остава у вас това дело, което се разви през очите на целия народ?
Оставя ми усета на огромното отчаяние от изборното правораздаване в България. Най-опасните нарушители се оказаха две дами - кмет и зам.-кмет на столичен регион в обвиняване за крупната сума от 50 000 евро. В тази страна, в която изчезват по 10 милиарда, в която се срутват банки с по 4-5 милиарда, в която се разнасят чували с пари за осъществяване на публични поръчки по автомагистралите, се случва ето това. Да не изтъквам емблематични случаи за диалози на някогашни следователи с сегашни прокурори с обществено известни фигури от подземния свят в столични заведения. Те не дадоха мотив на прокуратурата да образува досъдебни производства. За неналичието на присъди против висши политици и магистрати изобщо няма смисъл да разясня. Всички те бяха оправдателни. Ето - имаме и една неоправдателна. Едни 50 000 евро се оказаха най-голямото осъдено закононарушение в страна, в която са изчезнали най-малко 20 милиарда за тези 30 години. И никой не понесе отговорност.
Интервю на Катя Илиева
Има, несъмнено. Прокуратурата би трябвало да уведоми съда, че ще разгласява присъдата с претекстовете. Защото има едно изменение в закона, според което до фактическото задържане на наказаните лица правосъдният акт не се разгласява за те да не се укрият. Това става след многото случаи, при които скандално известни лица, наказани на последна инстанция и които прокуратурата не бързаше да задържа, избягаха зад граница.
Така стана с Братя Галеви.
Сега виждаме най-експресното задържане след дефинитивна присъда в историята на българското правосъдие. Сутринта в 7 часа никой не знае, даже по новините не е излязло, че има дефинитивна присъда, разсънват хората и ги извеждат от домовете им като най-опасните нарушители. Като някакви наркобосове от Латинска Америка. Просто не мога да схвана по какъв начин по този начин преди се допускаше да избягат скандално известни лица, убивали и пребивали хора, грабили с милиони? Присъдите им не бяха привеждани в осъществяване с дни, даже и със седмици. А в този момент като при изключително състояние се привежда в осъществяване присъда на две дами, без на тях изобщо да им е известно, че тази присъда съществува. И макар, че те към този момент са арестувани, присъдата не е оповестена.
Чудя се каква е тази апокрифност, съчетана с изключителни дейности, които явно са под контрола на прокуратурата?!
В обществото върви спор за това, че на първа инстанция профилирания углавен съд даде на Десислава Иванчева 20 години затвор, а в този момент Върховен касационен съд й присъжда 7. Аналогично е обстановката и при Биляна Петрова. Тази огромна разлика буди съмнение, не мислите ли?
Не мога да разясня правосъден акт на Върховен касационен съд. Но ми направи усещане, че първо апелативният профилиран съд намали присъдите на двете дами. Да напомним - първа инстанция - профилиран углавен съд, макар, че призна виновност за желан рушвет, само че не и за получен, даде доста тежки присъди - надлежно 20,15 и 12 години на тримата подсъдими. А втора инстанция, макар че анулира оправдателната присъда, т. е призна ги за отговорни и за приемане на рушвет, понижи присъдите им от 20 надлежно на 8 и на 6 години за Иванчева и Петрова. Сега трета инстанция прави ново понижаване на присъдата. Тогава едно от тези решения е неуместно и скандално. Как по този начин с две-трети се понижава действително наказването?! Това е необичайно, само че не съм чел какво е приел Върховен касационен съд.
Най-нормално е хората да си мислят при тази разлика в присъдите, че в действителност е добре, че се закри профилираното правораздаване.
Начинът по който потегли този случай от самото задържане, когато началник на профилираната прокуратурата бе актуалният основен прокурор, дружно с актуалният началник на КПКОНПИ Антон Славчев - бяха жестоко нарушени човешките права. Действията по задържане и оповестяване преди да има формирано досъдебно произвеждане и метода по който протече делото на първите две инстанции - това дело е знак на профилираното правораздаване. То потегли поръчково и се разви поръчково. Говоря за първите две правосъдни инстанции. Има странна диспропорционалност на актовете сред първа и втора инстанция. Не мога да разясня Върховен касационен съд никога, пък и не би трябвало. Ще чакаме да забележим претекстовете. Впечатление направи, че близо 8 месеца минаха от откритото правосъдно съвещание, до момента в който Върховен касационен съд се произнесе по един сякаш толкоз обществено прочут и явен случай. И сега на произнасянето на паметната дата 10 ноември, в 7 часа сутринта две дами са изведени от къщи, едната с малко детенце, без изобщо да знаят, че съществува този правосъден акт. И ние към момента не сме наясно какво написа с него, макар, че хората са с белезници и въобще не знаем къде се намират.
Какъв усет остава у вас това дело, което се разви през очите на целия народ?
Оставя ми усета на огромното отчаяние от изборното правораздаване в България. Най-опасните нарушители се оказаха две дами - кмет и зам.-кмет на столичен регион в обвиняване за крупната сума от 50 000 евро. В тази страна, в която изчезват по 10 милиарда, в която се срутват банки с по 4-5 милиарда, в която се разнасят чували с пари за осъществяване на публични поръчки по автомагистралите, се случва ето това. Да не изтъквам емблематични случаи за диалози на някогашни следователи с сегашни прокурори с обществено известни фигури от подземния свят в столични заведения. Те не дадоха мотив на прокуратурата да образува досъдебни производства. За неналичието на присъди против висши политици и магистрати изобщо няма смисъл да разясня. Всички те бяха оправдателни. Ето - имаме и една неоправдателна. Едни 50 000 евро се оказаха най-голямото осъдено закононарушение в страна, в която са изчезнали най-малко 20 милиарда за тези 30 години. И никой не понесе отговорност.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ