Адв. Спасов разкрива пред Фрог ”уловките” в новото ГПК
Адвокат Светослав Спасов разяснява пред Фрог кои промени в Граждански процесуален кодекс пораждат въпроси. „ За производството по член 418 от Граждански процесуален кодекс, не е признато изменение, което да подсигурява на длъжника в това заповедно произвеждане опция да заплати на заявителя суми в периода за своето несъгласие ”, показва един от пропуските адв. Спасов.
А.
С параграф 1 от ЗИД на Граждански процесуален кодекс се правят промени в призовавания и уведомления по каузи.
Не е признато изменение в текстовете на разисквания член 47 и на необсъждания член 42 от Граждански процесуален кодекс, които дават изключителни пълномощия на частните правосъдни изпълнителни по връчване на правосъдни бумаги и лишават държавните правосъдни реализатори от такива пълномощия.
Необходимо е да се разиска, дали в новата си редакция Гражданско – процесуален кодекс е съгласуван с условия за даване на държавна помощ, според новоприетия Закон за държавните помощи/ обнародван Дъждовни води бр 85 от 2017г./
Б
С параграфи 5 и 6 от ЗИД на Граждански процесуален кодекс се вкарва изменение в разпоредбите за размера на държавните такси, събирани единствено в изпълнителните производства по кодекса. Интересно е, че методът при тяхното установяване е друг.
В параграф 5 е признато, че таксите за всички производства без изпълнителните, ще се дефинират от Министерски съвет единствено при две ограничавания в определянето им
- таксите да бъдат два типа „ прости” и „ пропорционални”
- оптимален размер на сбора от всички такси по всяко изпълнително дело.
Относно установяване на оптималния размер на този общ брой са признати два метода:
При по- огромни размер на отговорностите - оптималният размер от сбора на таксите по изпълнителното дело да е не по-голям от избран % от самото обвързване
При по - дребен размер на отговорностите - оптималния размер от сбора на таксите по изпълнителното дело да е не по-голям от избран % от минимална работна заплата.
С тези текстове, съобразявайки неналичието на преходна наредба в ЗИД на Граждански процесуален кодекс, отлагаща влизането им в действие значи, че разпоредбите от параграфи 5 и 6 от ЗИД на Граждански процесуален кодекс се ползват и по висящите изпълнителни производства.
В случай, че по тези производства сбора на таксите е достигнал в този момент избрания най-много, всяка последваща такса по изпълнителните каузи би трябвало да бъде за сметка на взискателя и да не бъде заплащана от длъжника по осъществяване.
В.
С параграфи 10 и 21 би трябвало да се ползва от бъдещите ищци и заявители в правосъдните производства след обсъждане, дали да посочат своя персонална банкова сметка или да посочат различен метод за приемане на суми по делата.
Г.
Интересен е методът в ЗИД на Граждански процесуален кодекс към двете заповедни производства, обективиран в текстовете на параграфи 21, 27 и 29.
За производството по член 410, са признати промени, едното от които е обвързване на заявителя да уточни своя банкова сметка или различен метод за непринудено заплащане. Неизпълнението на това обвързване е скрепено с преустановяване на производството.
За производството по член 418 от Граждански процесуален кодекс, не е признато изменение, което да подсигурява на длъжника в това заповедно произвеждане опция да заплати на заявителя суми в периода за своето несъгласие.
Съобразявайки обвързаността на производството с текстовете на член 417 от Граждански процесуален кодекс се открива, че тази опция е отнета на лицата, против които са предявени заявки от държавните институции, общините и банките.
Текстът на параграф 29, точка 2 поражда два съществени въпроса:
КАКЪВ е смисълът и обсега на новата алинея 4 към член 422 от Граждански процесуален кодекс?
Ако по неизискуемо взимане е претендиранно издаване на заповед за неотложно осъществяване и след това за това взимане заявителя, в качеството си на просител, е водил исково произвеждане, което е изгубил, за какво длъжника в заповедното произвеждане, станал НЕ по своя воля дебитор в изпълнително произвеждане, да не може да се достави с противоположен изпълнителен лист?
КОЙ е главният заявител в заповедни производства по вземания, декларирани за изискуеми, за който правосъдната процедура одобри, че с цел да е изискуемо вземането му, би трябвало да го е оповестил за такова и обявлението за това да е достигнало до лицето – дебитор в заповедно и в изпълнително произвеждане?
А.
С параграф 1 от ЗИД на Граждански процесуален кодекс се правят промени в призовавания и уведомления по каузи.
Не е признато изменение в текстовете на разисквания член 47 и на необсъждания член 42 от Граждански процесуален кодекс, които дават изключителни пълномощия на частните правосъдни изпълнителни по връчване на правосъдни бумаги и лишават държавните правосъдни реализатори от такива пълномощия.
Необходимо е да се разиска, дали в новата си редакция Гражданско – процесуален кодекс е съгласуван с условия за даване на държавна помощ, според новоприетия Закон за държавните помощи/ обнародван Дъждовни води бр 85 от 2017г./
Б
С параграфи 5 и 6 от ЗИД на Граждански процесуален кодекс се вкарва изменение в разпоредбите за размера на държавните такси, събирани единствено в изпълнителните производства по кодекса. Интересно е, че методът при тяхното установяване е друг.
В параграф 5 е признато, че таксите за всички производства без изпълнителните, ще се дефинират от Министерски съвет единствено при две ограничавания в определянето им
- таксите да бъдат два типа „ прости” и „ пропорционални”
- оптимален размер на сбора от всички такси по всяко изпълнително дело.
Относно установяване на оптималния размер на този общ брой са признати два метода:
При по- огромни размер на отговорностите - оптималният размер от сбора на таксите по изпълнителното дело да е не по-голям от избран % от самото обвързване
При по - дребен размер на отговорностите - оптималния размер от сбора на таксите по изпълнителното дело да е не по-голям от избран % от минимална работна заплата.
С тези текстове, съобразявайки неналичието на преходна наредба в ЗИД на Граждански процесуален кодекс, отлагаща влизането им в действие значи, че разпоредбите от параграфи 5 и 6 от ЗИД на Граждански процесуален кодекс се ползват и по висящите изпълнителни производства.
В случай, че по тези производства сбора на таксите е достигнал в този момент избрания най-много, всяка последваща такса по изпълнителните каузи би трябвало да бъде за сметка на взискателя и да не бъде заплащана от длъжника по осъществяване.
В.
С параграфи 10 и 21 би трябвало да се ползва от бъдещите ищци и заявители в правосъдните производства след обсъждане, дали да посочат своя персонална банкова сметка или да посочат различен метод за приемане на суми по делата.
Г.
Интересен е методът в ЗИД на Граждански процесуален кодекс към двете заповедни производства, обективиран в текстовете на параграфи 21, 27 и 29.
За производството по член 410, са признати промени, едното от които е обвързване на заявителя да уточни своя банкова сметка или различен метод за непринудено заплащане. Неизпълнението на това обвързване е скрепено с преустановяване на производството.
За производството по член 418 от Граждански процесуален кодекс, не е признато изменение, което да подсигурява на длъжника в това заповедно произвеждане опция да заплати на заявителя суми в периода за своето несъгласие.
Съобразявайки обвързаността на производството с текстовете на член 417 от Граждански процесуален кодекс се открива, че тази опция е отнета на лицата, против които са предявени заявки от държавните институции, общините и банките.
Текстът на параграф 29, точка 2 поражда два съществени въпроса:
КАКЪВ е смисълът и обсега на новата алинея 4 към член 422 от Граждански процесуален кодекс?
Ако по неизискуемо взимане е претендиранно издаване на заповед за неотложно осъществяване и след това за това взимане заявителя, в качеството си на просител, е водил исково произвеждане, което е изгубил, за какво длъжника в заповедното произвеждане, станал НЕ по своя воля дебитор в изпълнително произвеждане, да не може да се достави с противоположен изпълнителен лист?
КОЙ е главният заявител в заповедни производства по вземания, декларирани за изискуеми, за който правосъдната процедура одобри, че с цел да е изискуемо вземането му, би трябвало да го е оповестил за такова и обявлението за това да е достигнало до лицето – дебитор в заповедно и в изпълнително произвеждане?
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ