Адвокат Красимир Елдъров: Промените в закона за...
Адвокат Красимир Елдъров е един от най-известните бранители в Пловдив. Работи по знакови наказателни каузи, а наличието му в правосъдната зала постоянно респектира. Прокурор е от 1980 до края на 1992 година, след това става юрист. Бил е хоноруван помощник по наказателно право в ПУ „ Паисий Хилендарски ”. Носител на Почетния знак на пловдивската Адвокатска гилдия за почтена адвокатска кариера, висок професионализъм, колегиалност и етичност. За това за какво цени тази премия, какво мисли за законотворческата обстановка и има вяра ли в правораздаването, с него беседва
Ангелина Димитрова
- Адвокат Елдъров, пловдивските юристи показаха уважението си към Вашия професионализъм с Почетната премия. Как се чувствате като лауреат на наградата?
-Удовлетворен съм. Аз съм бил член на Адвокатския съвет при пловдивската Адвокатска гилдия - резултат от директния избор на сътрудниците, което за мен е доста огромно самопризнание и още по-голямо доверие.
- Как се става добър правист?
-Прокурорската и адвокатската процедура са решаващи за построяването на положителния правист. Може да си отличен теоретик, само че би трябвало да умееш и да общуваш с клиента - а при наказателните каузи има жертви на закононарушение, за които се поставя по-специална грижа. Кой юридически факултет си приключил, не е от толкоз огромно значение. Знанията се наваксват, практикуващият правист непрекъснато се усъвършенства, а юристите се учим от делата си. Има сътрудници с богата теоретична подготовка, висока обща просвета, самообладание, само че нямат терен за адвокатска изява, няма къде да водят борба. Как да се научат?
- Какво е решението?
-Да вземат участие в служебната отбрана. Тя е единственият метод да встъпят в практиката и да бъдат независими.
- Какво мислите за желаната смяна в закона, съгласно която околните и юристите на арестувани лица няма да бъдат осведомени през първите 48 часа от ареста?
-За страдание постоянно законите се трансформират поради целенасоченост, а не поради правомерност. Вносителите на законопроекта се оправдават, че е условие на Европа и е обвързван с терористичното направление. Според Конституцията ни обаче всеки има право на отбрана от момента на задържането. Сега на задържаните се раздават бланки, в които показват желаят ли юрист по собствен избор, имат ли потребност от здравно лице, желаят ли да се обадят на някого -какво ще стане с тези права? Това, което знаем към този момент, звучи плашещо, тъй като съм сигурен, че доста елементарно може да се изкривят обстоятелствата. Например у някого е открита кутия с ловджийски барут, негов комшия споделя, че комшията го е заплашил да го взриви - ето ти готово обвиняване за тероризъм!
И в случай че бранителят не може да бъде известен, считам, че арестуваният предумишлено се слага във вакуум, с цел да не може да си избере юрист. Идеята на тази законова позиция е враговете или съучастниците на терориста да не престават активността си и като не знаят за ареста му, да не бъдат предизвестени, а да останат сюрпризирани. Но в сегашния подтекст идните промени припомнят на игри от старите книги за разузнавачите. Може би се мисли, че когато изчезне един от така наречен терористи, другите толкоз доста ще се объркат, че ще се издадат сами. Трудно може да разберем смисъла, тъй като такива значими закони не се подлагат на публично разискване и ние, юристите, както и другите практикуващи адвокати сме държани в осведомителна мъгла. Всичко се завоалира с обяснението, че по този начин желае Европа. Ако подобен закон има за терористите при специфични интервенции в Сирия, това е нещо друго -законодателство на бойното поле, дейности на службите по време на рискови събития, висши форми на на практика шпионаж, където би трябвало да се запушват пробойни в сигурността. Но тук, в демократична страна?! Налагането на несъгласие от президента ясно потвърждава, че казусът е действителен.
- Как ще коментирате признатите промени в закона за конфискация на нелегално добитото имущество, който не пази оповестените от съда за невиновни от лишаване на парцелите и парите им?
- За мен, и за доста други хора, това е кавга с политически съперник - в тази ситуация с оправдания някогашен зам.-председател на Народното събрание Христо Бисеров. След като Върховният касационен съд (ВКС) се е произнесъл по едно дело с дефинитивно оправдателна присъда, Комисията приключва следствието си за нелегално добито имущество и всичко завършва. Оказва се обаче, че със законна процедура Народното събрание гласоподава два текста, които трансформират същността на към този момент одобрената процедура по делата с решение на Върховния съд. И тъй като Върховен касационен съд не е какъв да е орган, вземат решение да трансформират закона - назовавам това флангова офанзива откъм гърба. В Съединени американски щати и в други страни Върховният съд е непреклонен.
У нас постоянно се намира някой талант да трансформира неговата процедура - на това му споделят врътка. Толкова доста врътки имаше в досегашното ни развиване, че не остана непокътнат закон. И нито една активност, която да е неотклонно замислена, да бъде плодородна, не е останала до дъно такава. Все се намира някой да промени нещо. Вижте последните кавги - една добре замислена концепция внезапно се оказва, че е породила корупция, като да вземем за пример паспортите за българите в чужбина. Няма нещо свято, което да е останало неомаскарено. Заобикалянето на закона е нещо нелегално. А в тази ситуация имаме заобикаляне на по-слабия закон с по-силния. Съдебната власт сякаш е самостоятелна, само че...
- Как живее българинът в тази неустановеност?
- Българинът е извънредно мнителен и аз го виждам в моята работа. Клиентът вижда големите ми старания, застава до мен в съда и ми споделя, че не има вяра съдът да реши заслужено. Отива на правосъдие и не има вяра на дадената опция.
- А Вие вярвате ли?
- Аз толкоз години все не преставам да имам вяра, имам вяра. Иначе не бих си разрешил да не преставам да работя. Трябва да знаем, че сме потребни. Имам религия, случва се от време на време и да получим правдивост. Има случаи, когато на първа инстанция получим оправдателна присъда, а на втора се прави всичко допустимо тя да падне. Налага се леко, само че въпреки всичко наказване. Клиентът обаче е отпаднал, благополучен, че всичко е свършило, и не желае повече да се бори. Всичко стопира дотук. Много рядко клиентите ми стигат до третата инстанция, тъй като просто нямат религия. Така че обезверяването е цялостно.
- Защо?
- Защото тук се правораздава по ползи. Не желая да съм неприятен оракул, само че в случай че законът за конфискуването на собствеността бъде прибавен в бъдеще против тези, които го прокарват в този момент, той още веднъж ще бъде изменен и върнат в предходното състояние. И по този начин ще се въртят нещата до безспир. Затова няма непоклатимост.
- Какво е решението?
-Решението е да не се търсят местни, моментни или лични ползи, а всичко да бъде, както сме го учили - да има господство на закона, което значи непоклатимост. Не може да има висш закон, чийто статус непрекъснато се трансформира. Няма ли я тази непоклатимост, а тя много време липсва, ние като общество от ден на ден ще стигаме до случаи на неуместно безсрамие - като да вземем за пример казусът с прегазения служител на реда в София през декември. Полицаят въплъщава закона и ти дава знак да спреш? А ти какво правиш - минаваш през него! Като започнеш да нарушаваш ежедневните правила, се стига до това цялостно безвластие.
- Има ли човешки капацитет за смяна?
- Електронният метод за пазаруване на винетките в огромна степен може да покаже това, тъй като влизаме в областта на виртуалната задълженост. Ако имаш съвест, няма да се възползваш от обстоятелството, че нямаш нищо на стъклото и да минеш сред капките. В началото на използването на винетките имаше и каузи за обири посредством изрязването им дружно с парче от предното автомобилно стъкло, с цел да може по-късно, на мира, да бъдат отлепени и наново залепени. Сегашната неразбория с началото на електронните винетки е тест, с който може да проверим дали сме на равнище, дали страната може да има доверие в нас, а и ние - доверие в нея. Не е належащо някой да поставя документ пред жителя, че е кадърен да съблюдава публичния ред и успокоение, че съблюдава закона. И без тези клейма би трябвало да живеем почтено - не вреди другиму, отдавай всекиму своето, живей почтено, каквито са разпоредбите на римското право.
Ангелина Димитрова
- Адвокат Елдъров, пловдивските юристи показаха уважението си към Вашия професионализъм с Почетната премия. Как се чувствате като лауреат на наградата?
-Удовлетворен съм. Аз съм бил член на Адвокатския съвет при пловдивската Адвокатска гилдия - резултат от директния избор на сътрудниците, което за мен е доста огромно самопризнание и още по-голямо доверие.
- Как се става добър правист?
-Прокурорската и адвокатската процедура са решаващи за построяването на положителния правист. Може да си отличен теоретик, само че би трябвало да умееш и да общуваш с клиента - а при наказателните каузи има жертви на закононарушение, за които се поставя по-специална грижа. Кой юридически факултет си приключил, не е от толкоз огромно значение. Знанията се наваксват, практикуващият правист непрекъснато се усъвършенства, а юристите се учим от делата си. Има сътрудници с богата теоретична подготовка, висока обща просвета, самообладание, само че нямат терен за адвокатска изява, няма къде да водят борба. Как да се научат?
- Какво е решението?
-Да вземат участие в служебната отбрана. Тя е единственият метод да встъпят в практиката и да бъдат независими.
- Какво мислите за желаната смяна в закона, съгласно която околните и юристите на арестувани лица няма да бъдат осведомени през първите 48 часа от ареста?
-За страдание постоянно законите се трансформират поради целенасоченост, а не поради правомерност. Вносителите на законопроекта се оправдават, че е условие на Европа и е обвързван с терористичното направление. Според Конституцията ни обаче всеки има право на отбрана от момента на задържането. Сега на задържаните се раздават бланки, в които показват желаят ли юрист по собствен избор, имат ли потребност от здравно лице, желаят ли да се обадят на някого -какво ще стане с тези права? Това, което знаем към този момент, звучи плашещо, тъй като съм сигурен, че доста елементарно може да се изкривят обстоятелствата. Например у някого е открита кутия с ловджийски барут, негов комшия споделя, че комшията го е заплашил да го взриви - ето ти готово обвиняване за тероризъм!
И в случай че бранителят не може да бъде известен, считам, че арестуваният предумишлено се слага във вакуум, с цел да не може да си избере юрист. Идеята на тази законова позиция е враговете или съучастниците на терориста да не престават активността си и като не знаят за ареста му, да не бъдат предизвестени, а да останат сюрпризирани. Но в сегашния подтекст идните промени припомнят на игри от старите книги за разузнавачите. Може би се мисли, че когато изчезне един от така наречен терористи, другите толкоз доста ще се объркат, че ще се издадат сами. Трудно може да разберем смисъла, тъй като такива значими закони не се подлагат на публично разискване и ние, юристите, както и другите практикуващи адвокати сме държани в осведомителна мъгла. Всичко се завоалира с обяснението, че по този начин желае Европа. Ако подобен закон има за терористите при специфични интервенции в Сирия, това е нещо друго -законодателство на бойното поле, дейности на службите по време на рискови събития, висши форми на на практика шпионаж, където би трябвало да се запушват пробойни в сигурността. Но тук, в демократична страна?! Налагането на несъгласие от президента ясно потвърждава, че казусът е действителен.
- Как ще коментирате признатите промени в закона за конфискация на нелегално добитото имущество, който не пази оповестените от съда за невиновни от лишаване на парцелите и парите им?
- За мен, и за доста други хора, това е кавга с политически съперник - в тази ситуация с оправдания някогашен зам.-председател на Народното събрание Христо Бисеров. След като Върховният касационен съд (ВКС) се е произнесъл по едно дело с дефинитивно оправдателна присъда, Комисията приключва следствието си за нелегално добито имущество и всичко завършва. Оказва се обаче, че със законна процедура Народното събрание гласоподава два текста, които трансформират същността на към този момент одобрената процедура по делата с решение на Върховния съд. И тъй като Върховен касационен съд не е какъв да е орган, вземат решение да трансформират закона - назовавам това флангова офанзива откъм гърба. В Съединени американски щати и в други страни Върховният съд е непреклонен.
У нас постоянно се намира някой талант да трансформира неговата процедура - на това му споделят врътка. Толкова доста врътки имаше в досегашното ни развиване, че не остана непокътнат закон. И нито една активност, която да е неотклонно замислена, да бъде плодородна, не е останала до дъно такава. Все се намира някой да промени нещо. Вижте последните кавги - една добре замислена концепция внезапно се оказва, че е породила корупция, като да вземем за пример паспортите за българите в чужбина. Няма нещо свято, което да е останало неомаскарено. Заобикалянето на закона е нещо нелегално. А в тази ситуация имаме заобикаляне на по-слабия закон с по-силния. Съдебната власт сякаш е самостоятелна, само че...
- Как живее българинът в тази неустановеност?
- Българинът е извънредно мнителен и аз го виждам в моята работа. Клиентът вижда големите ми старания, застава до мен в съда и ми споделя, че не има вяра съдът да реши заслужено. Отива на правосъдие и не има вяра на дадената опция.
- А Вие вярвате ли?
- Аз толкоз години все не преставам да имам вяра, имам вяра. Иначе не бих си разрешил да не преставам да работя. Трябва да знаем, че сме потребни. Имам религия, случва се от време на време и да получим правдивост. Има случаи, когато на първа инстанция получим оправдателна присъда, а на втора се прави всичко допустимо тя да падне. Налага се леко, само че въпреки всичко наказване. Клиентът обаче е отпаднал, благополучен, че всичко е свършило, и не желае повече да се бори. Всичко стопира дотук. Много рядко клиентите ми стигат до третата инстанция, тъй като просто нямат религия. Така че обезверяването е цялостно.
- Защо?
- Защото тук се правораздава по ползи. Не желая да съм неприятен оракул, само че в случай че законът за конфискуването на собствеността бъде прибавен в бъдеще против тези, които го прокарват в този момент, той още веднъж ще бъде изменен и върнат в предходното състояние. И по този начин ще се въртят нещата до безспир. Затова няма непоклатимост.
- Какво е решението?
-Решението е да не се търсят местни, моментни или лични ползи, а всичко да бъде, както сме го учили - да има господство на закона, което значи непоклатимост. Не може да има висш закон, чийто статус непрекъснато се трансформира. Няма ли я тази непоклатимост, а тя много време липсва, ние като общество от ден на ден ще стигаме до случаи на неуместно безсрамие - като да вземем за пример казусът с прегазения служител на реда в София през декември. Полицаят въплъщава закона и ти дава знак да спреш? А ти какво правиш - минаваш през него! Като започнеш да нарушаваш ежедневните правила, се стига до това цялостно безвластие.
- Има ли човешки капацитет за смяна?
- Електронният метод за пазаруване на винетките в огромна степен може да покаже това, тъй като влизаме в областта на виртуалната задълженост. Ако имаш съвест, няма да се възползваш от обстоятелството, че нямаш нищо на стъклото и да минеш сред капките. В началото на използването на винетките имаше и каузи за обири посредством изрязването им дружно с парче от предното автомобилно стъкло, с цел да може по-късно, на мира, да бъдат отлепени и наново залепени. Сегашната неразбория с началото на електронните винетки е тест, с който може да проверим дали сме на равнище, дали страната може да има доверие в нас, а и ние - доверие в нея. Не е належащо някой да поставя документ пред жителя, че е кадърен да съблюдава публичния ред и успокоение, че съблюдава закона. И без тези клейма би трябвало да живеем почтено - не вреди другиму, отдавай всекиму своето, живей почтено, каквито са разпоредбите на римското право.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ