Адв. Хари ХараламбиевНаскоро, разлиствайки страниците на една, пожълтяла от времето

Адв. Хари Хараламбиев

Наскоро, разлиствайки страниците на една, пожълтяла от времето книга, прочетох мисли, които пронизаха съзнанието ми: „ Не се опасявай от враговете си – в най-лошия случай те могат да те убият. Не се опасявай от приятелите си – в най-лошия случай те могат да те предадат. Страхувай се от равнодушните – те не убиват и не предават, само че единствено с помощта на тяхното безмълвно единодушие на земята съществуват и измяната, и убийството”.

Тези проникновени мисли обусловиха решението ми да споделя протичащото се с жителя на Русия Алексей Алчин.
От телевизионния екран узнах, че той обитава в България от пет години. Престоят му значи, че е

приел България за своя втора татковина

Узнах още, че състав на Окръжния съд във Варна е постановил правосъден акт, по силата на който Алчин следва да бъде екстрадиран и предаден на съветските правосъдни управляващи във връзка вменени му данъчни измами в огромни размери.
Не се ангажирам да разясня истинността на твърдяното. Не познавам доказателствата. И всеки, уважаващ себе си правист, ще разсъждава по този метод.
Смущаващо в тази ситуация е, за какво след пет години способените управляващи в Русия желаеха екстрадицията?

Бързам да споделя: Не утвърждавам стореното от него – да изгори персоналния си паспорт. Та това е формален документ, удостоверяващ личността на всеки един от нас. Изгаряйки го, Алчин се лиши от личната си идентичност.

Истинският мотив да бъде екстрадиран е

несъгласието му от експанзията,

която Родината му показва против суверенна Украйна.
По този мотив езикът му е изострен и подигравателен, по-бърз от мисълта му. Изостреното му възприятие за правдивост носи белега на една ярка, бунтуваща се характерност.

Одързоставям се да дефинира Алчин като облаче, което е нарушило съветската синева.
Твърде комфортно е обвиняването: Данъчни измами. Раждат се въпросите: При изискване, че сходно обвиняване е истинно, за какво способените съветски управляващи са бездействали в порядък от пет години? Как Алчин е съумял да напусне рамките на Русия и то, гладко?
Въпроси, на които до този миг не е даден логически и безапелационен отговор.
Дали в „ проблема Алчин” лъжата не наподобява по-приемлива от действителност, която, безспорно, е прекомерно объркваща.
Ако той бъде екстрадиран, Руският съд ще му подсигурява ли обективен углавен развой?

Връщам се обратно във времето. През шейсетте години на отминалото столетие съветските писатели Синявски и Даниел бяха наказани на седем години отнемане от независимост, единствено тъй като не споделяха метода на живот в Русия.
Питам се:

Дали в тази страна правосъдната зала извисява индивида?

Изостря ли тя сетивата на правосъдните сформира? Предизвиква ли ги към бездънен размисъл, преди да произнесат своите присъди?
И още: В съветските правосъдни зали взема ли връх креативната преценка на доказателствата, а не прочувствените политически пристрастия?

Припомням: Съдебната зала би трябвало да утвърждава, а не да принизява. Единствено в нея се твори правораздаване. И за това, аз не виждам почтен, законов и доблестен претекст за екстрадицията на Алчин.

На ход е Варненският апелативен съд!