В новата сексуалност има пари, много пари
Адриана: Здравей, цисджендърна жено! Така ли би трябвало да се поздравяваме към този момент, откакто продължението на „ Сексът и градът “ ни срещна с следващото откритие на политкоректния език?
Ирина: Не, благодаря. Звучи ми някак неприлично-физиологично, не знам за какво. Или пък знам, все едно. Тъй като доста ми тежи, че не мога да споделя с всички цялото си пренебрежение към нелепостите, с които се занимават множеството организации, размножаващи тези избрания, си имам скришен Дневник за пристрастия, хули и възторзи, където в действителност си пиша какво мисля по всички въпроси. Доста е лечебно и успокояващо. Защото в действителност това ти е единственият вид – хората се наскърбяват или пък би трябвало да им се обясняваш, което е още по-натоварващо, Facebook ще те цензурира и така нататък Затова – тетрадката, химикалката и по този начин. Там най-малко никой няма да те съди и в действителност си изливаш мислите и възприятията, без някой да ти държи сметка.Много ми е смешно, Ади, Педро Алмодовар цялостен живот прави филми за флуидността на половата принадлежност, за нюансите на сексуалността. Цял живот! Никога филмите му не са упорствали, молили, просили, претендирали приемливост и не са запушвали устата на хората. Никога не са пречупвани през тази креслива, политическа в същността си полемика. Защото Педро Алмодовар е мощен с гения, с гениалността си, а не е несъвършен, само че упорит, хванал се като удавник за сламка за лозунгите като единствен късмет да успее. Неговите герои минават всички граници на половете и в двете направления, постоянно в границите на един и същи филм, те са хибридни, раздрани кентаври, минотаври и все пак – толкоз цялостни, толкоз живи... Разпознаваш се в тях. Казваш си – да, този подтик го познавам, а пък този – не, обаче съм сигурна, че някой различен ще го разпознае. Какво ново ни споделят всички тези цис-, транс-, пан-, литсексуалност и така нататък Знаеш ли какво е литсексуалност? Изпитваш увлечение към някого, само че не изпитваш потребност той да ти отвръща. Това било вид половост. Чудя се кому са нужни тези избрания и класификации? Не мислиш ли, че това е втора Вавилонска кула и тя води до разбиването ни на все по-малки групи – този път въз основа на сексуалността ни, не на езиците, които приказваме? Всичко това разграничава, раздалечава. Виждаш ли най-малко едно потребно и градивно нещо в това, че жена, която е с първоначални женски полови белези и се самоопределя като жена, не се назовава жена, а цисджендър жена? Брътвежи – ето какво е това за мен.
Адриана: Мисля, че тези брътвежи, както ги наричаш, могат да бъдат обяснени и със досада. Американският културен еколог Пол Фъсъл написа: „ Новата богиня – Скуката, язди кон, заобиколена от своите подгласнички: Лакомията, Невежеството, Публичността “. На хората им е скучно да се разсънят два следващи дни едни и същи. Те би трябвало да се усъвършенстват непрекъснато, само че умишлено, а не по този начин апропо, да създават най-малко килограм-килограм и двеста положителни каузи на ден. Да си отегчителен е позорно, глупак може. Ох, крайностите са толкоз досадни. Трябва да бъдат наказвани с пренебрежение. Но знаеш ли, че има най-скучен ден? За подобен претендира 18 април 1930 година. Тогава в новинарската емисия на Би Би Си съобщили, че „ няма вести “ и през оставащите 15 минути пуснали музика. Аз съм полиаморна 10 от 10, тъй като съм обичала с детайли на секс няколко персони от мъжки пол, които, доколкото си припомням, тогава се самоидентифицираха като бинарни цисджендър мъже.
Ирина: Не, благодаря. Звучи ми някак неприлично-физиологично, не знам за какво. Или пък знам, все едно. Тъй като доста ми тежи, че не мога да споделя с всички цялото си пренебрежение към нелепостите, с които се занимават множеството организации, размножаващи тези избрания, си имам скришен Дневник за пристрастия, хули и възторзи, където в действителност си пиша какво мисля по всички въпроси. Доста е лечебно и успокояващо. Защото в действителност това ти е единственият вид – хората се наскърбяват или пък би трябвало да им се обясняваш, което е още по-натоварващо, Facebook ще те цензурира и така нататък Затова – тетрадката, химикалката и по този начин. Там най-малко никой няма да те съди и в действителност си изливаш мислите и възприятията, без някой да ти държи сметка.Много ми е смешно, Ади, Педро Алмодовар цялостен живот прави филми за флуидността на половата принадлежност, за нюансите на сексуалността. Цял живот! Никога филмите му не са упорствали, молили, просили, претендирали приемливост и не са запушвали устата на хората. Никога не са пречупвани през тази креслива, политическа в същността си полемика. Защото Педро Алмодовар е мощен с гения, с гениалността си, а не е несъвършен, само че упорит, хванал се като удавник за сламка за лозунгите като единствен късмет да успее. Неговите герои минават всички граници на половете и в двете направления, постоянно в границите на един и същи филм, те са хибридни, раздрани кентаври, минотаври и все пак – толкоз цялостни, толкоз живи... Разпознаваш се в тях. Казваш си – да, този подтик го познавам, а пък този – не, обаче съм сигурна, че някой различен ще го разпознае. Какво ново ни споделят всички тези цис-, транс-, пан-, литсексуалност и така нататък Знаеш ли какво е литсексуалност? Изпитваш увлечение към някого, само че не изпитваш потребност той да ти отвръща. Това било вид половост. Чудя се кому са нужни тези избрания и класификации? Не мислиш ли, че това е втора Вавилонска кула и тя води до разбиването ни на все по-малки групи – този път въз основа на сексуалността ни, не на езиците, които приказваме? Всичко това разграничава, раздалечава. Виждаш ли най-малко едно потребно и градивно нещо в това, че жена, която е с първоначални женски полови белези и се самоопределя като жена, не се назовава жена, а цисджендър жена? Брътвежи – ето какво е това за мен.
Адриана: Мисля, че тези брътвежи, както ги наричаш, могат да бъдат обяснени и със досада. Американският културен еколог Пол Фъсъл написа: „ Новата богиня – Скуката, язди кон, заобиколена от своите подгласнички: Лакомията, Невежеството, Публичността “. На хората им е скучно да се разсънят два следващи дни едни и същи. Те би трябвало да се усъвършенстват непрекъснато, само че умишлено, а не по този начин апропо, да създават най-малко килограм-килограм и двеста положителни каузи на ден. Да си отегчителен е позорно, глупак може. Ох, крайностите са толкоз досадни. Трябва да бъдат наказвани с пренебрежение. Но знаеш ли, че има най-скучен ден? За подобен претендира 18 април 1930 година. Тогава в новинарската емисия на Би Би Си съобщили, че „ няма вести “ и през оставащите 15 минути пуснали музика. Аз съм полиаморна 10 от 10, тъй като съм обичала с детайли на секс няколко персони от мъжки пол, които, доколкото си припомням, тогава се самоидентифицираха като бинарни цисджендър мъже.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ