Как „Белингкат“ се превърна в най-големия кошмар за Кремъл frognews.bg
„ Адреналинът “ и „ чувството, че можеш да направиш нещо, което правоприлагащите органи не вършат “ - по този начин българският публицист Христо Грозев разказва аргументите да продължава с следствията, разобличаващи лъжите на властимащите, написа.
Агенция Франс Прес (АФП) споделя за „ Белингкет “ - групата проверяващите публицисти, част от която е и Грозев. Те са известни с разкриването на злоупотребите и закононарушенията, които съветски сътрудници правят в Европа. Сред изключително значимите им разкрития са тези за присъединяване на разследващите служби на Кремъл в отравянията на опозиционера Алексей Навални.
„ Най-големият призрачен сън на Кремъл “
„ Когато всеки ден съветски жители те стопират на улицата и ти благодарят за това, което правиш, мисля, че това е задоволително, с цел да продължиш “, споделя Христо Грозев. В диалог с Агенция Франс Прес Грозев дефинира „ Белингкет “ като „ най-големия призрачен сън на Кремъл “, само че акцентира, че Русия не е била главният фокус на работата им.
„ Днес в Русия се правят доста държавни закононарушения и по тази причина огромна част от нашите следствия са ориентирани към Русия “, споделя той. „ Но се опитваме да обръщаме еднообразно внимание на неприятните играчи, без значение от кое място идват те “. Като удостоверение за тази теза Грозев показва следствията за войната в Сирия, европейската полицейска организация Европол и други в Гърция, Турция, Унгария, както и такива за крайната десница в Съединени американски щати и Европа.
„ Белингкет “ е учредена през юли 2014 година от английския блогър Елиът Хигинс и група интернет „ нърдове “, споделя Грозев, който се причислява към тях по-късно. Те употребяват свободно налична информация - от сателитни фотоси до телефонни указатели - с цел да събират доказателства за непозволени дейности. Работата им по случая със свалянето на полет MH17 на самолетна компания „ Малайзия Еърлайнс “ над Украйна през 2014 година, при което починаха 298 души, завоюва похвали по целия свят. То притегли и вниманието на Кремъл към групата.
Разследващият колектив тогава събра фотоси, видеоклипове и обществени документи, които поддържат версията, че самолетът е бил свален от съветска ракета, изстреляна от регион в Украйна, следен от проруските сепаратисти.
Войната в Украйна и отравянето на Навални
Оттогава групата продължава със своите следствия и разпознава съветски сътрудници, виновни за отравянето на опозиционера Алексей Навални, както и на други хора. „ Белингкет “ разкри хипотетични военни закононарушения в Украйна и оказа помощ с работата по доста други кавги.
Един от главните акценти на публицистите в платформата сега е войната в Украйна, където техният метод е двупосочен. Грозев прецизира, че първият употребява журналистически способи за разкритие на погрешната информация, а другият включва събирането на доказателства за военни закононарушения за възможното им потребление в съда.
Базираната в Нидерландия платформа, чието име идва от приказка, в която мишки сплотяват старания, с цел да окачат звънче на врата на котка, постоянно се оказва цел за Кремъл. Наскоро Русия я дефинира като опасност за сигурността и я дефинира като „ нежелана “.
Как се финансира организацията?
Една от главните линии за офанзивите по „ Белингкет “ е обвиняването, че групата е финансирана от западни държавни управления и неправителствени организации и изключително от американския Национален фонд за народна власт (NED). Грозев разяснява, че в ранните си години колективът е получавал пари за образование от неправителствени организации в Съединени американски щати, само че по-късно е решил да приключи тази процедура.
Той показва, че от предходната година „ Белингкет “ не е получавал средства от държавни управления и вместо това разчита на даренията на по-малки спонсори. „ Повечето от нашите контрагенти са частни лица, които отделят сред 100 и 5000 евро “, споделя журналистът.
Нишата на Белингкат
Грозев споделя и за правните компликации, с които се сблъскват. „ Международното право е с лимитирани благоприятни условия, тъй като изхожда от предлагането, че държавните управления се грижат за своите жители “, счита той.
Дори арбитражен съд като Международния углавен съд, който търси отговорност от обособени лица, а не от страни, от дълго време работи мъчно поради различията по отношение на пълномощията му да проверява. А националните държавни управления са лимитирани поради концепцията за народен суверенитет, съгласно която в случай че обещано отравяне да вземем за пример се случи на съветска територия, само Русия има правото да го проверява.
И таман в тази юридическа дупка „ Белингкет “ съзира най-сериозната липса. „ Ние проверяваме поредните неприятни артисти - държавните управления, които правят закононарушения, тъй като считаме, че никой различен не ги проверява. Няма трибунали или правоприлагащи органи, които да проверяват други държавни управления “, разяснява Грозев.
Агенция Франс Прес (АФП) споделя за „ Белингкет “ - групата проверяващите публицисти, част от която е и Грозев. Те са известни с разкриването на злоупотребите и закононарушенията, които съветски сътрудници правят в Европа. Сред изключително значимите им разкрития са тези за присъединяване на разследващите служби на Кремъл в отравянията на опозиционера Алексей Навални.
„ Най-големият призрачен сън на Кремъл “
„ Когато всеки ден съветски жители те стопират на улицата и ти благодарят за това, което правиш, мисля, че това е задоволително, с цел да продължиш “, споделя Христо Грозев. В диалог с Агенция Франс Прес Грозев дефинира „ Белингкет “ като „ най-големия призрачен сън на Кремъл “, само че акцентира, че Русия не е била главният фокус на работата им.
„ Днес в Русия се правят доста държавни закононарушения и по тази причина огромна част от нашите следствия са ориентирани към Русия “, споделя той. „ Но се опитваме да обръщаме еднообразно внимание на неприятните играчи, без значение от кое място идват те “. Като удостоверение за тази теза Грозев показва следствията за войната в Сирия, европейската полицейска организация Европол и други в Гърция, Турция, Унгария, както и такива за крайната десница в Съединени американски щати и Европа.
„ Белингкет “ е учредена през юли 2014 година от английския блогър Елиът Хигинс и група интернет „ нърдове “, споделя Грозев, който се причислява към тях по-късно. Те употребяват свободно налична информация - от сателитни фотоси до телефонни указатели - с цел да събират доказателства за непозволени дейности. Работата им по случая със свалянето на полет MH17 на самолетна компания „ Малайзия Еърлайнс “ над Украйна през 2014 година, при което починаха 298 души, завоюва похвали по целия свят. То притегли и вниманието на Кремъл към групата.
Разследващият колектив тогава събра фотоси, видеоклипове и обществени документи, които поддържат версията, че самолетът е бил свален от съветска ракета, изстреляна от регион в Украйна, следен от проруските сепаратисти.
Войната в Украйна и отравянето на Навални
Оттогава групата продължава със своите следствия и разпознава съветски сътрудници, виновни за отравянето на опозиционера Алексей Навални, както и на други хора. „ Белингкет “ разкри хипотетични военни закононарушения в Украйна и оказа помощ с работата по доста други кавги.
Един от главните акценти на публицистите в платформата сега е войната в Украйна, където техният метод е двупосочен. Грозев прецизира, че първият употребява журналистически способи за разкритие на погрешната информация, а другият включва събирането на доказателства за военни закононарушения за възможното им потребление в съда.
Базираната в Нидерландия платформа, чието име идва от приказка, в която мишки сплотяват старания, с цел да окачат звънче на врата на котка, постоянно се оказва цел за Кремъл. Наскоро Русия я дефинира като опасност за сигурността и я дефинира като „ нежелана “.
Как се финансира организацията?
Една от главните линии за офанзивите по „ Белингкет “ е обвиняването, че групата е финансирана от западни държавни управления и неправителствени организации и изключително от американския Национален фонд за народна власт (NED). Грозев разяснява, че в ранните си години колективът е получавал пари за образование от неправителствени организации в Съединени американски щати, само че по-късно е решил да приключи тази процедура.
Той показва, че от предходната година „ Белингкет “ не е получавал средства от държавни управления и вместо това разчита на даренията на по-малки спонсори. „ Повечето от нашите контрагенти са частни лица, които отделят сред 100 и 5000 евро “, споделя журналистът.
Нишата на Белингкат
Грозев споделя и за правните компликации, с които се сблъскват. „ Международното право е с лимитирани благоприятни условия, тъй като изхожда от предлагането, че държавните управления се грижат за своите жители “, счита той.
Дори арбитражен съд като Международния углавен съд, който търси отговорност от обособени лица, а не от страни, от дълго време работи мъчно поради различията по отношение на пълномощията му да проверява. А националните държавни управления са лимитирани поради концепцията за народен суверенитет, съгласно която в случай че обещано отравяне да вземем за пример се случи на съветска територия, само Русия има правото да го проверява.
И таман в тази юридическа дупка „ Белингкет “ съзира най-сериозната липса. „ Ние проверяваме поредните неприятни артисти - държавните управления, които правят закононарушения, тъй като считаме, че никой различен не ги проверява. Няма трибунали или правоприлагащи органи, които да проверяват други държавни управления “, разяснява Грозев.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ