Администрацията на американския президент Доналд Тръмп твърди, че венецуелският лидер

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп твърди, че венецуелският водач Николас Мадуро е наркотерорист, който залива Съединени американски щати с дрога. Затова Вашингтон е решен да го смъкна от власт и е струпал войски на Карибите. Тръмп предизвести във вторник, 2 ноември, че скоро ще стартира да нанася удари по цели във Венецуела.

Отношенията сред Вашингтон и Каракас навлязоха в нов стадий след необикновен телефонен диалог сред президентите Тръмп и Мадуро предходната седмица. Макар и доказан публично и от двете страни, диалогът остава обгърнат в загадка и спорни тълкования.

Изтекла информация, оповестена от „ Маями Хералд “, демонстрира, че Тръмп е сложил безапелационен ултиматум на Мадуро неотложно да подаде оставка в подмяна на обезпечено безвредно овакантяване на страната. Американският президент му е предложил „ да замине за Русия или за друга страна “. Не излиза наяве обаче, какво ще се случи, в случай че не се съгласи.

Ако тази информация е вярна, то това съставлява най-пряката и ескалираща форма на напън, изразявана досега от Вашингтон.

Публичните изказвания на Тръмп удостоверяват диалога, само че неговият сбит коментар, че телефонното позвъняване „ не е било нито положително, нито неприятно “ поддържа мистерията към наличието и разрешава необятни дипломатически тълкования. От венецуелска страна публични реакции на практика липсват, което може да значи, че не желаят да признават за натиска на Съединени американски щати.

Според някои източници Мадуро е отказал неотложно отдръпване и е сложил своите претенции, които демонстрират ясното му желание да остане фактор, даже в случай че бъде заставен да се откаже от формалната власт. Той е настоял за интернационална прошка и гаранции против правосъдно гонене, както и за опазване на надзор върху въоръжените сили, които са основата на политическото му оцеляване. Това са претенции, които нито Съединени американски щати, нито опозицията във Венецуела биха могли да одобряват, без да подкопаят изцяло легитимността на личните си политически позиции.

Съединените щати усилиха премията за информация, която да помогне за ареста на Мадуро, на 50 милиона $ и оповестиха награди от 25 милиона $ за други висши държавни чиновници, в това число министъра на вътрешните работи Диосдадо Кабейо, които са упрекнати от Съединени американски щати за хипотетичен трафик на опиати, наред с други закононарушения. Всички те отхвърлят обвиняванията.

В основата на спора сред Вашингтон и Каракас стои освен идеологическа противопоставеност, само че и стратегически ползи. Съединените щати, а и доста от техните съдружници, преглеждат Мадуро като нелегитимен водач след противоречивите избори през юли 2024 година, които съгласно голям брой източници той е изгубил от опозиционния претендент Едмундо Гонсалес.

В същото време Венецуела има едни от най-големите петролните ресурси в света. Не е изненадващо, че в писмо до Организация на страните експортьорки на нефт /ОПЕК/ венецуелският президент упрекна Съединени американски щати, че се стремят да „ присвоят “ тези запаси посредством мощ. Това е изразителност с дълга традиция във венецуелската политика, наследена от Уго Чавес и добре разпозната от вътрешната аудитория.

На 2 септември Съединените щати започнаха интервенция „ Южно копие “ против наркокартелите. Миналия месец към задачата се причисли най-големият и най-модерен самолетоносач на Военноморските сили на Съединени американски щати „ Джералд Форд “, дружно с други военни кораби.

Администрацията на Тръмп сложи епицентъра на наркотрафика във Венецуела, която Белият дом смята за незаконна страна. От септември до през днешния ден американските военни са подхванали 21 офанзиви против лодки, натоварени с опиати, плаващи в Карибите и Източната част на Тихия океан, при които починаха минимум 83 души. Тези военни интервенции, разпоредени от министъра на защитата Пит Хегсет, не са получили правосъдно позволение и утвърждение от Конгреса на Съединени американски щати.

Администрацията на Тръмп показва интервенцията като част от битка с интернационалния наркотрафик, до момента в който Каракас я дефинира като въведения към опит за принудително събаряне на режима. Реакциите на съдружниците на Вашингтон не са еднопосочни. Някои западни страни към този момент ограничиха шерването на разследваща информация, с цел да избегнат присъединяване в набези, чиито юридически учредения се оспорват.

Освен това Тръмп предизвести самолетните компании да преглеждат въздушното пространство на Венецуела като „ напълно затворено “, което задълбочи рецесията. То докара до всеобщи отменяния на полети и сложи хиляди пасажери в нестабилно състояние. Отговорът на Каракас пристигна неотложно и той бе лишаване на разрешителни на самолетни компании, които не възобновяват интервенциите.

Съединените щати и преди са употребявали въздушното пространство като инструмент за насила при интернационалните рецесии – от рестриктивните мерки за полети над Ирак през 90-те години до въздушния напън над Либия и Сирия по време на интервали на засилено напрежение.

Предупрежденията на Федералното авиационно ръководство на Съединени американски щати единствено ускориха чувството за евентуална военна ескалация към Венецуела, макар че Тръмп увери, че предизвестието „ не би трябвало да се пояснява “ като сигнал за въздушни удари.

Мадуро към този момент резервира успокоение и надзор, най-малко в обществената си връзка. След няколкодневно неявяване, което породи клюки, че е напуснал страната, той се появи на гала в Каракас на 30 ноември и повтори нормалните си лозунги, че Венецуела е „ неразрушима и непобедима “.

Във Вашингтон политическите позиции се поляризират. Някои политици непосредствено приканиха администрацията на Тръмп да ускори натиска, като обявиха, че свалянето на Мадуро е „ в народен интерес на Съединени американски щати “.

Анализаторите акцентират, че Тръмп е заречен завършек на „ безсмислените войни “, а публичното мнение в Съединени американски щати е изрично срещу нова военна случка. Това слага американската администрация в комплицирана позиция. Тя би трябвало да показва мощ, само че без да тласка страната към пряк спор с непредвидими последствия.

Проблемът е, че тактиката на психически напън наподобява не дава резултати. Мадуро е претърпял голям брой рецесии, измежду които стопански колапс, всеобщи митинги, опит за нападение, интернационална изолираност и даже явно изборно проваляне. Всяко от тези разтърсвания можеше да бъде съдбовно за един по-слаб режим, само че венецуелският водач продължава да разчита на лоялността на военните, фрагментираността на опозицията и поддръжката на интернационалните сътрудници като Русия, Иран и отчасти Китай.

В същото време Съединени американски щати все по-видимо залагат на връзката си с опозиционната лидерка Мария Корина Мачадо, която стана носителка на Нобелова премия за мир за 2025 година Тя живее в заточение и е посочена от Вашингтон като евентуален временен водач.
В последна сметка разривът сред Съединени американски щати и Венецуела е достигнал сериозна точка.

Ако Вашингтон продължи с твърдите ограничения, той може да подкопае стабилността на района, само че в случай че отстъпи, ще разреши на Мадуро да затвърди властта си още повече. Кризата навлиза в нова фаза, в която всяко деяние или безучастие може да промени ориста освен във Венецуела, само че и в целия район.