Проф. Борислав Борисов: Администрацията е лицето на държавата, българите имат право на добро управление
Администрацията е лицето на една страна, по администрацията жителите съдят за страната. Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът проф. д.н. Борислав Борисов, експерт по администрация и ръководство. Той е учител в Стопанската академия в Свищов и откривател към Научния институт стопанска система и политики на УНСС.
„ Изследването на административния потенциал на държавната администрация е остаряла моя концепция. Администрацията е лицето на една страна, по нея жителите съдят за страната. Ако тя не е добра, доста постоянно споделят, че няма страна “, акцентира проф. Борисов.
Според него тя би трябвало непрекъснато да се усъвършенства, с цел да може да даде на жителите и бизнеса положително: „ Гражданите на България имат право на положително ръководство, споделяше първият омбудсман Гиньо Ганев “.
Проф. Борисов съобщи, че „ административният потенциал на администрацията е многостранно разбиране, съдържа доста съставни елементи, в доста области тя би трябвало да бъде съответна на функционалностите, които се дават от законите и стратегическите документи “.
Той съобщи, че изследването включва 24 съставния елемент на административния потенциал в най-различни области – бюджет и финанси, работа с публични препоръки, провокациите и оправянето с Коронавирус - 19, публично-частните партньорства, подготовка на фрагментите, системите за оценка, вътрешен надзор, устойчивото развиване и редица други области. Те оценени по настрана дават опция да се образува един интегрален индикатор – показател на административен потенциал. „ Ние го следим към този момент 5 години, като взимаме 2017 година за база – 100 единици. Нататък записваме както напредък, по този начин и дребен спад през 2019 година “, изясни проф. Борисов.
Според него, администрацията работи и дава отговор по-добре на външните провокации, които не бяха малко през 2021 година
„ Като всяко лице от време на време е малко приветливо, от време на време е малко намръщено. Има области, в които се бележи избран прогрес, тъй като бяха сложени доста условия. Да вземем да вземем за пример електронното ръководство. През миналата година има прогрес по отношение на предишни години, само че това към момента не е това, което жителите желаят “, съобщи икономистът.
Той уточни, че администрацията се научи да работи в изискванията на тежката пандемията. „ Това беше едно огромно предизвикателство, защото доста чиновници от администрацията бяха принудени да работят от вкъщи си в условия на стеснен достъп до системи и бази данни “, означи специалистът.
Той следи позитивни трендове в отбраната на персоналните данни, както и в достъпа до социална информация, защото е по-улеснен и регламентиран. „ Има и новости, в които се отстъпва или най-малкото няма нужния прогрес. Все още формите на публично-частното партньорство не се ползват в нашата страна. Преди години обяснението беше, че нямаме Закон за публично-частното партньорство, по-късно той беше признат и изобщо нямахме такива практики, тъй като законът поставяше извънредно тежки условия за реализирането на такива форми на партньорство сред администрация и бизнеса. Сега, когато законът беше анулиран като неприспособим, също нямаме такива случаи “, съобщи проф. Борисов.
Застой има при работата със стажанти. „ От една страна нямаме готови фрагменти, от друга не работим със стажанти, с цел да привличаме съответните младежи “, съобщи той.
Проф. Борисов уточни, че чиновниците от администрацията дават отговор, че броят им не е съответен на вменените им функционалности. „ Счита се, че той е непълен, което опонира на концепцията за съкращения в държавната администрация, които бяха оповестени в края на предходната година от държавното управление на Кирил Петков, и които също са предстоящи от жителите “, сподели икономистът.
Когато става дума за държавна администрация доста се приказва за нейното равнище, дали не е прекомерно огромна, какво вършат тези чиновници там, не ни дават като количество и качество нужните услуги. Заради това доста постоянно обществото желае да чуе, че ще има следващите съкращения в държавната администрация, сподели проф. Борисов.
В нея са заети общо 98 305 души. Ако създадем съпоставяне с другите страни от Европейския съюз и използваме модела и статистиката на Евростат, имаме 17 % заети в обществената сфера, само че в администрацията са единствено 4,32%. Като прибавим полицията, армията, образованието и опазването на здравето ще получим тези 17 %. В скандинавските страни и Франция държавният бранш е по-висок, за разлика от Германия и Нидерландия. Според икономиста би трябвало да гоним качество на обществените услуги, да създадем систематичен разбор на администрацията, с цел да си отговорим на какво равнище е тя и да приказваме за съкращения и нови назначения.
Интегралният индикатор или показател на административния потенциал за 2021 година бележи растеж по отношение на миналата 2020 година. Ако вземем 2017 година, когато е 100 единици, имаме 109, 21 единици. Т.е. потенциалът на държавната администрация се е нараснал с 9 пункт за 5 години.
„ За другите администрации е друго. Министерствата и държавните организации бележат лек спад в междинната оценка на административния ангажимент. Ръст има при някои структури като профилираните териториални администрации, общинските администрации. Областите администрации също бележат лек растеж за потенциала си, само че той е най-нисък за всички структури на държавната администрация “, съобщи специалистът.
Има общини, които не могат да бъдат съответни на потребностите на популацията от обществени услуги.
„ Това слага въпроса за административната промяна в региона на териториалното разделяне на страната. 265 общини, може би са прекомерно доста. Трябва да има уедряване, само че би трябвало да бъде подчинено на правилото жителите да получават по-добри обществени услуги “, съобщи пред БГНЕС проф. Борислав Борисов. /БГНЕС
„ Изследването на административния потенциал на държавната администрация е остаряла моя концепция. Администрацията е лицето на една страна, по нея жителите съдят за страната. Ако тя не е добра, доста постоянно споделят, че няма страна “, акцентира проф. Борисов.
Според него тя би трябвало непрекъснато да се усъвършенства, с цел да може да даде на жителите и бизнеса положително: „ Гражданите на България имат право на положително ръководство, споделяше първият омбудсман Гиньо Ганев “.
Проф. Борисов съобщи, че „ административният потенциал на администрацията е многостранно разбиране, съдържа доста съставни елементи, в доста области тя би трябвало да бъде съответна на функционалностите, които се дават от законите и стратегическите документи “.
Той съобщи, че изследването включва 24 съставния елемент на административния потенциал в най-различни области – бюджет и финанси, работа с публични препоръки, провокациите и оправянето с Коронавирус - 19, публично-частните партньорства, подготовка на фрагментите, системите за оценка, вътрешен надзор, устойчивото развиване и редица други области. Те оценени по настрана дават опция да се образува един интегрален индикатор – показател на административен потенциал. „ Ние го следим към този момент 5 години, като взимаме 2017 година за база – 100 единици. Нататък записваме както напредък, по този начин и дребен спад през 2019 година “, изясни проф. Борисов.
Според него, администрацията работи и дава отговор по-добре на външните провокации, които не бяха малко през 2021 година
„ Като всяко лице от време на време е малко приветливо, от време на време е малко намръщено. Има области, в които се бележи избран прогрес, тъй като бяха сложени доста условия. Да вземем да вземем за пример електронното ръководство. През миналата година има прогрес по отношение на предишни години, само че това към момента не е това, което жителите желаят “, съобщи икономистът.
Той уточни, че администрацията се научи да работи в изискванията на тежката пандемията. „ Това беше едно огромно предизвикателство, защото доста чиновници от администрацията бяха принудени да работят от вкъщи си в условия на стеснен достъп до системи и бази данни “, означи специалистът.
Той следи позитивни трендове в отбраната на персоналните данни, както и в достъпа до социална информация, защото е по-улеснен и регламентиран. „ Има и новости, в които се отстъпва или най-малкото няма нужния прогрес. Все още формите на публично-частното партньорство не се ползват в нашата страна. Преди години обяснението беше, че нямаме Закон за публично-частното партньорство, по-късно той беше признат и изобщо нямахме такива практики, тъй като законът поставяше извънредно тежки условия за реализирането на такива форми на партньорство сред администрация и бизнеса. Сега, когато законът беше анулиран като неприспособим, също нямаме такива случаи “, съобщи проф. Борисов.
Застой има при работата със стажанти. „ От една страна нямаме готови фрагменти, от друга не работим със стажанти, с цел да привличаме съответните младежи “, съобщи той.
Проф. Борисов уточни, че чиновниците от администрацията дават отговор, че броят им не е съответен на вменените им функционалности. „ Счита се, че той е непълен, което опонира на концепцията за съкращения в държавната администрация, които бяха оповестени в края на предходната година от държавното управление на Кирил Петков, и които също са предстоящи от жителите “, сподели икономистът.
Когато става дума за държавна администрация доста се приказва за нейното равнище, дали не е прекомерно огромна, какво вършат тези чиновници там, не ни дават като количество и качество нужните услуги. Заради това доста постоянно обществото желае да чуе, че ще има следващите съкращения в държавната администрация, сподели проф. Борисов.
В нея са заети общо 98 305 души. Ако създадем съпоставяне с другите страни от Европейския съюз и използваме модела и статистиката на Евростат, имаме 17 % заети в обществената сфера, само че в администрацията са единствено 4,32%. Като прибавим полицията, армията, образованието и опазването на здравето ще получим тези 17 %. В скандинавските страни и Франция държавният бранш е по-висок, за разлика от Германия и Нидерландия. Според икономиста би трябвало да гоним качество на обществените услуги, да създадем систематичен разбор на администрацията, с цел да си отговорим на какво равнище е тя и да приказваме за съкращения и нови назначения.
Интегралният индикатор или показател на административния потенциал за 2021 година бележи растеж по отношение на миналата 2020 година. Ако вземем 2017 година, когато е 100 единици, имаме 109, 21 единици. Т.е. потенциалът на държавната администрация се е нараснал с 9 пункт за 5 години.
„ За другите администрации е друго. Министерствата и държавните организации бележат лек спад в междинната оценка на административния ангажимент. Ръст има при някои структури като профилираните териториални администрации, общинските администрации. Областите администрации също бележат лек растеж за потенциала си, само че той е най-нисък за всички структури на държавната администрация “, съобщи специалистът.
Има общини, които не могат да бъдат съответни на потребностите на популацията от обществени услуги.
„ Това слага въпроса за административната промяна в региона на териториалното разделяне на страната. 265 общини, може би са прекомерно доста. Трябва да има уедряване, само че би трябвало да бъде подчинено на правилото жителите да получават по-добри обществени услуги “, съобщи пред БГНЕС проф. Борислав Борисов. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ