Как СССР отвори портите на ада
„ Адът, това са другите. “ е споделил Жан-Пол Сартр, а в случай че се разходим в трудовете на Данте Алигиери и неговата „ Божествена комедия “, можем да открием една доста забавна форма на пъкъла. Не би трябвало да забравяме, че и Микеланджело е оставил своята диря в религията и до през днешния ден може да се забележи във Ватикана.
Във времето всеки е правил разбор на религията, ставал е очевидец на чудеса, а Католическата черква даже може да разгласи човек за светец, в случай че дава отговор на дадените критерии. Нека обаче обърнем внимание на една забавна точка от света, която се назовава „ Портите към пъкъла “. Същите се намират надълбоко в туркменисткнската пустиня, а въпросната локация е газовия кратер Дарваза.
В този кратер в продължение на 30 години не престават да горят пламъци. На разстояние от близо 300 километра от туркемнистанската столица, Каракумската пустиня може да се похвали с една изключително атрактивна и забавна локация. Всяка година стотици туристи отиват, с цел да видят въпросната точка, а локалните постоянно оповестяват, че следят големи колонии от паяци, които са подмамени от светлината и топлината, с цел да се хвърлят в голямата бездна.
Насекомите изгарят, само че имайки поради отношението към огъня, всяко едно животно в пустинята отива рано или късно, с цел да се хвърли в нея. Кратерът обаче не се възпламенява независимо. Историята е, че някъде през 1971 година републиката е част от Съюз на съветските социалистически републики и група руски геолози отиват в Каракум, с цел да създадат проучвания за рандеман на нефт. Проучванията се оказват изключително потребни и стартира продупчване на земната повърхнина.
За страдание, горният пласт се оказва кондензиран с газ и тъкмо той подсказва, че поставената структура за рандеман на гориво, няма да може да издържи, откакто няма здрава основа. След няколко дни в опити, първото оборудване пропада. В някои други зони се размества и скалната конструкция, което подсказва, че цялата пустиня е богата на находища, само че заради неналичието на здрави основи, няма по какъв начин да се стартира нейният рандеман. Най-вероятно и технологията не е разрешавала за времето си по-разумно решение.
Отворените кратери почнали да се запълват с пясък и да се покриват. Най-големият кратер е необятен към 70 метра и бездънен към 20 метра. При първото проваляне никой не потърпевш и това е добра вест, само че скоро се разкрил нов проблем – в атмосферата почнало да се вижда свободното освобождение на газ. Имайки поради, че природният газ значително е кондензиран с метан, учените очаквали идващите главоболия. Метанът не е отровен газ, само че откакто съдържа О2 и на практика съединението не е чак толкоз устойчиво, дишането в горещата пустиня става още по-трудно.
Животинският свят в пустинята също не бил изключително удивен. Всяка заран руските учени били принуждавани да изхвърлят голямо количество животни, които са станали жертва на променената околна среда. Математиците добавили и идната неприятна вест, били нужни към 5% метан във въздуха, с цел да се стигне до експлозия. Единственото рационално и последно решение е да се възпламени кратерът. За няколко седмици газовете ще изгорят и ще разрешат на служащите да се върнат към своята естествена работа.
Тази процедура е позната на безусловно всеки в петролния бизнес и не се случва за първи път. Обикновено всяка компания, която стартира работа, освобождава полето от природния газ. Обикновено самият газ би трябвало да се улови и пусне по водопровод, несъмнено, откакто липсва такава структура, същият просто става неспособен за работа, затова се възпламенява и добивът на нефт продължава. Единственият проблем е, че към този миг руснаците не знаят тъкмо какъв брой газ има във въпросния кратер. След запалването, умерено изчакват няколко седмици, с цел да осъзнаят, че количеството е доста повече от подозираното и освен това, продължава да гори към този момент половин век. Редица специалисти стартират да осъждат това дело, тъй като с изключение на като туристическа атракция, тази локация на практика стопира опцията на Туркменистан да стартира да добива газ, откакто полето се оказва не толкоз удобно за работа.
През 2010 година президентът Курбангули Бердимухмедов декларира, че би трябвало да се работи върху проект за запълването на самия кратер и по-късно да се стартира работа върху добива на газ. Предложението се преглежда, само че за жал в идващите 10 години никой не взима решение по тематиката. На финалът можем да забележим по какъв начин съществено количество газ се гори всеки ден и най-вероятно и сега свети в пустинята.
Усвояването на газа най-вероятно ще може да достави задоволително благоприятни условия на Туркменистан за подобряването на стопанската система, а един път щом се изчерпа, добивът на нефт също може да стартира, само че всичко с времето си. Първо някой би трябвало да вземе ограничения за затварянето на газовата дупка, която несъмнено не е изключително лесна, а едвам по-късно можем да проверим дали има технология, която да разрешава добива по-безопасно.
