Стоян Радев поставя “При закрити врати” на Сартър в театър Възраждане
“Адът - това са другите ” е една мощно въздействаща мисъл на един от най-известните френски философи Жан-Пол Сартр. Мисъл, която можем непрекъснато да се опитваме да дешифрираме. Неговата пиеса " При закрити врата ", сложена за първи път през 1944 година в Париж, обобщава човешката орис посредством тази популярна фраза.
Тази имитация ще звучи от сцената на спектакъл Възраждане в най-новия театър “При закрити порти ”, режисиран от Стоян Радев, един от най-интересните модерни създатели, притежател на Аскер и доста други призове у нас и в чужбина. Ето коментара му за спектакъла:
” Да “Адът - това са другите ” е имитация от пиесата “При закрити порти ”. Изречението е толкоз известно, колкото и неговият създател. Жан-Пол Сартър е може би най-известното име измежду представителите на екзистенциализма.
Изкушаващо е да се разсъждава върху репликата и отношението й към екзистенциалната философия, а също така да споменем, че пъкълът на съвремието - с повишеното травматично опълчване сред хората - напълно естествено и неотложно ни връща към този текст, писан преди няколко десетилетия, изкушаващо е да признаем, че тълкуването постоянно принизява констатацията тъкмо до мотив против другия, а нейният смисъл по-скоро обръща внимание върху зависимостите на личната ни природа.
Но ние ви каним на спектакъл. Театърът не е размишление, а прекарване. Театърът е признание. Не просто изтъкване на проблем, а лекуващо случване, възприемане и изричане. Защо другояче един мъдрец би писал пиеси? ”
Чистият човешки смисъл, обрисувал се като почерк на режисьора в годините, е на напред във времето и в тази негова режисура. Точно екзистенциалната тематика, сложена в центъра на “При закрити порти ”, откликва на съкровената потребност да се приказва за значителните тематики в един свят, който се пробва да ги не помни. Спектакълът не наранява, а лекува и освобождава, като удостоверява позицията на Сартр - екзистенциализмът е хуманизъм.
Премиерата ще бъде на 17 и 18 ноември. Следващи дати 6 и 23 декември.
Участват артистите: Виттория Николова, Мариана Жикич, Йордан Ръсин. Превод: Мария Коева, сценография: Никола Тороманов, музика: Емилиян Гацов, хореография: Теодора Попова, фотограф: Павел Червенков.
Тази имитация ще звучи от сцената на спектакъл Възраждане в най-новия театър “При закрити порти ”, режисиран от Стоян Радев, един от най-интересните модерни създатели, притежател на Аскер и доста други призове у нас и в чужбина. Ето коментара му за спектакъла:
” Да “Адът - това са другите ” е имитация от пиесата “При закрити порти ”. Изречението е толкоз известно, колкото и неговият създател. Жан-Пол Сартър е може би най-известното име измежду представителите на екзистенциализма.
Изкушаващо е да се разсъждава върху репликата и отношението й към екзистенциалната философия, а също така да споменем, че пъкълът на съвремието - с повишеното травматично опълчване сред хората - напълно естествено и неотложно ни връща към този текст, писан преди няколко десетилетия, изкушаващо е да признаем, че тълкуването постоянно принизява констатацията тъкмо до мотив против другия, а нейният смисъл по-скоро обръща внимание върху зависимостите на личната ни природа.
Но ние ви каним на спектакъл. Театърът не е размишление, а прекарване. Театърът е признание. Не просто изтъкване на проблем, а лекуващо случване, възприемане и изричане. Защо другояче един мъдрец би писал пиеси? ”
Чистият човешки смисъл, обрисувал се като почерк на режисьора в годините, е на напред във времето и в тази негова режисура. Точно екзистенциалната тематика, сложена в центъра на “При закрити порти ”, откликва на съкровената потребност да се приказва за значителните тематики в един свят, който се пробва да ги не помни. Спектакълът не наранява, а лекува и освобождава, като удостоверява позицията на Сартр - екзистенциализмът е хуманизъм.
Премиерата ще бъде на 17 и 18 ноември. Следващи дати 6 и 23 декември.
Участват артистите: Виттория Николова, Мариана Жикич, Йордан Ръсин. Превод: Мария Коева, сценография: Никола Тороманов, музика: Емилиян Гацов, хореография: Теодора Попова, фотограф: Павел Червенков.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ