Изповедта на една майка на гениален ученик
Адът под небето – това са амбициозните майки. В днешно време съвсем не останаха деца с естествени качества. Всички са гениални, прохождат и проговарят преди 16-атата си година и съвсем всички учат в извънредно елитни учебни заведения.
За обособените редки бройки недотам гениални отрочета, които не стигат до математически, езикови, галактически и кралски колежи и гимназии има обаче една разтуха. След седми клас с гениалните им съученици в тези гимназии отиват и амбициозните им майки и към този момент не се постанова да чуват обвинителните въпроси на своите майки: „ Леонардо има деветнайсет медала по физика, пет по химия и ще взе участие на олимпиадата в тима само че фехтовка, а ти не можеш едни цифри на Фибоначи да запомниш! “
Много е мъчно да си майка на възпитаник в днешно време, въпреки че пандемията и ученето отдалечено вкъщи даде късмет на доста родители да схванат сами какви идиотчета са. А също и най-накрая сами да прочетат „ Под игото “ и да решат някое и друго уравнение с две незнайни.
Но има трикове, които бих могла да издам на майките на първолаци, с които биха си обезпечили успокоение най-малко идващите няколко години. Не оказвайте никакъв напън на децата си, задоволителен е стресът от живота отвън вкъщи. А и когато си родила гениално дете, не му би трябвало никакво образование. Аз, да вземем за пример, прекарах първите три години от учебното заведение на сина ми в това да му се карам. Винаги има защо да се скараш на един възпитаник, в случай че ще и да е наясно с числата на Фибоначи още от 7-годишна възраст. Просто системата е по този начин измислена, че да те смачка и съсипе от възприятие за виновност и незадоволително положителни качества, още преди да навършиш 18. След трети клас взех решение да спра да се карам на детето и да го оставя на естественото му развиване. Затова всякога като го питах какъв брой прави 5 по 4, а то споделяше 400, аз отговарях с: „ Окей “. Това се изплати по-късно в пубертета, когато му давах 5 лв. джобни, а то си мислеше, че има 400. Това ни спести други кавги. Проблемът пристигна, когато съумях да го набутам в една елитна гимназия. Там учителите не следваха моят метод на образование, макар че го поучавах, молих, заплашвах, приказвах и с тях, и с шефа, с министерството, с премиера, с военния министър, с няколко командира от НАТО и даже наех няколко момчета от „ Ислямска страна “ – нищо не оказа помощ. Пишеха двойка след двойка на детето, макар че то си беше гениално. Наложи се в края на първия период да се окова с вериги пред учителската стая, с цел да попреча на оня малоумник, преподавателят по биология, тъпанарката по физика, недоучилата по химия, задграничните сътрудници по британски, български и математика, както и на смешниците по някакви други незначителни предмети, да стигнат до дневниците и да оформят оценките. То па имало и електронен дневник, та прекарах Коледа и Нова година в дийп интернет, с цел да се науча по какъв начин да хаквам „ Школо “. Успях! През въпросната година всички гадни дечица приключиха с двойки, единствен да премине в идващ клас бе моят. Ма то щото си е талантлив. Обаче ме заподозряха в кибертероризъм и ме арестуваха. Щели да ме освободят, откакто ме диагностицират. Добре, че се срещнах тук с няколко доста симпатични депутата няма да споделям от коя партия, само че са същински патриоти, та те дадоха обещание, че щом ги излекуват, ще се заемат с моя въпрос. Така че, чакайте ни. Ние идваме!
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
За обособените редки бройки недотам гениални отрочета, които не стигат до математически, езикови, галактически и кралски колежи и гимназии има обаче една разтуха. След седми клас с гениалните им съученици в тези гимназии отиват и амбициозните им майки и към този момент не се постанова да чуват обвинителните въпроси на своите майки: „ Леонардо има деветнайсет медала по физика, пет по химия и ще взе участие на олимпиадата в тима само че фехтовка, а ти не можеш едни цифри на Фибоначи да запомниш! “
Много е мъчно да си майка на възпитаник в днешно време, въпреки че пандемията и ученето отдалечено вкъщи даде късмет на доста родители да схванат сами какви идиотчета са. А също и най-накрая сами да прочетат „ Под игото “ и да решат някое и друго уравнение с две незнайни.
Но има трикове, които бих могла да издам на майките на първолаци, с които биха си обезпечили успокоение най-малко идващите няколко години. Не оказвайте никакъв напън на децата си, задоволителен е стресът от живота отвън вкъщи. А и когато си родила гениално дете, не му би трябвало никакво образование. Аз, да вземем за пример, прекарах първите три години от учебното заведение на сина ми в това да му се карам. Винаги има защо да се скараш на един възпитаник, в случай че ще и да е наясно с числата на Фибоначи още от 7-годишна възраст. Просто системата е по този начин измислена, че да те смачка и съсипе от възприятие за виновност и незадоволително положителни качества, още преди да навършиш 18. След трети клас взех решение да спра да се карам на детето и да го оставя на естественото му развиване. Затова всякога като го питах какъв брой прави 5 по 4, а то споделяше 400, аз отговарях с: „ Окей “. Това се изплати по-късно в пубертета, когато му давах 5 лв. джобни, а то си мислеше, че има 400. Това ни спести други кавги. Проблемът пристигна, когато съумях да го набутам в една елитна гимназия. Там учителите не следваха моят метод на образование, макар че го поучавах, молих, заплашвах, приказвах и с тях, и с шефа, с министерството, с премиера, с военния министър, с няколко командира от НАТО и даже наех няколко момчета от „ Ислямска страна “ – нищо не оказа помощ. Пишеха двойка след двойка на детето, макар че то си беше гениално. Наложи се в края на първия период да се окова с вериги пред учителската стая, с цел да попреча на оня малоумник, преподавателят по биология, тъпанарката по физика, недоучилата по химия, задграничните сътрудници по британски, български и математика, както и на смешниците по някакви други незначителни предмети, да стигнат до дневниците и да оформят оценките. То па имало и електронен дневник, та прекарах Коледа и Нова година в дийп интернет, с цел да се науча по какъв начин да хаквам „ Школо “. Успях! През въпросната година всички гадни дечица приключиха с двойки, единствен да премине в идващ клас бе моят. Ма то щото си е талантлив. Обаче ме заподозряха в кибертероризъм и ме арестуваха. Щели да ме освободят, откакто ме диагностицират. Добре, че се срещнах тук с няколко доста симпатични депутата няма да споделям от коя партия, само че са същински патриоти, та те дадоха обещание, че щом ги излекуват, ще се заемат с моя въпрос. Така че, чакайте ни. Ние идваме!
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ