39 години АДЪТ ЧЕРНОБИЛ!: Неразкритите тайни – ужасът, който продължава да ни убива
Адът Чернобил – 39 години от мрачната нощ, която промени света!
В историята на човечеството има събития, чието опустошаване се помни и до през днешния ден. Ужасът от тях е злокобно увещание на какво е кадърен човешкият жанр – от изтребването на милиони евреи от „ Антихриста “ Хитлер до нуклеарните бомби в Хирошима и Нагасаки…
Има обаче едно невиждано по пагубното влияние и злокобността си събитие, чиито последствия не престават да лишават животи и до през днешния ден.
Датата е 26 април, годината – 1986, и през днешния ден се навършват тъкмо 39 години от от един от най-мрачните дни в човешката история.
ЧЕРНОБИЛ – най-ужасяващата нуклеарна злополука в историята на човечеството
На 26 април 1986 година в дребен украински град всичко е умерено и денят стартира както всеки различен до тогава – децата играят в парковете, възрастните бързат за работните си места, кафенетата и магазините отварят, посрещайки нормалните си клиенти. Никой в приветливия Припят в Северна Украйна с население малко под 50 хиляди души даже и не подозира какво ще се случи…
Наименуван на река Припят, на чийто бряг е ситуиран, градът се намира покрай границата с Беларус, в близост и от границата с Русия, на 15 km от Чернобил и на 95 km от столицата Киев. Градът е издигнат при започване на 1970-те години, с цел да обслужва Чернобилската АЕЦ. Припят е най-близкият град (на 3 км) до АЕЦ Чернобил.
И точно Чернобилската АЕЦ се оказва неговият палач – унищожителят на Припят
Точно в 1:23 ч. през нощта един от реакторите на централата експлодира и по този начин стартира АДЪТ. 4-ти реактор в атомната електроцентрала в Чернобил претърпява пагубна детонация, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал.
Ядрената злополука става факт, откакто инженери в завода правят тест, с цел да видят какво ще се случи при спиране на тока. След спиране на зареждането на някои системи, инженерите не знаят, че реакторът към този момент е неустойчив. Намалената мощ забавя турбините, които тласкат охлаждаща вода към реактора. С по-малко вода за изстудяване на системата, това, което остава, се трансформира в пара, създавайки голямо налягане. Когато операторите схващат какво се случва, към този момент е прекомерно късно…
Експлозията е толкоз мощна, че огненото кълбо изхвърля 1000-тонния железен похлупак на реактора – същото тегло като три пътнически аероплан Боинг 747.
Взривът провокира неконтролируем пожар в ядрото на графитния реактор, като стартират да се изпускат огромни количества радиоактивен материал в атмосферата, който след това е пренесен на огромни дистанции от въздушните течения. Настъпва и отчасти разтопяване на ядрото.
Разказ от първо лице
Александър Ювченко е на промяна навръх експлодирала четвърти реактор на АЕЦ „ Чернобил “ в нощта на случая. Той е един от дребното, които оцеляват, само че с голяма цена – излиза от централата с ужасни изгаряния, претърпява десетки интервенции, които избавят живота му, а радиацията продължава постепенно да го убива.
След детонацията той се насочва към контролната зала на четвърти реактор, от която е останала единствено една врата, гледаща към останките… И към радиацията. Час и половина след случая Ювченко стартира да усеща признаците на радиационна болест – гадене, повръщане. В 5:00 ч. сутринта – 4 часа след случая – Ювченко е откаран в болничното заведение, тъй като към този момент не може да върви. Прекарва няколко месеца там, където „ живее от кръвта и плазмата на други хора “.
„ Радиационните язви бързо се появиха. Имах доста изгаряния. Лечението бе извънредно тежко и мъчно се устоя. Трябваше да минат два месеца, с цел да преценяват изобщо лекарите, че имам късмет да оживея “, спомня си той.
Аварията – опустошителни последици за човечеството
По време на злополуката през 1986 година Украйна е част от Съветския съюз, а Припят е град, издигнат за служащите в атомната електроцентрала и техните фамилии. 200 000 души са евакуирани за часове.
Според отчет на Greenpeace от 2006 година, Чернобилската злополука е довела до над четвърт милион случая на рак, от които съвсем 100 хиляди са се оказали съдбовни.
През 2011 година неправителствената организация Съюз на загрижените учени, допусна, че броят на смъртните случаи в резултат на Чернобил, ще варира към 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на Организация на обединените нации. А съгласно Международната организация за ракови проучвания, случаят ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 година
Как в България скриха за Чернобил
Датата е 1 май 1986 година Сряда е и е празник. Ръми, само че това не стопира хората да празнуват Деня на труда. В тези години има митинги – всеобщи улични шествия за изложение на обществено-политически усеща.
Точно в този ден над България минава огромен радиоактивен облак, вдигнал се над експлоадиралата руската атомна електроцентрала няколко дни по-рано.Никой даже и не подозира, че дъждът е токсичен, съдържа мощно радиоактивните детайли цезий 137 и стронций 90, които са рискови за здравето и даже за живота.
В идващите дни комсомолът ще изпрати над 50 хиляди възпитаници и студенти на полето – на първите за годината бригади – да берат сезонните плодове и зеленчуци. Комсомолът (Димитровският комунистически юношески съюз – ДКМС) е младежка организация по времето на комунизма, членуването в която е наложително за всички на възраст сред 14 и 28 година
В тези дни всичко навън е радиоактивно. Въздухът, водата, почвата, плодовете и зеленчуците. Млякото и месото на животните.
Но и това хората не го знаят. Знае го обаче комунистическото управление на България – Политбюро и комсомолът. НО Гражданско отделение СКРИВА. Защото Съветският съюз желае да резервира случая в загадка. Тайна, погубила живота на хиляди почтени хора.
Изхвърлената в атмосферата радиация след детонацията е с еквивалента на минимум 200 нуклеарни бомби като тези, пуснати над Хирошима и Нагасаки в Япония през август 1945 година Радиационният облак минава над Източна, Централна Европа и Скандинавието.
Скриването на Съветският съюз и комунистическият блок за случая излага милиони на радиация и се трансформира в голямо закононарушение против човечеството.
След повредата преди 39 години голям радиоактивен облак минава над повече от 200 хиляди кв. км от територията на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики – сегашните територии на Беларус, Украйна и Русия. На 52 хиляди кв. км са разпръснати мощно радиоактивните детайли цезий 137 и стронций 90 с интервал на полуразпад надлежно от 30 и 28 години. На директна радиация са изложени над 8 млн. души. В идващите дни радиационният облак минава и през цяла Европа.
Според формалните данни директните смъртни случаи са единствено няколко десетки, само че има спор за въздействието на радиацията при по-късна гибел от ракови и други болести.
В идващите десетилетия наранени се оказват стотици хиляди хора, никой не може да пресметна какъв брой тъкмо.
Предполага се, че през годините над 115 хиляди души са умряли от болести, породени от радиацията.
Според отчет на Организация на обединените нации от 2005 година 50 смъртни случая са породени непосредствено от радиацията след случая, а други 4 хиляди от умрелите са измежду локалните поданици и така наречен ликвидатори. Това са близо 600 хиляди жители, резервисти и военни, изпратени в Чернобил, с цел да се борят с последствията от случая.
На 29 април Министерският съвет на Съюз на съветските социалистически републики популяризира известие, в което се признава, че е имало „ известно приключване на радиоактивни субстанции “ и че при повредата са загинали… двама души.
Година по-късно комунистическата върхушка позволява втори радиационен пик, откакто не се преценява с предизвестията на учените и пуска за изхранване на животните радиоактивните фуражи, окосени през май 1986 година Така през април, май и юни 1987 година храните – най-много млякото и месото – доближават равнища на радиационна замърсеност даже по-високи от равнищата година по-рано.
Зловеща загадка, популяризирана от източници на тогавашния политически хайлайф в Съюз на съветските социалистически републики и България, разкрива, че точно този хайлайф, знаейки за смъртоносното разпространяване на радиация върху културите и животните, се е снабдявал скрито с месо и артикули от чужбина, оставяйки личното си население да измира постепенно и трудно. Изършвайки един от най-престъпните по рода си геноцид в човешкото битие.
И през днешния ден към момента не престават да се раждат деца с така наречен „ заешка джука “ и разнообразни по рода си аномалии в резултат на смъртносната злополука, към момента хора измират от неизлечими болести, за които никой не подозира, че провинен е неизчезналата смъртоносна радиация…
Днес Припят е град – фантом
Все още могат да бъдат видени някои от движимостите на жителите на Припят – тъкмо там, където са оставени преди 39 години. Блоковете и жилищните пространства, в миналото огласявани от детски шум, през днешния ден са обрасли в плевели и съвсем закрити от високи дървета…
Сега призрачният град е населяван единствено от диви животни – дом на вълци, диви коне, диви прасета, рисове и глутници бездомни кучета. През 2015 година учените пресмятат, че има седем пъти повече вълци в неразрешената зона, в сравнение с в близки сравними региони, с помощта на неналичието на хора. Виенското колело от увеселителен парк, който би трябвало да отвори една седмица след детонацията, стои замръзнало във времето.
Само куклите и безчет други изоставени детски играчки са вперили очи в празнотата и тишината, очаквайки някой ден някоя детска ръчичка да ги допре и да върне още веднъж живота в това забравено от Бога, прокълнато място…
Автор: SafeNews
Още вести четете в: Живот, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
