Майката на всички оксиморони
Абсурдно е да се мисли, че нещо може да е хем съвременно, хем консервативно, тъй като в случай че е съвременно, няма да е консервативно и назад
Когато в събота научих новината, споделих си: към този момент знам какво не ми доближаваше! Не ми доближаваше една нова българска политическа партия и то не каква да е, а консервативна. Не ми доближаваше нов десен (консервативен) план! И ето го и него, тъй като, както споделят, природата не търпи вакуум (макар в действителност да е формирана на първо място от вакуум, но карай да върви) – новия план „ България може “. Той щял бил да предлага „ съвременен, пробългарски консерватизъм, поставящ в центъра бизнеса и свободата в стопанската система “. Тоест нещо като национал-либертарианство под знамето на завръщащия се на мода „ консерватизъм “.
Да стартираме със сухите обстоятелства, с цел да се разлистим след това с коментар по наличието. Сухите обстоятелства са следните. На 23 ноември 2024 година в София се учредява Политическа партия „ България може “, която до този миг е съдружие. Лидери са Кузман Илиев и Иво Русчев (изгонен от „ Възраждане “). Сред учредителите проличава и президентския човек Александър Маринов, само че за момента няма индикации, че точно тази партия ще бъде дълго чаканият и мистериозен президентски план. Партията се декларира като патриотично-експертна групировка, която не слага червени линии и е подготвена (има си хас!) да работи с всекиго. Останалото е нормалното „ бла-бла “.
Накаран да прегледа отзвука от новината, изкуственият разсъдък ChatGPT заключи: „ Учредяването на новата политическа партия „ България Може “ провокира разнообразни реакции в публичното пространство. В медиите се появиха мнения, които акцентират нуждата от нови политически обединения, способни да предложат опция на съществуващите партии и да адресират настоящите проблеми на страната. В същото време, някои анализатори показват песимизъм по отношение на опцията на нови партии да реализират забележителен триумф в политическата сцена, като означават, че доста от тях не съумяват да се утвърдят и да привлекат необятна поддръжка. В обществените мрежи и онлайн форумите също се следят разнородни отзиви. Някои консуматори показват вяра, че „ България Може “ ще внесе прохлада и нови хрумвания в политиката, до момента в който други са по-предпазливи и чакат съответни дейности и резултати, преди да изразят поддръжка. Като цяло, реакциите към учредяването на „ България Може “ са смесени, като обществеността следи с интерес развиването на новата партия и нейните бъдещи начинания “. Спомних си по какъв начин в една от книгите на Азимов за „ Фондацията “ скрито записаха изявленията на някакъв върховен космически политик и ги пуснаха на специфична стратегия да проучва какво споделя. И програмата отговори, че не споделя нищо. Нула. Зеро. Ниенте. Та и тук така…
Чел съм десетки политически платформи през годините, а някои от тях дори съм ги и писал. Не си губете времето да четете тази на „ България може “, тъй като е безусловно идентична с всяка друга, която може би сте имали неблагоразумието да прочетете. Нека се спрем единствено на първата точка, тъй като тя показва визията на новите партийци за консерватизма, към който те публично се причисляват.
Първата точка рисува най-голямата стратегическа заплаха:
„ Най-голямата стратегическа заплаха за бъдещето на българската нация е демографската рецесия.
Основна причина за нейното изостряне е неналичието на съответна поддръжка за българското семейство като съществена градивна единица на обществото… В непосреден проект ще работим за: качествено възстановяване на детското здравеопазване; развиване на услугите в поддръжка на развъждането на децата, разширение на данъчните облекчения, които да важат и за двамата родители на дете; увеличение на оптималната отплата за дами в майчинство до навършване на двегодишна възраст на детето; преференциално кредитиране на млади фамилии с алтернатива за съкращаване или изцяло опрощаване на дълга съразмерно на броя деца за закупуване на уместно по мярка жилище; предвидима данъчна среда и основаване на тласъци за фамилния и дребния бизнес “.
Не, г-да пишман консерватори, не е това „ най-голямата стратегическа заплаха “. Най-голямата заплаха освен пред българите, а и пред човечеството, е БЕЗБОЖИЕТО. Безбожният човек е човек без визия за личното си създание, за задачата и смисъла на материалното си битие, човек без визия за безкрайност, за положително и за зло. Такъв човек никаква „ просемейна “ (както я назовават в програмата на „ България може “) политика не може да го избави. Върху това разбиране се гради всяко, даже и най-елементарното, консервативно мислене. Консерватизмът не е механично опълчване на либерализма. Той е светоглед от различен порядък. Не наричайте „ консерватизъм “ всеки ентусиазъм да привлечете внимание с някаква относителна политическа екзотичност.
Дайте на индивида да разбере за какво е тук, за какво е неудовлетворен, тъй като в живота има страдалчество и болежка, за какво е мъж и жена, за какво има семейство, какво е то, за какво бракът е свещенодействие – и тогава всички „ просемейни “ политики могат да се смятат за сполучливо извършени, без да си лепим ненужни етикети.
Вижте какво дават обещание тези, които с изключение на консерватори, се пишат и десни: „ данъчни облекчения “, „ оптималната отплата “, „ преференциално кредитиране “, „ изцяло опрощаване на дълга “… Това освен че не е дясно политическо мислене, ами си най-рафиниран ляв популизъм. Това е следващото от безпределно дългата редица обещания по какъв начин ще живееш в благоденствие, без да полагаш старания, вместо „ с пот на лицето си да ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; тъй като пръст си и в пръст ще се върнеш “ (Бит, 3:19). Да развращаваш хората, че ще реализиран без труд и изпитание благополучие, че ще построиш за тях парадайса на земята, нито е дясно, нито е консервативно, нито е обикновено.
Всичко това съгласно идеолозите на новата партия е „ съвременен консерватизъм “. Ние пък споделяме, че „ съвременен консерватизъм “ като фразеология е освен оксиморон, само че и майката на всички оксиморони.
Защо „ съвременен консерватизъм “ да е оксиморон? Модерността вирее върху убеждението, че всяко по-ново е по-добро от всяко по-старо, само тъй като е по-ново. За нищо друго. С какво необятните панталони са фактически по-добри от тесните, с какво огромните охладителни решетки на колите са фактически по-добри от дребните? С нищо, с изключение на с това, че бележат нов стадий, отричащ остарелия и когато те видят, че си прегърнал дръзновено този нов стадий, ще си кажат за теб: „ Ашколсун! Този е в крайник с модата “. Този метод на мислене произлиза от вярата в безкрайния и непрестанен напредък.
За консерватизма пък всички са уверени най-малко в едно – че той се стреми да резервира остарялото под формата на доверие към традицията, тъй като е уверен, че традицията е синтез на доста по-голям и нескончаем във времето опит, до какъвто едно-единствено потомство, колкото и надарено и прогресивно да е то, в рамките само на своята буйна, креативна и отричаща младост, не може да доближи. В по-радикалните си форми консерватизмът е уверен, че по-хубаво от остарялото към този момент не може да се сътвори, затова всяко по-ново нещо е по-лошо от остарялото, единствен по причина, че е по-ново от него, отхвърля го, изопачава го и го изражда. И обичат да демонстрират мостри на ренесансовото изкуство, турени до банан с лепенка или различен буламач на постмодернизма.
Както виждате, неуместно е да се мисли, че нещо може да е хем съвременно, хем консервативно, тъй като в случай че е съвременно, няма да е консервативно и назад. „ Модерен консерватизъм “ звучи тъкмо толкоз неуместно, колкото и „ консервативна мода “. Модата е радикална иновативност, гневно отхвърляща остарялото, преди самата тя да се трансформира в остаряло, с цел да бъде отхвърлена от новата мода.
Вече се заяждаш – слушам ви да казвате. Вероятно. Някой написал нелепост и ние тичаме да му се присмиваме. Но пък не е и единствено това. Има два разновидността: или създателят на словосъчетанието го е раздал джаста-праста, единствено тъй като изразът му звучи прелестно и „ съвременно “, или пък в действителност е някой професионален популист, който си дава сметка какво тъкмо прави. Ако „ съвременно “ значи в действителност нещо ново, което е по-добро от всяко остаряло, то наличието му в определенията за нови политически партии е наложително, тъй като нали знаете – всички остарели партии са отврат и не трябва да им се има вяра. Трябва да се има вяра единствено на новите и „ модерните “.
Освен това „ съвременно “ се е трансформирало в безспорна полезност и всяко нещо, върху което се лепне, прихваща част от ореола му – съвременна стопанска система, съвременни публични връзки, съвременна просвета... Щом е „ съвременно “, значи вàжи! Помня, когато основавахме Дарик-радио, Радосвет (Бог да го прости) постановяваше възхитен национализъм и всичко беше „ Дарик-нещо-си “ – Дарик-кафе, Дарик-казино, Дарик-новини и така нататък Тогава моят остарял другар от казармата Искрен Пецов, който беше водещ на някои от предаванията ми, обичаше да споделя: „ Отивам до Дарик-тоалетната да пусна една Дарик-вода “. Та, по този начин. Желая ви всичко да ви е съвременно и консервативно, като освен това не преустановявам да мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Когато в събота научих новината, споделих си: към този момент знам какво не ми доближаваше! Не ми доближаваше една нова българска политическа партия и то не каква да е, а консервативна. Не ми доближаваше нов десен (консервативен) план! И ето го и него, тъй като, както споделят, природата не търпи вакуум (макар в действителност да е формирана на първо място от вакуум, но карай да върви) – новия план „ България може “. Той щял бил да предлага „ съвременен, пробългарски консерватизъм, поставящ в центъра бизнеса и свободата в стопанската система “. Тоест нещо като национал-либертарианство под знамето на завръщащия се на мода „ консерватизъм “.
Да стартираме със сухите обстоятелства, с цел да се разлистим след това с коментар по наличието. Сухите обстоятелства са следните. На 23 ноември 2024 година в София се учредява Политическа партия „ България може “, която до този миг е съдружие. Лидери са Кузман Илиев и Иво Русчев (изгонен от „ Възраждане “). Сред учредителите проличава и президентския човек Александър Маринов, само че за момента няма индикации, че точно тази партия ще бъде дълго чаканият и мистериозен президентски план. Партията се декларира като патриотично-експертна групировка, която не слага червени линии и е подготвена (има си хас!) да работи с всекиго. Останалото е нормалното „ бла-бла “.
Накаран да прегледа отзвука от новината, изкуственият разсъдък ChatGPT заключи: „ Учредяването на новата политическа партия „ България Може “ провокира разнообразни реакции в публичното пространство. В медиите се появиха мнения, които акцентират нуждата от нови политически обединения, способни да предложат опция на съществуващите партии и да адресират настоящите проблеми на страната. В същото време, някои анализатори показват песимизъм по отношение на опцията на нови партии да реализират забележителен триумф в политическата сцена, като означават, че доста от тях не съумяват да се утвърдят и да привлекат необятна поддръжка. В обществените мрежи и онлайн форумите също се следят разнородни отзиви. Някои консуматори показват вяра, че „ България Може “ ще внесе прохлада и нови хрумвания в политиката, до момента в който други са по-предпазливи и чакат съответни дейности и резултати, преди да изразят поддръжка. Като цяло, реакциите към учредяването на „ България Може “ са смесени, като обществеността следи с интерес развиването на новата партия и нейните бъдещи начинания “. Спомних си по какъв начин в една от книгите на Азимов за „ Фондацията “ скрито записаха изявленията на някакъв върховен космически политик и ги пуснаха на специфична стратегия да проучва какво споделя. И програмата отговори, че не споделя нищо. Нула. Зеро. Ниенте. Та и тук така…
Чел съм десетки политически платформи през годините, а някои от тях дори съм ги и писал. Не си губете времето да четете тази на „ България може “, тъй като е безусловно идентична с всяка друга, която може би сте имали неблагоразумието да прочетете. Нека се спрем единствено на първата точка, тъй като тя показва визията на новите партийци за консерватизма, към който те публично се причисляват.
Първата точка рисува най-голямата стратегическа заплаха:
„ Най-голямата стратегическа заплаха за бъдещето на българската нация е демографската рецесия.
Основна причина за нейното изостряне е неналичието на съответна поддръжка за българското семейство като съществена градивна единица на обществото… В непосреден проект ще работим за: качествено възстановяване на детското здравеопазване; развиване на услугите в поддръжка на развъждането на децата, разширение на данъчните облекчения, които да важат и за двамата родители на дете; увеличение на оптималната отплата за дами в майчинство до навършване на двегодишна възраст на детето; преференциално кредитиране на млади фамилии с алтернатива за съкращаване или изцяло опрощаване на дълга съразмерно на броя деца за закупуване на уместно по мярка жилище; предвидима данъчна среда и основаване на тласъци за фамилния и дребния бизнес “.
Не, г-да пишман консерватори, не е това „ най-голямата стратегическа заплаха “. Най-голямата заплаха освен пред българите, а и пред човечеството, е БЕЗБОЖИЕТО. Безбожният човек е човек без визия за личното си създание, за задачата и смисъла на материалното си битие, човек без визия за безкрайност, за положително и за зло. Такъв човек никаква „ просемейна “ (както я назовават в програмата на „ България може “) политика не може да го избави. Върху това разбиране се гради всяко, даже и най-елементарното, консервативно мислене. Консерватизмът не е механично опълчване на либерализма. Той е светоглед от различен порядък. Не наричайте „ консерватизъм “ всеки ентусиазъм да привлечете внимание с някаква относителна политическа екзотичност.
Дайте на индивида да разбере за какво е тук, за какво е неудовлетворен, тъй като в живота има страдалчество и болежка, за какво е мъж и жена, за какво има семейство, какво е то, за какво бракът е свещенодействие – и тогава всички „ просемейни “ политики могат да се смятат за сполучливо извършени, без да си лепим ненужни етикети.
Вижте какво дават обещание тези, които с изключение на консерватори, се пишат и десни: „ данъчни облекчения “, „ оптималната отплата “, „ преференциално кредитиране “, „ изцяло опрощаване на дълга “… Това освен че не е дясно политическо мислене, ами си най-рафиниран ляв популизъм. Това е следващото от безпределно дългата редица обещания по какъв начин ще живееш в благоденствие, без да полагаш старания, вместо „ с пот на лицето си да ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; тъй като пръст си и в пръст ще се върнеш “ (Бит, 3:19). Да развращаваш хората, че ще реализиран без труд и изпитание благополучие, че ще построиш за тях парадайса на земята, нито е дясно, нито е консервативно, нито е обикновено.
Всичко това съгласно идеолозите на новата партия е „ съвременен консерватизъм “. Ние пък споделяме, че „ съвременен консерватизъм “ като фразеология е освен оксиморон, само че и майката на всички оксиморони.
Защо „ съвременен консерватизъм “ да е оксиморон? Модерността вирее върху убеждението, че всяко по-ново е по-добро от всяко по-старо, само тъй като е по-ново. За нищо друго. С какво необятните панталони са фактически по-добри от тесните, с какво огромните охладителни решетки на колите са фактически по-добри от дребните? С нищо, с изключение на с това, че бележат нов стадий, отричащ остарелия и когато те видят, че си прегърнал дръзновено този нов стадий, ще си кажат за теб: „ Ашколсун! Този е в крайник с модата “. Този метод на мислене произлиза от вярата в безкрайния и непрестанен напредък.
За консерватизма пък всички са уверени най-малко в едно – че той се стреми да резервира остарялото под формата на доверие към традицията, тъй като е уверен, че традицията е синтез на доста по-голям и нескончаем във времето опит, до какъвто едно-единствено потомство, колкото и надарено и прогресивно да е то, в рамките само на своята буйна, креативна и отричаща младост, не може да доближи. В по-радикалните си форми консерватизмът е уверен, че по-хубаво от остарялото към този момент не може да се сътвори, затова всяко по-ново нещо е по-лошо от остарялото, единствен по причина, че е по-ново от него, отхвърля го, изопачава го и го изражда. И обичат да демонстрират мостри на ренесансовото изкуство, турени до банан с лепенка или различен буламач на постмодернизма.
Както виждате, неуместно е да се мисли, че нещо може да е хем съвременно, хем консервативно, тъй като в случай че е съвременно, няма да е консервативно и назад. „ Модерен консерватизъм “ звучи тъкмо толкоз неуместно, колкото и „ консервативна мода “. Модата е радикална иновативност, гневно отхвърляща остарялото, преди самата тя да се трансформира в остаряло, с цел да бъде отхвърлена от новата мода.
Вече се заяждаш – слушам ви да казвате. Вероятно. Някой написал нелепост и ние тичаме да му се присмиваме. Но пък не е и единствено това. Има два разновидността: или създателят на словосъчетанието го е раздал джаста-праста, единствено тъй като изразът му звучи прелестно и „ съвременно “, или пък в действителност е някой професионален популист, който си дава сметка какво тъкмо прави. Ако „ съвременно “ значи в действителност нещо ново, което е по-добро от всяко остаряло, то наличието му в определенията за нови политически партии е наложително, тъй като нали знаете – всички остарели партии са отврат и не трябва да им се има вяра. Трябва да се има вяра единствено на новите и „ модерните “.
Освен това „ съвременно “ се е трансформирало в безспорна полезност и всяко нещо, върху което се лепне, прихваща част от ореола му – съвременна стопанска система, съвременни публични връзки, съвременна просвета... Щом е „ съвременно “, значи вàжи! Помня, когато основавахме Дарик-радио, Радосвет (Бог да го прости) постановяваше възхитен национализъм и всичко беше „ Дарик-нещо-си “ – Дарик-кафе, Дарик-казино, Дарик-новини и така нататък Тогава моят остарял другар от казармата Искрен Пецов, който беше водещ на някои от предаванията ми, обичаше да споделя: „ Отивам до Дарик-тоалетната да пусна една Дарик-вода “. Та, по този начин. Желая ви всичко да ви е съвременно и консервативно, като освен това не преустановявам да мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ