Абсолютно не е вярно, че ЕЦБ ще ни определя бюджета,

" Абсолютно не е правилно, че ЕЦБ ще ни дефинира бюджета, когато България стане част от еврозоната. Ако чуе сходно нещо, на ЕЦБ ще ѝ настръхнат косите. Това е чиста операция, фалшив вест, няма нищо правилно в нея. "

Това разгласи в ефира на предаването “РеВизия ” по NOVA News икономистът Георги Ганев.

Той беше безапелационен - ЕЦБ прави прогнози за България и прегледи на развиването и единствено ще ни споделя по какъв начин бюджетът въздейства на стопанската система.

Ганев разяснява бъдещото място на България в Управителния съвет на Европейската централна банка и какво ще бъде смисъла на работата на банката за българите.

" За нас чисто битово смяната няма да е огромна, изключително за семействата, като се изключи това, че ще се оперира в евро в страната и всички неща, свързани с това превалутиране. За бизнеса ще има дребна смяна, тъй като няма да има потребност да имат две сметки - една в евро, една в лв., както и няма да има потребност да превалутират. За комерсиалните банки - смяната е основна, тъй като към този момент ще има достъп до финансиране от страна на централната банка, до момента Българска народна банка нямаше право да финансира сходни банки. Вече ще има облекчение - Българска народна банка ще има право да отпуска такива заеми ", съобщи той.

По думите на Ганев ЕЦБ е забавна, тъй като е първата в историята на човечеството наднационална централна банка, работеща с фиатни пари.

" Тя ще обгръща 21 страни и всички те вземат участие във формулирането на паричната политика, т.е. - те всички са ЕЦБ. България ще стане част от този развой. В съвещанията на УС вземат участие общо 27 души, само че постоянно гласоподават 21 и има академична причина за това. България ще има 1 от 21 гласа и ще гласоподава в 11 от 16 съвещания. Това значи, че имаме 3,3% тежест в гласуването, което е тройно на тежестта на българската стопанска система от общата в еврозоната ", разяснява Ганев.

Все отново би трябвало да имаме поради, че гуверньорът на Българска народна банка ще бъде на всяко съвещание на банката и ще има право да изрича българската позиция на всяко едно съвещание, без значение дали на него ще има право на глас или не.

Какво обаче се смяна в работата на Българска народна банка, която до 31 декември на 2025 година ще оперира в режим на Паричен съвет, по-познат като Валутен ръб?

" До момента при валутен ръб Българска народна банка нямаше право да дефинира лихвени проценти, просто съобщаваше един механически %, не е въпрос на политика. Нямаше право да отпуска заеми на комерсиалните банки, нямаше право да купува ДЦК, т.е. да финансира държавното управление и да контролира лихвения %, можеше да контролира минималните наложителни запаси на банките, само че в този момент губи това право, ще го прави ЕЦБ, " изясни икономистът.

Колко дълго след приемане на еврото ще можем да се разплащаме и в лв.

Един от най-важните въпроси е този за главните лихвени проценти. В режим на валутен ръб Българска народна банка няма право да ги дефинира, а като част от ЕЦБ България ще взе участие във взимането на решенията, определящи равнището им.

" Три са главните лихвени проценти, които дефинират централните банки. Първо - посредством манипулиране на количествата скъпи бумаги, които купува и продава, дефинира лихвения % на тези държавни скъпи бумаги. Така нормално се смъква лихвата по дълга на страни, които заплащат прекомерно високи лихви, поради своята калпазанщина. Другият лихвен % е така наречен сконтов лихвен % - лихвата, по която централната банка финансира комерсиалните банки. Третият е лихвеният %, който централната банка заплаща на комерсиалните банки, поради това, че те си държат парите на депозит при нея, " изясни Ганев.

Всичко това дружно на процедура съставлява така наречен парична политика - това е работата на централните банки, до момента в който преследват инфлационната си цел и в случай че тази цел е реализирана да употребяват своите принадлежности да подтикват развиването на стопанската система, разясни Ганев.

Какво е ЕЦБ и какво е мястото на България в нея?

Днес приказваме за ролята на Европейската централна банка при определянето на политиката на еврозоната. Ще се опитаме да ви разбираем какво значи парична политика и по какво тя се разграничава от фискалната, която се реализира от държавните управления.

Това е значимо, тъй като от първи януари България става 21-вият член на еврозоната и ние би трябвало да знаем какви права и какви отговорности ще имаме като член на ЕЦБ.

Управителят на нашата централна банка ще седне на масата, на която седят всички шефове на централни банки в еврозоната и ще има право на глас. Европейската централна банка е основана през към този момент далечната 1998 година, когато на първи юни тя е на процедура конструирана. Поставено е началото на процеса по построяването на еврозоната.

Днес 20 от 27-те членки на Европейски Съюз са членове на еврозоната. Всички те дружно с България от първия януари ще са сърцето на еврото и еврозоната. Заедно взимат решения за единната валута.

Начело на ЕЦБ през днешния ден е германката Кристин Лагард и тя е виновна за отговорностите на ЕЦБ, дружно с УС. Какви са тези отговорности?

Да взима решенията за евросистемата, да дефинира паричната политика, да прави банков контрол, да поддържа ценовата непоклатимост. Заседанията на УС на ЕЦБ се организират два пъти в месеца, а на всеки шест седмици се вземат решенията, които засягат всички нас.

До напълно скоро тези решения се следяха изкъсо единствено от отрасловите публицисти и хората, които имат директен интерес от тях, само че скоро е добре всички да стартираме да се интересуваме. Вече сме част от този свят. Като член на УС на ЕЦБ, нашият шеф на Българска народна банка ще има и отговорностите, които имат и другите членове или казано просто - това са отговорностите на ЕЦБ: да поддържа постоянна банкова система, да емитира евробанкнотите, да поддържа финансовата инфраструктура, да пази финансовата непоклатимост. Всичко това е ЕЦБ и еврозоната.

Тук е мястото да отбележим, че в неделя Европейски Съюз и Съединени американски щати най-сетне се договориха за митата. Беше реализирана сделка Щатите да постановат 15% мита за европейските артикули. Процентът е на половина на оповестеното от президента Доналд Тръмп по-рано през месеца. Срещу това обаче, най-малко по думите на Тръмп, Европа ще купи американски енepгoнocитeли нa cтoйнocт 750 млpд. дoлapa и ще влага в допълнение зад океана 600 млpд. дoлapa.