Слави Василев пред Dir.bg: Президентска република ще доближи властта до хората, а не до партиите
Абсолютната централизация на власт в кабинета на българския министър-председател е източникът на корупция, на некачествени и неустойчиви решения за българското общество Тази централизация на власт би трябвало да се разбие единствено с президентска форма на ръководство, с очебийно разделяне на управляващите Важен е дебатът, който отвори Слави Трифонов, с цел да провокира политическите обединения Българският политически хайлайф е дотам изхабен, че парламентаризмът не може да действа Полупрезидентски режим освен че има, само че и го следим във Франция Президентската република ще въвлече жителите в политическия развой. Те ще имат доста по-голяма тежест и дума
Политологът Слави Василев е уверен в нуждата от промяна на модела на ръководство на страната, тъй като над 30 години се вижда, че наложеният през Конституцията не работи. Според него, макар че имаме по закон разделяне на управляващите, сега едната власт господства над всички останали и това е изпълнителната. Полупрезидентската република по модела на Франция, по думите му, ще върне нещата по местата им и надлежно, равновесието сред управляващите. Защото президентът ще показва премиера, само че Народното събрание ще има право да смъкна държавното управление му с избор на съмнение.
- В навечерието на акцията Слави Трифонов разгласи концепцията си да инициира референдум за президентска република. От обръщението му обаче сякаш в последвалата вълна от реакции остана единствено това " президентска република ", а не самото предложение, което беше по-различно като механизъм - първо референдум и хората да си кажат изобщо дали желаят. Вие по какъв начин приемате тази концепция?
- Аз съм от наблюдаващите, които от доста години показват недъзите на сегашната политическа система. Парламентаризмът, подобен, какъвто го виждаме от 90-а година насам, е една благородна концепция, която обаче не пасва на политическите въжделения на българския народ и това напълно ясно се вижда съсредоточено в последните година и половина, а и в по-широк набор - при всичките държавни управления, които сме имали.
Това, което се видя, е, че политическата система не съумява да образува устойчиви решения на проблемите пред българското общество и България. И този недостатък се корени в безспорната централизация на власт в ръцете на българския министър-председател. Основната функционалност на парламентаризма, както законодателят в 7-ото Велико национално заседание го е заложил, е точно да обърнем страницата на еднопартийното тоталитарно ръководство, особено преди 1989 година, и да минем към една демократична политическа система, в която политическият плурализъм да изведе нацията напред. На процедура обаче този политически плурализъм не се материализира в една парламентарна форма, в която консенсусът сред политическите партии в Народното събрание да създава съответни и устойчиви за българското общество решения.
А се върнахме още веднъж, под една друга форма, в едно квази еднолично ръководство на българския министър-председател, който в миг на постоянен кабинет разполага и с изпълнителната власт, и с волята на болшинството в Народното събрание, защото волята на българския министър председател командва болшинството. И това е било факт и при Кирил Петков, и при Бойко Борисов, и при Иван Костов, и при всички министър-председатели, които сме имали, откогато е в действие сегашната Конституция. Така че концентрацията на власт в кабинета на българския министър-председател е източникът на корупция, на некачествени и неустойчиви решения за българското общество. И тази централизация на власт би трябвало да се разбие. Тя може да бъде преодоляна единствено и само, въпреки парадоксално да звучи, с една президентска форма на ръководство, в която разделянето на управляващите е доста по-подчертано.
И да се върна на въпроса Ви. Аз адмирирам смелостта на Слави Трифонов, като политически фактор, да излезе напред с предложение за толкоз радикална промяна. Той обаче би трябвало да уточни каква президентска република желае да предложи на българските жители. Защото от президентска до президентска република има голяма разлика. Не имам вяра, че референдумът може да бъде дотам сполучлив, с цел да проработи по този начин, както Слави Трифонов го предлага. Защото това значи, че би трябвало да гласоподава голямо болшинство от имащи право на глас български жители - повече от половината, и от гласувалите би трябвало повече от половината да отговорят позитивно на въпроса. Само тогава Народно събрание ще бъде задължено да прегледа въпроса.
Но за мен по-голям е дебатът, който се отваря в обществото, с цел да може той да провокира повече политически обединения да вземат участие в него и да разсъждават по тематиката. И да, доста партии се изрекоха срещу тази концепция, само че положението на българския парламентаризъм през днешния ден е показателно за нуждата от смяна на политическата система. И аз върша едно непретенциозно съмнение в този момент, в навечерието на изборите, че ние още веднъж да успеем да образуваме стабилно болшинство. Защото българският политически хайлайф е дотам изхабен, че парламентаризмът не може да действа. Това е политическа система, която би била устойчива в едно общество, в което консенсусът и помиряването са в доста по-дълбока степен осъществени. В България не е по този начин.
- Тоест, политическият хайлайф се самовъзпроизвежда на всички избори и в този момент след тези не очаквате кой знае каква разлика?
- Аз не чакам да има болшинство, тъй като политическият ни хайлайф е привършен. Доверието на хората към политиците е изчерпано. Свидетелство за това е големият дял негласуващи. Ако отворим една скоба - постоянно на парламентарни избори, на всички места по света, негласуващите са доста повече, в сравнение с е делът на негласуващите при едни мажоритарни избори. Аз съм правил такива проучвания. Това демонстрира, че доверието сред гласоподаватели и политик се гради доста по-силно там, където изборното законодателство е мажоритарно и има директна отговорност на лицето, което носи изпълнителната власт, т.е., президентска република.
- Бившият ръководител на Народно събрание Ива Митева доразви концепцията, която стартира Трифонов, в посока на усилване на президентските пълномощия, като предложи президентът да избира премиера, без значение от коя партия е той и дали е спечелила изборите. Това реалистично ли Ви звучи, или екзотично?
- Това, което предложи Ива Митева, изобщо не е екзотично. Да предположим хипотетично, че сме в президентска форма на ръководство, в която има дейно разделяне на управляващите, т.е. Народното събрание е мощен и самостоятелен от волята на президента. И при тази догадка президентът назначава министър-председател, без значение дали е партиен член на някоя от обединенията в Народно събрание, или не. Тогава президентът носи отговорност за вътрешната и външната политика на страната, т.е. за Министерски съвет. И без значение дали неговата фигура е позната и одобрявана от партиите, значимото е, че президентът носи отговорност за властта. И след това към този момент, в случай че има процедура за гласоподаване на избор на съмнение в Народно събрание за избора на претендента за министър председател, посочен от президента, то Народното събрание ще гласоподава " за " или " срещу " него. И тази институционална класификация за споделена отговорност при образуването на изпълнителната власт сред президент и Народно заседание, две законно определени директно от народа институции, това събитие ще промени и ще разчупи тази централизация на власт, за която Ви приказвах доскоро.
- Тоест, към този момент президентът взе участие действително в ръководството на страната, само че и не напълно, а споделено с Народното събрание?
- Президентската република е форма на ръководство, при която изпълнителната власт се реализира от определения от народа президент, той интензивно взе участие в политиката и избира министър-председателя. Той го избира и министър председателят е виновен пред президента. Ако в тази догадка Народното събрание изгуби доверие в качествата на кабинета и на министър-председателя да управлява страната, тогава Народното събрание може да стартира процедура по избор на съмнение и да смъкна държавното управление. И в случай че това стане, президентът ще е задължен да освободи министър-председателя и да излъчи нов, който още веднъж ще би трябвало да събере болшинство за поддръжка в Народно събрание.
- Така ли да разбираме концепцията на Ива Митева за полупрезидентска република?
- Точно по този начин, това е полупрезидентската република.
- Защото тя отнесе доста рецензии, споделиха й, че " такова животно няма ", до момента в който Вие описвате нещо сходно, не напълно класическа президентска република?
- Точно по този начин, това е полупрезидентският режим на ръководство. Такъв режим следим във Франция. Така че, " такова животно " освен че има, само че и това е страна, член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, водеща мощ в света, водеща икономическа и нуклеарна страна.
- Мнозина от тези, които незабавно отхвърлиха концепцията, акцентираха аргумента за това коя ще е фигурата на президента. Ако в един миг това е харесвана, одобрявана, потребна за страната персона, то не се знае на следващия ден кой ще застане отпред на тази институция. И в това се състои рискът при президентската република.
- Това е мотив на хора, които не могат да вникнат, не желаят да вникнат или нямат потенциала да схванат що е то президентска република. Фигурата на президента няма никакво значение. Има значение салдото и равновесието сред законодателна, правосъдна и изпълнителна власт. Ако салдото, който би трябвало да се откри в идната Конституция, в случай че въобще се стигне до такава степен - Велико народно събрание да преглежда нов план, в случай че този баланс съществува и има такова равновесие, то няма да може нито една от управляващите да господства останалите. И една институция да господства останалите управляващи, както е в настоящия парламентаризъм, където министър-председателят господства и изпълнителната, и законодателната власт. Ако това равновесие съществува, фигурата на президента няма никакво значение. Това е отговорът на опасението, че президентът може да узурпира властта - няма да може.
- Това ли е най-приемливият модел за българските условия? Той ли ще направи по-качествено ръководството?
- Смятам, че това ще увеличи интереса на жителите към политиката. Това ще обостри отговорността на политиците към народа. Това ще направи корупцията доста по-трудно осъществима, тъй като тя би трябвало да прескача граници, които в този момент не съществуват. Това ще направи решенията на изпълнителната власт доста по-национално виновни, а не партийно насочени, както е в този момент. Това ще изправи страната на крайници.
- Вие сте създател на книгата " Проваленият парламентаризъм ", в която анализирате нуждата от президентска република. Но в случай че би трябвало да обясните на хората на техен език, просто, малко и ясно за какво на България е нужна президентска република, по какъв начин ще го формулирате?
- Президентската република ще приближи властта до хората, а не до партиите. Президентската република ще въвлече жителите в политическия развой. Те ще имат доста по-голяма тежест и дума. Президентската република ще направи властта доста по-чувствителна към действителните потребности и въжделения на хората.
Политологът Слави Василев е уверен в нуждата от промяна на модела на ръководство на страната, тъй като над 30 години се вижда, че наложеният през Конституцията не работи. Според него, макар че имаме по закон разделяне на управляващите, сега едната власт господства над всички останали и това е изпълнителната. Полупрезидентската република по модела на Франция, по думите му, ще върне нещата по местата им и надлежно, равновесието сред управляващите. Защото президентът ще показва премиера, само че Народното събрание ще има право да смъкна държавното управление му с избор на съмнение.
- В навечерието на акцията Слави Трифонов разгласи концепцията си да инициира референдум за президентска република. От обръщението му обаче сякаш в последвалата вълна от реакции остана единствено това " президентска република ", а не самото предложение, което беше по-различно като механизъм - първо референдум и хората да си кажат изобщо дали желаят. Вие по какъв начин приемате тази концепция?
- Аз съм от наблюдаващите, които от доста години показват недъзите на сегашната политическа система. Парламентаризмът, подобен, какъвто го виждаме от 90-а година насам, е една благородна концепция, която обаче не пасва на политическите въжделения на българския народ и това напълно ясно се вижда съсредоточено в последните година и половина, а и в по-широк набор - при всичките държавни управления, които сме имали.
Това, което се видя, е, че политическата система не съумява да образува устойчиви решения на проблемите пред българското общество и България. И този недостатък се корени в безспорната централизация на власт в ръцете на българския министър-председател. Основната функционалност на парламентаризма, както законодателят в 7-ото Велико национално заседание го е заложил, е точно да обърнем страницата на еднопартийното тоталитарно ръководство, особено преди 1989 година, и да минем към една демократична политическа система, в която политическият плурализъм да изведе нацията напред. На процедура обаче този политически плурализъм не се материализира в една парламентарна форма, в която консенсусът сред политическите партии в Народното събрание да създава съответни и устойчиви за българското общество решения.
А се върнахме още веднъж, под една друга форма, в едно квази еднолично ръководство на българския министър-председател, който в миг на постоянен кабинет разполага и с изпълнителната власт, и с волята на болшинството в Народното събрание, защото волята на българския министър председател командва болшинството. И това е било факт и при Кирил Петков, и при Бойко Борисов, и при Иван Костов, и при всички министър-председатели, които сме имали, откогато е в действие сегашната Конституция. Така че концентрацията на власт в кабинета на българския министър-председател е източникът на корупция, на некачествени и неустойчиви решения за българското общество. И тази централизация на власт би трябвало да се разбие. Тя може да бъде преодоляна единствено и само, въпреки парадоксално да звучи, с една президентска форма на ръководство, в която разделянето на управляващите е доста по-подчертано.
И да се върна на въпроса Ви. Аз адмирирам смелостта на Слави Трифонов, като политически фактор, да излезе напред с предложение за толкоз радикална промяна. Той обаче би трябвало да уточни каква президентска република желае да предложи на българските жители. Защото от президентска до президентска република има голяма разлика. Не имам вяра, че референдумът може да бъде дотам сполучлив, с цел да проработи по този начин, както Слави Трифонов го предлага. Защото това значи, че би трябвало да гласоподава голямо болшинство от имащи право на глас български жители - повече от половината, и от гласувалите би трябвало повече от половината да отговорят позитивно на въпроса. Само тогава Народно събрание ще бъде задължено да прегледа въпроса.
Но за мен по-голям е дебатът, който се отваря в обществото, с цел да може той да провокира повече политически обединения да вземат участие в него и да разсъждават по тематиката. И да, доста партии се изрекоха срещу тази концепция, само че положението на българския парламентаризъм през днешния ден е показателно за нуждата от смяна на политическата система. И аз върша едно непретенциозно съмнение в този момент, в навечерието на изборите, че ние още веднъж да успеем да образуваме стабилно болшинство. Защото българският политически хайлайф е дотам изхабен, че парламентаризмът не може да действа. Това е политическа система, която би била устойчива в едно общество, в което консенсусът и помиряването са в доста по-дълбока степен осъществени. В България не е по този начин.
- Тоест, политическият хайлайф се самовъзпроизвежда на всички избори и в този момент след тези не очаквате кой знае каква разлика?
- Аз не чакам да има болшинство, тъй като политическият ни хайлайф е привършен. Доверието на хората към политиците е изчерпано. Свидетелство за това е големият дял негласуващи. Ако отворим една скоба - постоянно на парламентарни избори, на всички места по света, негласуващите са доста повече, в сравнение с е делът на негласуващите при едни мажоритарни избори. Аз съм правил такива проучвания. Това демонстрира, че доверието сред гласоподаватели и политик се гради доста по-силно там, където изборното законодателство е мажоритарно и има директна отговорност на лицето, което носи изпълнителната власт, т.е., президентска република.
- Бившият ръководител на Народно събрание Ива Митева доразви концепцията, която стартира Трифонов, в посока на усилване на президентските пълномощия, като предложи президентът да избира премиера, без значение от коя партия е той и дали е спечелила изборите. Това реалистично ли Ви звучи, или екзотично?
- Това, което предложи Ива Митева, изобщо не е екзотично. Да предположим хипотетично, че сме в президентска форма на ръководство, в която има дейно разделяне на управляващите, т.е. Народното събрание е мощен и самостоятелен от волята на президента. И при тази догадка президентът назначава министър-председател, без значение дали е партиен член на някоя от обединенията в Народно събрание, или не. Тогава президентът носи отговорност за вътрешната и външната политика на страната, т.е. за Министерски съвет. И без значение дали неговата фигура е позната и одобрявана от партиите, значимото е, че президентът носи отговорност за властта. И след това към този момент, в случай че има процедура за гласоподаване на избор на съмнение в Народно събрание за избора на претендента за министър председател, посочен от президента, то Народното събрание ще гласоподава " за " или " срещу " него. И тази институционална класификация за споделена отговорност при образуването на изпълнителната власт сред президент и Народно заседание, две законно определени директно от народа институции, това събитие ще промени и ще разчупи тази централизация на власт, за която Ви приказвах доскоро.
- Тоест, към този момент президентът взе участие действително в ръководството на страната, само че и не напълно, а споделено с Народното събрание?
- Президентската република е форма на ръководство, при която изпълнителната власт се реализира от определения от народа президент, той интензивно взе участие в политиката и избира министър-председателя. Той го избира и министър председателят е виновен пред президента. Ако в тази догадка Народното събрание изгуби доверие в качествата на кабинета и на министър-председателя да управлява страната, тогава Народното събрание може да стартира процедура по избор на съмнение и да смъкна държавното управление. И в случай че това стане, президентът ще е задължен да освободи министър-председателя и да излъчи нов, който още веднъж ще би трябвало да събере болшинство за поддръжка в Народно събрание.
- Така ли да разбираме концепцията на Ива Митева за полупрезидентска република?
- Точно по този начин, това е полупрезидентската република.
- Защото тя отнесе доста рецензии, споделиха й, че " такова животно няма ", до момента в който Вие описвате нещо сходно, не напълно класическа президентска република?
- Точно по този начин, това е полупрезидентският режим на ръководство. Такъв режим следим във Франция. Така че, " такова животно " освен че има, само че и това е страна, член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, водеща мощ в света, водеща икономическа и нуклеарна страна.
- Мнозина от тези, които незабавно отхвърлиха концепцията, акцентираха аргумента за това коя ще е фигурата на президента. Ако в един миг това е харесвана, одобрявана, потребна за страната персона, то не се знае на следващия ден кой ще застане отпред на тази институция. И в това се състои рискът при президентската република.
- Това е мотив на хора, които не могат да вникнат, не желаят да вникнат или нямат потенциала да схванат що е то президентска република. Фигурата на президента няма никакво значение. Има значение салдото и равновесието сред законодателна, правосъдна и изпълнителна власт. Ако салдото, който би трябвало да се откри в идната Конституция, в случай че въобще се стигне до такава степен - Велико народно събрание да преглежда нов план, в случай че този баланс съществува и има такова равновесие, то няма да може нито една от управляващите да господства останалите. И една институция да господства останалите управляващи, както е в настоящия парламентаризъм, където министър-председателят господства и изпълнителната, и законодателната власт. Ако това равновесие съществува, фигурата на президента няма никакво значение. Това е отговорът на опасението, че президентът може да узурпира властта - няма да може.
- Това ли е най-приемливият модел за българските условия? Той ли ще направи по-качествено ръководството?
- Смятам, че това ще увеличи интереса на жителите към политиката. Това ще обостри отговорността на политиците към народа. Това ще направи корупцията доста по-трудно осъществима, тъй като тя би трябвало да прескача граници, които в този момент не съществуват. Това ще направи решенията на изпълнителната власт доста по-национално виновни, а не партийно насочени, както е в този момент. Това ще изправи страната на крайници.
- Вие сте създател на книгата " Проваленият парламентаризъм ", в която анализирате нуждата от президентска република. Но в случай че би трябвало да обясните на хората на техен език, просто, малко и ясно за какво на България е нужна президентска република, по какъв начин ще го формулирате?
- Президентската република ще приближи властта до хората, а не до партиите. Президентската република ще въвлече жителите в политическия развой. Те ще имат доста по-голяма тежест и дума. Президентската република ще направи властта доста по-чувствителна към действителните потребности и въжделения на хората.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ