Абритус
Абртус (на латински: Abrittus) е ситуиран в североизточната част на България. Античното римско населено място датира от интервала II-IV век. Лингвистите дефинират етимологията на името Абритус като латинска. Според тях думата може да бъде преведена като „ стръмен “. Останките на град са открити в местността Хисарлъка, намираща се на към 3 км край днешния град Разград. Абритус е част от Стоте национални туристически обекта на България.
Абритус е издигнат върху руините на тракийско населено място, тъй че за възникването му може да се каже, че са „ отговорни ” траките. Още първоначално мястото било основано с военна цел и през I век, селището се трансформира в римски боен лагер, който през II век е преустроен в град. Периодът II-IV век се трансформира в същински културен и стопански разцвет. През IV век селището към този момент е станало добре организиран късноантичен град, който е освен укрепен с крепостна стена, само че и водоснабден посредством няколко глинени водопровода. Освен това градът се трансформира в център на епархия, като към 458 година негов свещеник на име Марциан става прочут. През 586 година Абритус става жертва на аварските нападения и бива опустошен. През VII-VIII век на негово място се появява българско населено място, съществувало до Х век.
От 1953 година, мястото е обект на непрекъснати разкопки, посредством, на които градът е открит през 1954 година Абритус имал типичната римска конструкция – прави улици, публични здания, които били издигнати в центъра към градския площад (форум). Открита е огромна жилищна постройка със икономически елементи (ок. 3000 кв. м.), ситуирана на основната улица с посока изток-запад. Открити са 25 на брой пространства и магазини, които се намират към вътрешния двор, който е ограден с йонийска колонада. Същата колонада, с дължина 41 м, се издига и върху тротоара пред магазините на южната страна. От античното римско населено място са открити и други остатъци – елементи от крепостната стена, врати, 29 кули и други Открит е и жертвеник с името Абритус, както и надписи, скулптури, релефи, архитектурни елементи, оброчни плочи. Най-популярни са експонатите от Златният Пегас и най-мащабното късно антично богатство, състоящо се от 835 чудесно непокътнати златни римски монети със напълно ясно четливи релефи и надписи датиращи от V век.
На мястото са открити остатъци от две християнски църкви. Първата има трикорабна архитектура и е ситуирана в западната част на крепостта, а втората се намира в най-високия източен завършек на крепостта и има устройството на еднокорабна базилика, която е опасана от огромен брой икономически постройки.
При Абритус е организиран музей и резерват. Днешният резерват е ситуиран на повърхност от 1000 дка и е построен за запазване на археологическите остатъци на римския град Абритус, който е и главната атракция на мястото и заема повърхност от 150 дка. В резервата можете да се насладите на монументи освен от римската и тракийската просвета, само че и на такива от средновековната българска цивилизация. Нека ви кажа нещо забавно – в Абритус са открити и предмети, които се свързват с езически фетиш. Сред тях е жертвеник с посвещение на Херкулес от времето на император Септимий Север. Надгробните надписи на старогръцки и латински единствено поддържат теорията, че градът е бил с разнородно население – римляни, българи и турци.
Автор: Божидара Иванова
