Абнър Дабълдей – за това, че е измислил бейзбола Абнър Дабълдей

Абнър Дабълдей – за това, че е измислил бейзбола

Абнър Дабълдей е военачалник от армията на Съединени американски щати, само че с изключение на като подобен, той е запомнен и като човекa, който измислил бейзбола – въпреки в действителност Дабълдей да не е направил такова нещо. През 1905 година някогашният президент на Националната лига Ейбрахам Милс оглавява комисия, чиято цел е да проверява произхода на обичаната игра на Америка. Позовавайки се на писмо от човек на име Абнър Грейвс, комисията неправилно заключава, че Абнър Дабълдей е измислил бейзбола през 1839 година. Всъщност по това време Дабълдей е в Уест Пойнт и в никакъв случай не е претендирал за основаването на играта.

Лейди Годайва – за това, че яздила кон изцяло гола

Лейди Годайва е най-известна с това, че яздила кон гола по улиците на средновековния британски град Ковънтри, като метод да стачкува против налозите, наложени от нейния брачен партньор. Според легендата, през 11 век лейди Годайва се пробва да притисне могъщия си брачен партньор, пробвайки се да го убеди да понижи налозите на хората. Той ѝ дава отговор, че ще направи това, единствено в случай че тя мине през града върху кон и изцяло гола. Лейди Годайва направила тъкмо това.

Тази история се е трансформирала в нещо като легенда, а историците са съгласни, че сходно нещо в никакъв случай не се е случило в реалност. Годайва в действителност е съществувала, само че в множеството исторически записи за нея не се загатва нищо друго, също така, че е била брачна половинка на авторитетен аристократ. Всъщност целият мит за Годайва се появява през 13 век – 200 години откакто се допуска, че е съществувала тя. По-късно историята за нея се популяризира от писатели като Алфред Тенисън, чиято поема от 1842 година „ Годайва “ спомага за това митът да се популяризира още повече и доста хора да го одобряват за исторически факт.

Нерон – за това, че пеел и свирел, до момента в който Рим е обхванат в пламъци

Едно от нещата, с които Нерон е прочут, е това, че по време на страшния пожар в Рим, той пеел песни и свирел на инструмент, сходен на цигулка. Някои антични историци в действителност разказват императора и неговото пеене, до момента в който следил по какъв начин пламъците обгръщат Рим, само че по-късно историкът Тацит опровергава това, потвърждавайки, че това са просто клюки. Според Тацит Нерон е бил в Анцио по време на разразяването на пожара, а когато се завръща в Рим, той оказва помощ в гасенето му, изпращайки хора. По-късно Нерон оказва помощ за възобновяване на града и даже отворил вратите на двореца за тези, които изгубили домовете си по време на пожара. Освен това, в случай че Нерон фактически е свирел на някакъв инструмент, то той не би приличал на цигуалка, (която тогава не е била изобретена), а по-скоро на лира.

Мария-Антоанета – за фразата „ Като нямат самун, да ядат пасти “

Смята се, че когато ѝ оповестяват, че народът ѝ гладува заради неналичието на самун, Мария-Антоанета отвърнала „ Като нямат самун, да ядат пасти “ . Тази известна фраза въплъщава незнанието на кралицата и нежеланието ѝ да разбере ситуацията на народа ѝ, само че не са открити никакви доказателства за това, че Мария-Антоанета в миналото е изричала тези думи.

Фразата се появява за първи път по отношение на „ велика принцеса “ в книгата на Жан-Жак Русо „ Confessions ”, която е написана през 1766. Ако Русо фактически е имал поради Мария-Антоанета, то това значи, че тогава тя е била на 10-годишна възраст и към момента не е била коронована. Историците считат, че Русо или е измислил фразата, или че тя е представлявала нещо като засегнатост, употребена от народа против другите аристократични фигури и монарси през 18 век.

Жозеф-Игнаций Гилотин – за изобретяването на гилотината

Противно на всеобщите вярвания, френският лекар Жозеф-Игнаций Гилотин не е изобретил страховитото устройство, което носи името му, непосредствено. Той обезверено се опитал да приключи бруталните обезглавявания и бесенето и през 1789 година предлага на френското Национално заседание да употребява по-хуманен и неусетен способ.

Плановете за гилотината обаче, не са на Жозеф-Игнаций Гилотин, а на хирург на име Антоан Луи, който моделира устройството, базирайки се на такива, употребявани в Шотландия и Италия. След като немецът Тобаяс Шмит прави първия първообраз, гилотината стартира да се употребява от френското държавно управление. Гилотин нито проектира, нито основава гилотината, и въпреки всичко, за негово най-голямо страдание, устройството е наречено на негово име. Според друго известно изказване, по-късно Гилотин е обезглавен на гилотината по време на Френската гражданска война, само че и това е мит.

Джордж Карвър – за основаването на фъстъченото масло

Джордж Карвър е фамозен американски химик и откривател, прочут със основаването на различни хранителни артикули и способи за фермерство. Неговите изобретения са многочислени и името му постоянно е свързвано с това на Леонардно да Винчи. И въпреки всичко, концепцията, че точно Карвър е основал фъстъченото масло, се е загнездила в съзнанието на доста американци.

Всъщност, пастите на фъстъчена основа, са били употребявани за първи път в Южна Америка през към 950 година пр.н.е. Съвременното фъстъчено масло е патентовано през 1884 година от Марселъс Едсън, който наричал творението си „ фъстъчен бонбон “ и по-късно от Джон Келъг, който разкрива процеса по основаването на фъстъченото масло през 1895 година. Карвър стартира да изследва фъстъченото масло едвам през 1903 година.

Бетси Рос – за основаването на първия американски байрак

Една от най-популярните исторически митове на Америка е тази за Бетси Рос – шифачка от Пенсилвания, за която се допуска, че е ушила първото американско знаме. Смята се, че през 1776 година на Рос ѝ е поръчано да ушие знамето, което тогава включвало 13 звезди, от дребна комисия, включваща Джордж Вашингтон. Няколко дни по-късно Рос ушила знамето, като даже трансформирала дизайна на звездите, заменяйки шестолъчните звезди с петолъчни.

Различни версии на тази история към момента се преподават в американските учебни заведения, само че множеството историци настояват, че тя е просто мит. Вестниците от интервала не загатват нито името на Рос, нито срещата ѝ с комисията, нито каквото и да било нейно присъединяване в основаването на флага. Легендата за Рос се загатва за първи път през 1870 година от внука на Рос – Уилям Канби. И въпреки всичко, Канби не дава никакви доказателства в поддръжка на изказванието си. Вярно е, че Бетси Рос шие американски флагове в края на 1770-те години, само че изказванието, че е ушила първия американски байрак най-вероятно е погрешна.

Източник: history.com