Старата ирландска легенда за неубиваемият Абхартах
Абхартах (или Авартаг) е воин от ирландските митове, който след гибелта си неведнъж изпълзява от гроба и се разхожда, като че ли нищо не се е случило. Има две версии на тази легенда. Самата дума „ Абхартах “ не е име. В антична Ирландия тази дума се употребява за наричане на джуджета или дребни зли духове. Според първата легенда, преди доста епохи Абхартах е бил основния на град Еригал, прочут в цялата област като доста нечовечен тиранин и черен вълшебник. Той е извънредно невисок, откъдето идва и прякорът му. Истинското му име е забравено през годините.
В последна сметка буйният му манталитет води до обстоятелството, че водачът на един от прилежащите кланове – Фин МакКул, го убива. Тъй като Абхартах към момента е от ръководеща фамилия, той е заровен по същия метод, по който обичайно са погребвани водачите на клановете в антична Ирландия, а точно – в изправено състояние. Според легендата, Свети Патрик, настойникът на Ирландия, е заровен в същата изправена позиция. На идващия ден, жив и незасегнат, Абхартах е забелязан в остарялата си къща. Той е доста злобен и стартира да прави още по-жестоки каузи. Фин МакКул се учудва на това, само че знаейки, че Абхартах е вълшебник и специалист по доста заклинания, приписва всичко на Дявола и взема решение още веднъж да убие злото джудже. Скоро той убива за повторно Абхартах и още веднъж тялото му е заровено в почетна изправена позиция. На идващия ден поданици още веднъж виждат Абхартах жив и незасегнат. Този път хората от целия регион са ужасени, защото вземат решение, че злодеят е неубиваем и няма метод да се отърват от него един път вечно. Четете още: Вампирът от шотландския палат Анан Фин МакКул взема решение да отиде при остарял друид и го моли за съвет по какъв начин да се отърве от неубиваемия вълшебник. Той му споделя, че Абхартах няма да възкръсне, в случай че бъде заровен с главата надолу. Твърди, че това ще лиши магьосника от неговите вълшебен сили. МакКул прави тъкмо това и когато убива Абхартах за трети път, го заравя в дупка с главата надолу и краката нагоре. След като запълва дупката с пръст, той натрупва тежки камъни от горната страна. Такъв гроб в Ирландия се наричаше думата “lagt “. Злодеят в никакъв случай повече не е забелязан. Или не съумява да се измъкне отдолу под камъните, или в действителност изгубва магическата си мощ. Втората версия на тази легенда споделя, че след възкресението си Абхартах стартира да атакува хора и да пие кръвта им. В тази история Фин МакКул също желае съвет, само че не от друид, а от раннохристиянски светец. Фин убива Абхартах със специфичен дървен меч, а камъните, които натрупва на гроба му, са заобиколени от някакъв тип “тръни ”. Смята се, че тези митове за Абхартах са известни минимум от XII век и фактът, че са достигнали до нас от такава античност демонстрира, че това в действителност е било доста огромно събитие. Въпреки, че през годините то, несъмнено, се е сдобило с доста фиктивни детайлности, нещо несъмнено необичайно се е случило с този, който носи прякора Абхартах.
В последна сметка буйният му манталитет води до обстоятелството, че водачът на един от прилежащите кланове – Фин МакКул, го убива. Тъй като Абхартах към момента е от ръководеща фамилия, той е заровен по същия метод, по който обичайно са погребвани водачите на клановете в антична Ирландия, а точно – в изправено състояние. Според легендата, Свети Патрик, настойникът на Ирландия, е заровен в същата изправена позиция. На идващия ден, жив и незасегнат, Абхартах е забелязан в остарялата си къща. Той е доста злобен и стартира да прави още по-жестоки каузи. Фин МакКул се учудва на това, само че знаейки, че Абхартах е вълшебник и специалист по доста заклинания, приписва всичко на Дявола и взема решение още веднъж да убие злото джудже. Скоро той убива за повторно Абхартах и още веднъж тялото му е заровено в почетна изправена позиция. На идващия ден поданици още веднъж виждат Абхартах жив и незасегнат. Този път хората от целия регион са ужасени, защото вземат решение, че злодеят е неубиваем и няма метод да се отърват от него един път вечно. Четете още: Вампирът от шотландския палат Анан Фин МакКул взема решение да отиде при остарял друид и го моли за съвет по какъв начин да се отърве от неубиваемия вълшебник. Той му споделя, че Абхартах няма да възкръсне, в случай че бъде заровен с главата надолу. Твърди, че това ще лиши магьосника от неговите вълшебен сили. МакКул прави тъкмо това и когато убива Абхартах за трети път, го заравя в дупка с главата надолу и краката нагоре. След като запълва дупката с пръст, той натрупва тежки камъни от горната страна. Такъв гроб в Ирландия се наричаше думата “lagt “. Злодеят в никакъв случай повече не е забелязан. Или не съумява да се измъкне отдолу под камъните, или в действителност изгубва магическата си мощ. Втората версия на тази легенда споделя, че след възкресението си Абхартах стартира да атакува хора и да пие кръвта им. В тази история Фин МакКул също желае съвет, само че не от друид, а от раннохристиянски светец. Фин убива Абхартах със специфичен дървен меч, а камъните, които натрупва на гроба му, са заобиколени от някакъв тип “тръни ”. Смята се, че тези митове за Абхартах са известни минимум от XII век и фактът, че са достигнали до нас от такава античност демонстрира, че това в действителност е било доста огромно събитие. Въпреки, че през годините то, несъмнено, се е сдобило с доста фиктивни детайлности, нещо несъмнено необичайно се е случило с този, който носи прякора Абхартах.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ