Седмицата: АБ ли ще се казва Румен-Радевата партия?
Абе що за политика(и), когато „ проблемите “ (в смисъла на неприятности, компликации, мъчнотии) ти ги стоварва „ опозицията “. Тази дето по дифолт, по принцип, в обикновено положение политически има задачата таман да не дава на властта да основава тия проблеми – неприятности, компликации, мъчнотии. И то не „ нечий “ електорат, а основополагащо – примерно на цялото народонаселение взето дружно. Ми (не)политика, кво друго ще да е!
Тъкмо туй политически се изтъпанчваше и делник, и празник през миналата седмица. И както го рекоха точно политолози, тъкмо опозиционните политици не желали „ да се асоциират “ едни с други. Проблемът бил, че „ в опозиционното поле „ Възраждане “, ПП-ДБ, и (особено) президентът Румен Радев (в качеството му на предстоящ политик, явно) - всеки играе за себе си и не се вижда капацитет за общ фронт “. Което на кого им идва дюшеш – еми на ръководещите. Но това е друга тематика, че таман сега въпреки всичко някаква постоянна власт се е „ асоциирала “. И в случай че разчитаме на (не)асоциираната съпротива, току виж тая година (цялата 2025-а!) минем без предварителни избори за „ асоцииране “ на следващ „ неточен “ парламент.
А за какво да не разчитаме, откакто всичките (ни) опозиции в едно са „ обединени “ – да си го мерят (пак съгласно политолози) от едната страна коя е по-по-източна, а от другата страна коя е по-по-западна. И в последна сметка все стигаме до оная „ нецензурната “, само че пък правдива таман по детски детска броилка: „ Изток, Запад, Север, Юг – баба ти с*ре тук “. Пък когато толкоз доста опозиционни „ баби “ все на едно място таковат, повече от несъмнено ще е, че ще родят нещо хилаво, дори и келяво.
Всъщност номер 1, огромният асоциатор само и единствено за лична сметка (в смисъл на полза, схваща се) е към момента президентът Радев. И разбираемо, въпреки всичко неговият „ нужник “ е в най-голяма потребност, имайки се поради, че навлиза в последната година от двата си мандата. И двата си юмрука в този момент да размахва, няма по какъв начин повече да е президент след постоянните президентски избори наесен следващата година и след формалното и конституционно окончателното сдаване на поста към края на януари 2027-а.
И не инцидентно точно през миналата седмица играта му на асоциации ще (си) прави ли партия закупи по-видимо изражение. Заявявайки (го) съвсем в прав текст: „ Алтернативата в България ще бъде все по-търсена “. И за какво пък не точно такова да е името на партията на новия политпартиец към този момент (не)президент. Примерно таман „ Алтернатива за България “ – АБ.
Опааа, но доста наподобява на към този момент раждала се президентска партия – на Георги-Първановата АБВ. И тя пристигна като опция – „ на задкулисието в политиката, опция на лобизма и подмяната на законните, демократични механизми при взимане на политически и управнически решения… “, както и до момента написа в формалните й документи. Но съумя да е единствено опция на самата себе си – сиреч, публично президентът Първанов, също след два мандата - да цъфне, само че нищо да не върже просто като политпартиец.
Щото то не е елементарна работа от президентство да направиш партия. Нужно си е точно асоцииране – най-общо казано „ свързване на нещо с друго “ – примерно с „ основния мозък “ на политиката изобщо – най-малко опозиционна, най-много управническа.
Тъкмо туй политически се изтъпанчваше и делник, и празник през миналата седмица. И както го рекоха точно политолози, тъкмо опозиционните политици не желали „ да се асоциират “ едни с други. Проблемът бил, че „ в опозиционното поле „ Възраждане “, ПП-ДБ, и (особено) президентът Румен Радев (в качеството му на предстоящ политик, явно) - всеки играе за себе си и не се вижда капацитет за общ фронт “. Което на кого им идва дюшеш – еми на ръководещите. Но това е друга тематика, че таман сега въпреки всичко някаква постоянна власт се е „ асоциирала “. И в случай че разчитаме на (не)асоциираната съпротива, току виж тая година (цялата 2025-а!) минем без предварителни избори за „ асоцииране “ на следващ „ неточен “ парламент.
А за какво да не разчитаме, откакто всичките (ни) опозиции в едно са „ обединени “ – да си го мерят (пак съгласно политолози) от едната страна коя е по-по-източна, а от другата страна коя е по-по-западна. И в последна сметка все стигаме до оная „ нецензурната “, само че пък правдива таман по детски детска броилка: „ Изток, Запад, Север, Юг – баба ти с*ре тук “. Пък когато толкоз доста опозиционни „ баби “ все на едно място таковат, повече от несъмнено ще е, че ще родят нещо хилаво, дори и келяво.
Всъщност номер 1, огромният асоциатор само и единствено за лична сметка (в смисъл на полза, схваща се) е към момента президентът Радев. И разбираемо, въпреки всичко неговият „ нужник “ е в най-голяма потребност, имайки се поради, че навлиза в последната година от двата си мандата. И двата си юмрука в този момент да размахва, няма по какъв начин повече да е президент след постоянните президентски избори наесен следващата година и след формалното и конституционно окончателното сдаване на поста към края на януари 2027-а.
И не инцидентно точно през миналата седмица играта му на асоциации ще (си) прави ли партия закупи по-видимо изражение. Заявявайки (го) съвсем в прав текст: „ Алтернативата в България ще бъде все по-търсена “. И за какво пък не точно такова да е името на партията на новия политпартиец към този момент (не)президент. Примерно таман „ Алтернатива за България “ – АБ.
Опааа, но доста наподобява на към този момент раждала се президентска партия – на Георги-Първановата АБВ. И тя пристигна като опция – „ на задкулисието в политиката, опция на лобизма и подмяната на законните, демократични механизми при взимане на политически и управнически решения… “, както и до момента написа в формалните й документи. Но съумя да е единствено опция на самата себе си – сиреч, публично президентът Първанов, също след два мандата - да цъфне, само че нищо да не върже просто като политпартиец.
Щото то не е елементарна работа от президентство да направиш партия. Нужно си е точно асоцииране – най-общо казано „ свързване на нещо с друго “ – примерно с „ основния мозък “ на политиката изобщо – най-малко опозиционна, най-много управническа.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ