Аб урбе кондита в превод означава От основаването на Рим.

Аб урбе кондита " в превод значи „ От основаването на Рим ". Тази велика империя е дала доста за развиването на човешката цивилизация.

Забележителни са изгражданите инженерни уреди и пътища. Такъв образец е пощенската станция на „ Виа Диагоналис " - един от римските пътища през нашите земи. Интересен обект, който нашите археолози изследват последните две години.

„ Римляните тук са построили един вид конструкция, за която има всичко належащо ", изяснява гл. ас. Калина Петкова от НАИМ-БАН.

„ Обектът е значим със своите структури, които намираме тук, тъй като стартира още през X в. прочие Хр. и след малко спиране продължава до X в. сл. Хр. ", добавя гл. ас. Калина Петкова.

„ 30 римски благи е дистанцията сред двете пътни станции. Разположението на структурите по пътя е следвало избрана логичност и несъмнено разстояние. Римляните са били прагматични хора и при тях разпоредбите са значими, с цел да може империята да се развива ", споделя още гл. ас. Калина Петкова.

Римляните са изграждали друга инфраструктура у нас - като да вземем за пример мостове и пътища. Това е един остарял римски път. Интересното е, че те са го построили на южния скат. Столетия по-късно ние го строим на северния скат. Съвсем ясно е кой е верният избор.

Разкритата пътна станция се отличава с редица постройки - конюшни за коне, постройка на шефа на станцията, както и пещи за правене на вар. „ Това е индустриалната част на обекта и сега се намирам в една пещ, която е построена от тухли ", изяснява гл. ас. Калина Петкова.

В източния завършек на обекта са проучени 98 гроба от късноантичен некропол от средата на V в. и началото на VII в. „ Това е бронзова чаша, която се назовава италийски секстарий. Тя е употребена като мерна единица в римската империя. Върху чашата има надпис на латински език, който е отдаден на всички императори и в надписа за първи път се загатва името на сердикийски магистрат, който се споделя Нонозос ", продължава своя роман гл. ас. Калина Петкова.

Нашите археолози се натъкват на нещо любопитно - скелети на камили, един от които е извънредно добре непокътнат. „ Доколкото знам от сътрудниците археолози, в толкоз огромна целокупност камила не е намирана в България. Като цяло дори в Европа няма толкоз добре непокътнат скелет ", твърди гл. ас. Калина Петкова.

„ Реално в България имаме толкоз непокътнат скелет на камила ", добавя гл. ас. доктор Надежда Карастоянова от ИБЕИ-БАН.

„ Първото е по морфологията... виждаме един великански размер на животното... както виждате това му е предния крак. Другото особено за камилата са тези метаподи - при хората това е връзката сред ходилото и китката, само че при камилите се вижда тази особена форма ", изяснява Стела Николова от НАИМ-БАН.

„ Камилата, за разлика от другите тревопасни животни, има тези бивни, които са извънредно изразени и по тях може да се дефинира възрастта на животното. В случая считаме, че животното е мъжко, тъй като бивните са доста огромни ", безапелационна е Стела Николова от НАИМ-БАН.

„ Това ни дава доста информация за връзката сред индивида и животните в другите интервали. Различните интервали си имат своите проблеми, както в праисторията е бил въпросът за одомашняването на животните... оттова в римската ера може да приказваме за едни импортирани типове. Те са внасяли типове, които не са присъщи за Европа ", разяснява гл. ас. Калина Петкова от НАИМ-БАН.

бТВ, „ Тази събота "