Усещам се тъпо прецакана за седем и петдесет - от зарзаватчията или от веригите-изедници
А сякаш потеглих из дребните магазинчета с положителни планове
Реших да подкрепя дребния бизнес в махалата и да си купя зеленчуци от квартално магазинче, вместо да сипвам пари в някоя комерсиална верига, благосъстоятелност на непознати изедници. Нали все това си повтаряме, какъв брой е значимо за оцеляването на българската стопанска система да се дава късмет на дребните, предприемчиви българи.
И ей ме на, при първия зарзаватчия на нашата улица. Посягам към мандарините. 4,30 лева за кг, какво толкоз, споделям си, ще си взема единствено няколко. Обаче, греда. В цялата касета - една единствена некефната, досрамя ме да я дам да ми я претеглят. На излизане споделям доброжелателно на продавача - свършили са ви мандарините. Е по какъв начин, не ги ли виждате, сопва ми се той и ми сочи готовия за джибри материал. Тези, дето стават за ястие са свършили, давам отговор. По тона му зад тила ми разбирам, че тук повече няма да вляза.
Нищо де, малко по-надолу има друго магазинче, по-чисто и по-приветливо. Още на вратата ме посрещат спаружени краставици за 7,90 лева килото. Ама те на всички места са скъпи, кърши ръце този продавач с хитро присвити като на плъх очи. Питам за броколи, в днешно време краставици кой яде. А, има, в хладилника, тича да ме обслужи той. На най-долния рафт се мъдрят две цъфнали пожълтели броколчета, по 5 лв. всяко. Благодаря, не желая.
Въздъхвам надълбоко и самоуверено протягам ръка към айсберга, нищо че липсва етикет с цена. На доста добра цена ми е, бързо го сграбчва от ръцете ми продавачът и тича да го тегли. Добавям и връзка копър. Връзка ли споделих? Неее, стръкче копър, едвам не е единствено салата от айсберг.
Седем и петдесет, каква той с усмивка, оголила венците му. Ама какъв брой коства този айсберг?! 7 лв. му е килото, бе, госпожо, тези вериги напряко ни убиват. Не разбирам, вие от веригите ли си купувате стоката, запитвам. Не, от борсата, но не можем да се борим с веригите, бе, госпожо - гласът му към този момент е плачлив. Ама за какво е толкоз скъпо, настоятелно запитвам. Извиват ни ръцете, и на нас не ни е прелестно да ви продаваме на тези цени, но.... - подсмърча той.
Плащам с отвращение и се ненавиждам, че в този миг не знам какъв брой коства айсбергът в " огромните вериги ". И в борсата не знам. Усещам се жалко прецакана за седем и петдесет.
В региона има най-малко още 20 такива зеленчукови магазинчета, безусловно са през три кооперации. Не знам коства ли си да изследвам и останалите. Всичките зареждат от една и съща борса и водят идентична борба с " огромните ". За наша сметка, очевидно.
Преди седмица се върнах от Лисабон. Мразя да върша такива съпоставения, но там храната е по-евтина, в това число и в заведенията за хранене...
Уж потеглих из дребните магазинчета с положителни планове. Сега ми е толкоз тъжно, че ми се отяде и айсберг, и всичко.
*Коментарът е от фейсбук профила на Севдалина Пенева, публицист, заглавието е на Флагман.бг
Реших да подкрепя дребния бизнес в махалата и да си купя зеленчуци от квартално магазинче, вместо да сипвам пари в някоя комерсиална верига, благосъстоятелност на непознати изедници. Нали все това си повтаряме, какъв брой е значимо за оцеляването на българската стопанска система да се дава късмет на дребните, предприемчиви българи.
И ей ме на, при първия зарзаватчия на нашата улица. Посягам към мандарините. 4,30 лева за кг, какво толкоз, споделям си, ще си взема единствено няколко. Обаче, греда. В цялата касета - една единствена некефната, досрамя ме да я дам да ми я претеглят. На излизане споделям доброжелателно на продавача - свършили са ви мандарините. Е по какъв начин, не ги ли виждате, сопва ми се той и ми сочи готовия за джибри материал. Тези, дето стават за ястие са свършили, давам отговор. По тона му зад тила ми разбирам, че тук повече няма да вляза.
Нищо де, малко по-надолу има друго магазинче, по-чисто и по-приветливо. Още на вратата ме посрещат спаружени краставици за 7,90 лева килото. Ама те на всички места са скъпи, кърши ръце този продавач с хитро присвити като на плъх очи. Питам за броколи, в днешно време краставици кой яде. А, има, в хладилника, тича да ме обслужи той. На най-долния рафт се мъдрят две цъфнали пожълтели броколчета, по 5 лв. всяко. Благодаря, не желая.
Въздъхвам надълбоко и самоуверено протягам ръка към айсберга, нищо че липсва етикет с цена. На доста добра цена ми е, бързо го сграбчва от ръцете ми продавачът и тича да го тегли. Добавям и връзка копър. Връзка ли споделих? Неее, стръкче копър, едвам не е единствено салата от айсберг.
Седем и петдесет, каква той с усмивка, оголила венците му. Ама какъв брой коства този айсберг?! 7 лв. му е килото, бе, госпожо, тези вериги напряко ни убиват. Не разбирам, вие от веригите ли си купувате стоката, запитвам. Не, от борсата, но не можем да се борим с веригите, бе, госпожо - гласът му към този момент е плачлив. Ама за какво е толкоз скъпо, настоятелно запитвам. Извиват ни ръцете, и на нас не ни е прелестно да ви продаваме на тези цени, но.... - подсмърча той.
Плащам с отвращение и се ненавиждам, че в този миг не знам какъв брой коства айсбергът в " огромните вериги ". И в борсата не знам. Усещам се жалко прецакана за седем и петдесет.
В региона има най-малко още 20 такива зеленчукови магазинчета, безусловно са през три кооперации. Не знам коства ли си да изследвам и останалите. Всичките зареждат от една и съща борса и водят идентична борба с " огромните ". За наша сметка, очевидно.
Преди седмица се върнах от Лисабон. Мразя да върша такива съпоставения, но там храната е по-евтина, в това число и в заведенията за хранене...
Уж потеглих из дребните магазинчета с положителни планове. Сега ми е толкоз тъжно, че ми се отяде и айсберг, и всичко.
*Коментарът е от фейсбук профила на Севдалина Пенева, публицист, заглавието е на Флагман.бг
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ