Шенген през крив макарон. Въпреки усилията ни да пазим най-трудната граница на ЕС
А Румъния има топки и непосредствено заплаши Австрия, че ще я блокира в съвещания на НАТО, поиска си и отплата от над 5 милиарда евро
Нидерландия още веднъж ни секна за Шенген, нямала да смъкна ветото, разгласи нидерландският министър по миграцията Ерик ван дер Бург. Той още веднъж съобщи и че страната му упорства за самостоятелна задача у нас, която да откри обстоятелствата, след това чака от Европейската комисия отчет, в който да написа: " Те освен одобриха нужните закони, свързани с върховенството на закона, само че и ги извършват " и едвам тогава можело (само може, не подсигуряват нищо, нали разбирате) да преразгледат решението си.
Журналисти го репликираха, че Комисията към този момент дефинитивно е свалила мониторинга над България, което приказва задоволително единствено по себе си, само че нидерландецът се тросна, че това не удовлетворява страната му и тя упорства за задача, а едвам след нея, ще си помислят. Въобще не апропо, още през юли министър председателят ни Николай Денков съобщи, че сме подготвени за такова посещаване, обаче Нидерландия – 4 месеца по-късно – още не е направила такава инспекция, въпреки че си разрешава да се оправдава точно с нея. Всъщност точната дума не е оправдава, ние сме в тази безконечна роля, другите просто ни осведомят и режат.
Шамари от Австрия, плесници от Нидерландия, плесници даже от Хърватия
Общо взето, ние сме в ролята на непокорен възпитаник, за чието неприятно държание първо би трябвало да учителите да създадат инспекция дали го е трансформирал, след това шефът персонално да удостовери, че е ревизирал и е склонен с изводите от тяхната инспекция, а най-после другите пострадали (или твърдящи, че са такива) деца от държанието му, да преценяват дали ще му дадат втори късмет. Или нещо сходно. Родители детето очевидно си няма, тъй като те не са на никое място по трасето и не му пазят ползите. Точно както ние като че ли си нямаме управници, тъй като нашите са се свили като мишчици в ъгъла и тук- там някой наш евродепутат си разрешава да съобщи по-високо, че държанието на Нидерландия (и Австрия) към този момент минава някои граници. Само толкоз, за повече не им стига смелостта и достойноството.
Но с изключение на от страна на строгите учители и шефа, ударите по черната овца на класа идват и то съучениците му, които до неотдавна в действителност бяха в неговата роля – нежелания в групичката. На конференция сред австрийския канцлер и хърватския му сътрудник Андрей Пленкович, Карл Нехамер още веднъж съобщи, че от Хърватия за Австрия мигрантския поток освен е слаб, само че е и намалял фрапантно след приемането на страната в Шенген, а Пленкович си разреши непосредствено да ни плесне пестник в наличието на „ учителя ” Австрия, като разяснява, че „ балканският маршрут стартира от България и Гърция ”. Разбира се, ние нямаше по какъв начин да се защитим на момента, тъй като не присъствахме на тази среща, само че и в последвалите дни властимащите у нас не насочиха даже една протестна нота или най-малко не мъцнаха нещо против директното словесното нахлуване от страна на Пленкович.
Няма основна разлика в позицията на Нехамер, която година по-рано, когато трябваше да се взима решение за Хърватия, показва на среща с Пленкович. Тогава той беше толкоз праволинеен в „ не ” то си към нас и Румъния, подкрепяйки го с много критки, че електронният уебсайт на австрийските радио и телевизия (ОРФ), перифразирайки думите му, си разреши дори да излезе с подигравателното заглавие: „ България и Румъния не са дорасли за Шенген ” .
Не по-малко сладкодумен е фактът, че малко по-рано през месеца, дълго чаканата аудиенция на Николай Денков във Виена и срещата му с австрийския канцлер, които бяха планувани за 4 октомври, ненадейно се отложиха за 24.10, като публично оповестената причина от австрийска страна беше заболяване на Карл Нехамер. Денков трябваше да се срещне с сътрудника си точно с цел да се опита да го убеди да отстрани ветото, обаче безусловно ден преди този момент, което не е процедура на толкоз високо равнище, австрийците се врътнаха.
Ако обаче ставаше дума за заболяване, първо – нямаше по какъв начин датата на отсрочената среща да е чак 20 дни по-късно, второ – нямаше преди този момент Нехамер да се срещне с хърватския си сътрудник, а щеше да побърза да реализира отсрочената с българския министър председател, най-малкото, въпросът за приемането ни в Шенген е от много по-спешен порядък за нас, а и за други в Европейски Съюз, в сравнение с размяната на похвали сред Австрия и Хърватия. Разбира се, нас никой не ни бръсне за слива, просто за следващ път ни го демонстрираха.
Нещо повече, на 11 октомври, въпреки всичко, бяхме удостоени с посещаване на по-ниско равнище, като тук пристигна ръководителят на Националния съвет на Австрия Волфганг Соботка, който инспектира българската граница, а най-после изобщо не си поплю и непосредствено съобщи, че „ Шенген и Дъблин не работят “, заради което страната му продължава да е срещу приема на България и Румъния в Шенген.
Освен Росен Желязков, височайшия посетител се опитваха да убедят по какъв начин към този момент не сме непослушни, и Денков, и президентът ни, само че Соботка беше безапелационен, че мигрантската вълна залива страната му, като даде и съответен образец със прииждащите сърби: „ Виена е третият по величина „ сръбски “ град след Белград и Нови сад “, а в страната има още доста мигранти от разнообразни други националности ”. Просто получихме следващото твърдо „ не ” от Австрия...
Румъния има топки
Докато ние се чудим какъв пирует да създадем, с цел да угодим още повече на Нидерландия и Австрия, Румъния още през септември все решение, че ще блокира присъединяване на Австрия в съвещания на НАТО, като повода за тези думи е австрийското несъгласие върху разширението на Шенген с Румъния (и България). Румънците очевидно втърдиха тона си към австрийците от месец най-малко, като даже заплашиха страната със Съда на Европейския съюз обезщетения в размер на над 5 милиарда евро поради пропуснати изгоди за стопанската система от отхвърли за достъп до Шенген. А румънският министър председател Марчел Чолаку, визирайки ветото им, напряко им се скара: " Докато съм министър-председател, няма да приема австрийският канцлер да е двуличник и да продължава да унижава Румъния ”. За такова почтено държание от наш политик, което красноречива демонстрира, че ползите на страната му са над всичко, даже и над дипломатически език, ние можем единствено да си мечтаем. Утопия...
Ние държавници нямаме, единствено страхливи властници
На този декор ние хъкаме и мъкаме, подвивайки опашката си все по-навътре и навеждайки гърба си все по-надолу. Толкова си могат нашите управници, само че дано не хвърляме цялата виновност върху тях – такива ние сме си ги избрали, те просто са огледален облик на гласоподавателите, т.е. на наша благосклонност. Все по-сериозна е и угрозата, вследствие и на мощната и непоколебима румънска позиция, през декември, когато още веднъж ще се бистри да ни пуснат ли в Шенген, да дишаме праха на северните ни съседи, в случай че Австрия отстъпи от позицията си, само че единствено във връзка с тях.
За следващ път сме заложници както на слабата политическа воля у нас, по този начин и на зле квалифицираните ни управници, страдаме и от вътрешно-политическата конюнктура в други страни, която обаче, както е и редно, е сложена на напред във времето от техните политици. Няма да мислят за нашите ползи я, както очевидно разчитат властниците ни.
Видно е и по думите освен на австрийци и нидерландци, а и на хървати и други, че очевидно никой не прави оценка напъните ни да пазим най-трудната европейска граница сред България и Турция. Нещо повече, появяват се нови и нови условия, които дори по никакъв метод не са свързани с тази ни роля. Ние очевидно сме възприети в ролята на боксовата круша в Европейски Съюз, която всеки различен може да постанова непрекъснато, когато му скимне или си има вътрешни проблеми.
Нидерландия още веднъж ни секна за Шенген, нямала да смъкна ветото, разгласи нидерландският министър по миграцията Ерик ван дер Бург. Той още веднъж съобщи и че страната му упорства за самостоятелна задача у нас, която да откри обстоятелствата, след това чака от Европейската комисия отчет, в който да написа: " Те освен одобриха нужните закони, свързани с върховенството на закона, само че и ги извършват " и едвам тогава можело (само може, не подсигуряват нищо, нали разбирате) да преразгледат решението си.
Журналисти го репликираха, че Комисията към този момент дефинитивно е свалила мониторинга над България, което приказва задоволително единствено по себе си, само че нидерландецът се тросна, че това не удовлетворява страната му и тя упорства за задача, а едвам след нея, ще си помислят. Въобще не апропо, още през юли министър председателят ни Николай Денков съобщи, че сме подготвени за такова посещаване, обаче Нидерландия – 4 месеца по-късно – още не е направила такава инспекция, въпреки че си разрешава да се оправдава точно с нея. Всъщност точната дума не е оправдава, ние сме в тази безконечна роля, другите просто ни осведомят и режат.
Шамари от Австрия, плесници от Нидерландия, плесници даже от Хърватия
Общо взето, ние сме в ролята на непокорен възпитаник, за чието неприятно държание първо би трябвало да учителите да създадат инспекция дали го е трансформирал, след това шефът персонално да удостовери, че е ревизирал и е склонен с изводите от тяхната инспекция, а най-после другите пострадали (или твърдящи, че са такива) деца от държанието му, да преценяват дали ще му дадат втори късмет. Или нещо сходно. Родители детето очевидно си няма, тъй като те не са на никое място по трасето и не му пазят ползите. Точно както ние като че ли си нямаме управници, тъй като нашите са се свили като мишчици в ъгъла и тук- там някой наш евродепутат си разрешава да съобщи по-високо, че държанието на Нидерландия (и Австрия) към този момент минава някои граници. Само толкоз, за повече не им стига смелостта и достойноството.
Но с изключение на от страна на строгите учители и шефа, ударите по черната овца на класа идват и то съучениците му, които до неотдавна в действителност бяха в неговата роля – нежелания в групичката. На конференция сред австрийския канцлер и хърватския му сътрудник Андрей Пленкович, Карл Нехамер още веднъж съобщи, че от Хърватия за Австрия мигрантския поток освен е слаб, само че е и намалял фрапантно след приемането на страната в Шенген, а Пленкович си разреши непосредствено да ни плесне пестник в наличието на „ учителя ” Австрия, като разяснява, че „ балканският маршрут стартира от България и Гърция ”. Разбира се, ние нямаше по какъв начин да се защитим на момента, тъй като не присъствахме на тази среща, само че и в последвалите дни властимащите у нас не насочиха даже една протестна нота или най-малко не мъцнаха нещо против директното словесното нахлуване от страна на Пленкович.
Няма основна разлика в позицията на Нехамер, която година по-рано, когато трябваше да се взима решение за Хърватия, показва на среща с Пленкович. Тогава той беше толкоз праволинеен в „ не ” то си към нас и Румъния, подкрепяйки го с много критки, че електронният уебсайт на австрийските радио и телевизия (ОРФ), перифразирайки думите му, си разреши дори да излезе с подигравателното заглавие: „ България и Румъния не са дорасли за Шенген ” .
Не по-малко сладкодумен е фактът, че малко по-рано през месеца, дълго чаканата аудиенция на Николай Денков във Виена и срещата му с австрийския канцлер, които бяха планувани за 4 октомври, ненадейно се отложиха за 24.10, като публично оповестената причина от австрийска страна беше заболяване на Карл Нехамер. Денков трябваше да се срещне с сътрудника си точно с цел да се опита да го убеди да отстрани ветото, обаче безусловно ден преди този момент, което не е процедура на толкоз високо равнище, австрийците се врътнаха.
Ако обаче ставаше дума за заболяване, първо – нямаше по какъв начин датата на отсрочената среща да е чак 20 дни по-късно, второ – нямаше преди този момент Нехамер да се срещне с хърватския си сътрудник, а щеше да побърза да реализира отсрочената с българския министър председател, най-малкото, въпросът за приемането ни в Шенген е от много по-спешен порядък за нас, а и за други в Европейски Съюз, в сравнение с размяната на похвали сред Австрия и Хърватия. Разбира се, нас никой не ни бръсне за слива, просто за следващ път ни го демонстрираха.
Нещо повече, на 11 октомври, въпреки всичко, бяхме удостоени с посещаване на по-ниско равнище, като тук пристигна ръководителят на Националния съвет на Австрия Волфганг Соботка, който инспектира българската граница, а най-после изобщо не си поплю и непосредствено съобщи, че „ Шенген и Дъблин не работят “, заради което страната му продължава да е срещу приема на България и Румъния в Шенген.
Освен Росен Желязков, височайшия посетител се опитваха да убедят по какъв начин към този момент не сме непослушни, и Денков, и президентът ни, само че Соботка беше безапелационен, че мигрантската вълна залива страната му, като даде и съответен образец със прииждащите сърби: „ Виена е третият по величина „ сръбски “ град след Белград и Нови сад “, а в страната има още доста мигранти от разнообразни други националности ”. Просто получихме следващото твърдо „ не ” от Австрия...
Румъния има топки
Докато ние се чудим какъв пирует да създадем, с цел да угодим още повече на Нидерландия и Австрия, Румъния още през септември все решение, че ще блокира присъединяване на Австрия в съвещания на НАТО, като повода за тези думи е австрийското несъгласие върху разширението на Шенген с Румъния (и България). Румънците очевидно втърдиха тона си към австрийците от месец най-малко, като даже заплашиха страната със Съда на Европейския съюз обезщетения в размер на над 5 милиарда евро поради пропуснати изгоди за стопанската система от отхвърли за достъп до Шенген. А румънският министър председател Марчел Чолаку, визирайки ветото им, напряко им се скара: " Докато съм министър-председател, няма да приема австрийският канцлер да е двуличник и да продължава да унижава Румъния ”. За такова почтено държание от наш политик, което красноречива демонстрира, че ползите на страната му са над всичко, даже и над дипломатически език, ние можем единствено да си мечтаем. Утопия...
Ние държавници нямаме, единствено страхливи властници
На този декор ние хъкаме и мъкаме, подвивайки опашката си все по-навътре и навеждайки гърба си все по-надолу. Толкова си могат нашите управници, само че дано не хвърляме цялата виновност върху тях – такива ние сме си ги избрали, те просто са огледален облик на гласоподавателите, т.е. на наша благосклонност. Все по-сериозна е и угрозата, вследствие и на мощната и непоколебима румънска позиция, през декември, когато още веднъж ще се бистри да ни пуснат ли в Шенген, да дишаме праха на северните ни съседи, в случай че Австрия отстъпи от позицията си, само че единствено във връзка с тях.
За следващ път сме заложници както на слабата политическа воля у нас, по този начин и на зле квалифицираните ни управници, страдаме и от вътрешно-политическата конюнктура в други страни, която обаче, както е и редно, е сложена на напред във времето от техните политици. Няма да мислят за нашите ползи я, както очевидно разчитат властниците ни.
Видно е и по думите освен на австрийци и нидерландци, а и на хървати и други, че очевидно никой не прави оценка напъните ни да пазим най-трудната европейска граница сред България и Турция. Нещо повече, появяват се нови и нови условия, които дори по никакъв метод не са свързани с тази ни роля. Ние очевидно сме възприети в ролята на боксовата круша в Европейски Съюз, която всеки различен може да постанова непрекъснато, когато му скимне или си има вътрешни проблеми.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ