Колко полезни могат да бъдат грешките, които допускаме
а множеството хора неуспехът е нещо извънредно отрицателно, което би трябвало да бъде избягвано непременно. Не на такова мнение, обаче, са редица учени, които гледат на неуспехите по напълно друг метод.
„ Провалите са от голямо значение за развиването на науката “, счита Стюарт Файърстийн от Колумбийския университет в Ню Йорк, който от дълги години учи човешкия мозък. „ Когато даден опит се провали или не протече по упования метод, това разкрива непознати до този миг елементи. Провалът те кара да се замислиш какво тъкмо се е объркало “, отбелязва той. Според Файърстийн, това води до така наречен „ портал на незнайното “, откъдето се появяват всички стойностни въпроси, които могат да доведат до раждането на нови хрумвания и осъществяването на революционни опити. „ Спокойно можем да кажем, че точно неуспехите движат науката напред “, заключава Файърстийн.
Thomas Edison's tricks for surviving a depression via
— Bloomberg (@business)
Подобно било мнението и на великия откривател Томас Едисон. В една от биографичните книги, разказващи за неговия живот, се загатва по какъв начин той желал да сътвори нов тип батерия. В продължение на пет месеца се трудил неуморно, само че без триумф. Разказал за това на своя другар Уолтър Малъри и признал, че е направил над 9000 опита, които се оказали несполучливи. Малъри се изненадал и попитал: „ Не е ли срамно, че си положил толкоз доста старания, а не си постигнал никакъв резултат? “ Едисон му отвърнал с усмивка: „ Но аз имам доста резултати! Знам, че няколко хиляди неща не действат. “ В последна сметка, Едисон постигнал триумф и основал желязно-никеловата акумулаторна батерия, която се трансформирала в едно от неговите най-популярни и сполучливи открития.
Според редица психолози и педагози, методът на Едисон е нещо, което би трябвало да бъде приложено и в просветителната система. Още от дребни, учениците са принудени да запаметяват голямо количество информация за доста малко време. В същото време, тази информация постоянно не е добре систематизирана. „ Един от главните проблеми на учебниците е, че в тях се разказват единствено достиженията, само че не и неуспехите преди тях. На процедура това значи, че 90% от обстоятелствата остават непознати “, отбелязва Файърстийн. Според него, децата би трябвало да схванат, че откритията са резултат от задаването на разнообразни въпроси и осъществяването на всевъзможни опити, множеството от които приключват с неуспех. „ Науката не е просто поредност от велики открития, направени от гении, които в никакъв случай не са допускали неточности. Историята на науката е цялостна с неточности “, акцентира Файърстийн.
100 years ago to date, Albert Einstein’s general theory of relativity was confirmed, ushering in a new era of our understanding of the universe.
„ Провалите са от голямо значение за развиването на науката “, счита Стюарт Файърстийн от Колумбийския университет в Ню Йорк, който от дълги години учи човешкия мозък. „ Когато даден опит се провали или не протече по упования метод, това разкрива непознати до този миг елементи. Провалът те кара да се замислиш какво тъкмо се е объркало “, отбелязва той. Според Файърстийн, това води до така наречен „ портал на незнайното “, откъдето се появяват всички стойностни въпроси, които могат да доведат до раждането на нови хрумвания и осъществяването на революционни опити. „ Спокойно можем да кажем, че точно неуспехите движат науката напред “, заключава Файърстийн.
Thomas Edison's tricks for surviving a depression via
— Bloomberg (@business)
Подобно било мнението и на великия откривател Томас Едисон. В една от биографичните книги, разказващи за неговия живот, се загатва по какъв начин той желал да сътвори нов тип батерия. В продължение на пет месеца се трудил неуморно, само че без триумф. Разказал за това на своя другар Уолтър Малъри и признал, че е направил над 9000 опита, които се оказали несполучливи. Малъри се изненадал и попитал: „ Не е ли срамно, че си положил толкоз доста старания, а не си постигнал никакъв резултат? “ Едисон му отвърнал с усмивка: „ Но аз имам доста резултати! Знам, че няколко хиляди неща не действат. “ В последна сметка, Едисон постигнал триумф и основал желязно-никеловата акумулаторна батерия, която се трансформирала в едно от неговите най-популярни и сполучливи открития.
Според редица психолози и педагози, методът на Едисон е нещо, което би трябвало да бъде приложено и в просветителната система. Още от дребни, учениците са принудени да запаметяват голямо количество информация за доста малко време. В същото време, тази информация постоянно не е добре систематизирана. „ Един от главните проблеми на учебниците е, че в тях се разказват единствено достиженията, само че не и неуспехите преди тях. На процедура това значи, че 90% от обстоятелствата остават непознати “, отбелязва Файърстийн. Според него, децата би трябвало да схванат, че откритията са резултат от задаването на разнообразни въпроси и осъществяването на всевъзможни опити, множеството от които приключват с неуспех. „ Науката не е просто поредност от велики открития, направени от гении, които в никакъв случай не са допускали неточности. Историята на науката е цялостна с неточности “, акцентира Файърстийн.
100 years ago to date, Albert Einstein’s general theory of relativity was confirmed, ushering in a new era of our understanding of the universe.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ